Може би масовото навлизане на интернет и възможността човек да намери отговорите на всички пъзели там намалиха удоволствието от тези игри? Или нещо друго?
Няма значение. Факт е, че дълги години куестовете почти бяха изчезнали от гейм сцената. В последните години обаче, това започна да се променя. С игри като L.A. Noire, като Portal. И последният представител на жанра – The Walking Dead.
Всъщност, по една или друга причина не бях разцъкал тази игра. Нейните пет епизода излязоха в периода април-ноември тази година, като пълната колекция беше пусната в продажба през декември. Когато я разцъках.
И не съжалявам за нито една минута, която прекарах пред The Walking Dead. Определено една от най-добрите добри за 2012 година и то продаваща се на доста скромна цена!
Какъв е сюжетът в заглавието? Както можете да се уверите по нейното название, то говорим за зомбита. Любопитно е, че тази цъкалка не е базирана на сериала The Walking Dead, ами комикса със същото име. Тъй че ако по някаква причина не ви кефят тези серии, то недейте да си мислите, че играта е свързана по какъвто и да е начин с тях.
Самият сюжет е що-годе познат – група оцелели се опитват да се спасят от поредния апокалипсис, при който мистериозна зараза превръща хората в зомбита. Вие поемате ролята на Лий Еверет, като се запознавате с него в полицейска кола. Той бива закаран към пандиза, като ние, геймърите, нямаме идея защо.
В продължение на петте глави, ние разкриваме различни подробности за миналото на Лий, както и другият основен персонаж в заглавието – невръстната девойка Клемънтайн.
Всъщност, именно това е основното нещо в The Walking Dead – диалогът. Както споменах още в началото, заглавието е куест и това е напълно нормално. Така геймплеят е разделен на три основни части.
Най-дълго време прекарвате в диалози – но това далеч не значи, че те са протяжни. Напротив! Написани са адски добре, като и темпото им е страхотно. За разлика от игри като Max Payne 3 например, в които имаме разни монолози по 10 минути, които втръсват изцяло на човек в един момент, то в The Walking Dead има баланс през цялото време.
Основната причина за това е, че разговорите са интерактивни. Всяко решение, което вземете, е възможно да има сериозни последствия в развитието на историята след това!
А имайте предвид, че това не са просто празни думи. Например в първата глава има момент, в който можете да спасите сина на единия персонаж или пък заклещен мъж под трактор. Аз избрах втория от двамата (а освен това, детето оживява при всички положения!).
Интересно е, че този момент дори не бива споменаван повече в първата глава на играта! Но за сметка на това във втория от петте епизода, бащата на детето ви реже с думите, че „помни как не сте спасили сина му“.
Така историята на The Walking Dead може да се раздели по множество различни начини. И е изключително приятно да разберете как много от вашите избори се помнят – позволява ви да изиграете това приключение по начин, помагащ ви да се слеете с главния герой Лий.
Да, към The Walking Dead има и някои критики. Най-вече относно това, че в доста ситуации какъвто и избор да направите, то резултатът е що-годе един и същ. Докато това е така, то в цъкалката подобни решения са по-скоро от морално естество. А не толкова да се разнообрази до крайност геймплея.
С други думи, изборите ни помагат да се запознаем с психологията, да се потопим в атмосферата на играта. А не да имаме безброй възможности за преиграване.
А когато се подходи към The Walking Dead е добре да се знае, че това е „кинематична“ игра. Разчита се на прекрасна атмосфера, добре написан сюжет, прекрасни диалози и страхотно озвучаване. Всичко това е налично. Но не е да кажеш, че постоянно имаме контрол над персонажа, че можем като в GTA да търчим наляво-надясно, взривяваме сгради и т.н.
Освен диалозите, в повечето време Лий обикаля из поредната зона, в която се намира. Типично за класическите куестове от 90-те, вие трябва да намирате различни предмети, с които да изпълните дадена задача. В „режима на обикаляне“, така да се каже, осъществявате и повечето диалози с околните персонажи. Като цяло тази част от играта не е особено трудна, но и не е дебилно лесна. Пак е нацелен балансът между двете неща.
Целият геймплей се оформя от някои спорадични екшън сцени. Те служат като нещо, разнообразяващо темпото в заглавието. Преминаването им не е особено трудно, а най-често се състоят в това да изберете дадена слаба точка от тялото на ваш противник и да го нацелите. Примерно главата на зомби с брадвата, която носите и т.н.
Този елемент от играта като цяло е адски лесен и по-скоро се гони изкарването ви от рутината и изненадването ви, отколкото някакво гейм предизвикателство. Но при игри като куестовете, рядко се търси „чисто умение“, което ни трябва за някой шутър или приключенска игра. The Walking Dead изисква мислене от нас, като тук-таме ни стряска с някоя атака на зомбита.
Но в своята есенция, това си е една кинематична игра. По начина, който трябва да изглежда подобно заглавие. Всъщност, Rockstar могат спокойно да се учат от Telltale Studios – може и да имат култови игри тип Grand Theft Auto, ама Max Payne 3 беше тотално осран с протяжните си, безкрайни и скучни кът сцени. Елементи, които тотално отсъстват в The Walking Dead.
Игра, която е доста балансирана. При която просто хващате чаша вино, отпускате се и се потапяте в игралния свят. Естествено, за тази цел трябва да сте от хората, които си падат по жанра! Ако се кефите на екшъни или това постоянно да контролирате събитията, то The Walking Dead не може да ви предложи това.
Плюсовете са други. Силно изградени персонажи. Сюжет, в който не липсват брутални моменти... едни герои умират, други оцеляват, а вие през цялото време трябва да балансирате в цялото мазало.
С други думи, както си трябва куест. Мнозина го наричат играта на 2012 година... може и да се съглася с тази квалификация.
Естествено, за успеха на The Walking Dead водеща роля играят графиката и звука. Които са на страхотно ниво.
Визуално, играта използва cel-shading технология, която е изпълнена идеално. Игралният свят е нарисуван много добре, също както и лицата на персонажите, които виждате в голяма част от времето.
Не само това, но анимациите на физиономиите им са супер! Това спомага наистина да се потопите в игралния свят – говорим за ниво, подобно на някое анимационно филмче! Общо взето, визуалният елемент на The Walking Dead е страхотно изпълнен. (Имайте предвид, че тук не говоря за фантастична детайлност или нещо подобно... говоря чисто като арт стил и анимации на лицата!)
При звука, положението е също идеално. Гласовете на актьорите са едни от най-добрите в игра, която съм докосвал в последните години. Екстремално високо ниво. В почти всяка игра отделям някой ред за този елемент, понеже често се заслушвам в емоциите – и на реалните хора, и в сериалите, филмите, игрите. В The Walking Dead са на най-високо ниво! А гласовата актьорска игра е елемент, който бива подценяван в адски, адски много игри.
Заключението? За всички фенове на куестовете и кинематичните игри, The Walking Dead е просто задължителен. Това е истината. Не само играта е адски добра, но ви осигурява и възможности за преиграване... да направите различни решения, да видите как ще се развие сюжетът тогава.
Да, играта няма разнообразен геймплей, ако говорим за екшън елементите. И да, на моменти щеше да е по-хубаво да има повече различни варианти за развитие на действието. Това си е истина.
Но като за нискобюджетен куест, The Walking Dead е страхотен. Аз повече не мога да искам от подобни игри. А съм сигурен, че продължение ще има... няма как да няма!