С оглед на тези факти, то беше напълно логично феновете на първия сезон да очакват с нетърпение и The Walking Dead: Season Two. Хората като мен. Но поне аз съм разочарован от това, което видях от първия епизод на играта. Да, много от плюсовете са налице. Но и същото важи за минусите. Като някак се усеща, че може би Telltale започват да се поизчерпват. И не съм много сигурен как ще се справят на всички фронтове, които се канят да покрият догодина – The Walking Dead, The Wolf Among Us, Game of Thrones и Borderlands…
Но нека започна по традиционния си начин с историята. (Тук очаквайте спойлери за миналогодишния The Walking Dead!). Всички онези, разцъкали играта няма как да са забравили нейният тежък край. В който главният герой Лий намери своята гибел, ухапан от зомби.
В резултат малката Клемънтайн остава сам-самичка в зловещия свят на The Walking Dead, в който наистина оцелелите са по-опасни и озверели от зомбитата. И вашата задача е да я преведете през всички опасности, които предстоят.
Да, точно така – във втория сезон на The Walking Dead, вие поемате контрола над Клемънтайн. Която вече не е същото невинно момиченце от миналата игра, особено след всички събития в миналите епизоди на куеста. Но в света на The Walking Dead няма място за слабост.
Като цяло, смяната на перспективата и главния герой може да се определи като плюс за играта. Поне на мен ми хареса идеята. Но пък основният проблем на сюжета е... че някак не е толкова интересен, колкото преди.
Първият епизод от втория сезон на играта хем е адски кратък – дори и за стандартите на Telltale – хем и не се случва кажи-речи нищо в него. Наистина има няколко запомнящи се, драматични момента. Но като цяло случките изглеждат... претупани. Диалозите са по-малко, с някои от новите персонажи не си казваме повече от 10 изречения. Някои сцени от играта пък изглеждат прекалено изкуствено разтеглени във времето, колкото да се запише повече геймплей... който все пак е около час и половина максимум!
Да, наистина това са рисковете на подобни заглавия, които се продават под формата на епизоди. Няма гаранции, че някой от тях няма да е по-слаб от останалите. Но пък появилият се по-рано тази година The Wolf Among Us стартира адски силно. Също както и миналогодишния The Walking Dead. Защо сега положението е такова... нямам идея.
Нека все пак да отбележа, че талантът си е налице. Диалозите са добри, изненадващите моменти, в които човек гледа монитора със зинали уста също. Усеща се, че това си е стилът на Telltale. Дори и в най-спокойния елемент е възможно нещо да ви разтресе.
Но някак... плънката е прекалено много. Дори и в толкова кратък епизод.
Но не това са основните ми критики към дебюта на The Walking Dead: Season Two. Те са по-скоро към геймплея. Тъй като в този важен елемент започва да се усеща едно нещо – май време е Telltale да интегрират някакви нови механики в своите игри. Които да ги разнообразят.
Окей, един път това, което виждаме от студиото е интересно. Втори път – бива. Но когато едно и също се повтаря три, четири, пет, шест пъти... отиваме към сапунените опери. Което вече е зле.
А геймплеят на The Walking Dead си остава все същият като миналия сезон. Основният елемент е воденето на диалози, в които трябва да изберем една от четири възможности за развитието им. Типично за игрите на Telltale, персонажите помнят как сме се държали с тях... което е възможно да доведе до съответно положителни или отрицателни последствия за нас в бъдеще.
Заедно с това, отвреме-навреме имаме „класически“ сцени от куестовете, в които оглеждаме дадена зона за предмети, които могат да ни помогнат по-нататък в приключението. Тук-таме са налични и quick-action сцени, в които трябва да реагираме бързо и натиснем точното копче в определен момент.
Като цяло, познатото. Което започва да става скучно. Quick-action сцените са кажи-речи копи и пейст от миналите игри, като се състоят в това да ритаме някакво зомби, което драматично ни е сграбчило за крака и накрая да му пръснем главата с някой тъп предмет. Оглеждането на пейзажа за някакви предмети, които да ни помогнат по-нататък в играта е направено колкото да не е без хич. Същото важи и за диалозите, които специално в този епизод са по-малко, отколкото в миналите части на играта.
Мнението ми е, че всичко това трябва да се промени. Да се вкара повече геймплей, повече интерактивност. Да, по принцип защитавам игрите тип „филм“. Нямам нищо против тях, напротив, ако съм в правилното настроение им се кефя.
Но пък The Walking Dead има прекалено минимална интерактивност. Някак балансът е загубен. А Telltale не бива да забравят, че все пак правят игри. А не филми.
Не само това, но студиото се кани да пуска в продажба значително количество нови заглавия. Като мога да ви гарантирам едно – нещата няма да станат, ако се използва все същият геймплей. Диалозите и моралните дилеми са окей, те ще се впишат и в Game of Thrones, и в Borderlands. Но е нужен някакъв нов „основен“ геймплей. Повече пъзели, куестови елементи. RPG мотив... ако ще и шибана пуцалка, деаба! Просто да има нещо!
Да, може да прозвучи малко странно как в един момент хваля подобни игри, а в следващия – не. Но границата между нещо страхотно и една сапунена опера не е много сериозна. Telltale са напипали G-точката със своите заглавия. Но е нужно да влагат подобрения в тях. Не да продават едно и също с малки промени по сюжет и персонажи. В един момент – може би много скоро – това ще им отреже главата. Убеден съм в това!
Но ето, че вече съм към края на това ревю. Съответно е време за традиционните редове за графиката и звука.
Визуално, мога да кажа само добри неща за първия епизод от втория сезон на The Walking Dead. Атмосферата е все така страхотна. Cel shading графиката пък си изглежда отново прекрасно. Тук нямам каквито и да е критики.
Същото звучи и за оформлението откъм звук. Диалозите отново са озвучени перфектно – типично за игрите на Telltale. Звуковите ефекти и фоновата музика също ви вкарват в правилното настроение.
Общо взето, Telltale си знаят работата откъм аудио-визуално оформление. Всъщност, целият нов епизод на The Walking Dead е оформен професионално. Именно и заради това го слагам в рубриката ънхейтабъл. Още е малко рано да кажа, че Telltale започват да се изчерпват.
Напротив. Първия епизод от втория сезон на играта беше почти изцяло приятно забавление. Просто липсваше... елементът на гениалност от миналогодишния The Walking Dead. И това завладяващо чувство, което не ви оставя до края на епизода.
Имаме професионализъм. Но някак липсва емоцията в разработката.
А като добавим, че и самият геймплей е напълно познат... то бих казал, че съм разочарован от видяното. Да, любителите на този тип заглавия могат да пробват The Walking Dead: Season Two. Вероятно ще им хареса. Но мисля, че Telltale е добре да се замислят какво правят. Тъй като хората не обичат сапунки. Не и в последните години с продукти като Call of Duty, Assassin’s Creed и т.н.
Хората искат някакви новости, надграждане. Не да дават пари за едно и също. А колкото и талантливи да са Telltale, най-важното за тях е да не биват оприличени на Activision, Ubisoft или EA. Това вече може да е пагубно за репутацията им...