Графиката е доста добра. Да, имаше даунгрейд - онова, което е крайният резултат откъм визуална част е по-лошо от рекламираното. В някаква малка степен, де. Важното е, че когато подкарате The Witcher 3 дори на минимални детайли, играта е достатъчно красива... а и изискванията не са чак толкова абсурдно високи. Като цяло, всичко е окей. 
И тук положението е страхотно. Ефектите са на топ ниво - това прави виртуалният свят доста жив. Саундтракът е на топ ниво, особено музиката с балкански мотиви в битка. Озвучаването... е окей като цяло - при Гералт е топ ниво, но някои странични персонажи не са идеални. 
Когато откарам до 5-6 часа пред някоя игра, това обикновено значи, че съм зарибен до крайна степен. Е, това се случваше с The Witcher 3. Благодарение на отворения свят, то ви очакват... не десетки, а над 100 часа пред заглавието. А в днешно време, това е просто феноменално. 
The Witcher 3 е претендент за игра на 2015 година - това е безспорно. 
Никога не съм бил особен фен на The Witcher игрите. Първата ми хареса, но не остави някакъв вечен спомен в съзнанието ми. Втората пък бе прекалено залитнала към обикновените RPG-та от трето лице и съвсем не ми се понрави. В този ред на мисли имах сериозни подозрения дали The Witcher 3: Wild Hunt ще е моята игра. Надявах се оптимално да видим хибрид между предишните две заглавия – плюс прилично реализиран отворен свят. Нещо ми подсказваше обаче, че ще бъда разочарован.Е, нещата не се развиха по този начин. The Witcher 3 определено е най-силната игра в серията и подобаващо приключва нишката на основния персонаж Гералт. Мога спокойно да кажа, че очакванията ми бяха оправдани в огромна степен. Дори и по-високите такива. Което се случва все по-рядко днес.
Не, The Witcher 3 не е перфектна игра – нищо не е. Има и неща, за които човек може да се хване – но те в крайна сметка са детайли. Най-важното обаче – геймплеят – е на ниво. И бих казал, че макар и да не е изминала половин година, то имаме нов претендент за най-силно заглавие на 2015-та. Особено пък в ролевия жанр.
Но нека действам по обичайния ред – какво имаме като сюжет в The Witcher 3? Историята основно се върти около Сири – сродната душа на Гералт и своеобразна негова дъщеря (не истинска – вещерите са безплодни, както вероятно феновете на тази фентъзи вселена знаят). Антично зло в лицето на The Wild Hunt се опитва да я открие, а задачата и на нашия герой е идентична. Така дълго време имаме една... гоненица.
На пръв поглед това може да ви прозвучи като нещо скучно или може би дори претупано. На мен сюжетът като цяло ми хареса. Да, стилът е малко по-различен, сравнен с миналите две The Witcher игри. Тук общо взето усещате накъде вървят нещата от самото начало и имате някаква идея как ще се развият. Няма някакви прекалено драстични обрати, поне в основната нишка.
От друга страха – своеобразната гоненица ви прекарва през какви ли не точки на виртуалния свят, без да се усетите. Бивате въвличани във всякакви интриги – на местни феодали, подземни престъпни банди, купища свръхестествени същества и какво ли не друго. Или с други думи - нещата, които се случват покрай основния сюжет са достатъчно интересни.
За тази цел обаче е добре да не бързате да ръшнете цялата история, ами да се потапяте във всяка зона, да усетите местните интрижки. Именно така се усеща The Witcher 3 най-добре. Основният сюжет... като цяло върви на приливи и отливи, понякога има откровено размазващи моменти, в други случаи минават час-два, без да се случи нещо чак толкова яко. Но ако добавим и страничните мисии и предизвикателства, обуславящи всяка зона от The Witcher 3, то нещата се променят.
И да, в играта има адски много куестове извън сюжетната нишка. Можете и да ги цъкате, можете и да ги игнорирате. Второто не е препоръчително – някои от тях са особено силни! Забавно е, че дори и да тръгнете да вършите някоя маргинална задача, например да идете в гората и да претрепете Големия лош вълк – то нерядко се случва някакъв обрат. Нещата не винаги са точно такива, каквито си мислите... и каквито ви казват. Да, може да се окаже, че договор за убийство на някое свръхестествено чудовище (даващо ви куп интересни съставки за крафтинг и предмети) се оказват просто обикновени бандити... които нито ви осигуряват много опит, нито нещо, с което да ъпгрейднете адекватно Гералт. Тоест ако гледате чисто материално – преебани сте от подобна мисия. Но чисто като геймплей е яко - не знаете какво да очаквате в общия случаи.
Не само са налични подобни обрати (само понякога, разбира се!), но и самото развитие на подобни незадължителни мисийки е доста яко. Имаше някакви мемета в интернет – че един куест в The Witcher 3 има повече смисъл от абсолютно цялата „история“ на Destiny. В общия случай мога да се съглася. На моменти осъзнавах, че някоя странична мисийка, която съм цъкал примерно 20-30-40 минути ме е накарала... да ми пука за някакъв периферен персонаж. Да го запомня, пък ако ще и за малко. За разлика от други игри, в които забравяш за своите придружители още докато са с теб.
И бих казал това е сериозно постижение. Някога CD Projekt Red бяха казвали, че се стремят всички куестове в отворения свят да са качествени. Не просто да разчупят линейния модел на предишните заглавия само за спорта, за позата. И да, изглежда са успели. Има ги и класическите прийоми от класически ролеви игри – намирате някакъв труп в нищото с писмо в него, отваряте го и четете... и намирате намеци как трябва да откриете заровено от него наблизо съкровище. Не е нещо невиждано или уникално, но пък защо не? Нерядко това спомага човек още повече да се потопи в атмосферата.
Друг въпрос е, че има какви ли не книги, легенди, упътвания и какви ли не други материали за четене. Титанично много! Лично аз никога не съм бил прекалено драстичен фен на това да се зачитам в Lore-то, често ми става скучно и ми убива темпото, дори и да е добре написано. Но пък за всички фенове това несъмнено е добра новина! И да, ако прочетете всичко, то количеството геймплей ще скочи драстично. Толкова, че да играете Вещера с... месеци!
За да завърша темата със сюжета и мисиите като цяло – страхотно изпълнение! Да, ако чакате нещо тип Baldur’s Gate или някогашните RPG-та – множество различни начини за развитие и изпълнение на дадена мисия... то това го няма тук. Имаме „модерния“ подход към нещата – чат-пат има разнообразие, базирано на някое ваше решение, но често нещата са горе-долу еднакви. Но няма лошо.
А и най-важното – Гералт е пич. Саркастичната му почти безчувственост няма как да не ми се понрави. Да, доста ваши избори в диалозите опират в своята есенция до това да сте „добри“ и да сте „задници“. Якото е обаче, че Гералт винаги си остава... един-единствен персонаж.
Ако сте добри, той не се превръща в някакво жизнерадостно зайче-байче, говорещо с меко гласче и радващо се на дъгата. Ако сте лоши, не се превръща в някакъв карикатурен злодей с намусени вежди тип Джак Никълсън. Напротив... разликата често е нотката на емпатия, безразличие или сарказъм (в зависимост от ситуацията). Не, че няма значение какво изберете – напротив. Хем се усеща разликата в поведението, хем е достатъчно малка, за да приемете, че това е един персонаж. А не някой герой с раздвоение на личността.
[caption id="attachment_52159" align="aligncenter" width="525"]
Системата с мутагените за създаване на ваши собствени билдове определено ми се понрави[/caption]
Е, може би се отплеснах със сюжета. Но като цяло това е едно от най-важните неща в подобна ролева игра, нали? Трябва да призная, че в The Witcher 2 много разговори просто ми идваха нанагорно като количество. Особено и когато бяха зле балансирани, сравнено с геймплея. Което бе и една от основните причини да не съм фен на миналия Вещер... тук обаче положението е по-различно. Да, на моменти стените от текст започват да се сриват връз нас, а поне аз в подобни игри не съм винаги в настроение да чета по 15 минути. И тук идва хубавото...
...отвореният свят. Известен и като „ако не ти се чете, отиваш да обикаляш и да колиш лоши копелета“.
Винаги съм обичал отворения свят в игрите. Просто да се моткам безмозъчно из него, без ясна идея какво върша. Кой ли знае колко часа изгубих и във Вещера така. И да, това е нещо много хубаво. Луткаш си се из някоя неразкрита част на картата... и бам, намираш някой лагер с бандити. Я трудни, я по-лесни. Млатите се, избиваш ги – намираш съкровище. Я някоя фешън броня, я нещо различно.
Странствате още – намирате леговище на чудовища, пазено от гадове съкровище... някакъв човек в беда, който ви стартира нов куест... и други подобни неща. Отвореният свят изглежда жив. Случват се разни неща из него.
Не е нещо тип Watch Dogs. Да идете до маркирана и светеща от космоса точка на картата, за да стартирате мисия. Това за мен не е „отворен свят“. Напротив, само една подобие и нищо повече. „Отворен свят“ е да се луташ като теле, но не да виждаш само празни полета с някой враг за цвят чат-пат... като в MMORPG. Ами да има тайни пещери, съкровища, специални чудовища... някакви неща, които да ви мотивирате да не се движите единствено по главния път.
И това е само едно на ръка. По-рано стана дума и за страничните и незадължителни мисии, които могат да се стартират из всяко селище, което намерите по картата. Те също са адски много и често се случва онова, което най-много уважавам в игрите с отворен свят...
...да започнете да вършите една мисия, да отбиете по алтернативен път, мислейки, че има съкровище... да стартирате нова, да я минете, да си странствате още час-два... и чак тогава да се усетите откъде и защо изобщо сте тръгнали.
Нерядко аз просто забравях за основната кампания. А ако ми станеше скучна – в Novigrad например имаше малко повечко четене и разходки и по-малко битки от нужното – то просто отивах да убия някое уродливо същество из горите и мочурищата на The Witcher 3 за разнообразие.
[caption id="attachment_52164" align="aligncenter" width="525"]
Чат-пат поемаме и контрола над Сири - не се бойте, това не ви изкарва от темпото... просто е по-интересна интерактивна алтернатива на дълги и протяжни кът сцени[/caption]
Отвореният свят е яко изпълнен... не е на нивото на Skyrim например, но е пак достатъчно интересен. Хем има мащаб, хем и имате мотивацията да го разкривате. И да, ако ще решите да минавате The Witcher 3 на 100%... си подгответе стотици свободни часове. Не, наистина. Съдържанието е много. Наистина.
И тук не говорим за някакви постижения тип „убий 10 000 гущера, за да минеш играта на 100%“, например. Популярни в много игри. Не. Говорим за достатъчно интересни неща за правене. Айде, надпреварите с коне може би не са онова, което можеха да бъдат и са скучни. Но други елементи като например Gwent-а са адски приятни, а са просто бонус в The Witcher 3.
Всъщност може би тук е да отделя малко време по темата. Gwent е картова игра, подобна на Hearthstone и куп други. Като цяло идеята е обичайна - правите си тесте от карти и се изправяте срещу ваши противници. Както винаги в началото то е доста слабо, а с времето имате възможност да го подобрявате драстично. И купувайки карти от различните краища на The Witcher 3, и печелейки такива, когато се справите с ваши противници в честен дуел.
На пръв поглед Gwent изглежда простоват, но ако се потопите в него ще видите, че има достатъчно дълбочина. И не е случайно, че някои хора отделят десетки часове пред тази част от The Witcher 3. А и някак дори се привързвате към вашите тестета, когато трябва с пот на челото да трупате карти в тях, инвестирайки немалко пари и обикаляйки цялата карта.
И мисля, че е време да отворя дума и за баш геймплея. Общо взето, нещата тук са тип „добра и лоша новина“.
Нека първо започна с негативното – управлението на Гералт. Ей, богу, и с десетки часове пред играта така и не свикнах с него. Поне за PC. Дам ли му напред или назад – пичът се засилва като болид от Формула 1 и отпусна ли посоката му трябват 2-3 крачки, че да спре. Дори и едно натискане преминава през същата процедура. Давате уж леко наляво и БАМ – Гералт се засилва като кон, дори и да отпуснете за по-малко от секунда се преминава през това „лашкащо се“ преживяване. Особено дразнещо е, ако се опитвате да направите нещо прецизно, а героят ви се носи като някой пияница, опитващ се да запази координация. Примерно да се спуснете от някоя планина, без да се претрепете.
Което ме довежда на другото - Гералт се пребива като куче, падайки от 3-4 метра. Да, ако тръгнем да търсим реализъм, може би човек в тежка броня ще се потроши, ако падне от втория етаж на сграда. Само дето тук говорим за фентъзи мутант, бухащ се с магически отвари и издържащ по 20 удара с меч в битка... малко тъпо и супер дразнещо е да се троши по подобен начин! Доколкото помня това го имаше и в The Witcher 2 и да, дразнещо е!
Наистина с движението на Гералт се свиква, а пък в един момент започвате да го дундуркате като някакво бебе - да не вземе да падне от 2 метра и да си счупи краката. Но все пак са детайли, които... дразнят.
[caption id="attachment_52165" align="aligncenter" width="525"]
Мини играта Gwent е добър начин да отбиете 1-2-3... или доста повече часа в The Witcher 3[/caption]
Всъщност като се замисля и бойната система като цяло изисква период на адаптация. Също както и в The Witcher 2 ми беше трудно да свикна с движенията на Гералт – колко дистанция може да покрие с определени удари. Също така системата със заключването на противниците не е... идеална. Очевидно е, че е правена за конзоли и се усеща малко неестествено за PC на моменти.
В крайна сметка в един момент се свиква. А оттам нататък бих нарекъл The Witcher 3… адекватен. Бойната система е изпълнена достатъчно прилично, за да не ви дразни, но и някак битките не ви доставят пълното удоволствие, което потенциално биха могли. Като цяло нещата се изчерпват до това да направите кълбо или отклон в точния момент и внимателно да нанесете удар по свой противник. И толкоз. Класическото за RPG от трето лице на килограм.
Е, все пак бойната система не е изцяло... хм, да кажем „загубена“. Хубаво е, че има някои моменти, подобни на оригиналния Вещер. А именно – значението на подготовката и това да знаете какво ви очаква от даден противник.
Бойните стойки от оригиналния Вещер липсват, да – но пък в някои ситуации ако не си направите труда да видите какви са слабостите на дадена гад в доста подробното Bestiary, то ще имате ненужно тежки моменти. А за да се справите с тях трябва да ползвате ефективно не само вашите заклинания, но и различните отвари.
[caption id="attachment_52167" align="aligncenter" width="525"]
Има достатъчно босове за избиване в света на The Witcher 3[/caption]
Някои гадове например в даден момент си пускат специални магии, даващи им регенерация на кръвта, увеличени щети и т.н. Как се справяте с тях? Хвърляте им бомба в краката, която да ги деактивира.
Други същества пък имат слабост към дадени магии – това да ги забавите, зашеметите и т.н. Ако не сте наясно с това и решите да се млатите като телета – ами, ще ви е кофти. Особено ако става дума за босове...
Но като отворих дума за отварите, то нека кажа едно нещо – в The Witcher 3 те отново се завръщат... и не са шибано лайно. За какво говоря ли? В The Witcher 2 имаше едно безумие, едно от нещата, за които псувах играта. А именно – отварите можеха да се ползват единствено извън битка докато медитирате. Тоест вие магически трябваше да знаете кога ще дойде схватка с бос или по-труден противник, че да глътнете няколко от тях. (Или да го научите по принципа на пробата и грешката... демек save&load.)
В The Witcher 3 отварите не само могат да се ползват по всяко време – което е шибано логичното нещо – но и системата им за възстановяване е доста хитра. Да, точно така. Не е нужно да правите безкрай отвари в The Witcher 3, понеже може някоя от тях да ви потрябва в дадена ситуация. Нещо, което аз никога не съм харесвал. Вместо това отварите се правят един-единствен път и толкоз. След това трябва единствено да ги пълните наново!
[caption id="attachment_52163" align="aligncenter" width="525"]
Не липсват и... притеснителни... сцени в The Witcher 3, които да ви оставят с отворени уста[/caption]
Да, създаването на някои не е лесно. А пък ъпгрейдването им за повишена ефективност - тегава задача на моменти. Но създадете ли нещо – ваше е завинаги.
Уловката? Трябва да жертвате един брой „силен алкохол“ – например Alcholest, за да възстановите отварите и бомбите си. Това може да прозвучи като нещо досадно, но в интерес на истината из играта се намират достатъчно подобни спиртни напитки, с които да свършите работата. Аз не помня да съм имал особен проблем с пренапълването на отвари и бомби. Идеята по-скоро е да има някакво изискване. И като цяло механиката при отварите ми се нрави. Хем са почти задължителни за ползване, хем и създаването не опира до... досадно фармене, което се случваше в оригиналния The Witcher.
Но нека се върна на бойната система, от която тема някак кривнах с отварите. Основна част от играта логично са пасивните скилове. Традиционно за ролевите игри имате куп умения, подобряващи заклинанията ви, бойните ви умения, крафтинга и т.н. Тук няма нищо нестандартно – ъпгрейдвате нещо и получавате дадени бонуси.
Има и обаче и т.нар. мутагени. Те дават определен бонус на някое дърво с умения – бойни, заклинания и т.н. Якото е, че можете да ги комбинирате с даден тип пасивни скилове, за да се увеличите още бонусите за Гералт. Например можете да си сложите мутаген, даващ ви 10% увеличени меле щети. Когато го комбинирате с пасивно бойно умение, то процентът скача до 20% и т.н. Слотовете за мутагени са общо четири, като могат да се комбинират с до 3 пасивни скила всеки. Което всъщност е и своеобразният ви билд в The Witcher 3. Пасивните умения се активират само когато ги поставите в слот близо до мутаген, независимо дали му осигуряват бонус или не. Тоест можете да ползвате точно 12 скила в даден момент.
Оттук нататък зависи от вас на какво ще акцентирате... а има немалко варианти. Естествено ако се омажете, винаги можете просто да рестартирате инвестираните скил точки и започнете отначало (срещу съответната финансова сума, разбира се!).
Интересна и основна част от геймплея на The Witcher 3 е и... детективският момент. В доста от куестовете Гералт трябва да използва сетивата си, за да открие какво се е случило на дадено място. Дали някой е бил разчленен от звяр, от човек... каква битка се е случила, накъде е тръгнал и т.н. Абе нещо като CSI: The Witcher един вид. Ама поне има обяснение защо Гералт има уменията на Хорейшио.
Този елемент от играта е интересен, макар и на моменти да става малко тегав. Именно благодарение на разследването на следи се случват доста интересни обрати в куестовете, специално страничните, които споменах по-рано. От друга страна понякога минават 5-10 минути, в които просто се взирате в тревата за някакви следи от стъпки примерно - губи се удоволствието.
[caption id="attachment_52168" align="aligncenter" width="525"]
Крафтинг системата... е предимно стандартна - единствено рецептите за нови предмети са адски трудни за намиране, което всъщност си е плюс[/caption]
Малко преди да приключа темата за геймплея ще посоча едно доста дразнещо нещо в The Witcher 3 - инвентара. Или специално колко ужасяващо хаотичен е. Бих казал, че от адски отдавна, може би десетилетие, не съм виждал толкова архаично изпълнение. Всичко се изсипва на килограм - нещата уж са разделени в няколко категории, но дори и след 50 часа пред The Witcher 3 се обърквате. Получавате някакъв нов предмет - после го търсите 1-2 минути сред целия буламач. Сякаш гледате някое от онея реалитита с вехтошарите - така се усеща тази цъкалка. Сякаш Гералт като някоя жена си обръща дисагите от коня и започва да търси нещо.
Бял кахър е, определено. И не е да кажете, че се губи прекалено много време. Но все пак - дразни. Всъщност като цяло интерфейсът не ми се понрави, идва малко конзолен, хаотичен и неудобен на моменти. Свиква се... но можеше и по-добре да се справят CD Projekt Red.
Общо взето по темата за геймплея като цяло бих казал - има го онова в The Witcher 3, което бе обещано – голям отворен свят и то не фиктивен такъв. Има много неща за правене, дълга кампания, интересни куестове, включително и странични такива. Като гледам из интернет средно са нужни 60+ часа за минаване на The Witcher 3… без някой да си чупи краката от бързане. И това е без да се изследва света в детайл. В днешно време това е повече от невероятно число, наистина... когато се приема за нормално сингъл кампания да се минава за 5-6 часа...
[caption id="attachment_52171" align="aligncenter" width="525"]
В доста куестове трябва да използвате изострените си сетива, за да откриете верния път[/caption]
Или казано инак - The Witcher 3 просто си струва парите. Те това е...
И мисля, че вече идва време за финални редове, но преди тях – малко за графика и звук.
Имаше скандали относно евентуален даунгрейд на The Witcher 3. Вероятно такъв имаше. И все пак – играта е красива. Дори и да я пуснете на минимални детайли, цъкалката изглежда страхотно. Ако я издуете пък ви предстоят много красоти. Е, има какво да се желае относно някои анимации на Гералт, но... като цяло положението е страхотно. А, да, също така The Witcher 3 не е особено лаком откъм хардуер, което е допълнителен плюс. Очаквах едва ли не мазало като гледах из интернет какви характеристики на PC-то се изискват, за да тръгне нормално заглавието... но и на по-посредствени машини си върви добре.
[caption id="attachment_52176" align="aligncenter" width="525"]
Инвентарът - и вашият, и този на търговците като в снимката горе - е меко казано хаотичен[/caption]
Звук... като цяло е доста добър. Гералт е на топ ниво, ефектите са добри, музиката като цяло е страхотна, особено пък за балканци като нас. Като проблем могат да дойдат само някои по-средняшки озвучени диалози на второстепенни или дори понякога важни персонажи, но все пак това може да се очаква. В The Witcher 3 всичко е озвучено, от което следва, че няма как и част от актьорите да са на страхотно ниво – особено и при голямото количество странични куестове. Все пак никъде играта не е плачевно слаба откъм озвучаване, което е доста добре.
Крайната оценка? The Witcher 3 е страхотен и можете да сте сигурни, че ще получи много награди за игра на 2015 година. Лично аз имах съмнения относно заглавието... но те не се оправдаха.
Има значителен отворен свят. Достатъчно куестове, повечето от които доста интересни. Гералт... е по-голям пич от всякога и е приятно да цъкате с него. Бойната система като цяло е стабилно изпълнена, стига да свикнете с нея, има прилично количество персонализация, с което да докарате Гералт до някакъв стил според това как ви се цъка на вас. Дали например ще набухате яко точки в заклинанията и ще залагате на тях? Ще се биете в меле със своите противници? Може би хибрид между двете?
Има и проблеми, разбира се. Управлението на Гералт е дървено и неприятно, специално на PC. Героят е като на кънки, когато се движи из виртуалния свят. В битка нерядко има проблеми от типа на това стрели да минават през дървета, къщи и т.н., удряйки ви изненадващо и без да ги видите. Фактът, че Гералт се троши като куче, падайки от 3 метра е адски дразнещ и откровено будещ смях – уж говорим за мутирал супер изрод, който може да бъде посечен 20 пъти с меч и да не умре, но като се катурне леко и му се чупят краката.
Навигацията из околната среда може да е дразнеща, особено когато се заклещите някъде и няма как да продължите. Има огромно количество гличове - някои се поправят, други не баш. Все пак е редно да посоча, че не е имало фатални такива за мен досега. Тоест изискващи да се рестартира играта. Или да се зареди по-ранен сейв. Но все пак някои хора се оплакаха от подобни неща из нета... Не говорим за Assassin’s Creed Unity, де... именно и заради това не съм говорил прекалено много за тези минуси на заглавието.
Като се замисля обаче повечето недъзи са от техническо естество... и се поправят. А откъм геймплей... ами, The Witcher 3 си заслужава. Това е, казано възможно най-лаконично.
Още по темата
Само това не ще го разбера никога 
А не е като да не съм играл Skyrim или Witcher 3 ...
Или някой ти казва - "Искам стаята да е в същия вид, в който те поканих в нея" и ти казваш - "Хубаво" и си взимаш каквото ти падне. Skyrim осигурява доста повече свобода и дава поле на всякакви извращения, разнообразието от странични мисии е доста, доста по-голямо. Та в този ред на мисли казвам - Вещера има як отворен свят, но не толкова як като този на Skyrim.
Интересното, е че тези "events" си имат точно определени места, условия и вероятности. Може на карта да ги сложиш.
Ако ги знаеш, няма как да се изненадаш. Това, което описваш го има само една игра(доколкото знам). За добро и за лошо.
"Radiant AI" го има реално и Witcher 3. Не точно същата система (copyright, други параметри и все пак по-развита технология)
Това, което е различно, е че Witcher 3 е с определени персонажи (+ на историята и сложността и, както и другите персонажи в играта, но минус на свободата на действие) и с по-малко на брой "Random Events" . Skyrim си е sandbox open world. Различен, но не по-лош или по-добър начин да направиш игра с отворен свят.
Все пак аз под отворен свят разбирам предимно sandbox-а. Нещо да те изненадва в един или друг момент. Това в една степен го няма във Вещера, заради това казвам, че Skyrim е отгоре за мен.
От друга страна Вещера работи по друг тип sandbox - отворен свят със сюжет, а не просто безлични куестове, които може и да идват изненадващо, но все пак в своята есенция са еднакви. Тъй че това може би е нещо, което си струва да се развива (плюс Nemesis механиката от Middle-Earth: Shadow of Mordor... вече почвам да се представям некви баси яките неща ).
Witcher 3 успя да ме впечатли. Колкото STALKER.
А това... за мен е много...
Да не говорим, че големите гейминг компании праскат DRM против пиратите и мулти за още по-голяма сигурност, че ще се продаде, а в повечето случаи пак нещата не стават, а CD Project Red казаха "Ето ви non-DRM (!) single-player (!!!) игра" и избиха рибата с 4М копия само за 2 седмици. Още 4 пъти по толкова дано продадат, хората го заслужават за този разказвачески и графичен шедьовър, чието дори стандартно издание лъхаше на уважение към купувача. Аз както никога този път ще си купя експанжъните, дори някак си необяснимо да слаби, пак ще знам, че парите ми ще идат при хора, които се сцепиха не просто да направят игра, а да дадат нещо на индустрията, което да я бутне още напред.
Но да, изненадан съм от Вещера и то доста положително. И мисля, че поляците няма да пуснат някакви експанжъни тип Activision и EA, ами ще са достатъчно големи. Наистина спечелиха геймърите с отношението и откровеността си, в крайна сметка дори и графичния даунгрейд признаха що-годе право куме в очи, вместо да се въртят като Ubisoft и Watch Dogs.
Сега ми е интересно как ще действат с Cyberpunk 2077. И дали всъщност ще работят изцяло по него или ще почнат някакъв Witcher спиноф докато са на върха на вълната.
Няма баланс и тва е.
Можеш да дадеш Save Game и да го мина и да ти дам save след него.
Пробвай по тоя начин. Смисъл не му стоиш до гъза близо, ами се махаш в далечина и като видиш, че оная тръгва да го зашеметява и млатиш. Имаше и там една скапана магия дето ти отбива щетите към теб май - трябва да внимаваш и за нея. А и в крайна сметка, ако не се бориш за някакви ачийвмънти, можеш и да свалиш трудността временно. Аз си признавам без бой, че в 3-4-5 случая намалих от предпоследната, за да мина бос... прецених, че троша прекалено много нерви и няма смисъл. В крайна сметка не сме на турнир, важното е удоволствие да има. (Макар че и на мен този бос, както каза Charcharo, не ми направи никакво впечатление, уби ме към 2 пъти, но накрая го минах само с 3 Swallow-а. Пробвай да я оставиш оная магьосницата да стънва, ще се променят нещата.)
Нещо като потион е бирата 
лично препоръчвам на всички да прочетете книгите , страшно интересни и забавни са. Цялата интрига с Цири започва от 3-тата книга и много се зарадвах че най-накрая добавиха Йенифър в играта.
На мен лично ми харесаха И ако накарам поне един човек да седне да чете то мисията ми изпълнена
А дали е Цири или Сири ...хайде да не издребняваме
Субективен вкус Драконе. Аз ги хасах и на БГ и на ES.
Ти... явно не. Няма лошо
Всъщност, в първите две, тези с разказите, намерих добри неща, може би затова продължих да чета по-нататък, но така и не намерих сила да ги довърша. Седят си на телефона и може да ги докарам до края някой ден. Дано да е преди да излезе Witcher 4
!Аз пък бях наобратно. Харесах самата поредица повече от кратките истории.
Сега ти е време Withcer 3 да пробваш и изиграеш де !
Пускам си разни игрици, в които не е нужно да следя история, да чета диалози, да вземам решения... по-скоро някакви цъкалки за отмора или просто нещо ново за раглеждане, което до ден бива деинсталирано и изтрито. Но май през повечето време пускам някой сериал, филм или нещо в Тубата.
Като ми дойде настроението, ще го видя тоя Гералт какви ги е забъркал в 3 част. Пък и ще поизлязат пачове, междувременно
И един или два пача... може 3.
Сега на 1.06 си ми е добре де. Но може още.
Тъй че едва ли има нужда от притеснения, макар че с допълнителните DLC-та ще е още по-добра ситуацията.
Keep up the good work
Човек, са тука не е така - за щастие различните манстъри имат различни хитбоксове и някои удраят на 180 градуса хоризонтално пред себе си. Тогава няма какво да подскачаш - трябва да си ползваш знака за мотаене на глава (освен ако не си танк, нали). Други пък като летящите и да ги доджнеш, не можеш да се извъртиш достатъчно бързо , че да ги удариш , трябва да ги свалиш, изгориш или нещо подобно, трети просто са отвратително трудни дори като си 1-2 левелва над тях и ползваш oil-овете (или поне така ми идват на макс трудност).
Накратко: боят е по-добър от >90% от другите екшън-рпг-та.
Но в крайна сметка откъм защита отклоните са ти основното нещо за избягване на атака. Или поне аз не се научих да ползвам парирането ефективно и ми се струва, че рискът е много по-голям, особено при щетите, които нанасят много противници. А и все пак в сигурно 90% от битките, в които няма бос, нещата опират до отклон-удар-отклон-удар. Поне както помня аз Вещера, но си признавам без бой, че го играх на предпоследната трудност.
Все пак си мисля, че до половин година ще я изчистят достатъчно, тъкмо да дойде време и за GOTY издание.
). Като се има предвид всъщност, че съм антифен на The Witcher 2 и мисля, че ако го изиграя отново пак няма да ми хареса, то в тройката нещата са както си трябва. В доста аспекти е взето най-доброто от първата и втората част.
10167395