Ако говорим за красива графика, динамични кинематични кът сцени и интересна история, Tomb Raider е чисто и просто супер игра. Само ако геймплеят беше по-разнообразен, това със сигурност щеше да е един от претендентите за игра на 2013 година. Ако изключим леко странните и неестествени на моменти анимации в Tomb Raider, графиката определено е на топ ниво. Островът Ямакай е адски красив и любовта към детайла е очевидна. Като цяло, играта е благина за окото. Също както графиката, звукът в Tomb Raider е на високо ниво. С малки изключения, гласовото озвучаване на персонажите е страхотно. Особено на Лара Крофт. За саундтрака и звуковите ефекти също могат да се кажат добри неща. Като цяло, геймплеят на Tomb Raider е приятен. Да, щеше да ми хареса наличието на повече пъзели и динамични екшън сцени без престрелки, подобно на Uncharted игрите. Но все пак, положението е добр. Tomb Raider е добра игра. Определено. Наистина на някои хора може да не им се хареса ниската трудност и прекалено линейните нива. Но ако се търси разпускащо преживяване и интересна история, то това е една от игрите на 2013 година. След 5 години чакане, най-накрая излезе нов представител на поредицата Tomb Raider. Който няма каквото и да е подзаглавие или номер. Ами се нарича... просто Tomb Raider. Както е модерно напоследък.

Но в случая, това е ход, който е доста разумен и то поради една причина – когато човек си пусне тази игра, трябва да забрави всичко за предишните заглавия от серията. Независимо дали става дума за геймплей или характера на култовата главна героиня Лара Крофт.

Тъй като последния Tomb Raider е нещо напълно ново и различно. За добро или лошо.

Първата и основна разлика вероятно вече я знаете тя беше рекламирана широко. А именно факта, че в тази игра Лара Крофт е съвсем млада, като тепърва й предстои да изживее първото си голямо приключение. Така можете да забравите за добре познатата ни уверена,отракана и саркастична визия на култовата героиня.

Вместо това постоянно виждаме шока на Лара, когато й се случи нещо шокиращо. Например да убие първия си човек. Да расфасова животно, което да сготви. Или пък да разкрие първата си антична гробница.

Положителна или отрицателна е тази промяна във визията? Поне на мен ми се харесва. Актрисата Камила Лъдингтън определено се справя както с показването на гримасите на ужас при всяка шокираща ситуация, така и с гласовите си възклицания.

Освен това промяната ми се нрави и поради друга причина – някак ми се струва, че класическата Лара в една или друга степен просто се изчерпа. Макар че може и да ми се струва така заради последните няколко слаби игри в серията.

Разбира се, не всички размишляват като мен. Прочетох много критики за постоянното охкане и пъшкане на героинята в играта. Било дразнещо. Знам ли, възможно е. Не знам каква реакция се очаква, когато човек се изсипе от 20 метра върху земята, бъде наръган, пребит, подпален, застрелян и т.н., но пък всеки си има мнение.

За мен новата Лара си е направена на високо ниво.

Каквото всъщност мога да кажа и за сюжета в Tomb Raider. Който е адски добър и зарибяващ. Вероятно ще е един от най-добрите за годината!

В началото виждаме колосална буря в океана, която разцепва лодката на Лара и нейните приятели. Малко след това разбираме, че целият екип е тръгнал на експедиция, която да открие мистериозния остров Яматай. Който се оказва, че се намира в митичния Бермудски триъгълник.

Интересно, локацията на остров Яматай е една от най-големите мистерии в цялата японска история. Същото важи и за неговата кралица Химико, която също е забулена в тайнственост личност, за която се е предполагало, че има свръхстествени сили. Говоря за реалната история!

Както бихте се досетили, Лара и останалите намират Яматай, като отбелязват, че това е откритие, „сравнимо с евентуално намиране на Атлантида“. С развитието на играта се оказва, че този остров не е бил цел единствено на нашия екип… ами в продължение на векове на него са акостирали различни личности. Всички от които се уверяват, че Яматай е обладан от мистериозни и необясними сили...

Абе, сюжетът е наистина силен. Казвам това, без да разкривам някакви сериозни спойлери. А едно от яките неща в Tomb Raider е, че из игралния свят са пръснати множество разнообразни мемоари, писма, спомени и съобщения на всичките му обитатели. Вариращи от писания на дипломати от преди Христа през нацисти и американски спецчасти по време на втората Втората световна война до модерни руски командоси. Всички те разкриват капка по капка мистериите на острова.

Като цяло, рядко ми се случва напоследък да цъкам дадена игра само защото искам да разбера какво ще се случи в сюжета й. А положението в Tomb Raider е именно такова. Точно защото нещата са базирани на реалния живот и всичко не е просто фикция.

За съжаление, геймплеят на заглавието не е толкова силен, колкото игралната история. Не казвам, че е непременно „лош“ – напротив. На средно ниво е. Но в никой случай нещо впечатляващо.

Както споменах в началото на статията, в Tomb Raider имаме изцяло ново начало за поредицата в много аспекти. Един от тях е геймплеят на играта. За разлика от повечето минали представители на поредицата, в които имаме доста платформинг секции, както и доста пъзели тип „дръпни ръчката и премини бързо до следващото място“, тук положението е друго.

А именно – модерна приключенска игра. Всъщност, ако трябва да съм точен, то мога да опиша Tomb Raider по следния начин: представете си Uncharted 3 примерно. Еми, за това става дума.

Половината от играта представлява фрийрън секции, като тук-таме имаме някой по-динамичен момент, когато някаква част от игралния свят се срутва и Лара трябва да избяга възможно най-бързо. Другата половина са класически престрелки, също налични в Uncharted игрите (и в много екшън заглавия, както и, разбира се, шутърите).

Лошата новина е, че в Tomb Raider пъзели почти няма. Да не кажа хич. Светът е крайно линеен, като общо взето има един-единствен тесен път за да се стигне от точка А до точка Б. Тук-таме имате възможност да откриете някоя скрита зона или гробница, но дотам.

Също така, сравнително малко са и динамичните секции, познати ни от Uncharted. Резултатът от всичко това е следният: Tomb Raider е кажи-речи шутър от трето лице, в който тук-таме има лесни фрийрън елементи за преминаване.

Както споменах, това не са непременно лоши страни. А и като се има предвид колко красив е игралния свят плюс сериозния акцент на кинематичността, то дори когато просто се разхождате не чувствате скука. Все нещо се случва. Или разглеждате красотите на Яматай, или слушате някой важен за сюжета разговор.

Което е супер. Тъй като няма значение колко разнообразна е дадена игра – ако не ви е интересна, то тя е провал.

Все пак, щеше да ми хареса нивата да имат структурата на Uncharted. Които традиционно започват със спокоен фрийрън, преминават през малко интересни пъзели, ескалират до множество престрелки и приключват с бомбастични сцени, обикновено свързани с някой катаклизъм из нивото.

Някак разнообразието в Tomb Raider куца. Ясно се усеща в началото на играта, че именно Uncharted им е бил вдъхновние. Формулата, която описах горе е приложена на няколко пъти.

Но пък очевидно с напредването на разработката са останали два основни елемента – фрийрън и престрелки. С акцент на второто.

Въпреки това, Tomb Raider си остава добра игра. Не изглежда пусната прибързано на пазара, недовършена.Освен това, тя хич не е кратка. Геймплеят е едни стабилни 12+ часа, което за модерна игра си е направо прекрасно. А въпреки баналните и неособено предизвикателните като трудност престрелки, през цялото време ви е изключително интересно какво се случва.

Или казано инак, ако ви се цъка нещо приключенско и неангажиращо с хубав сингъл, то Tomb Raider има сериозен шанс да ви хареса. Да, не говорим за игра на годината... но пък нещо зарибяващо за няколко седмици.

Толкоз за сингъла. Какво да кажа за мултито? Ами, като цяло не е нищо впечатляващо. Поне на мен ми омръзна за минимално време, а по принцип съм циклист и ми трябва поне седмица, за да се „отуча“ от този режим.

Идеята в Tomb Raider е добра – картите са изпълнени с множество капани, които можете да активирате, за да прецаквате противниците си. Също така има множество повърхности, през които да се катерите, докато достигнете някоя удобна за снайпене позиция... стига да не ви разтрелят, докато стигате до нея.

Добри идеи. Но омръзват бързо, понеже не отнема време да научите къде са капаните и просто да започнете заобикалянето им.

Оттам нататък, имаме стандартна игра тип Call of Duty, само че от трето лице. Просто хвърчите наляво-надясно и пуцате вашите аркадно вашите противници. Вдигате нива след избиването на враговете ви, които пък отключват нови оръжия, ъпгрейди за тях. Налични са и perk-ове, които ви дават различни подобрения на персонажа.

Да, има някои хитри идеи. Например момента, в който ако някой играч натрупа доста фрагове без да умре се превръща в predator или хищник. Когато това се случи, то той вижда къде из картата се намират останалите опоненти... но в същото време и над неговата глава се появява червена звезда и неговите жертви също го виждат.

Това е добра идея за потенциално спиране на прекалено добри играчи... но на теория. В реалност – щом някой е прекалено добър, че да стане predator, убивайки всички на картата по няколко пъти, то показването къде се намират те действа единствено в негов плюс. Дори и останалите да знаят къде е той.

Но най-сериозният минус в мултито на Tomb Raider е фактът, че... цепи на ужас, даеба! Поне при мен беще така за PlayStation 3. Така и не разбрах причината. Проблем в оптимизацията на самата игра ли има за мулти? Лоши сървъри? Или пък проблемът е у мен – например ми се е прецакал четецът на PS3-ката?

Никаква идея. Но мултито си беше цепня. Бавно движение на героите, лошо регистриране на щетите по противниците... общо взето, нищо общо с мазно вървящия сингъл.

Но дори да изключим този кофти момент – с който всъщност се свиква - то истината е, че мултито на Tomb Raider си е по калъп. Същото като на всяка друга модерна игра. Сериозна аркадност, малък акцент върху умението, получаване на точки, вдигане на нива, отключване на нови умения...

Поне на мен ми втръсна бързо, но пък на някои хора може и да им се понрави, кой ли знае.

И така, достигам до графиката и звука. Относно които мога да кажа само добри неща!

Визуално, играта е страхотна. Остров Яматай изглежда зашеметяващо, като често камерата се извърта по подходящия начин, за да се насладим на гледките му.

Не само това, но и цялата околна среда е оформена с любов към детайла. Нямаме някакви еднообразни, сухи и празни стаи или пък безлични открити пространства. Познати ни от много игри. Напротив. Налични са всякакви документи, боклуци, аксесоари, инструменти и други детайли на всяко едно място. Които ни карат да се потопим в игралния свят, а не да прескачаме между еднообразни стаи. Защото всичко изглежда живо.

Прекрасният визуален аспект е допълнен и от страхотен звук. Гласовата актьорска игра е на топ ниво в почти всички случаи. Да, някои актьори са малко под нужното ниво, но това се преживява.

Много добро впечатление както казах прави Камила Лъдънгтън, която озвучава Лара. Тя успява адски добре да се потопи в ролята, като можем напълно да повярваме, че на главната героиня не й е лесно да я пребиват, ръгат и прострелват на всеки 10 минути геймплей.

Добро впечатление правят също звуковите ефекти, както и саундтракът.

Естествено, всичко това не е изненадващо – Tomb Raider е игра, която залага сериозно на кинематичността. Сцените, в които виждаме Лара и останалите герои в близък план, докато обсъждат тайните на остров Яматай и кралица Химико са много. И добре изпълнени.

Заключението? Tomb Raider определено е добра игра, но не е нещо впечатляващо. Налична са добри графика и звук, както и професионално изпълнени кинематични сцени. За сметка на това геймплеят е постен и е вероятно да не се понрави на всички онези, които си падат по действието. Също така, трудността в играта е скромна.

Като цяло обаче, Tomb Raider определено е едно от заглавията в последните месеци, които си заслужава. Като поставя началото на нов Лара Крофт франчайз, чието развитие тепърва ще наблюдаваме.