Графиката на Torchlight II може да е не е гига детайлна, но за сметка на това може да се отлижи с добър визуален стил и ниски системни изисквания.
Звукът в играта, точно както и графиката, е на добро ниво. Ефектите не са дразнещи, а пък саундтракът напомня сериозно на Diablo II, което може само да е плюс. 
Каква е основната разлика между Torchlight II и Diablo III? Първата е игра е забавна, втората не е. При Torchlight II човек си казва - "Ще поцъкам малко за разпускане след работа", при Diablo III човек си казва - "Пфффф, дай да пробвам още един рън, може и да ми падне нещо, което да продам за истински пари". 
За мен, Torchlight II е най-доброто екшън RPG за тази година. 
В последните години, жанрът на „класическите” изометрични екшън RPG-та позамря. Разчита се предимно на насочени към конзолите third person заглавия. Въпреки това, през 2012-та година, феновете на този тип игри имаха поводи за радост, наречени Diablo III и Torchlight II. Две високопрофилни екшън RPG-та.Е, Diablo III се оказа разочароващо. Не баш провал... но много по нивото на култовата втора част. И съответно много от феновете на жанра останаха с една надежда – Torchlight II да е истинският хит на годината в при екшън RPG-тата.
И играта може би наистина е. Може би има резон да бъде наричана „истинското Diablo III”.
Да, няма как да сравним Torchlight II с отрочето на Blizzard ако говорим за брой умения, класове, специални чудовища и някои други неща. Логично – Diablo III е игра с бюджет от сигурно 100-на милиона долара.
Основната разлика обаче е друга. И тя е, че Torchlight II е просто забавна игра. Без лайняни MMORPG мотиви. Без тъпотии тип „първите 3 трудности са безсмислени, понеже играта почва от Inferno и човек просто губи 40 часа, докато ги премине”. Без аукциони, които изкривяват целия баланс на играта... без човек да мисли само как да изкара пари.
В Torchlight II, просто цъкаш. Включваш играта след работа и това е. Кеф ти сингъл, кеф ти кооперативка с приятели. Никой не иска постоянна интернет връзка. Просто включваш, скачаш в мелето и толкоз!
И така – какво ново в Torclight II?
Първото и основно нещо, което се набива на очи, е по-големият мащаб на играта. Оригиналният Torchlight си беше нещо, която просто се усещаше като евтино. Имаше ограничен брой зони – просто влизахте по-надолу и по-надолу в еднообразни подземия. Което след известно време ставаше доста скучно.
Във втората част, имаме доста по-голям игрален свят! Който редува както огромни открити местности, така и множество подземия. Абе, баш като Diablo II, Diablo III, Titan Quest и други! А като си представим, че Torchlight II струва едва 40 лева, то несъмнено съотношението между мащаб и цена е доста добро!
Яко е също, че има смисъл да разкривате всички ъгълчета на игралния свят. В Diablo III например, няма никакво значение дали ще се отклоните от главния път или не. Няма какво да намерите. В Torchlight II, колкото повече разкривате, толкова по-голям е шансът да попаднете на някоя мощна твар, която пък пуска яка плячка!
Не само това, но има и различни мини куестове, изпълнени като пъзели. От рода на отключване на тайни врати, разкриване на тайни помещения и т.н. Тези загадки са хитро замислени, а наградите от тях – доста сериозни. Което е полярна противоположност на Diablo III и супер малоумните странични куестове, при които наградите са мизерни и общо взето няма смисъл да се правят.
Друго яко нещо в Torchlight II е количеството плячка, която ви пада. Има много добър баланс между това играта да не ви залива с предмети като в Darksiders II, но пък и да не се минава прекалено дълго време, без да се падне нещо уникално, което да ви зарадва.
Но нека премина към игралните класове. Те са 4, за разлика от 3-те в миналата игра. Нито един от персонажите, които познаваме от оригиналния Torchlight не се завръща в двойката.
Изборът е между engineer, outlander, berserker и embermage. Последните два класа са ясни – класически боец и магьосник. Инженерът е добре брониран меле боец, който обаче има и дърво за стрелба отдалеч и разчита на различни джаджи в битка. Outlander-ът пък е стрелящ герой, който има способността да пуска базови магии.
Най-якото при 4-мата герои е фактът, че геймплеят при всеки от тях е доста различен. Освен всичко друго, убеден съм, че почти всеки ще развие поне 2-3 персонажа, което увеличава още повече количеството часове, които ще прекарате пред играта!
Ако трябва да направя едно сравнение с Diablo III, то там за 200 часа геймплей съм развил просто един варварин. Тъй като не чувствам каквато и да е нужда или желание да пробвам друг персонаж.
Също както и в първата част, в Torchlight II имате и верен домашен любимец заедно с вас. Вашето животно може да бъде екипирано с различни предмети, както и да използва до 4 магии. Освен това е възможно да нахраните вашата твар с риба, точно както и в оригиналния Torchlight. Това я превръща временно в друго животно, което има различен набор умения.
Както и преди, домашният ви любимец си има собствен инвентар. По време на вашите странствания можете да го натоварите с предмети и да му дадете команда да ги продаде в града, докато вие в същото време не губите време и продължите да колите противниците си.
Якото при вашите животни е това, че имате сериозна възможност за персонализирането им. Ако играете със стрелец , можете да направите вашата твар своеобразен танк. Като я превърнете в дефанзивно същество и й дадете магии за защита. Ако пък вие сте с тежък меле герой, можете да направите любимецът ви поддържащ стрелец с напор DPS умения и т.н.
Тук пак ще направя едно сравнение с Diablo III, където има само 3 наемника, които имат супер ограничен набор от умения и човек изобщо не усеща, че има контрол над тях. Просто избирате един от няколкото скила и толкоз. Да не говорим, че наемниците в Diablo III са просто тумори, които се веят с вас, за да ви дадат своите пасивни бонуси... за разлика от тварите в Torchlight II, които са важна част от играта.
Като стана дума за персонализирането на животните, то е редно да поясня, че и при предметите нещата изглеждат доста добре. Отново имате възможността да ги enchant-вате срещу определена сума пари, което е възможно да подобри сериозно характеристиките им. Също така е възможно да вкарате скъпоценни камъни в брони или оръжия със socket-и, подобно на Diablo II/III.
За разлика от последната игра на Blizzard обаче, скъпоценните камъни в Torchlight II са адски много на брой, като дават какви ли не различни бонуси. Което още повече обогатява системата на предмети в играта!
Да, едно нещо е безспорно – Torchlight II е интересна игра, в която имате много неща за правене. Разнообразието е сериозно, наистина! А и като си представим цената от 40 лева... мога да кажа, че говорим за задължителна игра за всеки екшън RPG фен!
Естествено, в Torchlight II си има и някои отрицателни страни. Предимно свързани с баланса – поне ранните версии на играта имаха неща за чепкане. Някои оръжия са прекалено силни, двуръките примерно пък са прекалено слаби и т.н. Но това са подробности. Тъй като това не е игра с някакъв акцент на PvP елемент, няма и разни аукциони с реални пари, за които хората да се палят, че един клас е по-силен от друг.
Просто това е игра за удоволствие. И малките й минуси са напълно незначителни.
Всъщност, вече съм тръгнал към края на ревюто, а пък усещам, че не съм разкрил доста от нещата в тази игра. Просто защото те са толкова много! Наистина! Пак повтарям, за цена от 40 лева... повече едва ли можете да получите. И на всичкото отгоре, Runic Games са известни със своята приветливост към различни модъри... което значи, че дори да ви поомръзне основния Torchlight II, то в съвсем скоро време ще завалят и много модове! Които още повече ще разширят игралната вселена на тази евтина, качествена игра.
Та, накрая, нека отделя традиционните си редове за графиката и звука. Визуално, Torchlight II си го бива. Артът е добър, но имам една критика към енджина – понякога след 4-5 часа игра започва да накъсва без видима причина.
Добри неща могат да се кажат и относно звука – и като ефекти, и като саундтрак.
Заключението? Torchlight II просто си струва. Точка.
Още по темата
10167395