Графиката на Tropico 4 си е старичка. Наистина гледано отгоре играта е прилична, но си личи, че годинките са се натрупали. Не ми харесва и фактът, че като поразвиете вашето островче, фреймрейтът пада значително. Ама като цяло, бива. 
Tropico 4 има един от най-добрите саундтраци на игри, които съм чувал някога. Кубинската музика е хипер приятна и ви поставя в супер весело настроение, докато разстрелвате бунтовници на вашия остров. Репликите в играта също са забавни - абе, общо взето, чиста работа. 
Основната критика към геймплеят на Tropico 4 е фактът, че е почти същият като този на Tropico 3. Което е факт. Все пак, играта си е адски забавна, като трудността е добре балансирана, а крехката ви карибска икономика може да бъде почти съсипана от някое и друго преминаващо наоколо цунами. Общо взето, приятна игра за след дългия работен ден, при която просто хващате чаша вино в ръка... и се кефите! 
Много често в гейм индустрията се правят продължения, които разочароват феновете със... странни... новости. Tropico 4 просто подобрява това, което имахме в Tropico 3... за добро или лошо. Моето мнение? Яка игрица за феновете на икономическите стратегии, особено пък ако не сте цъкали Tropico 3. 
Българската гейм индустрия е нещо като българското порно. Има една популярна компания – както е популярен Баче Кики при клецнята – и тя се нарича Haemimont. Създатели на може би най-известната нашенска игра Цар. Както и адски яката Келтски крале, пред която съм прекарал адски много часове.Поредно добро заглавие, създадено от нашите сънародници е Tropico 4. Иде реч за серията, в която поемате ролята на диктатор, владеещ произволен и напълно неизвестен карибски остров. Първите 2 игри от тази поредица не са дело на Haemimont, но пък Tropico 3 и Tropico 4 – да. И може да се каже спокойно, че именно това типът игра, която просто те завладява и обзема цялото ти свободно време.
Все пак си шибан диктатор, даеба, какво по-хубаво може да иска човек?
Чудите се за какво иде реч в геймплея? Точно както в предходните части, Tropico 4 е изометрична стратегическа икономическа игра. Поемате ролята на El Presidente – президент на тропически остров. Геймплеят се състои в построяване на различни сгради и стабилизиране на малкото ви островче по такъв начин, че хем вашите жители да са доволни (или доволно тоталитарно подтиснати), хем и вие да имате възможността да отмъкнете някой долар и да го бутнете в швейцарската си банкова сметка.
Като цяло, геймплеят напомня на игри като тези от поредицата Settlers – основната ви задача е да построите адекватна и добре изглеждаща икономика в острова. От тази гледна точка, имате адски солиден избор – ама наистина. Можете:
-да копаете и изнасяте полезни изкопаеми като желязо, злато, боксит;
-да правите оръжия от желязо, накити от злато и т.н. и да изнасяте тях;
-да отглеждате банани, папая и др. и да ги продавате консервирани;
-да ловите и изнасяте риба;
-да построите петролна рафинерия в морето, добивайки черно злато;
-да направите плантации за тютюн и фабрики за пури;
-да превърнете острова в туристически рай, правейки развлекателни паркове и строейки огромен брой ресторанти, кабарета и т.н., в които туристи да потрошават парите си;
-и още!
Общо взето, дори и да играете на една-единствена карта, то възможностите за развитие са толкова много, че няма накъде. И това, което описах горе е просто един елемент от геймплея – стабилизирането икономически на вашия остров и получаването на достатъчно пари, за да работи всичко в него. Освен това, имате и още неща, за които да мислите.
Сред основните от тях е трудовият капитал. В началото кажи-речи са ви нужни просто бачкатори... но колкото повече напредвате, толкова повече се търсят пичове и пички с основно, средно, и висше образование! Така или трябва да правите училища и да създавате свои собствени кадри, или да ги взимате от чужбина ала НДСВ преди години... но пък втората тактика излиза по-скъпо, а всяко следващо наето юпи е по-скъпо от предходното!
Естествено, друг важен аспект е политическата обстановка – има над 10 фактора за щастието на вашия карибски народ, сред които здравеопазване, забаваление, демократичност, осигурени жилища, храна и др. Така трябва да внимавате доста колко ви харесва народа ви – в случай, че не сте достатъчно популярни, при едни предварителни избори е съвсем възможно да загубите властта си!
Разбира се, освен на народа си, трябва да подкрепяте и... политическите групировки в страната. Те са разнообразни, сред които комунисти, капиталисти, религиозни, екологични партии и т.н. Всяка от тях изисква от вас да свършите нещо – комунягите да построите жилищни блокове без наем на народа, капиталистите да правите повече мини, петролни рафинерии и т.н., еко хипитата да строите бунища и да пазите околната среда и прочее. Ако сте хиени и се подмазвате на всички фракции, това ще ви се отблагодари на избори. Ако ли пък не... можете просто да нагласите изборните резултати, което ще донесе до лоши последствия след това. Разбира се, трябва и да гледате коя партия колко фенове има – например интелектуалците винаги са по-малко от религиозните или комунистите например и т.н. Или с други думи – винаги е по-резонно да се подмажете на онези, които ще ви повлияят най-добре!
[caption id="attachment_5562" align="aligncenter" width="525" caption="Обяснението на този trait да ви напомня на Симеон Сакскобургготски? 800 дни, anyone? Вервайте ми?"]
[/caption]
Що се отнася до методите, с които можете да излижете ташаците на различните групировки, то те се коренят в основаването на правителство. Имате няколко министерства като вътрешно, външно, на отбраната, образованието и т.н., като можете да наемете или квалифицирани вътрешни кадри, или да си докарате такива от чужбина. Когато имате оформен кабинет, то ви се отваря специално меню за пускане на различни декрети – безплатни жилища, национален празинк,вдигащ морала на народа, пропагандна телевизия (Анал 1?), че дори и опция да извикате католическия папа на посещение! Освен това, имате възможност и да се подмазвате на САЩ или Русия, тъй като действието в играта се развива по време на Студената война. Когато имате добри отношения с едната държава, тя ви изпраща високи помощи, но пък за сметка на това другата ви се обижда и намалява мизата си.
Иначе, идеята на всяка мисия в играта е ясна – просто да останете на власт и като бонус да заграбите възможно най-много пари! Като измине определен период – 10, 20, 30, 40 и т.н. години, играта отчита вашите постижения и получавате даден брой точки.
Естествено, в игри като Tropico 4, целта ви не е „да изкарате повече точки” – това е един вид бонус. Якото нещо на този тип икономически симулатори е просто да разцъквате всеки път по различен начин – един път продавайки оръжие на Близкия Изток, а друг път – превръщайки острова си в карибски лунапарк и привиквайки туристи. Именно това е основният плюс на играта – прото сядате на канапето след работа, взимате стъкло бира или литър вино и просто разцъквате за кеф. Трудността е приятно балансирана, като хем не е прекалено трудна, хем не е и дебилно лесна... а както казах назад, само 1 карта може да бъде изиграна по 20 различни начина... като, естествено, имате и различни острови, които имат разнообразен релеф и съответно ви е нужна специална инфраструктура за всеки от тях.
А инфраструктурата е от доста важно значение в играта. Ако например направите една отдалечена мина в другия край на острова, то трябва да направите своеобразен миньорски град (Перник?) край нея – с блокове, електричество, превоз и т.н.
Естествено, най-важното е да внимавате да не навлезете в дефицит – основният ви приход в играта е износът... което значи, че през 2-3 месеца идва търговски кораб, който изнаса натрупаните от вас блага. Само дето понякога корабите минават през 4-5 месеца, а пък в други случаи се случва докерите да са на стачка и да бъде изпусната възможността да изнесете стоките си! Така икономическото положение на острова става доста трудничко, което е яко – за разлика от други икономически игри, в които просто парите „текат” равномерно, то в Tropico 4 трябва да внимавате какво правите и винаги да имате резерв, за да не се затрудни драстично положението ви.
Общо взето, геймплеят на играта е супер, като основната критика е... че е прекалено близък до този на Tropico 3. Да, това е така и наистина играта е кажи-речи „внушителен експанжън” на своя предшественик. Все пак, ако не сте играли много серията и си падате по икономически стратегически игри, то Tropico 4 ще ви изкефи.
За всичко това спомага и атмосферата в играта. Описанието на събитията в Tropico 4 като цяло е адски яко, като не говорим за сухи послания, ами всичко е направено в приятен пародиен стил. Наистина на моменти лафовете не са особено забавни, но пък в общия случай положението е яко. Също е забавно да огледате всички обяснения на специалните trait-ове при създаването на вашия El Presidente – при „патологичен лъжец” например е цитирана култовата реч на Царо за това как щял да ни оправи за 800 дни (в която той не излъга, де – оправи ни и то ни оправи арабийската в гъза).
Откъм графика и звук, Tropico 4 също кефи. Особено яка е музичката в играта – супер вдъхновяваща кубинска музика, която ви потопява в тропическия геймплей и просто се отпускате на 100%. И не усещате къде са отишли 3-4 часа.
При графиката – тя не изглежда зле, макар че си е старичка. Малко е кофти, че енджинът е леко тежичък, особено за такъв тип игра и когато изпълните острова със сгради се усеща забавяне дори на среден клас машини, което не ме кефи.
Заключението? Tropico 4 има една основна отрицателна черта и тя е, че е прекалено близка при геймплея до Tropico 3. Така ако сте играли тази игра и сте прекарали стотици часове на нея... някак четворката ще ви се стори неособено добра покупка. Ако обаче не сте пробвали Tropico 3 и искате нещо свежо, то нищо не ви пречи да разцъкате Tropico 4 – доста е вероятно да се изкефите.
Още по темата
663951059