Мога да кажа обаче едно нещо и то със сигурност – тази игра наистина си струва. И показва как трябва да изглежда една модерна екшън приключенска игра – с балансиране между кинематика, престрелки, зрелищни платформинг елементи и решаване на пъзели.
Всъщност, именно балансът между тези 4 водещи елемента в Uncharted 3 прави страхотно впечатление. Тъй като историята познава немалко игри, които въпреки добрия си замисъл биват провалени или от провлачени с часове филмчета, или пък прекалено много загадки за сметка на екшън сцени.
Това не може да се каже за Uncharted. Повечето нива започват бавно – сякаш като любовна игра. Тук-таме имате някой пъзел и някоя кратка престрелка. Към края си нещата започват да стават все по-динамични, като нещата завършват с феноменална кулминация... и след това започва следващата глава с перфектно направена кът сцена, която да ви успокои малко и да ви подготви за следващата доза приключения.
Всъщност, като заговорих за кът сцени, нека започна с един от плюсовете на играта – сюжетът и кинематичните елементи. В Uncharted 3 проследявате поредната доза приключения на Нейт Дрейк и неговият добър приятел и ментор Виктор „Съли” Съливан. Още в първите минути двамата биват драматично убити... но малко след това се оказва, че това е било просто трик. Всъщност, двамцата се правят на бити лисици, за да подлъжат злодеите Талбът и Катерин Марлоу да разкрият детайли относно мистериозна задача, възложена на сър Франсис Дрейк от Кралица Елизабет I през 16 век.
Оттам нататък започва и истинското приключение, в което Дрейк и Съли последват куп следи, оставени от легендарния английски мореплавател. Историята е изпъстрена от куп обрати и драматични моменти, умело подплатени в кинематични сцени.
Именно те са един от огромните плюсове в играта. Филмчетата с енджина на играта са на холивудско ниво, като е налична както качествена актьорска игра, така и феноменален звук. Някои достигат дотам, че наричат Uncharted 3 „по-добър от филм” – е, аз не бих се престарал чак толкоз, но определено кинематичността е адски добра.
А и както споменах, много ме кефи фактът, че има баланс – кът сцените са точно толкова време, колкото да ви държат в напрежение и да не се губи екшънът... не като в някои други игри, които се престарават и ви потапят в океан от диалог, който след два-три часа става хипер скучен.
Иначе, самият геймплей на Uncharted 3 се състои от няколко основни елемента. Те са решаване на пъзели, фрийрън елементи в стил Assassin’s Creed и престрелки.
От тези съставки, най-стандартни са загадките. Абе, пъзели като пъзели – трудно е да ги направиш уникални като в Portal примерно. Като цяло, този елемент е добре изпълнен, но някак не ме впечатлява особено.
Огромен плюс обаче са фрийрън елементите. За разлика от Assassin’s Creed, където доста рядко има сриващи се под тежестта на Алтаир или Ецио руини... то в Uncharted 3 околната среда е доста по-жива. Така като разкривате някоя антична сграда и скачате из нейните стени, то нейни части е възможно да се срутят, да се сринат прогнили покриви и т.н. Така е забавно да видите как Дрейк често се подхлъзва, пада, удря се в някоя стена след изненадващо разбила се тръба и т.н. Всичко това разнообразява фрийръна, тъй като прави главният персонаж по-близък до реалността... а също така всичко това ви държи в напрежение дали нещо няма да се срути и изисква бързи реакции от вас, за да не загине изненадващо героят ви. Яко е, че поразнообразеният фрийрън осигурява множество забавни елементи, в които уж перфектен акробатичен номер завършва в някоя стена като в комедиен филм.
Иначе, последният елемент са престрелките, които също са типични. Имате стандартна ковър конзолна ковър система, като любителите на PS3 и Xbox360 шутъри на момента ще се почувстват в свои води, хващайки контролера. Приятен момент в играта е възможността да съвместявате меле атаки със стрелба – ако някой враг е прекалено близо, можете да го пребиете с тупалки, вместо да се опитвате да го нацелите. Хубаво е също, че доста от битките могат да бъдат минати със стелт, ако случайно сте любители на промъкването.
Всъщност, с престрелките е свързан и единственият що-годе сериозен минус в играта – AI-то. Враговете ви са някак стационарни, като ако преминавате бързо от укритие на укритие, те не реагират достатъчно бързо и често можете да ги хванете в гръб или отстрани, без те да се усетят. Също така, движението им е някак хаотично и не може да се сравни с това от друга ексклузивна игра за PlayStation 3 – Killzone 3, в което AI-то е на наистина високо ниво!
Все пак, изкуственият интелект не е толкова лош, че да ви издразни – напротив, престрелките са си доста добре направени, особено ако си пуснете някоя от високите трудности. Освен това, типично за серията, в Uncharted 3 често ще попадате в различни нестандартни елементи, които разнообразяват пуцането. Така в един момент ще си заклещите крака в стълбище и ще трябва да се опитвате да убиете нахлуващи гадове, в други моменти ви нападат някакви хипер големи говеда в меле и трябва да ги млатите в quick action сцени, в трети случаи пуцате, висейки от някоя стена и т.н. Общо взето, посредственото AI се компенсира с лихвите от разнообразието в играта.
Както винаги, плюс в играта са и нивата. Те са мащабни и изглеждат изключително красиво, като никога не знаете какво да очаквате в следващия момент. Общо взето, любовта към детайла от страна на разработчиците Naughty Dog е абсолютно похвална. Независимо дали говорим за градската джунгла, гористи местности във Франция или пък арабските пустини – нещата са прекрасни!
Яко е също, че в края на всяка от 22-те глави в играта имате и ултра разрушителна или драматична сцена, в която наистина сърцето ви да се разтупти. Да, точно така – не цъкам игри от вчера или оня ден и съответно винаги, когато има динамика като в Uncharted 3 е редно да го спомена изрично.
Иначе, сингъл плейъра, имате възможност да се впуснете в кооперативна игра с ваши приятели или в мултито на игрицата. Тази част от играта също е изпълнена на ниво, но не толкова високо, колкото сингълът.
Кооперативната игра е разделена в няколко режима, като основен акцент е поставен на стрелбата. Те се наричат Adventure, Arena и Hunter Arena. Първият може да бъде наречен „класически” co-op. Имате 5 стандартни нива, които трябва да минете заедно с още 2-ма ваши приятели.
Вторият режим е познатият от много игри „преборете се с вълна от врагове, колкото повече оцелеете, толкова повече пари ще получите”. Разбира се, с всяка следваща вълна, враговете стават по-силни.
Последният режим е подобен на вторият, но разликата е, че в него освен NPC-тата има и истински хора като ваши противници, което допълнително усложнява вашата задача. Когато изберете този режим, вие периодично сменяте местата си с вашите опоненти, за да могат всички да цъкат и като герои, и като злодеи.
Мултито срещу хора от своя страна е доста стандартно изпълнено във времената на CoD – вдигате нива, отключвате нови оръжия, модове за тях, специални умения и т.н. Наистина има някои разчупени елементи из нивата – някои например започват с динамични сцени като например 2 преследващи се мотриси в метро, на чиито покриви водят престрелка двата отбора... само за да достигнат след минута-две до „истинското” ниво, което е изоставена метростанция. Освен това, из нивата имате възможности да се катерите из стени, изненадвайки неприятно вашите противници от странни ъгли.
Като изключим това обаче, самата пуцалка е доста стандартна. Можете да изберете режими като Free for All, Team Deathmatch, Team Objective и др. Типовете игра са напълно познати като за всички фенове на екшън игрите и едва ли има нужда да бъдат пояснявани поотделно.
Като цяло, много яко е, че в Uncharted 3 има нелошо изпълнено мулти. Пък и какво по-хубаво от това сингъл игра да има и добре изпълнени режими за игра с хора?
Все пак, според мен мултито на Uncharted 3 ще се изпразни след 2-3-4 месеца – изпълнено е на прилично ниво, но не е някаква революция. Пък и все пак това си остава предимно сънгъл плейър игра. Така мога само да поздравя Naughty Dog, че не са се ограничили само до сингъл плейъра, ами са включили и адекватна игра с хора, за да е пълен пакетът Uncharted 3.
Що се отнася до графиката и звука, то тук за играта могат да се кажат само добри неща. Гледките в Uncharted 3 са невероятни, като и любовта към детайла из нивата е внушителна. Общо взето, игри като тази и Batman: Arkham City ме карат да се чудя дали едно евентуално следващо поколение на Xbox360 и PlayStation 3 догодина няма да е прибързано – игрите за конзолите на Microsoft и Sony изглеждат по-красиви от всякога в момента!
Звукът на Uncharted 3 също е на топ ниво, като човек не може да има никакви претенции към гласовата актьорска игра. А е редно да спомена, че аз лично имам доста високи очаквания в този аспект. Не само професионалните актьори са добри, но и саундтракът е перфектен, като сменя приповдигната приключенска музика тип Индиана Джоунс в битка със спокойни мелодийки, докато решавате някой пъзел.
Като заключение може да се каже, че Uncharted 3 е една от задължителните игри за 2011 година. Особено силният аспект е сингъл плейърът, но пък има и достатъчно добро мулти, за да бъде пакетът пълен. Така че ако се чудите какво да си подарите преди коледните празници, то не се чудете – Uncharted 3: Drake’s Deception.