Макар и Fallout 4 да се появи в продажба преди само два месеца, то със сигурност може да се каже, че UnderRail е игра, която пресъздава идеално атмосферата на Fallout 1/2. Съответно ако ви се цъка нещо подобно - няма да сбъркате тук. Както и да се суче, графиката е стара и грозна. Някой би могъл да каже "Ама то е същото като новите пикселизирани игри" примерно... ами, не. Доколкото UnderRail крещи на Fallout 1/2 в хубавите си елементи, то същото важи и за графиката. Това не е добре. Саундтракът на UnderRail - страхотен. Изцяло ви вкарва в атмосферата за минимално време. Само като го слушате можете да се пренесете дълбоко под земята в мрежа от тунели, опитвайки се да оцелеете с цената на всичко. А, да, диалозите не са озвучени, което за мен е огромен плюс. В този тип игри е много по-добре да можем да си представим гласовете на героите, вместо да се наплескат второразредни актьори, които да развалят усещането. Ако ви се цъка нещо в духа на старата школа изометрични ролеви игри - UnderRail е право в десетката. Имайте предвид обаче, че играта не е за всеки. UnderRail е безкомпромисен, трудността не е никак ниска и в някои моменти е вероятно нервите ви да се вдигнат при някоя по-тегава секция. Ако Fallout 4 ви е разочаровал и искате нещо близо до първите две части от серията... UnderRail има пълния потенциал да ви се понрави. Имайте едно наум обаче - не само откъм геймплей, но и при грозната си графика заглавието ни връща с вече близо две десетилетия в миналото. Миналата година в продажба се появи Fallout 4. Отзивите за играта бяха положителни, но някак не успя да завладее сърцата на всички геймъри така, както се очакваше. Напротив. Един немалък контингент беше разочарован от сериозно затъпения ролев елемент, превърнал Fallout 4 в един своеобразен Borderlands клонинг... в една или друга степен. Но къде другаде можем да търсим утешение и врата към миналото ако не в Steam? Или по-точно секцията на независимите, слабо рекламирани, но понякога – изненадващо добри или направо невероятни игри. Да, можете да сте сигурни, че в конкретния момент говоря за UnderRail – обектът на това ревю и предна страхотна игра от старата школа.

За какво става дума ли? Един поглед към скрийншотовете в статията ще ви даде абсолютно ясна представа що за стока е UnderRail. Перспективата е изометрична, битките са походови, светът е голям, брутален и естествено постапокалиптичен, трудността е висока, а полето за различни билдове на вашите герои – изключително сериозно! Или с други думи – онзи Fallout 4 на 2015 година, който феновете на първите две игри не видяха!

И докато UnderRail не само има потенциала да ви вдигне кръвното, но и със сигурност ще го направи много, много, много пъти... то часовете страхотен геймплей, които ще ви предложи са доста повече. Заради което спокойно мога да кажа – говорим за една от приятните изненади на 2015 година, макар и ревюто да се позабави до началото на 2016-та в сайта.

[caption id="attachment_59288" align="aligncenter" width="525"] Feat-овете в UnderRail са гръбнакът на вашите билдове, като броят им е значителен[/caption]

Всъщност е редно да отбележа, че UnderRail прекара немалко време в Steam Early Access. Едва през декември миналата година заглавието се сдоби с финалния си, завършен вариант. Което ме подтикна и да напиша това ревю.

Но стига толкова празни празни приказки. Нека карам право напред със сюжета на UnderRail. В играта действието се развива нейде из далечното бъдеще, в което повърхността на планетата ни отдавна е достатъчно съсипана, че да не може да се живее нормално на нея. В резултат човечеството се е пренесло дълбоко под земята, обитавайки мрежа от тунели, свързани с железопътни линии. Откъдето идва и названието UnderRail.

В началото на играта ние поемаме контрола над напълно нов герой, присъединяващ се към една от фракциите в игралната вселена. Персонажът ни няма никакъв произход или история - ние можем да си представим, че е каквото ни скимне. Естествено в началото ние сме обикновени гащници, но с течение на времето започваме да ставаме достатъчно важни личности в света на UnderRail, че да ни гледат с различно око.

Без да давам особени спойлери за сюжета мога да кажа, че не се акцентира чак толкова на него в UnderRail. Не, че няма четене – когато човек каже „ролева игра от старата школа“ автоматично се предполага, че диалозите не са с избори „Да“, „Не“, „Саркастично“, нали така? И тук ситуацията е такава. Но някак UnderRail не ви насилва да играете по сюжета – напротив. Играта е така построена, че някак направо ви подтиква да обикаляте, намирате нови локации, естествено всяка със своите опасности и задължителната плячка. Освен това основната сюжетна нишка е по-скоро средна ръка и служи колкото да даде някакъв контекст на приключението ви.

Не си мислете обаче, че четенето е малко. Нека още в самото начало да кажа, че ако не си падате по „стени от текст“, то UnderRail има голям шанс да ви разочарова. Да, ситуацията не е като в някои други представители на жанра. Даже по-скоро има баланс – излезете ли да обикаляте из виртуалния свят по-често ще срещате хора и същества, които първо нападат, после ви питат как сте. Но пък когато сте в градовете и взимате куестове е задължително да четете много внимателно какво трябва да се направи, понеже в UnderRail няма огромни стрелки или дори карта на света! Навигацията е подобна на това да питате някоя жена в малък, непознат за вас град къде се намира някоя къща – „Ходи петдесет метра напред, после вляво, после минаваш три къщи, завиваш вдясно и си там“. Всъщност като се замисля подобни обяснения виждаме адски нерядко в UnderRail. Тъй че не прочетете ли ви предстои много да се лутате!

Но като цяло формулата на UnderRail е точно това, което трябва да бъде. Ролева игра от старта школа. Мрачна, трудна и безкомпромисна, носеща изцяло духа на Fallout 1/2. Ако си мислите, че ще можете да пуснете Hard от първия път и да смачкате всичко наред... сте в грешка. UnderRail трябва да се изиграе поне един път на Medium и дори тогава има голям шанс в даден момент да ударите греда, ако си развиете зле героя.

И всъщност направо мога да прескоча към геймплея, започвайки да говоря за този аспект. Създаването на вашите персонажи. Типично за класическите ролеви игри първите два часа ще се взирате в началния екран, чудейки се какъв персонаж да създадете. Всъщност като споменах първите два Fallout-а, то е редно да отбележа, че UnderRail е сериозно вдъхновен от тях. В играта имате три начина за развитие на героя – добавяйки точки Base и Skills и избирайки Feats.

[caption id="attachment_59279" align="aligncenter" width="525"] Потребителският интерфейс може да ви дойде... малко нанагорно в самото начало, докато не свикнете с него[/caption]

Base – както намеква и името – са базовите ви характеристики като сила, ловкост, интелект, воля и т.н. Адски важно е да планирате още в началото какво ще правите с тях, тъй като екстри тип „респециализиране“ няма. Наистина през няколко нива получавате по 1 точка за ъпгрейд на базовите ви умения, но те служат за доразвиване на вашия първоначално замислен билд, не промяната му от един на друг.

Базовите точки влияят директно на следващите два компонента – Skills и Feats. Скиловете са 22 на брой, като включват боравенето с меле оръжия, пушкала, шансът ви да избегнете атака, уменията ви в крафтинга и ефективността, с която ползвате своеобразните магии в играта (за тях после) и др. Всяко ниво получавате определен брой точки, който можете да разпределите във вашите скилове. Както бихте се досетили от нивото им зависи доста неща – по-трудни ключалки из виртуалния свят изискват високи стойности на Lockpicking и Hacking, по-качествените оръжия – още точки съответно на Melee, Guns, Throwing и Crossbows и тъй нататък. Базовите статистики на сила, ловкост и т.н. пряко влияят на уменията, които развивате в Skills.

И накрая идват Feats, които всъщност са Perk-овете от старите Fallout игри. Именно те са основното нещо, което ще подобри героят ви. Почти всеки Feat изисква определено ниво на Base и Skills статистиките ви. Например 6 сила и 30 Melee (макар че има и такива без грам изисквания). Естествено най-яките Feat-ове не идват току-така - трябва специално да специализирате героя си. За сметка на това бонусите, които получавате от тях са наистина сериозни. Всъщност именно Feat-овете са онова, което най-ярко подобрява героя ви - дори и намирането на по-хубави предмети някак няма такъв ефект, колкото няколко мощни Feat-а, добити когато героят ви вдигне по-висок левъл.

Което ще ме накара да повторя едно нещо - планирайте! Това е адски важно нещо в UnderRail - играта няма ама абсолютно никакво намерение да прощава грешките и в един момент можете да видите, че не сте замислили добре вашият персонаж и няма особен шанс да оцелее дълго в бруталния свят на заглавието.

Хубаво е обаче, че системата на UnderRail ви дава изключително широко поле за създаване на различни билдове. Възможностите да съчетавате основните компоненти като меле сблъсъци, стрелба, магии, взривове за хвърляне, капани, крафтинг и т.н. са огромни. И хубавото е, че UnderRail никога не ви принуждава да цъкате по някакъв определен начин.

Първата игра, която започнах например направих може би обичайното нещо, с което стартирам всяко ново ролево заглавие, което ми попадне. Теле с много сила и здраво тяло, което да млати противниците си от близка дистанция с огромен чук. Гарниран с пилешки интелект и социалните умения на бежанец, опипващ жени по Нова година в Кьолн. Естествено повечето ми сблъсъци с противници бяха тип: „Здравейте, хайде да видим кой има по-големия чук“ без много различни методи за справяне с тях.

След това реших да направя магьосник с повече воля и добре развити социални умения плюс висок Perception, който ви позволява да виждате различни скрити из виртуалния свят тайни проходи, сейфове, капани и всякакви други интересни неща. Минавайки през едни и същи зони виждах съвсем различни неща! Отваряха се съвсем различни врати и пътища, през които да мина. И в буквален смисъл – проходи под някои тегави секции – и в преносен. Например можех да излъжа в един от главните куестове, че не съм намерил онова, което ми е зададено да донеса обратно... и мисията да приключи, ако ме мързи да я минавам!

[caption id="attachment_59285" align="aligncenter" width="525"] От нивото на Skill-овете ви зависи как ще се справите с практически всяко препятствие, което ви предстои да срещнете в UnderRail[/caption]

От друга страна пък и двата пъти не играх с високи статистики на Pickpocket, което пък ме кара да мисля – какво ли ще бъде, ако преджобвам хората наляво-надясно? Какво ли са измислили тогава разработчиците за мен?

Да, наистина UnderRail е линеен. Зоните са еднакви всеки път, съдържанието на сейфове и т.н. – също. Само плячката, намираща се в противниците ни варира като качество. Но при своеобразните босове и важни противници тя също е еднаква. Тоест дори да си блъскате с часове първия път главата, докато се опитвате да минете нещо, вторият път ще можете да минете направо на парад, знаейки пътят и предизвикателствата. Разликата е обаче, че дори линейният свят е направен по такъв начин, че да го изживеете по няколко различни начина. Което ви кара да минете UnderRail поне 2-3 пъти... а играта не е никак кратка.

А за разнообразието и цялостната „отвореност“ на виртуалния свят спомага адски много системата за вдигане на нива. Всъщност имате две опции още като стартирате UnderRail – Oddity и Classic. Втората от тях едва ли има нужда от някакво особено обяснение – убивайки противници и минавайки куестове получавате класически опит. Интересната – и нагласена по подразбиране – е обаче Oddity вариацията. При нея убиването на противници не ви носи абсолютно нищичко! За да трупате нива пък събирате Oddity точки – това са „особени“ предмети, пръснати из виртуалния свят, които вашият герой изучава, за да се адаптира към него. Повечето от тях се намират на труднодостъпни места – сейфове в края на тегави зони, в различни помещения, изпълнени с противници. Oddity предмети обаче падат и от обикновените противници, макар и доста рядко.

Ако се чудите какво толкова ми харесва на тази нестандартна система – в нея няма особено значение дали убивате противници. В някои случаи е възможно да се промъкнете покрай тях, стигайки до някоя пълна с плячка стая. Или да убиете само един-двама от тях, вместо ситуацията да ескалира до масови кланета. Това ви дава различен стил на игра, а не често популярния обикновен детмач в много игри.

[caption id="attachment_59274" align="aligncenter" width="525"] Кайтването на противници и атакуването им когато са възможно най-уязвими е от ключова важност... особено ако ги съберете заедно и ги нашиете с няколко AoE атаки[/caption]

На мен например ми беше доста приятно в един от главните куестове, който бях прекалено слаб да мина в онзи момент, да се промъкна през куп противници и взема предмета, който ми трябваше. Истински кеф – че и като бонус намерих няколко стаи с яка и скъпа плячка. Да, оставих двайсетиха гада живи, но пък си събрах доста Oddity точки, качих към едно ниво, взех си много кинти и си заминах, без да ми мигне окото. Дори и да се върна да убия тези противници по-късно, то е доста вероятно усилията и ресурсите, които ми коства това да са прекалено сериозни. Особено и с оглед на факта, че шансът да ми хвърлят скромно или почти нулево количество Oddity точки е голям.

Но какво има да се каже за самите битки? Тук е един от елементите, в които UnderRail блести. Предизвикателството е на сериозно ниво – дори и да играете на средната от три трудности. Поради тази причина вие трябва да използвате пълния ви набор от умения, за да се справите с враговете ви.

Взривове като гранати например. Залагане на капани – те са от ключова важност! Ползване на различни медикаменти, подсилващи временно вашия герой, с което му спомага да се справи с някоя тегава ситуация. Че дори и използване на околната среда срещу противниците ви – от всичко има по-малко!

В една част от играта например имаше много минни полета и тегави противници. Докато правех „тактическо отстъпление“, тоест бях подвил опашка и бягах с пълна сила към изхода, минах покрай всички взривове. Моите противници ме последваха, без да знаят къде са мините... и всички хвръкнаха във въздуха! С което един труден момент успях да преодолея дост бързо и лесно. Беше определено приятно изживяване.

В друга битка пък оформих хитър капан. Имаше помещение, в които бяха налични май пет гада. Със силни оръжия, нанасящи високи щети, които в пряк конфликт просто щяха да ме съсипят за минимум време. Помещението имаше два входа – на единия поставих два капана, а след това влязох от другия. Хвърлих граната по враговете, колкото да им привлека вниманието (и случайно май убих един от тях!), след това поставих магия за бариера пред себе си, запушваща входа, от който атакувам. В резултат противниците тръгнаха да ме заобикалят...

...да, точно така, попадайки в моя капан. С което им взех голямо количество от кръвта и ги доубих моментално, когато стигнаха до мен. А като за капак преди това бях пуснал заклинание за психоза на лидера им, с което го подплаших да бяга като страхливец няколко хода, докато се справям с по-лесните му приятелчета.

Цялата тази ситуация беше изключително забавна, тъй като играта по никакъв начин не ме е карала да подходя по този начин. Напротив, просто се сетих за този евентуален изход и си казах – „Чакай малко, какво ще стане, ако пробвам нещо такова“? Е, определено интересни неща.

Освен всичко друго Trait-овете ви дават интересни бонуси, ако се случва нещо специфично – ваш противник е закован на място, кърви, подпален е и т.н. Това ви кара внимателно да обмислите преди битка каква комбинация от движения и скилове да вкарате за максимален ефект – най-често под това се има предвид да свалите противник бързо, преди да има възможността да реагира.

Самата бойна система както казах в самото начало е походова. За нея няма какво толкова да се казва – реализирана е стандартно. Вие действате даден ход, след което вашите противници се редуват да ви лупат по главата. Има естествено немалък елемент на шанс – от офанзивните ви статистики на Melee, Guns, Crossbows и Throwing се определя какъв процент вероятност имате да ударите враг. От друга страна вашите Dodge и Evasion са основните ви методи за преодоляване на меле атаки (плюс това да си сложите огромна броня, която да намали сериозно щетите, които получавате, но това идва за сметка на значително намалена подвижност).

Стандартно в битка имате 50 точки за действие. Всяко оръжие, умение или предмет за ползване изисква дадено количество. С ножовете например можете да атакувате понякога и по 5 пъти. Големите чукове изискват по ~20 точки – тоест имате две атаки на ход. И тъй нататък. В по-трудни битки е задължително да пресметнете коя е най-ефективната комбинация, за да не се окажете неприятно изненадани. Например да атакувате два пъти с тежко оръжие и да се окаже, че не са ви останали точки, за да се излекувате (което очевидно също изисква точки).

Освен точките за действие имате и такива за движение, които са отделни. Всъщност този елемент е интересно изпълнен. В зависимост от своята ловкост и от това колко тежка броня има вашият човек може да се движи тъй да се каже „безплатно“, без да се прахосват ценните точки за действие. Ако обаче искате да избягате по-далеч из нивото или се подвизвате под формата на Терминатор или Робокоп... често ще трябва да лансирате по-малко атаки даден ход.

[caption id="attachment_59289" align="aligncenter" width="525"] В играта има... немалко четене[/caption]

И сега се сещам, че пиша от доста време, но не съм раздул нищо за магиите. А вероятно някои от вас си казват – „То хубаво, ама какви пък са тези чикии в научнофантастична игра“. Очевидно не говорим за магове с островърхи шапки. Всъщност във вселената на UnderRail част от хората имат специални телекинетични сили, които ако решат могат да ползват. Част от тях включват ментални атаки по вашите противници и издигане на силови полета пред вас (като онова, за което споменах по-рано). Други обаче са си... ами, откровени магии от фентъзито тип хвърляне на кълба огън по противниците или мятане на електричество по тях, което да ги зашемети.

Тъй или инак наличието на подобен стил игра в UnderRail определено е плюс. Кинетичните ви способности могат доста качествено да се съчетават с по-реалистични методи за водене на война. Например да пръснете нечие лице с пушка или пък да го пребиете с тупаници. Можете и да залагате изцяло на тях, превръщайки вашия герой в доста опасно свръхестествено същество. Редно е да се има предвид обаче, че решавайки да ползвате вашите своеобразни магии се разделяте с 25% от кръвта си, което не е никак малко в UnderRail.

Доколкото дадох куп суперлативи за бойната система, то нека вкарам една критика. А именно – адски гадната и на моменти прекалено нечестна система за уцелване на противниците. Нерядко се случва да имате 90% шанс да ударите някого и да изпуснете 3 пъти поред. Нерядко се случва някой противник да ви нашие безпричинно 3-4 критични атаки една подир друга, въпреки че шансът им за това уж е илюзорен. С което дори и обикновен гащник може да ви изправи на нокти. Да, понякога нещата се променят. Понякога вие сте онези, които сваляте някой изрод с 3-4 поредни критични атаки, което е приятно усещане. Но като цяло има прекалено... голям елемент на необясним шанс.

[caption id="attachment_59291" align="aligncenter" width="525"] За разлика от немалко ролеви игри от крафтинг системата има огромен смисъл и ви позволява да правите наистина качествени предмети[/caption]

Или да го кажа по друг начин – поне според мен в UnderRail нивото на даден противник срещу нас влияе на шанса ни да го ударим, дори и да са посочени високи проценти. Тоест има скрити от очите ни фактори. Забелязах, че ако се изправям срещу равни по сила гадове нещата са горе-долу окей. Макар че по стандартите на играта 50% шанс да уцелиш е равносилен на около 20%, а пък 80% - нерядко на 50%. Като цяло е тъпо, че винаги трябва да мислиш и тръпнеш в моменти, в които всичко изглежда перфектно.

Да, UnderRail не е супер нечестен. Реално можете да се справите и с много по-силен от вас противник с достатъчно търпение и ползване на целия ви наличен арсенал. Например имаше едно адски гадно копеле в една пещера, което правеше хипер голям демидж и държеше здраво на бой. Направих една редичка от капани, в която методично го вкарвах, докато най-накрая не го претрепах. Очевидно беше доста по-високо ниво от мен, но нямаше някакъв „скрит“ фактор, който да намали щетите ми например. Бяха си нормални.

Реално това е нещото, което е много важно да бъде поправено в UnderRail. Процентите... да отговарят повече на реалността. Ако ще са 30% да са 30%, ако ще са 70% да са си толкова. Макар че поне магиите удрят от раз... тъй че те идват на помощ, ако много ви дразни несигурността на UnderRail.

А, да, има ли нужда да казвам, че цикълът Save-Load е толкова чест, че направо не е истина? Самата игра знае, че ще ви поставя в ситуацията да умирате адски често и заради това преди всяко влизане в зона ви очаква автоматичен сейв. Тъй  че не чувствайте срам, ако умирате... много, много, много често.

И може би покрих почти всичко в UnderRail освен... крафтинг системата. Която определено е дълбока, но за сметка на това при създаване на перфектната броня или оръжие в ендгейма се чувствате... толкова добре.

Всъщност ако я погледнем отвисоко и системата за крафтинг не е нещо невиждано. Купувате рецепта, която ви учи как да правите дадено оръжие, броня, медикамент и т.н. В зависимост от съставките ви е нужно определено ниво на Tailoring, Mechanics, Electronics, Biology или Chemistry – очевидно всеки от тези скилове е предназначен за различни типове предмети. Tailoring е за леките брони, Mechanics и Electronics за тежките плюс оръжия, Biology за различните медикаменти и т.н.

Дотук нищо нестандартно, нали? Самите съставки обаче често се добиват от разнообразни неща. Например от сърцето на някое животно, което сте убили из виртуалния свят можете да вземете кръв – за това трябва да сте научили отделна рецепта. След това тази кръв – в комбинация с още компоненти – се съчетава, за да се получи спринцовка за лекуване например.

[caption id="attachment_59282" align="aligncenter" width="525"] От един момент нататък в инвентара ви настава такова мазало, че е трудно да разберете какво става... един съвет - не ползвайте автоматичното сортиране, понеже ефектът поне за мен е същият като някой да ми оправи стаята - не мога да намеря нищо в нея вече[/caption]

Някои рецепти са доста леснички и изискват едно-две неща. Други обаче включват множество компоненти, които можете да намерите или купите от виртуалния свят. Или да си направите сами. Още по-интересно е, че има и Trait-ове специално за крафтинг... които осигуряват наистина добри бонуси. В резултат на което най-силните оръжия и брони не се намират, а се правят от вас. Тоест вие можете да се замислите дали да не си развиете героя така, че да не е нужно да пазарува скъпи предмети. Че и нищо не ви пречи вие самите да продавате онова, което сте създали.

Като цяло UnderRail е адски разнообразна и забавна игра. Дори и в момента се сещам поне за 2-3 билда, които искам да пробвам. Да видя дали ще са ефективни. Интересно ми е какви врати ще отвори UnderRail за мен, ако заложа на умения, които в предишни изигравания съм игнорирал. От едно изиграване няма как да видиш всичко в играта. За сметка на това обаче UnderRail не се опитва да мине метър. Да претупа работата. Както правят много модерни игри. Светът е достатъчно интересен, че да иска човек да се потопи втори път в него. Не да си каже след първото минаване – „Стига ми толкова“.

Но като споменах на няколко пъти първите два Fallout –а, нека да кажа, че в UnderRail няма особено дълбока система за последствия на вашите действия. Всъщност такова нещо като „карма“ липсва, тъй че можете да избиете всеки, който намерите за добре из виртуалния свят. Понякога това ще има някакви последствия, но по-често – не. Тоест няма да ви се случва особено често онзи марков момент от Fallout, в който правите мазало в едната част на света, пътувате до другата и все се намира някой, който да е чувал за кланетата ви и директно да започне нов конфликт.

В крайна сметка не всяка игра може да е перфектна, особено и ако говорим за независима такава като UnderRail. А като цяло пакетът, който заглавието предлага... чисто и просто си струва.

Да, играта не е за всеки. Първо, защото има доста четене. Да, излезете ли един път от рамките на градовете и вече започвате да мислите единствено за това как да се справите най-ефективно с противниците си. С редки изключения. Но в тях ще има много, много за четене. Решите ли да прецъкате набързо... ви очакват кофти моменти.

Трудността не е ниска. Играта не е супер справедлива. Не и  в „модерния“ смисъл на думата. Който е „всяка ситуация трябва да може да бъде премината с всеки билд“. Ами, това не е възможно в UnderRail. Можете да се провалите и е доста вероятно да се провалите в даден момент, особено ако решите да експериментирате с нещо извратено при първо изиграване, без да сте наясно с всички механики.

Виртуалният свят не ви държи за ръчичка. Няма карта, няма стрелки, пътят е в главата ви. В началото ще се губите... много пъти. Ще срещате противници, които са прекалено силни. Ще псувате. Ще се изнервите чат-пат.

Но всичко това спомага за навлизането в атмосферата. А UnderRail е игра, в която влезете ли веднъж... трудно излизате. Едно, малко преди да кача това ревю си казах – „Я дай да пробвам един билд“. Какво стана според вас? Да, играх четири часа, преди да се спра и да си кажа – „По дяволите, какво стана, кога денят се преполови“. Това е ефектът, до който UnderRail води.

Имайте предвид обаче едно нещо – графиката е определено грозна. Вероятно това е един от големите проблеми на UnderRail. Да, има ретро усещане. Може някой да каже, че нарочно е търсен съответният ефект. Но съжалявам, UnderRail е прекалено 1998 година и то не в добрия смисъл на думата. Кофти анимации, понякога изпадате в ситуация на pixel hunting, докато се опитате да нацелите някой миниатюрен предмет измежду много сгъстени такива. Текстурите са грозни.

Да, арт стилът ви вкарва в атмосферата. Но имам сериозни съмнения, че онези, които не спадат към по-дъртото геймърско поколение ще харесат особено играта. Като за толкова ресурс – толкоз, но UnderRail си е грозен и това е истината. Предполагам, че немалко хора ще я спрат след 30 минути игра...

Но това – просто като предупреждение. А и там, където графиката не е на ниво идва саундтракът, който както споменах в началото е страхотен.

Финалните думи? UnderRail е игра, която е насочена към една специфична аудитория хора. Към онези, които казваха – „Fallout 4 не е онова, което очаквах, аз исках Fallout 1/2”. Е, тук говорим за нещо такова. Игра, която е достатъчно близо до тези култови заглавия. Най-вече откъм атмосфера, откъм усещане, което оставя у вас. И е от типа игри, които те е страх да пуснеш, ако един път те зарибят, защото не знаеш кога точно ще те пуснат. А по-голям комплимент от това едва ли може да има.