Victor Vran е прилична екшън игра - и това е всичко. Разработеното у нас заглавие има много потенциал, но не е ясно дали ще бъде оползотворен. Засега е сигурно, че отговорът е негативен. Графиката е добра - естествено не можем да правим сравнения с други жанрове, но тук е идеална. Общо взето нямам критики. Някои оръжия като помпата не звучат особено добре, но като цяло всичко е супер. Озвучаването на Виктор Вран от същия актьор, отговорен и за Гералт от серията The Witcher също е добро попадение. Ами, средна ситуация. В началото е интересно, но колкото повече играх, толкова по-скучно ми стана. На последната трудност ситуацията беше един безкраен... грайнд. Много нереализиран потенциал. Victor Vran става - можете да му дадете шанс във вярното умонастроение. Ще ви завладее за ден-два. Но толкоз. Ревюто, което ще видите отдолу е точно второто ми за Victor Vran. Не визирам факта, че по-рано през годината оформих едно превю за заглавието, разработвано от нашенците Haemimont. Имам предвид нещо друго – написах си цяла статия за Victor Vran малко след като играта дебютира в пълен вариант наскоро. В която имаше немалко критики, но все пак беше в известна степен положителна.

След като изиграх Victor Vran и на последната трудност Hard обаче (от две възможни) се уверих – имаме много прахосан потенциал и нищо повече. Екшън цъкалката е една основа на това, което можеше да бъде. Едно голо скеле. Стабилно такова. Но за съжаление връз него не е надградено с нещо особено. И бих казал, че Victor Vran не се отличава по нищо от един тон независими изометрични екшън игри, които можем да намерим в Steam - случайно или умишлено. Да, нашето внимание като българи е привлечено от факта, че говорим за нещо, създадено в родината ни. Но мен в момента ме е яд за едно – колко повече можеше да е Victor Vran. Тъй като наистина имаме силно загатване за нещо голямо... но нещата приключват дотам.

Но за всичко ще се отдели достатъчно време по-долу в статията. Нека започна класически – с историята. Какво може да ни предложи една изометрична екшън игра като Victor Vran? Отговорът е... почти нищичко. От една страна, това е типично за жанра. Феновете на изометричните екшън игри/RPG-та не са особено придирчиви. Дай им чудовища за убиване и плячка и не ги търси да четат десетки екрани с диалози и да разрешават тежки морални дилеми. Самият аз съм фен на този тип заглавия – може би защото съм откърмен с екшъните от 80-те години на миналия век и просто са част от същността ми. Тъй че не ме ебе особено дали такъв тип игра има сюжет. Дали историята е от типа „те убиха семейството ми и сега ще отмъстя".

Но Victor Vran е на санитарния минимум. Общо взето имаме главния герой Виктор Вран, който пристига в града Загоравия да търси своя дружка. Само за да се окаже, че е настанало пълно мазало, куп чудовища се скитат из него и избиват де що е останал жив човек. Естествено целта ви е да убиете и най-мощното от тях, за да въдворите ред.

Цялата история се развива под формата на статични изображения, в които основните персонажи ни разказват какво се случва. Което за мен принципно не е проблем като подход, но лошото е, че самата сюжетна нишка е... слаба. Или по-точно претупана. Когато не чуваме банални реплики тип цитати от Ницше или как Виктор Вран трябва да внимава да не се превърне самият той в чудовище, докато избива чудовищата... то имаме и кампания, отличаваща се с гига невзрачен последен бос, който ни бива представен чрез поне за мен нелеп обрат.

Като цяло най-хубавото в историята е, че главният герой се озвучава от същия актьор, отговорен и за Гералт. Да, точно онзи - от The Witcher игрите. Това ще осъзнаете още в първите минути. И като цяло говорим за доста резонен ход на Haemimont… въпреки че прекалено често Виктор Вран прилича на Вещера и няма почти никаква – или всъщност тотално никаква – идентичност. Особено като имаме предвид, че е ловец на чудовища... тоест имаме Гералт с различни дрехи.

Но стига толкова за сюжета. Прекалено много време му отделих, а говорим тъй или инак за изометрична екшън игра. Не е никакъв фактор и поне аз тотално го изключвам от крайната си оценка. Нека карам директно нататък с геймплея. И всъщност нека уточня едно нещо още сега – защо казвам изометрична екшън игра, а не екшън RPG например?

Поради една причина – за мен Victor Vran не е RPG. Има ролев елемент, несъмнено. Но това е всичко. Ролев елемент. Когато вдигнете ниво нямате никакъв контрол какво ще получите. Или ще е още кръв, или каквото играта прецени. Вие не разпределяте нищичко. Точки сила, ловкост и т.н. тотално липсват.

Това като първо. Като второ – дървета с умения няма под никаква форма. Всъщност скиловете ви опират до т.нар. destiny карти. Които в своята есенция са пасивни умения, които падат из виртуалния свят под формата на... да, карти. С течение на времето намирате по-хубави (а можете и да си ги купите от магазина). Можете да екипирате по няколко destiny карти, за да подобрите Виктор Вран в даден аспект.

Общо взето дотук опират билдовете. До destiny картите. Като цяло разнообразието им е... нелошо. Няма да ги критикувам, напротив. Хитро е измислено да можете да си намирате умения из виртуалния свят. Карти, даващи ви повече точки кръв, щети за меле атаките ви или тези от дистанция, по-голям шанс за critical hit и т.н. Заедно с това имаме и wicked/divine модификатори. Тях можете или да добавите, или да си намерите карти с тях. Първите вредят на противниците ви при изпълнено условие (критична атака и т.н.), а пък вторите подсилват вас. Общо взето wicked и divine бонусите добре разнообразяват своеобразните пасивки, каквито са картите.

[caption id="attachment_54594" align="aligncenter" width="525"] Изборът на екипировка е... скромен - костюм, оръжия, демонични умения и пасивните умения (destiny карти) в центъра[/caption]

Но това е проблемът – билдовете стигат дотам. И заради това не говорим за RPG, ами екшън игра. Поне за мен не можем да говорим за ролево заглавие, ако няма някои минимуми – например контрол как да развиваме героя си и дървета с умения. Тук те липсват.

И последно по темата защо не наричам Victor Vran ролева игра – противниците ви пускат съвсем малко количество предмети. Освен споменатите вече destiny карти, вие можете да намерите отвари, демонични умения и оръжия. Това е всичко. Много, много рядко ще се сдобиете с руни или ковчежета, които от своя страна ви хвърлят един от гореспоменатите предмети.

Най-често ще намирате оръжия и под „най-често“ имам предвид сравнително рядко. Тъй като чудовищата във Victor Vran са ебаси стиснатите копелета. Предимно босовете имат по-широки пръсти и ви осигуряват някой предмет след като загинат...

А най-лошото е, че брони няма – шлемове, каски, ръкавици и т.н. Можете да си екипирате единствено костюми, които играта чат-пат ви осигурява при вдигане на ниво. И толкоз. Самите костюми подсилват даден стил на игра – дали ще сте предимно стрелци, ще разчитате на магии и т.н. Тоест говорим отново за екшън игра, а не за RPG.

Но предполагам схванахте идеята ми вече. Victor Vran не е екшън RPG... ами екшън игра. Надявам се няма нужда от повече аргументи защо я наричам по определен начин. И нека спомена, че за някои хора липсата на RPG ще им се стори като плюс. Или поне на "тежко" такова.

Окей, добре. Но и при самият геймплей нещата са противоречиви. И това го пиша с една уговорка – когато прекарате известно време пред Victor Vran.

Какво ще рече това ли?

В началото играта оставя супер добри впечатления. За разлика от много изометрични екшън игри във Victor Vran контролираме героя си с WASD посоките. Доколкото това звучи като рискован ход, то тук е изпълнен на високо ниво. Почти няма момент, в който да се чувствате преебани, че не кликате по екрана в стил Diablo да кажем. Напротив, героят ви се движи перфектно, не се заклещва почти в нищо и като цяло е като котка. Имате и възможност да скачате и правите кълба – последното е от ключова важност! Без да се търкаляте из пропитите от кръв прашни улици на и паланки на Загоравия ще загивате много, много често. Скокът пък ви дава възможност да се измъкнете, ако чудовищата ви наобиколят, сякаш искат да ви изнасилват като бяла жена в негърско гето. Освен това чат-пат можете да минавате по преки пътища, а и някои скрити ковчежета се достигат след мини платформинг секции.

Като цяло движението е плавно и мазно. Енджинът на Victor Vran е на ниво, поне аз нямах особени критики. Освен някои гадни спадове във фреймрейта при 2-3 хипер масови мелета с босове, но все пак това се преживява. Битките са яки – бързи, динамични. Правите кълба постоянно, търсите добра позиция, удряте там, където най-много боли противниците в точния момент. Скорост, бързо мислене, всичко точно.

И в един момент какво се случва след 4-5-6 часа геймплей? Изведнъж ви удря голямата скука. Защото осъзнавате колко малко съдържание има Victor Vran! Противниците стават еднообразни... сравнително бързо, а пък във втората половина на играта доста от тях са просто рециклирани. Не, че няма и нови такива, но са прекалено малко. Реално сега се замислям и колко вида гадове има? Ами, не са много. И мога да похваля Haemimont за това, че наличните противници са достатъчно добре оформени. В големи количества могат да ви предложат адски неприятни изненади...

Но когато научите всичко – а това са 4-5 часа вероятно, може би и малко повече... ами, играта се превръща в един грайнд. В еднообразие. Убиване на все същите гадове пак и пак. Без изненада, без драма. Знаете много добре какво ще ви предложат и едва ли не със затворени очи ги размазвате. И това всъщност е най-лошото.

[caption id="attachment_54596" align="aligncenter" width="525"] Крафтинг системата - доста вдъхновена от Хорадрическия куб на Diablo II - е простичка, но функционална... особено ако успеете да си направите с големи жертви оръжието, което искате - каквато е ситуацията с хубавия ми меч горе[/caption]

Victor Vran прекалено бързо става еднообразен. И първото ми ревю беше малко по-благоприятно звучащо, но това няма да е такова. Да, играта ще бъде в ънхейтабъл не само защото е българска, но поради причината, че все пак ми донесе достатъчно положителни чувства. Не ме е яд, че си я купих, не ме е яд, че прекарах 20-на часа на нея. Но все пак – Victor Vran е еднообразен. Това е истината.

В един момент заставате и вършите едно и също... отново и отново и отново и отново и отново... и просто усещате, че цъкате... MMO. И причината за това е не само скромното разнообразие от противници, но и липсата на достатъчно билдове. Почти винаги убивате гадовете по идентичен начин... и да, това омръзва. Много, много бързо. Когато липсват умения. Липсва тръпката да екипирате чисто нов скил, с който да млатите гадовете, да ги правите на пихтия. Когато от първата до последната минута е възможно да цъкате с числом и словом две умения. Или максимум четири, стига да си харесате определени оръжия.

Което ми напомни, че не съм отделил никакво време за това. Оръжията. Във Victor Vran всяко от тях си идва със собствени умения. Мечът си има такива, шпагата, чукът, косата... помпата, мортарът, електрическата пушка. Или по-конкретно – два броя умения. И това е. Първият едва ли не дървен меч има същите скилове като най-якият уникален такъв, а същото важи и за всички други оръжия. Което може и да е плюс от някаква гледна точка, но когато това са ви всички умения изобщо... ами, става адски скучно. Едно и също, едно и също. Q, E, Q, E, Q, E в определен ред. Всяка битка. Това натискате, често без да му мислите.

Наистина Haemimont са опитали да разнообразят малко ситуацията. На всеки трети удар например мечът нанася vulnerability – следваща атака е critical hit. Което е от голяма важност за много билдове във Victor Vran – доста ефекти са обвързани именно с критична атака. И останалите оръжия си имат специален ефект и при основната атака. Но както и да го гледаме... става дума за две умения. Плюс един ефект. Да гледате кога ще ви дойде третата атака с меча е забавно 1-2 часа, но след това ви става навик. Изобщо не му мислите. Същото важи и за останалите оръжия – макар че не всички са толкова интересни. И след това иначе хитрата механика се забравя. Че оръжията си имат свои умения...

...просто защото не могат да се развиват. Примерно чрез вдигане на нива за всеки чук, меч, рапира. Или чрез някакви пасивни умения на Виктор Вран, които да ги подобряват. Окей, картите имат и такава функция. И все пак не е нещо достатъчно дълбоко, че да ви задържа интереса. Да търсите новия, уникалния, специалния, страхотния билд. Не е толкова трудно да намерите нещо доста ефективно поради скромното разнообразие.

И ето - в превюто за Victor Vran говорих много за уменията на оръжията. Сега – не чак толкова. Защо? Защото нещата омръзват бързо.

А като съм тръгнал да говоря за скуката - ами, ясно лъсва колко е зле да няма повече предмети. Да няма брони, амулети, пръстени, ръкавици, налакътници, нахуйници и т.н. Не е случайно, че доста RPG-та вкарват такива. Дори и на случаен принцип, дори и ей-така, да се запълни бройка. Просто е яко да ви пада повече плячка, да сортирате през нея, да крафтвате, да убивате босове, да търсите още по-яки неща. Във Victor Vran това го няма. Можете горе-долу да търсите оръжия или гига-гига добри комбинации на destiny карти с wicked/divine умения, но горе-долу това е! А щом един път намерите адски ефективно оръжие, то някак я няма тръпката да намерите гига божественото уникално такова...

Но знаете ли кое е най-лошото? Ами, Victor Vran е просто кратка игра! Не само гадовете са малко и често се повтарят. Просто с героя ми от Steam Early Access убих последния супер скучен и безличен бос за 10 часа. Което за първо изиграване на подобен тип игра ми се струва... прекалено бързо. И то като добавя, че са включени 3-4 часа, които прекарах в Early Access, за да напиша превюто. Което ще рече, че на Normal ми е отнело я 6, я 7 часа да мина Victor Vran. И нека да кажа, че не съм търчал съвсем по диагонал, макар че по-често преследвах главната нишка, отколкото да чистя произволни подземия. Е, такива има... що-годе достатъчно, не крия.

През уикенда пък пък реших да видя как е на Hard. Другата трудност. Последната. Ей-така, да си направя ревюто на 100%, както трябва. Като за българска игра - да знам, че съм си вързал гащите. Е, равносметката е, че за малко над 5 часа съм пред последния бос, умрях около 20 пъти общо, което е нищо. Особено и при липсата на наказания при смърт във Victor Vran. Да, признавам, че ме домързя да убивам последния бос, който иска много кайтване, а на Hard отнема цяла шибана вечност, тъй като гадовете са добре напомпани откъм кръв. Но с тези 30-на минути допълнително, които вероятно щях да го лашкам - все тая. Числото може и да стигне 6 час, но е скромно. И нека да кажа, че съм прекарал сигурно към час в крафтинга, докато си направя едно силно оръжие. Тоест си мисля, че за 5 часа може да се мине играта на Hard, ако човек знае какво прави. И то без да говорим за спийдрън.

Да, наистина на Hard ползвах най-добрите оръжия, destiny карти и демонични умения, които бях разкрил при първото изиграване. И да, признавам, че на първо изиграване нямаше да мина играта за към 5 часа и кусур. Нито на Normal, още по-малко пък на Hard. Но какво от това? Реално Victor Vran е игра за два следобеда. 

Някой би казал – ами, едно 15 часа си е окей за подобна игра. Хубаво, може и да е така. За мен обаче не е. Най-вече защото сюжет почти няма – предполага се, че трябва да се акцентира на геймплея, нали? Ами, пак не е достатъчно. Но всъщност ако се замисля – казах си мнението рано в статията. Дразни ме, че Victor Vran можеше да е повече.

Защото механиките са силни. Енджинът също. Но просто не са доразвити. Играта е оставена по някаква причина... в средата. За мен. Защото Victor Vran е средата на една хубава игра. В която има повече плячка. Има ролеви системи, има дървета с умения, различни типове брони. Още видове оръжия и повече скилове за тях. По-голяма дълбочина. Повече противници, подземия. Знаете ли колко страхотен щеше да е Victor Vran тогава?

Всъщност задраскайте част от тези неща. Забравяме за по-голямото количество противници и подземия - лесно е да се каже - "Що тая игра не е като Diablo III, даеба". Нека да са толкова гадовете, нека да няма голямо разнообразие при вида на зоните.

Но сега няма подобно нещо. Сега виждаме една основа. Дори и няма нещо като New Game+. Като минете играта на Normal и просто ви се казва – „Ми, това беше, сега можете да се занимавате с тъпи предизвикателства известно време“. Не, мерси. А предизвикателствата във Victor Vran са наистина, наистина, наистина досадни. Тип „убий 50 чудовища без да ти нанесат щети“... прекрасно, особено в игра, в която всяка стена се чуди как да ти се изпикае на лицето и да те прецака.

Основата я има, но не и остатъкът. И самият аз бих се зачудил дали не бих дал близо 40 лева за други игри... които са ми предлагали повече зарибяващ геймплей, от който не мога да се откъсна.

В интерес на истината нямах никакво намерение ревюто да звучи точно по такъв начин. То си стана едно същинско хейт ревю. Но в крайна сметка пиша нещата както ги усещам.  А в конкретния случай е точно това. Доста по-често Victor Vran ми беше скучен, отколкото интересен. Сравнително бързо схващате какво се иска от един оптимален билд. Има хитри идеи, но са недоразвити. Цялата игра е в това състояние.

Като цяло – бих казал, че ме е яд. Леко. Това е думата. Не знам дали просто аз си представям нещото, което можеше да бъде Victor Vran с повече ролеви механики или напротив. Но щеше да е доста по-добро заглавие. Не мисля, че има чак толкова много фенове на „чистите“ екшън игри - сравнено с всичките Diablo фенове. Това се очаква в някаква степен и няма как да объркаш, ако тръгнеш по този път. Дори и част от баланса да отиде в кофите... по-добре е с ролеви системи, вместо без.

[caption id="attachment_54586" align="aligncenter" width="525"] Кът сцените са под формата на озвучени статични изображения - познат прийом при нискобюджетните игри[/caption]

В крайна сметка мога да кажа следното – Victor Vran е прилична игра. Не съм се замислял и в един момент дали да иде в хейт ревюта. Но въпреки това не ми направи и достатъчно удоволствие. В никой момент не ме зариби. Нямаше го моментът – „Още 10 минути и си лягам“. Напротив, много по-често исках просто да я спра. При второто изиграване просто я минах ей-така, безчувствено. Чат-пат почти ми стана интересно – когато открих ефективен начин да играя с меча, намерих си един хубав такъв и правилните таланти. И с него започнах да мачкам наред. Към 2 часа ми беше интересно, но пак ме обхвана цялостната апатия. Сякаш Victor Vran на чертожната дъска е звучал доста по-интересно...

...и всъщност първите часове е наистина добър. Не си връщам думите назад от превюто. Разликата е, че нататък нещата стават... други.

В крайна сметка ако ви се цъка изометрична екшън игра – дайте един шанс на нашенското. Ако не се юрнете да правите дълги маратони и цъкате по 2-3 часа в края на седмицата, вероятно Victor Vran ще ви занимае към месец. А това не е никак, никак малко. Време. Но...

...всъщност няма но. Започвам да се повтарям. Victor Vran става – но не бих го препоръчал запалено.