Поредният Kickstarter-финансиран проект е заглавие, което едва ли ще се хареса на масовата публика, но за феновете на Fallout и класическите, многопластови RPG-та е просто задължително. Добре дошли в Пустошта.
Каквото и да си говорим Unity не e CryEngine. Като добавим и тоталната липса на оптимизация на иначе лекия двигател, положението се превръща в манджа с грозде. За малко да оклепам всичко в тази графа в червено, но за това по-нататък. Само ще спомена, че вече има два налични пача, които доста сносно закрепят положението.
Бееееее, има го. Язък за логото на RazorSurround в началото. На места озвучаването е страхотно, на други е тотално посредствено или пък липсващо. Няма го ефекта „Уау!“, но пък и не дразни.
Геймплей е синонимът на Wasteland 2. Играта е само и основно това. Кара ви да мислите, да се сещата, да търсите, да се ориентирате без огромни мигащи надписи „Куестът е тук!“, да избирате действия, последствията от които да не ви зашлевят звучен шамар по-късно. С една дума – класика.

Хардкор игра за хардкор геймъри с мнооооооооого свободно време. Не, наистина! Не започвайте тази игра, ако сте фен на класическите RPG-та. Фактът, че на мен ми отне 2-3 седмици, за да се откъсна от нея и да напиша това ревю е достатъчно показателен. И да не съм я превъртял все още междувпрочем.

War! War never changes. Ако си мислите, че Fallout сериите са първите в своя жанр се лъжете дълбоко. Поне аз бях изненадан когато открих, че десетина години по-рано, през 1988-ма, се пръква Wasteland. Е, от студиото inXile са решили да направят втора част на своята цъкалка, която директно да продължава историята от предишната им игра.

И така. Ядреният апокалипсис е настъпил, кой кого е нападнал не е ясно, не че има и някакво значение, станалото - станало. Междувременно дълбоко в пустинята Аризона един инженерен батальон строи магистрали и с безпомощен ужас слуша загиването на света по радиото. В опит да оцелеят се нанасят в близкия затвор, превръщайки го в своя крепост. Затворниците биват изгонени в пустошта - действие, което носи своите последствия. Постапокалптичният свят е жесток и се напълва с отрепки – вандали, канибали и всякаква друга сган. Но има и невинни. Къде военната дисциплина, къде чистите войнишки сърца, къде нуждата, тласкат въпросния инженерен батальон да излезе от бастиона си и да въздаде правосъдие. Така се раждат Пустинните рейнджъри – пазители на реда и законността в настъпилия хаос. Тук се появявате вие – отряд от новобранци, отдаващи последна почит на погребението на загинал събрат, чиято мисия ви предстои да поемете. Тази история е разказана под формата на игрален филм. Решение, което ми хареса и определено разчупва стандарта на префърцунените обработени и/или рендирани интрота. Не, че не сме го виждали в по-стари заглавия, но в наши дни е рядко срещано.

Преди да се впуснете по следите на мистериозния радио-сигнал, преследван от преждевременно загиналия ви брат по оръжие, имате възможност да изберете до 4-ма готови рейнджъри или сами да създадете такива. Опциите са безкрайни, типично за жанра. От външния вид, до това кой какво може. Уменията са доста, което в комбинация с физическите характеристики ви дава голямо разнообразие от възможности. Например, тъп, но силен рейнджър, или бърз късметлия, или, или, или... Както казах вариантите са много. В началото е малко неясно кое как се случва, но това е типично за Wasteland 2. Всичко на пръв поглед изглежда недовършено и недообяснено, но именно в това й е чарът - непрекъснато ви кара да мислите и да избирате мъдро, а не на юруш. На по-късен етап можете да разширите взвода си до общо 7 рейнджъра. Много ме блазни да ви дам някой и друг съвет, ама това е ревю, а не walktrough, така че млъквам.

Излезете ли веднъж в пустинята, изцяло разчитате на себе си. Къде ще отидете, с кого ще говорите, кого ще спасите и кого ще оставите да умре е изцяло във вашите ръце. Разбира се, преди да набарате някое и друго читаво пушкало сте си поредното пушечно месо и можете да избягвате някои сблъсъци, но не всички. А играта е трудна. Патроните са скъпи, аптечките, броните, оръжията – също. А парите - малко. Трудността, която сте избрали има реално значение. Аз, нали съм ербап и разглезен от съвременните гейм стандарти, се юрнах на най-сложното. Да, ‘ма не. Изкарах до първото населено място, спасих тоя-оня, поекипирах се, почуствах се като бог и се засилих нататък. Баааааааааам! Някакви мутирали мухи ми нашокаха каската, оказа се, че уменията са ми крайно не-добре избрани. Хайде отначало. Второ преиграване. Почти най-ниска трудност, лично създадени рейнджъри – положението е поносимо. Пак си ме натаковаха. Трето преигравене, за момента последно – средна трудност, още по-балансирани рейнджъри. Тия разработчици нямат ли жал към бедния геймър?

Хайдееее, дойде време и за хейта... AI-то чат-пат се побърква и се оказва, че има дължината на хода на олимпийски маратонец и силата на удара на Кубрат Пулев. Неведнъж ми се случваше някой, от другия край на картата, да се засили, да тресне едно кроше на медика и последният да габардиса скоропостижно. А без медик – quick load. Или някое от придружаващите ме NPC-та да направи същата глупост и да се метне точно в епицентъра на запланувана от мен граната или по средата на кръстосан огън, без прикритие. Резултатът е ясен. Stealth-ът, доколкото го има, е безумен, но да речем, че е направен в полза на играча.

Както споменах по-горе Wasteland 2 не е оптимизирана за по-слаби машини. Гълта едни ресурси дето и тя не знае защо ги гълта. На най-ниски графични настройки, разбирай – ръбове и тук-таме детайл, зарежда по около минута, което е брутално, крайно, супер, мега-гига изнервящо. Добре, че имам волско търпение иначе мониторът можеше и да хвръкне през затворения прозорец върху колите долу. И това се случва, на като цяло, лекия Unity двигател. Същият който се ползва за създаване на непретенциозни браузърни игри. WTF?

А бъговете? Спасяваш едни миньори, щастие и рози, след малко се връщаш в миньорското поселище за търговия и всички те мразят, защото си ги оставил да умрат. И то те хейтят същите тия миньори, които си спасил. Или пък супер безполезните в началото на играта умения от сорта на shotguns и brawling. Първоначалните стандартни контроли са безумни и щяха да са подходящи за някой октопод, но пък този елемент можете да конфигурирате както си искате, така че нямам претенции. И все пак все още се чудя някои бутони за чий са ми, при положение, че не правят абсолютно нищо. Има и още проблеми, но не мисля, че си заслужава толкова хранилка. Както се казва – това са бели кахъри.

Предполагам, че заради всичко гореописано, майките на Брайън Фарго и екипът му са били доста често споменавани, в резултат на което последните бързо-бързо изплюват два пача, които оправят донякъде положението, но не съвсем. Въпросната оптимизация, вече е налична и играта зарежда значително по-бързо. AI-то е оправено, но има още да се работи, докато се стигне до завършен продукт. Нещо, което можеше и да приемем преди няколко години, но през 2014 сме разглезени и ни се играе читава игра. В интерес на истината, ако не бяха въпросните два пача щях да засиля това ревю в „Хейт ревюта“.

Подозирам и DLC-та, но все нещо ми нашепва, че може и да греша. По-скоро очаквам реален expansion, точно като в старите класики. Въпреки това има две-три умения, които са заключени и не могат да се ползват. Освен това, спрямо бетата, са премахнати тесните специализации, даващи допълнителни бонуси. В стартовия прозорец разработчиците вече са обявили Red Boots DLC, което... Бееее, цъкнете го – заслужава си.

Но стига с „Разпни го!“, време е за „Осанна!“

Мамка му, обичам Пустошта. Връща ме във времената, когато игрите не бяха бенчмаркове, нито пък прехвалени маркетингови продукти без съдържание. Всяко едно NPC, което срещате има своя индивидуалност и история зад гърба си. Няма да срещнете два еднакви диалога, два еднакви куеста, нито пък само едно решение на даден проблем. Ще видите например двама души да се карат. Можете да ги заговорите, да решите или да задълбочите проблема им, да ги разстреляте, да помогнете само на единия, да ги подминете. Последствията от действията ви ще са минимални, ако това са някакви рандъм гайс. Ама, ако единият е синът на вожда на селото?

Изобщооо... Трябва да се внимава. Тичате напред без да наблюдавате какво се случва – честито, попаднахте в засада или пропуснахте сериозна плячка. Не прочетохте какво ви каза барманът – браво, сбихте се с цялото градче, вместо да излекувате чумата в същото. Трябва да откриете даден предмет за някого – той ви каза в коя географска посока трябва да се движите, ама вие запомнихте ли или ще се лутате безразборно? И всичката тая многопластовост е подплатена с такова чувство за хумор, че съм се превивал от смях пред компютъра. Ще ви цитирам един диалог, в който говорите с бомбаджия, на когото му трябват изпражнения, за да прави експлозиви:

-“You got that shit?”
-“We haven’t got that shit.”
-“Well, shit. Any other shit I can help you with?”

Подобни словесни каламбури са често срещани и поне за мен показват вложените от разработчиците мисъл, любов и страст към продукта им. Рядко срещано явление в съвременния гейминг. Минусът е, че повечето диалози не са озвучени, освен по-основните. Последното е дразнещо, но се преживява, а и ви помага да следите основната сюжетна линия.

За да се гмурнете още по-дълбоко в света на Wasteland 2 ще намирате и множество книги. Можете да ги продадете за нищожна сума, но прочитайки ги ще вникнете още повече в подбудите на дадена групировка. Или ще си набавите ценна информация за някой куест. Или просто ще се разсмеете. Завидно старание за един елемент, на който едва ли ще бъде обърнато сериозно внимание от масовата публика. Но както казах по-горе - това не е игра за нея. Същото важи и за радиото и различните предавания, които ще прихващате в пътешествията си. Последните могат да ви насочат към тайно място със скрита плячка или да получите нова задача, както и да прихванете сигнал за помощ. И тук разнообразието е голямо. В това отношение звукът е перфектен и, ако цялото озвучаване беше на нивото на радиото оценката щеше да е в зелено.

Неизбежно, щом опазвате реда и законността, ще се стигне и до момента, в който куршумите ви ще трябва да говорят вместо вас. Битките са походови, страхотно издържани тактически. На открито, каквато и броня да имате ви разкъсват, трябва да се прикривате. Но не се мислете, че това ви спасява. Някои сандъци се пръскат от продължителна стрелба по тях и кръвта ви не се възстановява магически от факта, че сте скрити от куршумите. А и винаги съм уважавал игри, в които действа принципът на Сун Дзъ: „Always take the higher ground.“ AI-то е сравнително добро и гледа да ви обгради или да ви натисне там където ви е слабото място. За това се ползват всички възможни средства - снайперистите търсят висока позиция, за да ви притиснат, тежко бронираните melee-та ви натискат в близък бой, подкрепяни от някой автоматчик с гранати или РПГ. В интернет бойната система отнася доста критики, заради initiative или иначе казано колко пъти ще действа даден рейнджър в битка. На някои им се падат 3-4 хода, на други – по един. Аз лично нямам претенции. Това вдига предизвикателството, а и внася елемент на реализъм. Все пак по-напористите ще стрелят по-често докато тихичките предпочитат да изстрелят премерен откос в сърцето, но рядко.

Оръжията са много. Само в първата част на играта, тази в Аризона, ще намерите огромно количество от най-различни пушкала. Към тях има и сума ти приставки, които да подобрят характеристиките им – по-малко засичания, по-бързо презареждане и т.н. Тъкмо ще си помислите, че сте готови за втората част, но ще грешите. Дааааааммм. Пустошта е безпощадна. Тя няма да ви чака да сте подходящото ниво или да имате нужните умения и екипировка. Ще трябва вие да се нагаждате към ситуацията, а не тя към вас. Това е и предизвикателството, което Wasteland 2 постоянно ви поднася. Затова и не доскучава.

Когато гледах трейлъра на играта, в който се казва, че няма шанс двама играчи да имат еднакво преживяване, се изсмях. Е, който се смее последен... inXile не са преувеличили с нищо. Нито с обещанието за над 80 часа геймплей, нито с количеството сценарий от над 550 000 думи. Да, макар Wasteland 2 да търпи някои критики по отношение на чисто техническата си част, то изпълнението й във всички останали аспекти е перфектно. Именно заради подобни игри се зарибих едно време по гейминга. Тогава нямаше перфектна графика, имаше геймплей, нямаше възможност за 10 DLC-та в годината, имаше дълги кампании. В интерес на истината очаквах положението с Wasteland 2 да бъде изоставено такова каквото е – бъгаво и неоптимизирано. Останах приятно изненадан. Днес са малко студията, които реално слушат оплакванията на феновете на продуктите си. В този контекст очаквам още някои и друг пач, който да подобри играта още повече и подобно на класики като Diablo и Fallout да изкараме още дълги години, преигравайки това прекрасно RPG, изпълнено изцяло в духа на „старата школа“.