Зачудих се дали списъкът да бъде според датата, на която съм качил дадено ревю. Но прецених, че така би било по-скучно, заради това материалът ще изглежда инак. А именно - първо ще отделя време на най-големите разочарования - онези игри, за които слушахме много и се обещаваше, че ще променят гейминга. Но това не се случи.

И да, ще започна с Destiny.

Шутърът на Bungie и Activision можеше да се похвали с огромен рекламен бюджет, множество обещания как ще промени начина, по който гледаме на жанра изобщо... а в крайна сметка се оказа една средняшка игра. Както и да го гледаме, Destiny е провал - най-малко сравнено с това, което се говореше за заглавието. Някой ще каже - "Нормално е да се лъже рекламно" - така е. Но с месеци да повтаряш как нещо ще е гига великолепно и ще ни накара да се напикаем... а най-накрая видим една от вероятно най-тъпите изобщо истории в игра с такъв бюджет... видим омазаната loot система... посредствените и мудни шутинг механики.... неособено голямото количество съдържание и най-важното - наглостта на Bungie и Activision, които пуснаха Destiny в продажба с предварително заредено (и скрито) DLC - The Dark Below... ами, наглостта е прекалено значителна. Това е моят личен провал на 2014 година. И дори може би на последните няколко...

На второ място - задължително Watch Dogs. Всъщност по качество на геймплея отрочето на Ubisoft е под Destiny - просто защото се уповава на една механика, а всичко друго е крайно кухо. Да, хакването е супер. Но то далеч не е достатъчно - особено при ужасното управление на автомобилите и супер скучните престрелки на килограм. А, да, главният герой Ейдън Пиърс е един от най-дразнещите персонажи, които са ми попадали в гейм продукт от адски, адски дълго време!

И това горе-долу са двете игри, които се отличиха с нещо специално за мен. Бяха прекалено прехвалени, очакваше се супер много... а крайният резултат? Едно значително нищо. И така, нека карам нататък. Първо ще отделя внимание на по-известните игри, за които се изписа доста, а след това - на някои по-малки и непретенциозни цъкалки.

Assassin's Creed Unity - очакванията също бяха значителни. До една степен - оправдани - за първи път от години има значими новости в серията. Не само многото нови анимации във фрийръна - налична е и истинска ролева система, по-трудни и интересни битки, а също така и някои интересни странични неща за вършене. От една страна. От друга - има нужда от доста повече неща за правене, че да имаме един истински отворен свят. А за хилядите бъгове на Unity... едва ли има нужда да казвам каквото и да е. Изписа се достатъчно по темата. Но нека да отбележа, че дори и без тях бих се разколебал дали този Assassin's Creed е истински добър и дали заслужава да е в ънхейтабъл...

И като съм тръгнал с Ubisoft - нека спомена и The Crew. Рекламите отново ни говореха за истинска революция, но в крайна сметка видяхме една крайно посредствена аркада, която няма с какво да се запомни. Естествено, проблемите с онлайн свързаността са на линия - как може да се мине без такива в Ubisoft игра?

Следващото заглавие, за която ще отделя няколко реда е Thief. Макар и да се очакваше истинска олдскул игра, крайният резултат беше просто... един модерен, линеен продукт. Гарет не се усещаше като крехък крадец, който има нужда да се промъква постоянно - напротив, можеше да избива куп гардове когато прецени. Липсата на достатъчно алтернативни маршрути плюс глупавото AI допълнително разваляха иначе добре реализираната откъм графика и звук атмосфера на Thief.

Разбира се, как може да се мине година без Call of Duty в хейт ревюта? За пореден път не видях особени новости в Advanced Warfare, като историята в играта беше "повече от същото"... но с двоен скок и екзокостюми. Всъщност последното Call of Duty се оказа един лош клонинг на Titanfall, който пък от своя страна е Call of Duty клонинг. Забавно. Но в крайна сметка няма как да очакваме иновации в този франчайз - това се купува, това ще се разработва. И няма да има съществени промени.

Но тъй като споменах Titanfall, нека продължа и с него. Отрочето на Respawn - студио, състоящо се почти изцяло от кадри на Infinity Ward - в началото ми хареса. В резултат му написах и едно доста хвалебствено превю. Но както често се случва, първоначалните впечатления са лъжливи. Минете ли границата от 10 часа и започвате да усещате как ви обладава една сериозна скука. А като си представим, че няма достатъчно разнообразие в Titanfall... то играта се превръща повече в еднодневка, отколкото нещо повече.

Сред доста очакваните игри тази година беше The Sims 4. В това няма нищо изненадващо - говорим за един от най-популярните франчайзи на EA. Въпреки куп подобрения, в играта имаше сериозни липси на съдържание... включително и базови такива като пожарникари или автомобил да ни вземе от работа. Неща, налични и в оригиналния The Sims от 2000 година. Заедно с това разнообразието от мебели, електроника и други неща за купуване беше... адски скромно. С други думи, EA пусна базова версия на The Sims 4 и се подготви да ни дои с експанжъни. Нещо, което няма как да ми се хареса.

В последните години традиционно в хейт ревюта попада Pro Evolution Soccer. Последното издание също не е изключение – за пореден път Konami сякаш няма идея какво иска да направи и геймплеят се мени нон-стоп. И в PES 2015 нямаме градация, сравнено с Pro Evolution Soccer 2014 – напротив. Дори и някои култови елементи във футболната серия са прецакани – например разнообразието на голове, които са доста по-еднообразни. Като цяло няма изгледи тази футболна скоро да задмине Fifa. Напротив, преходът към Fox Engine може да се определи почти изцяло като провал...

Една от изненадите за мен през 2014 година беше Civilization: Beyond Earth. Разбира се, в негативен смисъл. Очаквах много от походовата стратегия, която е представител на една от любимите ми поредици. Лошата дипломация, съпътствана от монотонния и еднообразен геймплей обаче до известна степен убиваха емоцията на „още един ход и си лягам“. Също така Beyond Earth в своята есенция беше по-скоро рескин на Civilization V с по-малко фракции и единици, отколкото нещо изцяло ново.

През 2014 година ни очакваше и доза Borderlands. На теория The Pre-Sequel изглеждаше интересно, но в крайна сметка се оказа просто един евтин клонинг, който приличаше на неадекватен фенски римейк. Студиото 2K Australia не успява да стигне нивото на титулярите Gearbox нито като геймплей, нито пък като хумор. Всъщност всички опити за шеги в това заглавие се разбиха директно по лице...

Миналата година ни предложи и Dark Souls II. Като цяло геймърите са разделени на два полярни лагера относно играта на From Software и аз съм от онези, които не я харесват. Мазохистичното постоянно умиране, съпътствано с евтина на прекалено много места трудност и бойна система, която в никой случай няма как да се нарече интересна направиха изиграването на това хардкор RPG едно наистина неприятно задължение. Но пък за сметка на това феновете на Dark Souls II са много и си харесват играта...

Сред разочарованията на 2014 година беше и Grid Autosport. За пореден път Codemasters предлагат една аркада и нищо повече – въпреки големите обещания за симулатор, крайният резултат беше нещо далеч по-различно... и то не за добро. Всъщност само половин година след дебюта на заглавието съм го забравил изцяло – мисля, че това може да е показателно.

Миналата година видяхме и PC порт на Ryse: Son of Rome. Бях убеден, че играта на Crytek няма да е добра и това се оказа самата истина. Отново говорим за много красив бенчмарк с куц геймплей... и нищичко повече. Битките омръзват за около час, а след това просто повтаряте едно и също. А като за капак почти липсват сблъсъци, в които цял легион се изправя срещу множество врагове – нещо, което ни беше показвано много пъти от Ryse, но в крайна сметка се случва прекалено рядко.

И така, тук идва времето за по-малките игри на 2014 година, които все пак попаднаха в хейт ревюта. Ще започна с една серия, която обожавам – Carmageddon. По-рано тази година видяхме Reincarnation – реално говорим за Steam Early Access версията. Колкото и да ми се искаше заглавието да ми харесва... то бе видно, че е по-скоро измама. Бях сигурен, че студиото Stainless ще вземе парите и ще избяга – и това май се случва. Към настоящия момент големи ъпдейти по Carmageddon: Reincarnation няма, напротив. Играта си е все така бъгава и крайно недовършена и едва ли някога ще се появи „пълна“ версия.

Като говорим за стари серии – видяхме и продължение на страхотните екшън RPG-та Sacred. За съжаление, третата част беше просто една измама – представляваше линеен изометричен и адски скучен beat ‘em up. Ролев елемент нямаше, такова нещо като трупане на плячка – липсваше. Играта разочарова мнозина и въпреки оправданието, че геймърите „не са разбрали“ Sacred 3, вероятно няма да има завръщане към тази поредица.

Друго продължение през 2014 година беше Sniper Elite 3. Доколкто съм фен на предишни игри от серията, това заглавие не беше толкова забавно. Куп проблеми в изкуствения интелект, включително прераждащи се от нищото зад вас врагове и извънземната им точност на последните трудности не ми харесаха изобщо. Като цяло продукт, към който едва ли някога ще се завърна.

Като в година с филм по Spider-Man, ние видяхме и подобна игра – The Amazing Spider-Man 2. Дори и да имате ниски оправдания, те могат да бъдат надминати – толкова слаба е играта. Всъщност оригиналният The Amazing Spider-Man беше в пъти по-добра (лоша) игра. Но в случая Activision сякаш са се опитали нарочно да достигнат дъното и май са успели.

През 2014 година видяхме и Escape Dead Island. Играта беше spinoff в този франчайз, като включваше различен визуален стил и акцент на атмосферата. Кратката продължителност на геймплея, липсата на ролев елемент и loot система направиха Escape Dead Island крайно посредствен. Като добавим увъртяната, а бих казал дори и безсмислена история... то нещата се оказват доста лоши. Общо взето ако сте крайни фенове на Dead Island и искате да видите как е възникнала зомби заразата от този франчайз... можете да хвърлите едно око. Но геймплеят ще ви разочарова.

Като говорим за разочароващи игри – такава беше и Yaiba: Ninja Gaiden Z. Отново говорим за зомбита, този път във вселената на Ninja Gaiden. Макар и от рекламните материали Yaiba да изглеждаше интересно, то геймплеят беше хаотичен и неособено забавен. Благодарение на ужасната камера в повечето битки нямахте пълен контрол над ситуацията, трудността варираше крайно неприятно, а като за капак сюжетът е ужасно тъп, а пък сексуалните намеци на главният герой Яйба в един момент успяват да навлязат в границите на пълното дебилие.

Вероятно най-абсурдната игра на 2014 година беше Rambo: The Video Game. Заглавието беше като реликва от 90-те години на миналия век – ужасни графика и анимации. Геймплеят беше на on-the-rails шутър – концепция, която вероятно някои младежи дори не помнят, толкова е стара. Като добавим абсурдно лошия сюжет и малкото количество геймплей – гарнирани с висока цена – то се получава един пълен провал.

Като съм тръгнал да говоря за гейм адаптации по филми или сериали – видяхме и Falling Skies: The Video Game. Пуснах това заглавие, понеже ми се цъкаше някакъв различен XCOM. Пък и кой ли знаеше – тази игра можеше да се окаже добра? Естествено, че не. Съвсем претупан набързо продукт, в който дори и на официалния сайт ингейм скрийншотовете не бяха пипнати с Photoshop – нещо съвсем показателно. Иначе и престрелките, и тактическият елемент бяха директно клонирани от XCOM игрите, само че с минимален успех. Като цяло – ужасно изпълнение.

По време на една от сушите откъм игри на 2014-та отделих малко време за Abyss Odyssey. Четох добри неща за заглавието и се надявах то да привлече вниманието ми. Оказа се, че този roguelike платформер залага по-скоро на графиката, отколкото на геймплея. След неособено много часове успях да го превъртя – а като цяло играта ме привлече за много кратко време.

Преди да приключа с две безплатни игри ще отделя малко време и на Assassin’s Creed Liberation HD. Това всъщност беше първият представител на хейт ревюта за 2014 година. Не бях никак сигурен дали да поставя отрочето на Ubisoft Sofia там – но в крайна сметка заглавието отвсякъде лъхаше на мобилен порт. Имаше някои новости в геймплея – да. Но реално беше един много орязан Assassin’s Creed III. Геймплеят беше еднообразен и реално едно от малкото неща, които си струваха беше историята на Авелин – единствената дама в главна роля в Assassin’s Creed. Да, това може би е немалка причина да се пробва Liberation HD. Но пък ако трябваше да има подобен порт, то щеше да е добре да не се чака толкова дълго за него – Assassin’s Creed III: Liberation се появи за PS Vita през 2012 година.

И като финиш – Loadout и Fifa World. Първата от двете игри изглеждаше интересно – безплатен шутър в духа на старата школа с бърз и брутален геймплей, в който можете да създавате куп различни пушкала според вашите предпочитания. Всъщност се говореше за милиарди различни конфигурации. Докато всичко изглеждаше интересно на теория – на практика Loadout омръзваше прекалено бързо. Картите и режимите бяха една шепа, а като за капак – малко комбинации от всичките милиарди на оръжията бяха ефективни. Всичко останало влизаше в категорията на излишната плява, която никой не ползваше... и така чарът на Loadout си замина бързо.

Fifa World – като за без пари, нелоша футболна игра. Ужасните сървърни проблеми обаче ме накараха да хвърля заглавието в хейт ревюта. Ако трябва да съм честен, положението се е пооправило – наскоро пак дадох кратък шанс за заглавието. Но пък тогава положението беше такова, съответно и цялостното ревю. Кой ли пък знае – може да направя и алтернативно такова някога?

И това общо взето е 2014 година в хейт ревюта. Като цяло имаше някои значителни имена в нея. Макар че и в ънхейтабъл има някои заглавия, за които доста се колебаех дали да не поставя тук... заради което бих казал, че 2014-та не беше никак силна за гейминга. Напротив, по-скоро провалите бяха повече от истински приятните изненади. Но какво ни готви настоящата 2015-та... предстои да видим! Дано по-хубави неща!