Те обаче са в рубриката ънхейтабъл - в която споменах, че смятам 2019-а за една от най-силните години в гейминга от известно време насам. Имаше и представители на хейт ревюта, все пак. А отдолу можете да видите кои са те.

Миналата година в този материал посочих не конкретна най-слаба игра на годината, а компания - EA. През тази не съм сигурен дали да сложа Ghost Recon: Breakpoint като заглавна снимка или пък логото на Ubisoft. Защото двете най-слаби игри за миналата година, които поне аз играх, може би бяха именно на френския разпространител.

Първо, Ghost Recon: Breakpoint. Мишмаш от механики на Ubisoft, част от които нямащи никакво място в играта. Безумни сървайвъл елементи, чиято функция също бе тотално неясна. А освен всичко това и значително количество бъгове. Ghost Recon: Breakpoint беше една от по-големите игри на Ubisoft за годината, но се провали силно. Дотолкова, доколкото бяха отложени няколко други заглавия, включително и Watch Dogs: Legion, за да не бъдат повтаряни грешките от това.

В началото на годината пък Ubisoft стартира с Far Cry: New Dawn. Който в някаква степен беше съвсем подобен на Ghost Recon: Breakpoint. Бяха вкарани ролеви механики, които не се вписваха особено добре в концепцията на серията и представляваха общо взето кух грайнд, целящ да ни запълни времето. И тази игра намекна, че компанията предпочита да действа на килограм - да, по-сериозните RPG механики се отразиха страхотно на Assassin's Creed, но това не означава, че имат място във всеки франчайз на разпространителя.

И след Ubisoft спокойно бих преминал към Bethesda. Които пуснаха два съвсем безлични шутъра през миналата година. По-слабият от тях беше Wolfenstein: Youngblood, който... между другото страдаше от същите проблеми, които имаха горепосочените две игри. Зашиване на излишен ролев елемент, носещ единствено скучен грайнд. Това, плюс противниците, издържащи на колосално количество бой, успяха да убият удоволствието от олдскул шутър като преродения Wolfenstein.

Що се отнася до Rage 2, то играта не беше точно помия. Напротив, подобните на Bulletstorm престрелки бяха страхотни и носещи значително удоволствие. Проблемът бе друг - тотално излишният, скучен отворен свят, който не добавяше нищо към формулата. Напротив, служеше като някакво тотално убийство на кефа от бруталното разчленяване на куп противници. Да, в правилното настроение това заглавие може да ви се понрави - но за мен е втора грешна стъпка на Bethesda що се отнася до Rage франчайза.

Оттам нататък мога да премина спокойно към още една игра, която толкова исках да ми хареса... но просто не се случи. Anthem. И до момента смятам, че това е заглавие със значителен потенциал, стига някога да видим наистина преработената му ревизия, която EA ни обеща миналата година. Тя може би ще дойде скоро... Въпреки това в оригиналния си вид Anthem имаше прекалено малко съдържание, прекалено фрапантни бъгове, прекалено големи дизайнерски недомислици. Страхотната бойна система и якото летене просто не можаха да изнесат цялата игра на раменете си.

Някъде тук ще спомена и Control. Дали заради техническите проблеми за PS4, дали заради темпото си заглавието на Remedy не ми допадна изцяло. Дали имаше някои страхотни моменти? Несъмнено. Но винаги играта намираше някакъв начин да ме полее с кофа ледена вода малко след това. За някои Control беше една от игрите на 2019 година... но не и за мен.

Миналата година в хейт ревюта влезе и Warhammer: Chaosbane. Колкото и да съм любител на изометричното екшън RPG онова, което представи заглавието далеч не бе достатъчно. Луут системата бе безинтересна, а пък битките - като цяло монотонни. Светлият лъч светлина бяха подземията в началото на ендгейма, но и те омръзваха след 2-3 часа. И далеч не оправдаваха целия грайнд до достигането им.

След това преминаваме към два от абонатите на хейт ревюта. Първо - Call of Duty: Modern Warfare. След безпрецедентния случай миналата година, когато Call of Duty ми хареса - за пръв път в сайта, то сега нещата си се връщат в стария коловоз. Виждаме обичайната, гола формула на серията за пореден път.

После идва ред на FIFA 20. Тук едва ли има нужда да раздувам особено - или я харесваш, или не. За мен криминалните скриптове са абсолютно нетърпими и успяват да убият цялото ми удоволствие от играта. Макар и в нея, поне в първата ѝ версия, да имаше някои определено смислени подобрения. Въпреки че такива има всяка година, но след това всичко се завръща към pace whoring-а.

Другата серия, редовно влизаща в хейт ревюта е Need for Speed. Тази година честта е за Heat. Пак не мога да кажа, че играта е за кенефа, но отново има голямо количество недоразумения, най-голямото от които изкуствения интелект. Тази помия, която разработчиците Ghost упорито отказват да оправят и която е адски дразнеща за мнозина.

И последно за миналата година - Pro Evolution Soccer 2020. Дали това е по-добрата футболна игра от FIFA 20? Да. Серията върви в правилния път в последните няколко години откъм геймплей. Единствената причина да попадне в хейт ревюта бяха скриптовете - не толкова агресивни, колкото онези във FIFA, но достатъчно видими, за да ти развалят удоволствието.