Но нека обаче карам по същество с този вече пети поред обзорен материал, посветен на разочарованията в гейминга за вече изминала година. В началото ще започна с по-големите продукти, намиращи се в рубриката хейт ревюта, а към края ще премина към по-второстепенните заглавия.

Най-голямо разочарование на 2015 година? Не мисля, че мога да посоча някое. Но ако се замисля с половин идея повечко – това ще бъде Star Wars Battlefront. Като за цената, която струва, играта е прекалено орязана откъм съдържание и омръзва наистина бързо. Видно е, че EA и DICE са правили каквото е било нужно, че да изкарат Star Wars адаптацията си заедно с премиерата на филма Междузвездни войни: Силата се пробужда. А ако направим една кратка справка в интернет ще се уверим, че немалко хора са недоволни от минималното количество съдържание и лошият баланс на геймплея в Battlefront.

Оттам нататък няма как да не се спомене Batman: Arkham Knight. Въпреки безупречните си портове за PlayStation 4 и Xbox One, които показаха колко красива може да бъде една конзолна игра днес, ревизията за PC беше в ужасяващо техническо състояние. Всъщност не е сигурно дали дори и към момента играта върви адекватно за компютри. Традиционно за сайта обаче техническото състояние няма особено значение – еднообразният геймплей плюс начина, по който сме задължени през 15 минути да играем с батмобила бяха онова, което ме накара да бутна Batman: Arkham Knight в хейт ревюта.

Ако се върнем на шутърите няма как да не се спомене Call of Duty: Black Ops III. Естествено в сайта ще е прецедент, ако игра от серията достигне до ънхейтабъл... тъй че е нормално присъствието и на последната игра в хейт ревюта. Макар че дори ако погледнем обективно някои механики като ходенето по стени се усещат толкова изкуствено присадени, че няма как да се приемат нормална еволюция на Call of Duty серията.

Преминавайки към ежегодните сапунки е редно да се отбележи Assassin’s Creed Syndicate. За разлика от Unity, появил се през 2014 година, последното издание в серията нямаше технически проблеми. Геймплеят обаче беше повече от същото... за пореден път. Не само липсата на иновации при него, но и орязването на някои от хубавите нововъведения в Unity ме подтикнаха да вкарам Syndicate в хейт ревюта... въпреки че дуото главни герои ми се понрави.

Сред големите игри на 2015 година, които се колебаех в коя от рубриките да вкарам беше Need for Speed. Доколкото възможностите за персонализация на автомоблите и различните стилове на шофиране ми харесаха, то ужасяващият изкуствен интелект успя да ме изкара извън релси от нерви множество пъти. Именно това бе нещото, което успя да ми развали цялостното впечатление от Need for Speed… и не само на мен, мнозина други в интернет също критикуваха AI-то.

И тук може би е време да спомена... Metal Gear Solid V. Нека призная – играта може би е по-скоро за рубриката ънхейтабъл. Има обаче един момент, в който средно/прилично заглавие бива прехвалвано до такава степен, че човек просто има желание да го хейтне малко повече. Колкото да се запази балансът във вселената. Която май е основната причина Metal Gear Solid V да е в хейт ревюта.

Някои други заглавия обаче заслужаваха на 100% да са в рубриката и сред тях е Might and Magic: Heroes VII. За пореден път Ubisoft реши да покаже един уверен среден пръст в лицата на онези, които обожават поредицата и пуснаха хипер недовършен продукт. Бъговете, проблемите с AI-то, крашовете, зле скалъпената кампания... всичко това доведе до вълна негодувание. Макар че кой ли знае – след някой и други месец Heroes VII може и да става за цъкане?

Карайки с по-големите игри ще спомена и Battlefield Hardline. Миналата година DICE не разработи представител на серията, но пък компанията Visceral, която познаваме с Dead Space пое щафетата. Докато Hardline не беше баш кенеф, то слабата кампания, която се рекламираше адски много остави лош привкус. Цялостният геймплей пък в своята есенция представлява орязан по мащаб Battlefield 4 с доста по-малко оръжия и превозни средства, което остави противоречиви впечатления.

Сред разочарованията на 2015 година се нарежда спокойно и Mortal Kombat X. Основната причина да мушна играта в хейт ревюта беше ужасната за пореден път онлайн игра, изпъстрена с огромно количество лаг. Заради нея човек беше ограничен кажи-речи изцяло до сингъла, а той става скучен бързо, ако нямаме жив човек до нас, с когото да се псуваме, докато цъкаме.

Ако продължим с по-големите игри на миналата година то няма как да не споменем Just Cause 3. Поне аз очаквах доста повече от заглавието, но в своята есенция то се оказа един гол скелет, който е насочен към сравнително ограничена аудитория хора. Ако човек си пада да обикаля и взривява неща по странни начини, гаврейки се с противниците си, то Just Cause 3 вероятно ще му допадне. Освен това обаче няма нищо особено като геймплей - например читава кампания, достатъчно неща за правене из отворения свят и т.н.

Говорейки за недовършени игри е редно да споменем и The Order: 1886. Това беше една от първите PS4 ексклузивки, показани на широкия свят. Наистина графично заглавието е страхотно, а пък физиката е вероятно най-добрата, която някога съм виждал в конзолна игра. За сметка на това обаче геймплеят е претупан, представлявайки просто един обикновен ковър шутър. Като за капак кампанията на The Order: 1886 е достатъчно кратка, че да остане горчив привкус в устата след бързото приключване на заглавието.

За мое огромно съжаление 2015 година произведе и поредна разочароваща Total War игра. Този път тя се въртеше около хунската инвазия на Атила. Доколкото интеграцията на подвижни селища за варварските народи беше яка новост, то отвратителното AI беше достатъчно, за да разочарова. Заедно с това ужасните DLC политики на Creative Assembly и Sega донесоха куп критики, а и опростяването на серията, случило се след страхотния Total War: Shogun 2 си личеше и тук с пълна сила.

И тук идва ред на две заглавия, които вече ежегодно започнаха да попадат в хейт ревюта. Първото от тях е Pro Evolution Soccer 2016. Футболната серия на Konami продължава да е в състояние на свободно пропадане. Тук японците решиха и допълнително да разочароват PC феновете, пускайки орязана в графичен аспект версия за компютри. Но не това беше най-лошото. Геймплеят е изключително далеч от реалния футбол, а куп проблеми – например малоумните вратари – се завръщат за поредна година.

Другата игра, която за пореден път попада в хейт ревюта е WRC 5. Рейсърът е повече от същото за пореден път и не предлага особено удоволствие за почитателите на рали състезанията. Интересно е обаче, че серията все още се пуска ежегодно – очевидно има кой да я купи.

Преминавайки към игрите с по-нисък профил е редно да се започне с Assassin’s Creed Chronicles: China. Двуизмерният платформър беше рекламиран като глътка свеж въздух в серията, но всъщност се оказа просто един клонинг на куп подобни заглавия, забравен адски бързо.

Hatred пък беше игра, която напълно изненадващо попадна в центъра не само на световните гейм издания, но и на традиционните медии. Заглавието включваше огромна доза насилие - предимно срещу невинни хора. Концепцията предизвика куп отзиви и дискусии, но когато се появи самият Hatred в продажба се оказа просто една посредствена изометрична пуцалка, омръзваща адски бързо. Все пак разработчиците на заглавието извадиха достатъчно късмет, че да запишат сериозни продажби.

Сред изненадващите разочарования на 2015-та беше Minecraft: Story Mode. Досега студиото Telltale беше безупречно с новите си игри, независимо от коя вселена бяха те. Адаптацията по Minecraft при всички положения обаче бе разочароваща. Ясно бе, че типичният мрачен тон за Telltale няма как да бъде реализиран тук, но студиото изненадващо насочи Minecraft: Story Mode към прекалено млада аудитория, алиенизирайки традиционните си фенове.

Една от малките, но разочароващи игри на 2015 година беше The Park. Говорим за пешеходен симулатор в пълния смисъл на тези думи - за около час и половина геймплей имаме съвсем малко възможности за интеракция с околната среда. Доколкото историята не е лоша, то по-скоро The Park оставя впечатление на малка идея, която е била раздута до самостоятелна игра, отколкото нещо цялостно.

През 2015-та видяхме и нов Alone in the Dark – този път носещ подзаглавието Illumination. Играта беше от този тип продукти, които след 15 минути цъкане знаем, че чисто и просто не стават. Елементарният кооперативен геймплей плюс липсата на адекватна кампания гарантираха, че мнозина ще подминат Alone in the Dark: Illumination и ще го забравят завинаги. А, да, още едно нещо – леко иронично е и заглавието. Вместо „сами в тъмното“ вие постоянно сте в компанията на още хора, което беше поредната нотка на недомисленост.

Докато 2015 година ни предложи Cities: Skylines – една приятна изненада при игрите със строене на градове, в нея видяхме и едно друго заглавие – Cities XXL. Заглавието получи куп негативни отзиви най-вече заради това, че за поредна година бива предлагано едно и също с леко различно име. Като за капак техническите проблеми на Cities XXL бяха достатъчно много, че да разочароват PC феновете.

Последната игра от обзорния материал е Zombi. Става дума за PC/PS4/Xbox One порт на Zombi U – една от добре приетите игри за Wii U. Доколкото за конзолата на Nintendo заглавието може да е било нещо специално, поне PC феновете едва ли имат какво толкова да видят. При наличие на мишка уж високата трудност спада сериозно, а цялата игра залага по-скоро на евтини методи за убиването ни, отколкото нещо различно. Като добавим и краткото количество геймплей и еднообразните оръжия, то Zombi е продукт, труден за препоръчване.