Bombshell не е непременно хипер помиярска игра, напротив - по-скоро може да бъде окачествена като посредствена. Но онова, което предлага просто не си струва парите. Графиката на Bombshell е някъде между сивото и зеленото... нека този път съм по-благосклонен в тази оценка. Като за изометрична екшън игра - бива. Въпреки ужасяващата гласова актьорска игра саундтракът като цяло си го бива. Приятни метъл парчета, изцяло в духа на старата школа. А, да, също така актрисата зад главната героиня Шели определено се старае и е свършила добре работата си, въпреки ужасните реплики, с които е трябвало да работи. По-скоро геймплеят е за сиво, въпреки цялостната си монотонност. Не впечатлява, не разочарова чак толкова много. И въпреки това цялостната оценка ще е червено. Прекалено много технически проблеми от всякакво естество, включително и неприятната камера. Като цяло повърхностно изпълнение в почти всички аспекти, които превръщат Bombshell повече в отломка от края на 90-те години на миналия век, отколкото в приятна игра, която да ни върне с десетилетие и нещо назад във времето.

Бях предубеден към Bombshell. Признавам си без бой. Не само играта не ме впечатляваше от рекламните си клипове, но и името на разпространителите 3D Realms някак вече е омазано в прекалено много помия. Компанията съществува на последни издихания и единственото, което си струва да се отбележи е нейното... голямо име. И история. Тъй като 3D Realms вече дори и Duke Nukem не притежават като търговска марка.

Не само това, но и Bombshell беше игра, която поначало е била замислена като заглавие, в което главната роля да е за Дюк Нюкем. След като авторските права за култовия герой бяха продадени настудиото Gearbox беше предприет нестандартен ход – беше измислен нов персонаж. Шели „Bombshell” Харисън. Хардкор мацка с кибернетична ръка – нещо като женския Дюк Нюкем.

Започвам с този леко отвян увод с една цел – да ви разкрия защо смятах, че Bombshell ще е провал. Всички тези новини досега си бяха рецепта за провал. Но знаете ли, бях донякъде приятно изненадан от играта. Която все пак се намира в хейт ревюта. И все пак смятам, че за една идея щеше да е нещо далеч по-добро. Струва ми се, че студиото Interceptor, което отговаря за разработката, все пак има някакъв потенциал. Но вероятно 3D Realms са им осигурили прекалено, прекалено малък бюджет.

Така на моменти се усеща, че Bombshell можеше и да бъде нещо по-интересно. Но в момента геймплеят е прекалено еднообразен. Бъговете – много и досадни. Цената – безумно висока. И като цяло се усеща, че говорим за скромен, почти независим като качество продукт. Макар и попаднал под светлините на прожекторите покрай голямото име на 3D Realms.

Но ето, че уводните редове започнаха да набъбват с по-сериозни темпове, отколкото силиконът в устните на българска разбогатила се кифла. Тъй че е време да карам нататък с историята.

Която е в духа на Дюк Нюкем от А до Я. Имаме извънземни, които са отвлекли президента на САЩ и Дюк... опс, простете, Шели трябва да го спаси. Опс, простете пак да я спаси. Е, не Хилъри е шефката на Щатите в играта, ами мацка със страхотното стрийптизьорско/порноактьорско име Skye. Но едва ли има голямо значение. Шели се хвърля в портал към друго измерение, за да измъкне Скай.

И това общо взето е сюжетът. Една дълга гоненица, която е очевидно, че е планирана за друг герой. Не само се усеща, че доста от враговете е трябвало да бъдат обичайните за Duke Nukem серията свине... но и цялото изпълнение. По дяволите, ако решите да идете да си сипете едно вино или да извадите още една бира от хладилника и оставите шели самичка, тя ще изръси лафче в духа на „чакам 15 години“ – очевидна самоирония за вечното чакане за Duke Nukem Forever, само дето Дюк го няма.

Като за капак имаме някакви абсолютно кухи и зле скалъпени извънзмени, очевидно измислени в последния момент колкото да има нещо. Някой би казал – „Ама то нали играта уж е пародийна, заради това някои неща са толкова лоши – търси се сатирата“. Сатира – хуя ми. Просто прекалено много неща са просто лошо изпълнени. Зле и точка. Почти всички опити за шеги са отвратителни. Опитите да се придаде някаква дълбочина на мистериозната извънземна раса – повърхностни.

Най-интересното е обаче, че в цялата история Шели ми хареса. Актрисата, която е отговорна за озвучаването очевидно се е раздавала, понеже въпреки покъртителния сценарий, който са й връчили е успяла да се представи повече от стабилно. Чат-пат се усеща някакво прекалено досадно залитане към феминизма – не, не става дума за каквато и да е сатира – но нищо чак толкова сериозно. Бих могъл да кажа, че Шели е по-добър вариант от един евентуален изсмукан Дюк точно за тази игра. Дори и изглежда като глътка свеж въздух. Въпреки че наборът поддържащи актьори е толкова ужасен, че трудно биха могли да се докопат и до ролята на статисти в gangbang порно.

И мисля, че отделих достатъчно време за сюжета. Който всъщност го има дотолкова, доколкото нивата в Bombshell да са скрепени по някакъв начин. А какво представлява самият геймплей?

[caption id="attachment_60169" align="aligncenter" width="525"] Може би това ужасно меню цели да е в "ретро" стил, но е определено адски гадно и дразнещо пикселизирано[/caption]

Изометричен аркаден шутър. Един прекалено класически тип игри, който започва да се завръща с пълна сила напоследък. Особено и след като Epic разшири възможностите на своя популярен Unreal Engine за създаване на подобни заглавия. Въпреки че двигателят все още е... сравнително неподходящ за целта и това си личи с пълна сила в ръцете на неправилния разработчик.

Като какъвто може да бъде посочен Interceptor. Няма да казвам тежки думи тип „некадърност“, защото нерядко нещата опират до липса на пари, но е факт, че в прекалено много технически аспекти Bombshell е недовършен.

Първо, има куп досадни бъгове тип заклещване в околната среда, пропадане в някоя дупка през земята, когато това не трябва да се случи и т.н. Но тези дребни неща, които все пак водят до досадни смърти не са толкова кофти, колкото второто нещо, което искам да посоча... камерата!

Тя е прекалено близка, заради което нерядко просто не виждате какво се случва край вас. Всъщност вашите противници почти винаги ви виждат доста преди да се появят на екрана ви. В резултат онези, които са тип камикадзета тръгват да търчат и да се взривяват, а вие почти няма какво да направите!

[caption id="attachment_60161" align="aligncenter" width="525"] Сцените, в които заставаме зад статична картечница и почваме да пуцаме явно са направени с цел разнообразяване на геймплея, но в реалност ни дават възможност да изтребим куп противници за минимум време и да им вземем паричките[/caption]

Всъщност има – да стреляте напосоки през екрана, гледайки си minimap-а! Което е нещо безумно и... дразнещо. В този тип игри противниците трябва да ви „виждат“ тогава, когато и вие. Не е истина колко пъти ми се случваше да си изгубя цялата броня, понеже понечвах да вляза в някоя стая, без да пострелям малко на сляпо, белким отгърмя някое камикадзе.

Не само това, но ще посоча и нещо трето – камерата е някак странна. Имам чувството, че е под такъв ъгъл, че ако вървим надолу виждаме съвсем малка част от околната среда. Ако пък се движим нагоре някак не се усеща с толкова пълна сила онова, за което писах преди малко – пуцащите ни отвъд екрана противници.

Но като цяло говорим за нещо изключително досадно. Особено когато преди някое голямо меле се окаже, че сте изгубили почти целия си ЩИТ, а уж битката не би трябвало да е започвала! В резултат нерядко трябва просто да кайтвате, за да си спасите кожата. Или директно да хвърляте самонасочващи се бомби през екрана! В някои моменти имам чувството, че разработчиците нарочно са ги сложили преди някое голямо меле. Сякаш казвайки – „Осъзнаваме, че ви поставяме в преебана ситуация, заради това ето ви куп бомби, че да се справите с противници, които ще почнат да ви гърмят от майната си“.

Продължавайки на техническата тема в Bombshell бих посочил и цялостното движение/прицелване на Шели. От една страна играта изглежда красиво и поведението на героията е окей. Нямам критики към него. Но прицелването е... определено кофти. Чудите се каква е причината? Вие имате един мерник, който се управлява с мишката. На теория можете да го поставите където и да е на екрана. Проблемът е, че когато се прицелвате в движещ се противник трябва да пресметнете краткото време, което е нужно на Шели да се завърти. Тоест се усеща нещо като лаг, но не точно. В един момент след 3-4 часа свиквате – тогава ще започнете да се прицелвате с компенсация – малко по-напред от движението на гадовете. Но все пак посочвам това като минус. Най-вече защото говорим за много бърза, аркадна игра, при която е задължително куршумите да идат точно там, където сте им задали и героинята да се движи възможно най-бързо и ловко. Но предполагам заради техническите ограничения на Unreal Engine 4, който не е супер подходящ за платформъри, се е случило нещо подобно. Или може би заради уменията на Interceptor? Нямам идея...

Важното е, че някак геймплеят не се усеща така, както се предполага за този жанр. Бързо и мазно. Нямате усещането, че управлявате ефективно Bombshell, напротив. В общия случай ако уцелите движещ се противник с rail gun-а и се радвате като дете, което току-що е завършило с повече фрагове, отколкото умирания в Counter-Strike.

Което не бива да означава, че Bombshell е трудна игра. Напротив, схванете ли какво се очаква от вас много бързо влизате в рутината. Поне на нормалната трудност, понеже има още една по-висока (и заключена). Предполагам, че на нея ще е по-кофти, най-вече заради досадната тенденция да ви пуцат извън екрана. Но като цяло се срещате с единични гадове, ходейки напред, чат-пат идва някое меле, преди което в 90% от случаите има огромно количество муниции. Или с други думи играта прави всичко възможно да ви държи за ръчичка. Всъщност в един момент взех да се чудя каква е тази абсурдна извънземна планета, в която са пръснати толкова пушкала и муниции на всеки метър, сякаш човек се намира в Тексас.

Иначе геймплеят като цяло е... ами, вял. Вероятно това са думи, които съм писал неедин път, но Bombshell прилича на черупката на някоя потенциално хубава игра. Но сърцевината липсва. Има някакви срещи с противници, има някаква пуцня... но е толкова повърхностна, суха и скучна. На 3-4 пъти умирах, понеже ми беше станало толкова лежерно и еднообразно, че в едно от изненадващите мелета умрях, преди да видя, че кръвта ми е спаднала и трябва да ползвам някоя от 20-те аптечки, които Шели имаше в бездънната си дамска чанта. (Под „дамска чанта“ очевидно се има предвид традиционното оскъдно за жените в игрите облекло, нали знаете?)

От една страна – оръжията. Те са съвсем традиционни и обичайни. Базука. Минигън. Помпа. И т.н. Наистина имат някакви даже леко забавни имена тим Personal Missile System, съкратено P.M.S., Ion Maiden, Motherflakker и т.н. Но поведението им е съвсем нормално.

Оръжията могат и да се ъпгрейдват. В повечето случаи говорим за типични неща – повече щети, по-голям пълнител и т.н. Ъпгрейдите са обвързани и с нивата на Шели, и с това къде в кампанията се намирате. Тоест вие нямате особена свобода кога да се сдобиете с по-силни оръжия, напротив. Играта ви ги осигурява под някаква зле маскирана ролева система.

Наистина е интересно, че в един момент при всяко оръжие можете да изберете една от две модификации за вторичния огън. Примерно при първото такова – Ion Maiden – има автоматичен огън с по-високи щети и своеобразен rail gun, който хаби половината от мунициите от раз, но нанася внушителни щети. Но вероятно това е единственото разчупено нещо в цялата система на пушкалата. В общия случай аз си се движех напред с минигъна, пусках рейлгъна за унищожаване на единичен по-силен противник бързо и след това... пак същото.

[caption id="attachment_60165" align="aligncenter" width="525"] Къде без босове?[/caption]

Освен на пушкалата си Шели се уповава и на специалните си умения. Те всъщност произлизат от нейната кибернетична ръка – забравих да спомена по-рано, че героинята е бивша военна, която защитавайки Белия дом от извънземната инвазия попада в голяма експлозия. В резултат тя губи ръката си, но получава възможността да се ъпгрейдне. Интересно е, че кибернетичното подобрение си идва и със собствен изкуствен интелект и често си говори с Шели. Малко в духа на Vampire Hunter D. Всъщност е интересно да се отбележи, че роботизираната ръка може да бъде отделена от Шели, за да ни помага в битка, превръщайки се в статична картечница или дори да ни помага за разрешаване на пъзели, оставайки на място да държи някой бутон, докато главната героиня вземе предмет от спускаща се платформа.

Та – специалните умения. Те са такива като подсечка, мощен удар с роботизираната ръка, нанасящ високи щети на противниците и т.н. Уменията използват енергия, която се регенерира доста бързо... но поне аз не видях особен смисъл от тях. Щитът например е ефективен, факт. Но пък другите по-скоро могат да ви вкарат в по-трудна ситуация, отколкото да ви помогнат да се справите по-ефективно с враговете. Изобщо не говоря за това, че на няколко пъти подсечката ме накара да пропадна през платформа, в която си мислех, че има чисто козметични малки дупки, през които не се пропада, но в някои обстоятелства – можело! Което автоматично ме накара да я намразя.

Общо взето всичко, което не е типично пуцане може да се окачестви като чисто козметично в Bombshell. Специални умения има... колкото да се каже, че ги има. И без тях сте си окей. Налична е ролева система, която използва и виртуална валута, която намираме из света, и скил точки, които получаваме при вдигане на ниво. Но те са крайно повърхностни. Тип „с 1 точка си купуваш 10 кръв или още 5 щит“. В днешно време, която почти всяка игра има някаква ролева система... това е нелепо.

А като капак на всичко Bombshell се усеща прекалено провлачен. Сигурно 1/3 от времето ще изхабите в ходене на по-дълги от нужното коридори сред еднакви местности. Тук-таме ви се изпречва някой досаден пъзел, макар че поне е хубаво, че разработчиците са ви дали индикации какво да правите чрез ползване на картата, тоест не се губи много време при тях. Също така в някои моменти backtracking-ът е умишлено спестен за вас – излизат платформи или портали, които ви връщат назад. Когато го видях това един-два пъти си помислих – „Браво, пичове, така трябва“.

И все пак – усеща се, че Bombshell е можел да бъде с една идея повече, но в крайна сметка не е стигнал дотам. Повече оръжия. Малко по-балансиран геймплей. По-масови мелета. По-малко скучно ходене из еднообразни нива. По-дълбока ролева система, която да ни помогне да играем по различни начини с Шели, а не по предварително планирания от разработчиците. И по-прецизно управление. Ако тези фактори бяха налични Bombshell щеше да е добра игра. Не казвам, че всичко посочено горе е на трагично ниво – в някои аспекти заглавието е посредствено например. Но никъде не впечатлява.

Така въпреки Шели, която ми хареса като героиня, то остатъкът от Bombshell беше просто едно 10-часово мъкнене из извънземна планета, гарнирано с някаква история, сякаш писана за една вечер  в последния възможен момент като курсова работа на студент. Поле за преиграване няма, освен ако не искате да си вдигнете нервите със засилващи се извън екрана камикадзета, които предполагам, че ако са няколко на брой ще могат да убият Шели от раз на Hard. Което определено ще е дразнещо. Но при цялото еднообразие не ме интересува как е играта на по-високата трудност. Имам нула мотивация да я пускам пак.

А като се има предвид, че цената на Bombshell в Steam в момента е 35 евро... ами, много си е. За 10 часа еднообразен геймплей. И то при все, че става дума за обикновена аркадна пуцалка. Ако говорехме за някоя въздействаща, запомняща се, уникална по някакъв начин сингъл игра щях да кажа – „Окей“. Но Bombshell е просто една реликва от 90-те години на миналия век и толкоз.

Към края е време да се отделят няколко реда за графика и звук. Визуално Bombshell е добре – анимациите в общия случай са окей, освен на екзекуциите, които са малко насечени. Като цяло Unreal Engine 3е задоволително оползотворен. Не съм сигурен дали играта е точно за оценка зелено... усеща се старичка. Но за стандартите на изометричните аркади бих казал е окей.

Звук – като цяло е добре. Саундтракът си го бива, заради което може би бих дал оценка зелено. Въпреки това е редно да се отбележи колко ужасна е гласовата актьорска игра на практически всички персонажи без Шели... но и това не е чак толкова зле. Поне главната героиня, която имах съмнения, че ще е ужасна, не дразни.

Финалната оценка? Някога, когато цената на Bombshell спадне и я видим като част от Steam промоциите може и да си струва да инвестирате някакви 5-10 евро в заглавието. Евентуално. Но в момента говорим за една изометрична аркада, която омръзва за следобед. В последните години стандартите в гейминга, особено при по-малките игри, се промениха до такава степен, че подобни на Bombshell заглавия просто нямат шанс.

Да, ясно е, че остатъците от 3D Realms си действат така, както си знаят – като стара корпорация. Но едва ли скоро ще ги видим възродени с подобни заглавия.