Мога да похваля Eidos Montreal за някои неща в Shadow of the Tomb Raider. Най-вече очевидното желание да се вкарат достатъчно подобрения. Такива, които геймърите пожелаха на базата на Rise of the Tomb Raider.

Основното нещо – битките, са претърпели драстични промени. Особено рамбовските секции, в които Лара без право на избор се изправяше срещу куп противници, които трябваше да избие в директна престрелка. Вече акцентът на стелтът е солиден, а ако сгафите ви свалят за минимално време в общия случай.

И в други аспекти са търсени подобрения. Например създаването на по-трудни пъзели и по-тегави секции с катерене.

Но въпреки това Shadow of the Tomb Raider за мен си беше отвсякъде „ту партс“ и успяваше неизменно, абсолютно всеки път да ме изгуби малко след момента, в който ме е спечелил за малко.

В резултат бих казал, че играта вероятно ще се хареса на феновете на новите игри с Лара Крофт и онези, които си падат по подобни на Uncharted цъкалки. Но все пак... грешни стъпки има и то немалко. И доколкото вкарвам Shadow of the Tomb Raider в ънхейтабъл, то нека кажа, че на доста моменти ми беше адски скучна и направо си я пусках насила.

Например ако става дума за историята. Която за мен си е чисто и просто слаба в почти всички свои аспекти.

Първо, имаме Лара, която в Shadow of the Tomb Raider е тотален задник. От една страна тя предизвиква куп катаклизми, когато съвсем самонадеяно краде от храм кинжал, който може да предизвика края на света. Че и се стига дотам, че даже и един от лидерите на „злата“ групировка Тринити й казва едва ли не – „Абе, Лара, тъпа ли си, к‘ви са тея глупости дето правиш“.

И второ, че почти през цялото време героинята прави тотално мазало, без да й дреме за нищо. Тук-таме има някакви сцени, в които Лара уж се замисля за това, че реално е тотален изрод и масов убиец. Но след час игрално време тя казва „meh”, когато нейният приятел Джона я предупреждава да спре да прави глупости и тя продължава да прави глупости.

Тъпото в случая е, че Shadow of the Tomb Raider се опитва да ни представи някаква раздвоена Лара. Но по-скоро виждаме раздвоение на личността. На сериен убиец-психопат, който не се интересува от нищо... и на ревлива пикла, която мрънка, вместо да се опитва да промени нещо.

Например да спре с масовите кланета и катаклизми!

Като стана дума за това – основната история не ми се нрави особено. Не мисля, че трябваше да е толкова откровено фантастична. Можеше някак да се завоалират нещата. Да, в Tomb Raider има свръхестествени елементи и не се претендира за тотален реализъм. Ама... тук нещата дойдоха малко в повечко, особено към края.

Друг минус е, че в Shadow of the Tomb Raider реално няма силни персонажи. Злодеят е тотално никакъв. Лара също е тотално никаква, тотален завой от онова, което видяхме в оригиналния (нов) Tomb Raider. Джона... бива, но горе-долу това е всичко. Не съм сигурен дали не си въобразявам, но мисля, че липсата на Риана Пратчет като главен сценарист се усеща доста.

Все пак не бих казал, че кампанията сама по себе си е лоша. Въпреки че историята и персонажите не са никак добри. Защо ли? Светът в Shadow of the Tomb Raider е наистина красив.

На много места има пейзажи, сравними с гледките от Uncharted 4 (макар че играта на Naughty Dog все пак е с едни гърди напред откъм графични хубости). Заедно с това огромен брой елементи са оформени с голяма любов към детайла.

Доста от гробниците и руините, които трябва да посетите бъкат от какви ли не комплексни машинарии, които е интересно да наблюдавате как работят. Откъм майски рисунки, руни, легенди, божества Shadow of the Tomb Raider е на топ ниво. Очевидно е, че се е навлязло „дълбоко“, не се търси някакво повърхностно пресъздаване на джунглите, които ще обикаляме с часове.

Може би именно откривателският елемент е най-силен в Shadow of the Tomb Raider. Най-вече защото на по-високите трудности не всичко блещука толкова очевидно, колкото в предишните две заглавия и някак по-често усещате удоволствие, когато намерите нещо скрито.

Не само това, но и дългите гробници извън основната кампания, представени в Rise of the Tomb Raider се завръщат. Тези предизвикателства ви осигуряват или специална екипировка, или ви дават възможност да отключвате скилове, които не са достъпни по друг начин. И може да се каже, че откъм дизайн и предизвикателство те правят доста добро впечатление.

Елементи като ловуването и събирането на какви ли не ресурси из отворените зони също са тук. Вече имаме 21 вида неща за събиране, които ще ни трябват за подобряване на екипировката, крафтинг на различни неща като бомби-самоделки и стрели за лъка или направата на екипировка за Лара, която осигурява и специални умения на героинята (по-тихо промъкване, повече опит при убиване на противници от стелт и тъй нататък).

Доколкото отворените зони не са новост за серията, те вероятно ще се харесат на онези, които обичат да събират разни неща и да гонят трофеи. На мен също ми беше приятно кръвожадно да избия куп невинни животинки, подскачащи щастливо из горичката, само за да мога да си оформя идеално картинката на героинята-психопат Лара, разпорваща милите твари, за да си направи по-фешън дрешки от тях.

Но доколкото има добри елементи, има и адски лоши такива.

Основното – чувството за копи и пейст в практически всеки един момент от Shadow of the Tomb Raider. Първата игра – хубаво, Лара е някаква дрисла, която след корабокрушение се оказва на мистериозен остров и се опитва да оцелее. Нормално е да стартира гола и боса. Ама когато в Shadow of the Tomb Raider пак се намира някаква причина да почнем от нулата пак без екипировка... става досадно. Когато цялата структура се копира за пореден път.

Така пак се учим на същите умения, на които в Tomb Raider и Shadow of the Tomb Raider, пак в началото се срещаме с някакво животно, което спокойно оцелява от 3-4 стрели през черепа. Ама тоя път не мечка, видиш ли, а ягуар.

Адски много неща са директен копи и пейст – не само откъм сцени, но и при пейзажи. Поради която причина за пореден път мога да кажа, че три е прекалено много. Два пъти е окей да се предлага една и съща игра с някакви подобрения, но три пъти вече се губи тръпката. В Tomb Raider всички ми беше ново. Сега като видя куп неща автоматично знам какво трябва да правя.

Да, споменах в увода – Eidos Montreal са се опитали да подобрят куп неща в Shadow of the Tomb Raider. Тоест послушали са геймърите. Нещо, което не се случва прекалено често в индустрията тези дни. В която големите разпространители сякаш изрично забраняват на разработчиците да поправят точно това, от което се оплакват геймърите. Тук е различно.

Най-важното – битките. Rise of the Tomb Raider тотално необяснимо беше обърнат наполовина на Doom. Нонстоп бивахме поставяни в ситуации, в които отвсякъде ни нападат куп противници и трябваше да ги изтребим без каквито и да е опции за избор на подход (тоест стелт). Именно и това беше една от основните мои критики. Специално по-тегави битки, при които командоси нахлуват от всички страни и трябваше да намерим някакъв начин да ги елиминираме.

В Shadow of the Tomb Raider има сериозен завой. Акцентът е изцяло на промъкването. Забележат ли ви, особено по-добре въоръжени противници и специално на последните трудности – тогава ви правят на решето за нула време. Нерядко човек няма време даже да се добере до някое прикритие. Което е доста добре.

Този подход приляга повече на Shadow of the Tomb Raider. Промъкване, не рамбовски изпълнения. И доста по-малко битки, не такива на всеки няколко минути.

Обаче...

Стелтът на Shadow of the Tomb Raider е чисто и просто зле. Или по-конкретно изкуственият интелект на противниците. Които са тотални олигофрени. Нищо не ви пречи да минете зад враг и да го намушкате с нож в сърцето, а негово аверче да е на два метра от него. Стига да не гледа във вашата посока е все тая. Няма да ви забележи, няма да удари аларма и спокойно можете да пречукате и него.

Враговете ви са едновременно тъпи и глухи, а в общия случай и слепи. Макар че в едни моменти могат да ви забележат от майната си, а в други изобщо да не скиват как елиминирате тяхна дружка точно в полезрението им.

Също така Лара има достатъчно богат арсенал от стелт умения, който единствено се увеличава с времето и в общия случай въпросът, който е наличен пред вас е един – как да се изгаврите с поредните противници пред вас?

Като за капак зоните с промъкване в общия случай са малки и често имат един почти очевидно начертан маршрут, по който да минете. Не съм сигурен дали има опция да се промъкнете без клане като в Rise of the Tomb Raider…

Общо взето битките не ми доставиха особено удоволствие. Хубаво е, че Лара умира бързо (играх на предпоследната трудност както обикновено). И че има доста повече стелт и не сме поставяни постоянно в огнестрелните ситуации и масови патаклами от Rise of the Tomb Raider. Но AI-то е много, много далеч от истината.

Също така все още не разбирам защо няма опция да приспиваме противници. Особено от игра като Shadow of the Tomb Raider, която се опитва да претендира за малко повече дълбочина в психологията на персонажите. Както и в Rise of the Tomb Raider, както и в оригиналния (нов) Tomb Raider – супер противоречиво ми е Лара да мрънка и да се прави на някакъв нормален човек измежду мега брутални примерно 50 убийства, при които е ръгала хора в сърцето, пуцала ги е с лък в лицето, тровила ги е, взривявала ги е, запалвала ги е и тъй нататък. Да я бяха показали в стил „Боли ме гъза, тука избивам всичко и това е“ и да не се търси никаква дълбочина на персонажа – така щеше да е най-добре. Или да има опция да не избиваме всичко наред. Понеже в момента е нито така, нито онака.

Както и да е. Толкоз за битките – които реално не са от особено значение в Shadow of the Tomb Raider и за щастие не изместват фокуса на цялото заглавие към тях. Нека давам нататък с една пипкава тема – движението из околната среда.

Едва ли има нужда да казвам, че практически всичко откъм анимации и т.н. е копи и пейст от миналите игри. Това е ясно и се подразбира. Интересното е друго – увеличената трудност.

Тя бе рекламирана в различни клипчета преди премиерата на играта. За какво иде реч ще се запитате? В миналите игри пътят, по който трябваше да минем бе ясно очертан с бяла боя. Или други съвсем ясно видими индикатори. Докато сега, ако пуснете по-високите трудности, подобно нещо няма.

Самият аз не толкова от хардкорщина исках да видя как е реализиран този елемент. А по-скоро защото на моменти ми идваха прекалено лесни миналите две игри. Но...

В търсене на предизвикателство Shadow of the Tomb Raider предлага плеяда от чисто нови проблеми. Свързани най-вече с тоталната непредсказуемост на Лара при не толкова очевидните скокове.

Налични са някои ретроспективни секции, в които можем да видим (съвсем) младата Лара

Почти във всяка нова секция е вероятно поне един (или няколко пъти) да се прекатурите в някой трап. Просто защото всеки път героинята преминава различна дистанция. В едни случаи Лара излита като птица и преминава безумна дистанция, а в други, когато не е предвидено, тя едвам-едвам преминава някой трап от няколко метра.

Не само това, но в адски много случаи трябва да застанете на конкретно място, за да направите някой скок. Ако не сте там, където трябва – в духа на игрите от 90-те години на миналия век – просто се разбивате в дупката.

Тези моменти са адски досадни, особено в случаите, в които си мислите, че не се движите в правилната посока. Гледайки как 2-3 пъти Лара полита към поредната бездна с писък. И започвате да обикаляте, хвърляйки госпожица Крофт в същата дупка, ама от различно място, докато не се окаже, че в крайна сметка първоначалната посока е била правилната.

Реално и в оригиналния Tomb Raider, и в Rise of the Tomb Raider беше същото. Поведението на Лара не беше консистентно между отделните скоци. Но тогава цялостния геймплей беше така офоромен, че да е съвсем очевидно какво да правите. Грешките бяха по-малко, залагаше се на кинематичност. И някак фактът, че понякога Лара минава спокойно петнайсет метра със скок, а друг път едвам се отлепва от земята минаваше между капките. Но сега се набива доста в очи.

Другият минус на новия подход е, че вместо да се насладите на катеренето вие постоянно трябва да чакате играта да се зареди отново. След поредната смърт. Като за капак автоматичните сейвове на прекалено много места не са на идеалните места и нерядко ще трябва да чуете Лара да мрънка отново и отново едно и също, докато направите някой глупав скок както трябва.

В резултат катеренето беше по-скоро дразнещо. Вместо да можем да се потопим в някоя екшън сцена или да се загледаме в живописен пейзаж трябва да чакаме немалко време играта да се зареди след поредния неочакван скок на Лара.

Подобен проблем с трудността имат и пъзелите. Аз нарочно си я намалих, понеже бързо ми пада търпението и предпочитам да не се въртя по сто часа, чудейки се как да продължа някъде напред. Или да гледам гайдове в нета. Е, дори и да дадете на нормална трудност, то Лара е на два полюса. В едни моменти ни мрънка като на олигофрени какво трябва да направим и повтаря през 3 секунди, а в други – мълчи като риба. Така тук-таме пак се изнервях и прибягвах до добрия стар YouTube.

Общо взето подходът на Uncharted серията ми се струва като много по-добър. Там играта ни дава известно време да се поблъскаме и като види, че висим на едно място някакво време Нейтън Дрейк почва да ни дава насоки. В Shadow of the Tomb Raider ефектът не е изцяло постигнат.

Все пак тук е редно да отбележа изрично, че аз не съм голям куестаджия и любител на пъзели. Тоест всички онези, които им се кефят може да видят нещата по друг начин. Че Лара не ги напътства и имат възможност сами да стигнат до решението.

Като цяло основните елементи вече покрих дотук. Реално структурата на Shadow of the Tomb Raider си е едно към едно с миналите игри. Малко битки, малко пъзели, малко обикаляне на по-отворените зони, в които можем да избиваме животни и търсим различни материали за ъпгрейди на екипировката (и намираме странични мисии и гробници). Новост са fetch куестовете, които могат да ни дават жителите на поселенията, които Лара ще намери в течение на кампанията.

Това е интересен начин да поиграете - както казват някои хора с "истинската Лара"

Както казах по-рано при балансираните битки Shadow of the Tomb Raider се усеща доста повече като приключенска игра. Но определено формулата вече е доста изтъркана.

Особено и като добавим елементи като ъпгрейдите на екипировката и скиловете. Които са като цяло едно към едно с миналите две игри.

При ъпгрейдите няма какво толкова да говорим. Пак Лара стартира гола и боса с елементарен лък и пак трябва да го подобряваме. По същия начин, по който и в миналите заглавия. Пак в течение на времето трупаме разни патлаци и автомати, които в общия случай игнорираме в полза на добрия стар безшумен и универсален лък.

Освен оръжия можем да крафтваме и различна екипировка. Която осигурява различни умения на Лара... честно казано не помня дали в миналите игри беше същото или това е новост за тази.

Що се отнася до скил системата, тя общо взето е позната, макар и с фейслифт, поради която причина има различен изглед. Отново имаме някои умения, които се отключват с напредване в кампанията или след минаване на някоя от страничните гробници. Отново и за трети пореден път Лара трябва да се учи как да изпрати две или три стрели едновременно по няколко противника.

Самата система със скилове ни принуждава да отключваме почти безполезни умения, за да стигнем до леко полезните такива. Най-читавите от които са онези, които правят Лара още по-здрава и безкористна машина за убиване. Една част от уменията пък изглеждат интересни, ни ситуациите, в които можете да ги ползвате са сравнително малко. Като цяло скиловете са налични, колкото да се отбележи, че ги има. И без доста от тях не мисля, че битките ще са особено по-тегави.

И всъщност... има ли нещо друго за казване относно Shadow of the Tomb Raider? Мисля, че не.

Като заключение бих казал, че това е играта от серията, която ме спечели най-малко. Tomb Raider беше силно, добре балансирано приключение, в което наистина убийствата идваха малко нанагорно в един момент. Особено когато започваха престрелките.

Rise of the Tomb Raider тотално изгуби баланса на геймплея с цялата рамбовщина, но като цяло пъзелите и навигацията из околната среда почти не ме изнервяха. Бяха реализирани по-добре от Shadow of the Tomb Raider, в който уж в търсене на по-висока трудност лъсват сериозни дефекти на франчайза като цяло. Също така последната игра бих отличил с най-слабата история от всичките и с най-безличните персонажи, най-вече Лара.

Не знам какви са плановете на Square Enix за серията, но бих могъл да кажа, че тази конкретна формула вече е тотално изчерпана. Кой знае, може би известна почивка и намиране на начин за освежаване ще дойде добре? Може би... аз бих цъкал отново франчайза, но не и по този начин. Не и ако Лара за пореден път се разбие в гората с някакво превозно средство, че да почне пак да ъпгрейдва все същия базов лък и пак да се научава на същите неща, на които уж бе способна в края на последните си приключения... този влак е отминал.