Графиката е средна ръка. Може би на ултра настройки е красива, но "едва" на високите се усеща като нещо старо. Заедно с това техническите проблеми са много, а оптимизацията е меко казано покъртително лоша. 
Саундтракът е много добър, заради което слагам оценка сиво. Озвучаването по нищо не се различава от това на средняшка игра тип The Technomancer... 
Дълго време се колебаех между ънхейтабъл и хейт ревюта. Геймплеят... не е точно скапан, но и не виждам да е стъпка напред, сравнено с предходния Human Revolution. Последните претупани часове на Deus Ex: Mankind Divided плюс като цяло малкото количество "истински" големи нива с промъкване ме убедиха, че хейт ревюта е мястото на играта. 
Въпреки трите сиви давам оценка червено на Deus Ex: Mankind Divided. Техническите проблеми са дразнещо много. Сюжетът е слаб. Гласовата актьорска игра звучи евтино, а сценарият е сякаш аутсорснат към Индия. Основният геймплей включва доста лошо AI и неособено висока степен на предизвикателство, особено когато ползвате някои небалансирано добри умения. Като добавим и ненужната раздутост на сюжета и нуждата нон-стоп да се разкарваме из Прага без опция за бързо пътуване... не е чудно защо Mankind Divided е в хейт ревюта. 
Не очаквах, че Deus Ex: Mankind Divided ще е част от хейт ревюта. Наистина. Напротив – играта беше една от онези, които бях почти сигурен, че ще попаднат в ънхейтабъл. Не само ми се понрави Deus Ex: Human Revolution – предходната игра от серията, появила се през 2011 година. Но и наглед изглеждаше, че всичко с Mankind Divided ще е окей. Че една успешна формула ще бъде допълнително подобрена.Ако обаче има едно нещо, което трябва да имаме предвид в днешния гейминг, то е следното – винаги всичко може да бъде преебано във всеки един момент. И Deus Ex: Mankind Divided е примерът за това.
Интересно е обаче, че тук не говорим за някаква помия. Не говорим за скапана игра, която човек си казва – „Глей колко е зле само“. Напротив. След първите може би десетина часа се канех да вкарам Deus Ex: Mankind Divided в ънхейтабъл. Макар че ревюто все пак щеше да е адски критично. Но към края се уверих, че играта просто е претупана. Че е поредната жертва на модерния гейминг. Че вероятно немалко съдържание е изрязано, за да бъде предложено под формата на DLC-та... обявени още преди премиерата на Mankind Divided. Като капак имаме скандални решения като микроплащания в сингъла плюс откровено скапана PC оптимизация... заради което просто няма как да не вкарам последния Deus Ex в хейт ревюта.
Но нека караме по каналния ред, започвайки със сюжета.
[caption id="attachment_66888" align="aligncenter" width="525"]
Диалозите са безкрайни, статични и еднообразни[/caption]
Действието се развива през 2029 година – две лета след действията в Deus Ex: Human Revolution. Ако случайно не помните в първата игра се случи нещо, наречено Aug Incident. Става дума за световен хаос, образуван от Хю Дароу – основният злодей в Human Revolution. Активирайки глич в софтуера на хората с кибернетични импланти той ги превърна в машини за убиване, нападащи всички наоколо. Както бихте се досетили след това всички роботизирани човеци биват гледани с подозрение и страх.
Включително и Адам Дженсън – завръщащият се главен персонаж. Той трябва да се справи с агресивните настроения към тъй наречените aug-ове – хора с кибернетични импланти. Но не само – бидейки част от отделението на Интерпол в Прага той трябва да разкрие куп терористични атентати, а заедно с това и да разследва мистериозните Илюминати, бидейки от своя страна част от не по-малко сенчестата група Juggernaut Collective.
Ако се чудите „защо в Чехия“, то отговорът е лесен – в Deus Ex: Mankind Divided страната се е превърнала в рай за големите корпорации. В резултат не само благосъстоянието нараства, но и биват привлечени множество работници aug-ове. Естествено с големия инцидент от първата игра пораженията за Чехия са значителни. Именно и заради това страната е най-агресивна към кибернетичните човеци, създавайки своеобразни гета, в които да ги ограничи.
В случай, че всичко това не е достатъчно, то се оказва, че се готви и световен закон, който цели да създаде титаничен апартейд, отделяйки „чистите“ хора от онези с машинни подобрения. Естествено това е част от глобална конспирация, в която са включени големи корпорации и терористични групи...
От някакъв план сюжетът може и да не изглежда зле и реално ако го погледна отстрани – наистина е така. Има куп нишки, които могат да се съчетаят доста качествено. Лошото е, че развитието е прекалено скучно. Злодеите – до един – са адски слаби и незапомнящи се. Което май важи и за фактически всички основни персонажи в играта. Айде, нека кажем, че Адам Дженсън става – но оттам нататък трябва сериозно да се замисля за герой, който не беше клиширан, дразнещ или и двете заедно.
Макар че всъщност онова, което най-много не ми харесва в Deus Ex: Mankind Divided е цялостното представяне на историята. Прекалено много ключови моменти – ако не и почти всички – ни се показват чрез статични диалози, в които Дженсън и някой друг стоят като пирони един срещу друг и си разменят реплики. Понякога нашият персонаж е видим в кадър, в други случаи (май в най-важните сцени) перспективата ни от първо лице не се сменя. Но това няма значение. Понеже и в двата случая имаме моменти, които ме върнаха директно в 2000 година. Два модела си лаят реплики в лицата. Силно се изкушавам да дам като пример един Uncharted 4 или ако щете Rise of the Tomb Raider и техните кът сцени. Колко разчупени са, колко кадри се сменят, колко се движат героите по време на тях. Някой би казал – „Ама то Deus Ex: Mankind Divided не е кинематична игра, а и няма как да се сравнява с Uncharted, това е удар под пояса“. Може би. Но все пак в момента е 2016 година. Кинематичният аспект претърпя сериозно развитие. Онова, което предлага последният Deus Ex е меко казано... смешно?
Да, дори и в Human Revolution положението да е било същото - да си призная честно не го помня в детайл след половин декада време - то това не е оправдание за Mankind Divided. Особено и при положение, че Square Enix не е малък разпространител и не е да кажеш, че нямат финансов ресурс за нещо повече.
Но понеже взех да раздувам много за сюжета нека карам нататък с геймплея... откъдето идват основните ми разочарования. Не е да кажеш, че съм очаквал Deus Ex: Mankind Divided да е някакъв продукт със смазваща история, който да ме остави без думи. Напротив. Разкритикувах рано сюжета, понеже се отделя прекалено много време на него. Всъщност аз очаквах, че Deus Ex: Mankind Divided ще е предимно пуцалка-RPG, в която ще има много мисии за минаване и зони за разкриване, които човек да инфилтрира в зависимост от предпочитанията си. Чрез промъкване, груба сила или някаква комбинация от двете.
Реалността? Подобни мисии са прекалено малко!
[caption id="attachment_66902" align="aligncenter" width="525"]
Адам има доста ъпгрейди.... но можем спокойно да превъртим играта на високи трудности и без доста от тях[/caption]
В основната кампания понякога минаваха час, час и кусур, че и до два, в които трябваше да върша какво ли не друго, но не и да инфилтрирам някоя зона! Това, което очаквах от Mankind Divided. Напротив – трябва да се разкарваме като някакви градски куриери из Прага наляво-надясно, предимно хаквайки складовите помещения на разни случайни хора или водейки безкрайно количество зле написани разговори.
Естествено аз си казах в първите 5-6 часа – „Тя играта тепърва започва, явно нататък мисиите ще станат повечко на брой“. Понеже до може би осмия час има някъде около четири до пет секции, в които можем да се промъкнем (или избием/приспим всички противници – според желанията ни). Те се минават за по половин час или малко повечко всяка... тоест разходките са наистина много.
Е, някъде около осмия час или леко след това дойде мисията в Golem City. Която играх около два часа, ако не и повече. Несъмнено най-доброто ниво в Deus Ex: Mankind Divided. Адски мащабно, на много етажи, с доста противници, тайни помещения, алтернативни маршрути. Страхотно изпълнение. След като минах Golem City си казах – „Mankind Divided почти сигурно отива в ънхейтабъл“.
Само дето след тази мисия нямаше друга, която да е толкова мащабна и интересна. Напротив, след това играта отбеляза рязък срив в качеството. Зоните станаха изключително малки, лесни за минаване и бих казал определено претупани (нека уточня, че цъках на третата от четири трудности – последната е заключена на първо изиграване). Към края имаше около час, който беше синонима на мисии, вкарани „колкото да има нещо“. Толкова ясно си личеше, че Eidos Montreal дори не се бяха опитали да го маскират. Именно тогава си казах – Deus Ex: Mankind Divided просто не заслужава по-положително ревю.
Най-вече защото си личи и от самолет, че вероятно е имало изрязано съдържание, което да се предлага с DLC-та по-късно. Които – да – бяха обявени още преди премиерата на Mankind Divided. Защо не? Като капак противоречивите елементи на заглавието включват микроплащания и в сингъла, с които можем да си купуваме кредити и други неща, а също и разни безумия... тип DLC, което се ползва еднократно при само един сейв. Тоест активирате го и цъкате един път с него, но при второ изиграване на Deus Ex: Mankind Divided нямате подобна опция. Кой как е измислил тази идиотия нямам представа.
Но в интерес на истината микроплащанията не ми направиха толкова голямо впечатление. Цъках си играта, без да ги гледам. Споменавам ги, за да илюстрирам колко противоречив е финансовият модел на Deus Ex: Mankind Divided. И докато микротранзакциите не ме касаят хич, то евентуалното изрязване на съдържание под формата на мисии е нещо определено скандално.
[caption id="attachment_66903" align="aligncenter" width="525"]
Снайперът предимно заемаше място в инвентара ми... цяла кампания - така и не намерих момент, в който да го ползвам[/caption]
Но пък какво представляват самите мисии? Тук идва другото разочарование – в общия случай те не са особено интересни. Първата, в която Адам има по-ограничен набор от ъпгрейди (аугментации) е прилично предизвикателство. Но няколко часа след това, когато се ъпгрейднем леко се превръщаме в кажи-речи богове. Имаме поне три еднакво ефективни начина да минем отвсякъде.
От една страна ако ни е кеф е възможно просто да се промъкнем – без невидимост или специални умения! Просто защото почти винаги патрулите на гардовете са толкова лесно програмирани, че почти винаги лесно се вижда кога можем да ги приспим един по един. И да, не си мислете, че AI-то ще забележи, че в стая, в която са се срещали 5 човека изведнъж са останали само двама, а другите са мистериозно изчезнали. Не! Продължават си патрула, сякаш нищо не е било.
Друга опция, която аз ползвах сериозно е да приспивам всичко наред – така съм сигурен, че никой няма да ме забележи, докато обирам поредния сейф. И тук няма голяма трудност – има евтини трикове тип да се подадете в зрителното поле на някой гард, който идва да изследва, без да удари аларма. Естествено вие го приспивате, когато се доближи прекалено много. Алтернативен подход е да хвърлите някой от множеството предмети към някой ъгъл, гардът пак да иде да види какво става и вие да го нокаутирате.
Ако това не е достатъчно имате и специални умения тип електрошок за сваляне на един до четирима пазачи в безсъзнание или пък тейзър за същата цел от дистанция. В цялата кампания не ми се случи в някой момент да се издразня, да извадя снайпера или картечницата и да почна да убивам наред. Което ставаше често в един Metal Gear Solid V например. Просто защото в Deus Ex: Mankind Divided промъкването е определено лесно.
[caption id="attachment_66897" align="aligncenter" width="525"]
Хакването е нелошо реализирано[/caption]
А, да, тук също така говоря за сравнително „чистото“ такова. Иначе ако си пуснете невидимостта можете да минете... общо взето откъдето решите от раз като в God Mode! Роботи, сензори, хора – никой не ви вижда! Сякаш ставате призраци! Специално проверих какво беше положението в оригиналния Deus Ex и там имаше специално умение за промъкване край роботи и друго – за минаване до хора. Но нямаше как да направите и двете заедно. Което е логично, нали? Не само един-единствен вид невидимост да ви прави богове. Но тук – не. Пускате си я и докато трае можете да минете отвсякъде. Даже и през инфрачервените сензори, позиционирани тук-там из нивата! Наистина невидимостта хаби много енергия и ви трябват доста biocell-ове за възстановяване на индикатора. Но все пак е хипер лесен начин за разрешаване на доста ситуации.
Но всъщност като се замисля самото AI в общия случай е доста глуповато. Има навика прекалено бързо да се „рестартира“, дори и да се е случила огнестрелна битка. Заедно с това нерядко можете дори и да ви видят да си плюете на петите и ударите един спринт към изхода, ако е сравнително близо и няма нещо от типа на статична картечница, което да ви направи на пастет. Към края на играта, когато имаше някои наистина досадни секции направих именно това. Никой не ме уби или нещо такова. Стига да търчиш зад укрития противниците те губят доста бързо... което е разочароващо. Предизвикателството намалява още повече. Нямаше я онази тръпка, която идва от стелт игрите - да минаваш бавно-бавно край някой гад и да тръпнеш дали ще те хване или не. Да се опиташ да намериш "G-точката" между няколко засичащи се патрула, без всички едновременно да те видят и разпуцат.
Реално AI-то действа добре единствено като се случи огнестрелна битка. Тогава бързо ви открива и наобикаля, а щетите на предпоследната трудност са достатъчно високи, за да ви убият за нула време. Макар че е редно да спомена, че не ползвах разнообразните ъпгрейди за намаляване на щетите... може би бих пробвал дали с тях Адам няма да е почти безсмъртен, което би било доста разочароващо... (Хвърлих едно бързо око в интернет - доколкото виждам ъпгрейдите и за намалени щети също са небалансирани... но няма да изказвам крайно становище, понеже не ги пробвах.)
В резултат по който и начин да решите да играете Mankind Divided… еднообразието навлиза с пълна сила. Към края минавах почти всяка зона от раз с чат-пат някоя смърт, когато ме забелязваха. Просто защото бързо бях научил триковете на изкуствения интелект, а нови такива нямаше.
Да, някой би казал – „Ама то в своята есенция Deus Ex: Mankind Divided е като Human Revolution”. Може би. Но в предходната игра поне аз помня повече и по-големи зони с по-сложни патрули, в които се случваха доста интересни карамболи. В които трябваше да обмислям откъде и как да мина. Подобно нещо не се случваше тук. Само един поглед ми беше ясен, за да си представя как трябва да мина почти всяка голяма или по-малка стая.
Всичко това води и до един друг минус – общо взето цялата екипировка, с която мога да се сдобия в Deus Ex: Mankind Divided е ненужна. С което кажи-речи се обезсмисля онова, което правим в почти цялото останало време – обикаляме Прага и хакваме ключалките на произволни складови посещения и апартаменти, които обираме съвсем безскрупулно.
За какво ми е фешън изглеждащият снайпер, който само вдига шум и цялото ниво се изсипва да ме убива? Или картечницата, която не знам дали ще свали противник с един хедшот или напротив, което пак може да доведе до цял легион врази, които да се скупчат около мен? За какво ми е и помпата например?
[caption id="attachment_66890" align="aligncenter" width="525"]
Невидимостта е екстремално ефективна в Deus Ex: Mankind Divided[/caption]
Ако не се лъжа снайпера не ползвах нито един път в целия Mankind Divided. Само си стоеше в инвентара ми. От началото на играта до самия край. Тейзър патлака ми вършеше далеч по-добра работа. Сваля противник от раз без шум – наистина трябва да съм близо до него, но какво от това? Плюс един от ъпгрейдите на Адам, с който пускам още електричество на противници можех да минавам големи секции за минимум време.
Същото обаче важи и за различните гранати, всякаквите предмети за еднаква консумация и т.н. Гледаш – налични са много неща... но почти никога няма ситуация, в която съм принуден да ги ползвам. Някоя секция, която е толкова тегава, че да ме принуждава да ползвам въображение, да експериментирам и да активирам каквото имам на разположение. Дори и нещо да е леко трудно винаги има някоя хипер удобна шахта, която да ползваме...
Което е двойно разочарование. Понеже аз прекарах немалко часове в Прага, хаквайки произволни помещения. Продавайки разни неща, купувайки ъпгрейди на оръжията ми – с мисълта, че в един момент ще се случи нещо трудно. И играта свърши. Реално в момента се чудя дали изобщо ще срещна някаква трудност, ако превъртя Deus Ex: Mankind Divided без да минавам странични мисии и хаквам произволни складови помещения? Може би не...
Поради която причина бих казал, че всичко, случващо се извън мисиите е една излишна плънка. Събираш разни неща, които не ти вършат работа – сякаш си вехтошар. Е, поне мини играта на хакването за различните врати е що-годе прилично направена, както беше и в Human Revolution… понеже се губи доста време в него.
Иначе онова, което не съм споменал за геймплея – освен основната кампания и разходките из Прага – са страничните мисии. Които в интерес на истината са реализирани много добре. Някои от тях – по-качествено и от основната незадоволителна кампания.
Страничните мисии ви дават възможността да се потопите изцяло в киберпънк версията на Прага и апартейдът в града. Можете да видите различни персонажи, които даже са интересни. От друга страна страничните мисии не влияят на основната кампания, а заедно с това са и бързи/лесни за минаване. В общия случай става дума за водене на няколко диалога, влизане по един или друг начин в поредното складово помещение и намиране на инфо и евентуално кратка секция с промъкване край агресивни гардове.
Хубаво е обаче, че освен страничните мисии има и други елементи на някак отворения свят. Влизайки в различни стаи (с взлом) ще можете да четете разнообразни имейл съобщения, които ви дават интересни следи. Примерно кодове за банкови сейфове и други. Не става дума точно за странични мисии, но реално почти няма помещение в Deus Ex: Mankind Divided, в което да липсва информация, която да ви послужи за нататък. Заедно с това някои от мейлите са любопитни за четене. С други думи човек има мотивация да изследва виртуалния свят.
Което определено е добре... но въпреки това поне нещо ми попречи да се потопя изцяло в Deus Ex: Mankind Divided. Може би защото е населен от хора с горе-долу 5-6 вида лица, което е доста разочароващо? Може би защото Прага в киберпънк вариант някак не ми се понрави като изпълнение? Понеже поне за мен е най-слабият визуално град в Deus Ex игра (с условието, че двойката съм играл много малко, понеже ме разочарова доста едно време).
Или може би защото няма опция за бързо пътуване, което означава, че нон-стоп трябваше да се мъкна като сопол наляво-надясно, минавайки край едни и същи пейзажи за едномилионен път?
Всъщност последното не е чак толкова проблемно... ако не бяха огромните технически проблеми на Deus Ex: Mankind Divided. При мен уж вървеше с 40-50 кадъра, но постоянно се усещаха досадни нацепвания, а на моменти спадове до 10-15 фрейма за кратко. Но това не е всичко. При всяко пускане на картата или достъп до меню като инвентара имаше кратко зацепване, което е определено... дразнещо. А като за капак зареждането на различните зони (или load-ването на сейвове) отнема 1, 2, 3 и повече минути! И то на SSD! Четох из нета, че с твърд диск си е направо ад да се чака зареждането на Mankind Divided. Някои хора говорят за 10+ минути... и не бих се изненадал, ако е истина.
Също така бих добавил, че освен ако нямате топ модел PC играта идва малко тежка за това, което предлага като графика. Но дори и на по-ниски настройки не е особено оптимизирана. Заедно с всичко това на няколко пъти се случи и Deus Ex: Mankind Divided да ми крашне.
[caption id="attachment_66908" align="aligncenter" width="525"]
Чакането на зареждащите екрани изглежда като цяла вечност[/caption]
Но айде, тези неща се преживяват лесно от PC геймърите, свикнали вече на скапана оптимизация. Все пак поне аз останах с впечатлението, че немалко от часовете, които съм прекарал пред Deus Ex: Mankind Divided бяха в чакане за load, чакане в метрото да зареди следващата зона, чакане да се спусне асансьора до тайната база на Интерпол, чакане да свърши поредния безкраен диалог, чакане, чакане... Играта има дължина от едно 15-20 часа, при което всеки би си казал – „Чакай малко, как някой може да се оплаче от подобна дължина на заглавие днес?“. На теория – никак. Но все пак зависи в какво сме прекарали тези часове, нали? В някои заглавия времето просто лети. При Deus Ex: Mankind Divided на десетия час можех да се закълна, че съм играл минимум 20...
Всъщност ако трябва да съм изцяло честен играта не е пълна помия. Просто е... скучна. И поне аз не виждам някакви особени подобрения, сравнено с Deus Ex: Human Revolution. Напротив. Забелязвам по-малко мисии, по-тесни и малки зони, по-раздута ненужно история, повече задължителна плънка, която се опитва изкуствено да ни залъже, че Mankind Divided не е игра с геймплей от 6-7 часа. Понеже ако сюжетът беше по-сбит и не ни караше постоянно да ходим от единия край на Прага до другия и обратно – в общия случай за да хакнем някоя врата – то щеше да лъсне много бързо колко е „истинското“ съдържание.
Честно казано аз дори не разбирам какво точно се е преебало в случая. На теория Deus Ex: Mankind Divided нямаше как да бъде прецакан. Струва ми се обаче, че екипът, създавал играта е по-малък. Че прекалено много се е уповавал на Human Revolution. В резултат Mankind Divided е... от най-лошия тип продължения.
[caption id="attachment_66891" align="aligncenter" width="525"]
Кът сцените, с които нокаутираме противници омръзват много, много бързо[/caption]
Много пъти съм писал, че според мен е приемливо да се създаде една втора част на игра, която да има горе-долу същият геймплей без големи иновации. Но все пак условието е да има достатъчно подобрения. В Deus Ex: Mankind Divided такива липсват. Явно идеята е след 5 години да забравим какво е било в Human Revolution. Признавам – аз не помня супер ясно каква беше ситуацията. Но определено мога да кажа, че в екстремално много аспекти Mankind Divided е най-малкото... стар.
Но преди финалните редове – нека поговоря малко за графиката и звука.
Визуално Deus Ex: Mankind Divided е... средна ръка. Вероятно на Ultra играта изглежда красиво, но аз я цъках някъде около High с тук-там свалени ефекти и определено се усеща като нещо старичко. В добавка бих казал, че системните изисквания са раздути с оглед на онова, което виждаме, оптимизацията е лоша, има крашове, сривове във фреймрейта и скандално дълго време на зареждане (особено ако нямате SSD).
Откъм звук... виртуалният свят не ме впечатли с нищо откъм ефекти. Като за капак почти всички диалози са озвучени на изключително ниско ниво – с много, много малки изключения. Бих казал, че Deus Ex: Mankind Divided е сравним в този аспект с The Technomancer. Само дето последното заглавие е без особени претенции и с неособено висок бюджет. За разлика от продукта на Square Enix и Eidos Montreal. Да, саундтракът като цяло е добър – мелодиите например са различни според мисиите. В една от тях, в които имаше някакъв психо култ имаше и подходяща музика. Което определено е приятен детайл, който едва ли мнозина ще забележат. Заедно с това когато настане патаклама и парчетата стават по-агресивни, за да се върнат към по-спокойни тонове, когато няма меле. Именно и заради това слагам сиво на звука - иначе щеше да си е червено.
Последни думи?
За мен Deus Ex: Mankind Divided е едно разочарование, което не си струва парите. Сякаш е прекарано повече време в обмисляне на това как да се раздуе излишно сингъл кампанията, колкото човек да играе едно 15-20 часа и да си каже – „Ами то играта поне е дълга“, отколкото да се мисли за интегриране на зарибяващ геймплей, който да ни завладее за десетки часове и да не разберем кога е излетяло времето. Заедно с това имаме микроплащания, обявени преди пазарната премиера DLC-та и други гнусни бизнес практики, които мисля започват да изнервят доста хора.
Нека съм честен – Deus Ex: Mankind Divided не е пълна помия. Напротив, някъде около средата на времето, което прекарах пред нея бях готов да мушна в ънхейтабъл. Вероятно на някои хора ще се хареса. Но и като гледам из интернет – разочарованите са немалко. Горе-долу около половината, което... не говори никак добре.
Или като цяло... днес човек трябва да подхожда с особено внимание към всяка игра. Понеже неприятните изненади дебнат на всеки метър.
Още по темата
. За спринта може и да е от факта, че тия Aug-ове тежат няколко стотин кила, ама съмняям са . Иначе за момента ще се въздържа да взимам Mankind Didived. И нея по мои надежди ще я взема на далавера през стийм след година-две.
Иначе батериите не са особено нужни, аз даже си ги пестих почти до самия край тук. Само последните часове, в които става НАИСТИНА ДОСАДНО ПРЕТУПАНО реших да играя в духа на Square Enix и просто минах няколко нива с невидимост на спринт. Пускам 2-3 невидимости => хаби ми се батерията => нова батерия => още 2-3 и цялото ниво съм го минал ей-така, като на спийдръни и никой не ме е видял. 
П.С. Мисля, че по-скоро ще падне цената на Mankind Divided... особено и с оглед на хулите, излели се в Steam.
Иначе... не трябваше да взимаш 960ка 
...
Тъй като все още не съм приключил с ремонта, личният ми компютър е все още на трупчета, така че преки вчепетления за играта нямам, само съмнения. И то основните му притеснения през цялото време бяха да не се завие в посока Dishonored - твърде силни, твърде ултимативни умения, които да елиминират съспенса в полза на егото. Виждам, че отчасти съм бил прав да се притеснявам, защото в общи линии мненията ни съвпадат при определени жанрове.
Но кой знае, след почти три месеца без гейминг, новият DЕ може да ми се стори като манна небесна. 
Аз така или иначе не съм фен на Скайрим и разбирането на Бетезда за open world rpg, така че дори и да се насиля да сравнявам двете игри, Скайрим ще е в неравностойно положение.
А ти само се подмазваш за обективното ревю, дори без да критикуваш. Аууу... ето, на, паднах ти на нивото!
В реалност мисиите са като на второразредна игра с промъкване. Малко противници, лесни патрули, почти никакви изненади, ниско предизвикателство. Дори и без почти всички специални умения - забравяш, че ги има - играта е лесна. С такива като невидимостта минаваш най-трудните елементи от дадена секция за минимум време. Невидимостта си е равносилна на чийт. Но то доста от уменията са мега небалансирани. Просто играта не е особено трудна - нито е полаган много труд за баланс, нито като левъл дизайн.
А освен този елемент няма нищо. Разбиваш складови помещения в Прага и взимаш предмети, които не ти служат за почти нищо и водиш зле написани диалози, колкото да видиш какво се случва във виртуалния свят. The End. Това е цялата игра. За мен лично не си струва по никакъв начин да се купи... ама всеки си решава.
Просто като видят, че нещо носи пари, се опитват да го клонират и полират в опит да те накарат да си мислиш, че купуваш нещо ново, а всъщност купуваш много от същото, но осрано тотално.
Иначе ревюто е обективно не съм го чел, освен оценката. Играта изобщо не ме интересува, но е на правилното място в хейт-а.
Пробвал съм предната, която беше супер дървена, така че не се учудвам на оценката.
Пак са копнали и пейстнали, ама с голяма почивка, че да забравят хората.Заеби, това ако не е обективна преценка, не знам какво е. Четенето е за лузъри, прав ли съм?
Даже Invisible War не беше кой знае какъв провал за времето си, просто се оказа съвсем различна бира от това, което показваха в началото и дойде шока. То и тук горе долу нещата са такива.
Странно ми е как сценарият е така скалъпен, че Адам просто става жертва на супер нелепо отмъщение или опростачване от страна на сценаристите. От някой, който в края на HR държи ключовете на бъдещето за цялото човечество, то в Mankind Divided си започва като обикновен слуга на Интерпол.
Иначе аз не виждам тази игра как може да бъде подобрена в някаква степен. Фундаментални проблеми като AI-то например изискват адски много работа. Иначе си напълно прав, че е бездушен Mankind Divided - няма как да се определи по друг начин. Изключително ми е интересно какво са правили Eidos Montreal в последните 5 години... не ми изглежда това като нещо, правено толкова време. Няма да се изненадам, ако работят и по нещо друго и не са отделили цялото си време на Mankind Divided. Естествено се надявам да не са изпосъкратили екипа, което също е възможно.
Играл съм и DE:HR и определено ми допадна като продължение- запазени основни елементи и добавени нови, готини странични мисии, страхотен саундтрак и цялостен виртуален свят, в който Дженсън е само пионка в ръцете на големите играчи.Може да започва банално да повтарям Splinter Cell Blacklist, но в тази игра нещата бяха направени толкова добре откъм AI в много аспекти. Няколко души, които се събират заедно на патрул виждат, че един от тях липсва - започват да претърсват нивото. И търсят до последно. Стане ли престрелка и намерят ли труп - не се "рестартират" никога - обикалят в пълна бойна готовност до края на света. Тези неща изглеждат толкова елементарни на теория, но в толкова малко игри биват интегрирани.
Тук става някакво огромно огнестрелно меле => скриваш се за достатъчно дълго време => всички забравят, че е имало меле. Можеш да примамваш по 1 гард колкото си искаш пъти и да го сваляш в безсъзнание зад кашона - никой няма да разбере. Имаш прекалено много и прекалено ефективни начини да нокаутираш противници. Мунициите на електрическия патлак са почти безкрайни и не се сещам за особено много места, в които има противници, до които не можеш да се промъкнеш отблизо и да ги изкараш в нокаут с патлака. Дори и да има - винаги ги примамваш лесно (показваш се нарочно пред тях, те идват да изследват какво са видели и тогава ги нокаутираш).
Като добавка патрулите на гардовете се научават за 1-2 врътки, за разлика от един Metal Gear Solid V, където трябва да гледаш прилично време и никога не си сигурен дали от съседната база няма да дойде някой бастун и да намери някой труп и да вдигне аларма. Дори и с "чисто" промъкване можеш да минаваш доста бързо откъдето си искаш. Апропо на няколко пъти - включително и повратния момент в Golem City - избих безпроблемно големи количества хора. Видях например, че като пуснеш граната измежду 3-4 сбрали се противници те не правят нищо, че да я избегнат и умират като пилци...
И прочее, и прочее. Имам чувството, че мога да изпиша едно отделно ревю само за AI-то. Изобщо няма да открехвам темата за специалните умения, с които ставаш вече супер бог. Специално невидимостта наистина е равносилна на чийт - в повечето случаи се стараех да не я пускам, понеже ставаше прекалено абсурдно.
Не знам дали на мен нещо не са ми се размили спомените, но със сигурност помня по различен начин Human Revolution...
Deus Ex ми харесва като свят, харесва ми като изпълнение, музика, цели часове съм си цъкал разни странични мисийки и съм се ровил като хакерче в компютрите на случайни хорица.Редиал менюто сам си го избираш как да бъде, hud елементите са си класика от HR, която не е пипана. Може би именно заради цялостното потапяне в света ми допадна толкова играта. За множеството различни варианти съм съгласен с Псето, но точно това ме радваше и в Dishonored - фронтална атака или стелт, или комбинация от двете. Истината е, че ми харесва най-много не толкова самите дребни детайли по нивата, колкото цялостното въздействие на играча върху света. Пример: един от грузинските босове ти казва: Еби му майката на франсето-търговец- искам го мъртъв! Хубаво, ама има много гардове и не ми се бие с франсето. ОК, няма проблем, казваш на търговеца, че мафиотът иска да му свети маслото и оня си обира крушите. И ти доволен, и оня доволен, минал си мисийката лесно и без поражения. Минава време, почваш друга мисия и всичко си е ток, когато чуваш как мафиотът застрелва Колер, който ти е дружка, за да ти покаже, че няма как да се ебаваш с него. Ей такива дребни детайли ме кефят, като влияеш с решенията си на света. Пак всичко е лично мнение, Токсик примерно въобще няма да има нерви да се занимава с такава "бавна" игра, която в сравнение с шутърите е като спряла За него предполагам, че новия CoD ще е игра на годината. Разни хора, разни идеали Не ти си конзолен пич, не гледай какво ти пишат троловете.
Я си напиши PSN-a да те добавя после.
Но все пак повтарям думите си, че за AI-то можеше да се положи повечко труд. Прекалено... никакво е. По-скоро ми приличат на евтино изкуствено препятствие гардовете, отколкото нещо, вкарано да има истинска интрига.
мега зле !
286910139