Графиката е добра. Да, стандартната ми PS4-ка изнемогваше на моменти имаше спадове във фреймрейта, ама в края на конзолното поколение това е очаквано.

Ефектите са окей. Гласовата актьорска игра е посредствена. Озвучаването... не бих казал, че ще го запомня с каквото и да е.

Не бих казал, че геймплеят е баш ужасен, въпреки че ще видите прочетете много критики за него долу. Просто е... адски еднообразен и повърхностен. Като добавим някои технически проблеми като input lag-а и лошата система за заключване, то е по-вероятно емоциите ви от битките да са негативни.

Не мисля, че имаше някой момент, в който силно да мразя Marvel's Avengers (освен в една мега малоумна мисия от кампанията). По-скоро през цялото време ми беше посредствен. Но май това е най-лошото за една игра - да не събуди никакви емоции у човек. Това означава, че след броени месеци тя потенциално може да потъне в забрава.

Из интернет ще намерите немалко сравнения между Marvel's Avengers и Anthem, а причините за това са няколко. От една страна - и двете игри са грабели с пълни шепи от Destiny. Или айде, нека го кажа малко по-деликатно, "взаимствали са идеи".

От друга - и Anthem, и Avengers се появиха в продажба в неизцяло завършен вид. И при двете игри се усеща, че нещо липсва. Но все пак Anthem и Avengers имат една значителна разлика. Каква е тя?

Отрочето на BioWare в крайна сметка имаше стабилна основа - яката бойна система и страхотното летене наляво-надясно из картата. Да, недъзите на Anthem бяха немалко, най-вече свързани с яко омазаната луут система, при която нямаше почти никаква тръпка при получаването на нови предмети. Бъговете и крашовете също бяха стотици. Но въпреки това и до ден-днешен се надявам най-накрая да излезе този тъй обещаван от EA експанжън, който да доразвие потенциала на Anthem. А когато той излезе, със сигурност ще го играя пак.

В пълен контраст проблемите на Avengers са именно в онова, което е най-силният аспект на Anthem - бойната система. Заглавието на Crystal Dynamics е просто скучно. Или поне на мен ми беше такова. Бойната система има множество проблеми, за които ще раздуя след малко, но съвсем накратко - тя е дървена и неудобна. Персонажите са прекалено еднообразни откъм усещане. И не на последно място - в луут системата няма тръпка (също като в Anthem, даже бих казал - дори повече).

Механиката на летенето в играта е далеч по-лоша от тази в Anthem

Но подробностите за битки и плячка - после. Понеже идва времето за историята.

Уводните кадри са съвсем жизнерадостни, като виждаме огромен парад, посветен на откриването на нова база на Отмъстителите в Сан Франциско. Нещата обаче първо се превръщат в трагедия - супергероите са изненадващо нападнати, а техният космически кораб се разбива край града, донасяйки огромни разрушения и убивайки голямо количество хора. Заради това Отмъстителите биват заклеймени от обществото, финансирането им - спряно, а пък самият супергеройски отряд се разпада, като всеки се обвинява по различен начин за случилото се.

Тези действия се случват в своеобразния пролог на Marvel's Avengers, а с реалното започване на играта се пренасяме 5 години напред в бъдещето. Основният герой в Avengers е Камала Хан, известна също като Мис Марвел. В уводната сцена тя е обикновено момиче и фенка на Отмъстителите, но след взрива в Сан Франциско тя се сдобива със свръхсили. В нейния случай - възможността да се разтяга и уголемява размера си. Тя се натъква на важна информация, която може да реабилитира Отмъстителите в лицето на обществото - а бидейки преследвана, тя решава да изнамери всеки от героите и да го убеди да излезе от преждевременната си пенсия.

Това като цяло е сюжетът на играта - имайте предвид, че не ви заплюх със спойлери в лицето, тук говорим за горе-долу първия час геймплей. Откъм история играта бих окачествил като средна ръка. От една страна сценарият за мен е посредствен до слаб, Тони Старк е супер дразнещ, Брус Банър е никакъв, Тор и той. Гласовата актьорска игра също не е впечатляваща. Ся ясно е, че няма как да дойдат актьорите от филма, тоест има как, ама явно на Square Enix не им се е плащало. Но все пак Marvel's Avengers ми приличаше просто на някакво евтино китайско копие.

Интересно е, че онзи герой, който получава здраво хейт в нета - Камала, на мен ми допада най-много. Да, нейната жизнерадостност и приповдигнат дух може да са леко дразнещи на моменти, а лафчетата ѝ - донякъде плоски. Но като цяло бих я сравнил с дебилен Spider-Man. Някои хора критикуват Avengers, че е практически приключението на Камала, в което тук-таме поемаме контрола над останалите отмъстители. Това донякъде е така (макар че в немалко мисии можем да избираме с кого да играем). Но при положение, че останалите герои ми бяха яко посредствени, то определено акцентът на Камала бих окачествил като плюс.

Откъм геймплей самата кампания е противоречива. При битките се усеща, че идеята е просто да понаучим как се играе на базово ниво с всеки от героите. Тоест от една гледна точка кампанията е някакъв tutorial. Но пък от друга - тя е изпълнена здраво с платформинг. Да, точно така. Наистина играта е на Crystal Dynamics, но поне аз не очаквах тя да е наполовина Tomb Raider.

Но както казваме - едно си баба знае, едно си баба бае. Независимо с кой герой играем, ние ще трябва да прескачаме от една платформа към друга, да ходим по стени, да се катерим нагоре и настрани между битките. С някои от героите - да, имам предвид Хълк, платформингът е на просто пародийно ниво. Представете си герой, който има горе-долу анимациите на крехката млада кака Лара, но всъщност е огромно мускулесто зелено теле... катерещо се през планини и тичащо по стени. Абсурдно е.

Но дори и с останалите герои, които изглеждат малко по-естествено - платформингът е множко. Точно в тази игра ми се струва излишен и ми изглежда като ненужна плънка, колкото да се удължи кампанията. Crystal Dynamics трябваше или да замени платформинга с битки (тъй или инак от кампанията органично продължаваме към ендгейма, запазвайки предметите, които сме намерили), или просто да го премахне и да направи кампанията по-къса. Както казах, тя ми прилича повече на tutorial, пък и най-стойностното нещо от нея са кът сцените. Платформингът изобщо не ми пасва по никакъв начин точно в това заглавие (нямам нищо против него по принцип).

А, да, едно предупреждение - ако все пак въпреки ревюто сте решили да си купите Mavel's Avengers, то препоръчвам да играете кампанията на нормалната трудност. А може и на Easy. Не че тя е супер тегава - но някои единични мисии са пълна помия. Една от тях с Железния човек ми вдигна здраво нервите. В нея трябваше да защитавам точка на картата от вълни противници - само дето батко ви Тони Старк умира от три шамара, а противниците бяха безброй (също така героят няма лекуване). Та въпреки че преди този момент аз на Hard нямах и грам проблем, на тази мисия ме разлепиха като евтина мастия. Тръгнах да чета съвети в интернет - немалко хора пищяха от това малоумно ниво и като цяло решението бе - "Пусни играта на Easy". Естествено за да не е лесно това се прави с излизане до главното меню, а зареждането в Avengers е шибано епохално! Имам чувството, че мога да няколко новини, докато играта благоволи да зареди поредната мисия пред мен. Поне аз изпаднах в един странен параграф 22 - не исках да чакам сигурно осемте минути да ми се зареди наново нивото и си казвах - "Айде още един опит, все ще я мина тази мисия, не може разработчиците да са я направили толкова тъпо". Да, ама не, можеше. И аз се изнервях и се нахъсвах да я мина, само за да изключа конзолата и да спра да играя Avengers за седмица.

Платформингът в кампанията е прекалено много, а с герои като Хълк изглежда откровено... нелеп

Всъщност тази въпросна мисия може да се използва като пример за лош гейм дизайн. В първите две трети от нея противниците са супер лесни и умират от 2-3 удара. Същевременно във финалното меле гадовете са два или три пъти по-напомпани. Защитата на тока от картата, когато имаме супер чуплив герой, е абсолютно евтино решение. А като за капак уменията ни не се презареждат след всяка смърт! Вместо тъпата игра поне да ни свали cooldown-ите на трите ни скила, когато умрем 5 пъти, ей-така, от кумова срама, само да ни улесни живота - тя ни кара да играем без тях! Още по-дразнещото е, че някакъв тип от Crystal Dynamics беше обявил в Reddit, че тази мисия "ще бъде поправена от студиото" и че то е прочело критиките - курец, нищо не беше поправено дори и в големия пач на играта.

Това е просто детайл. За който отделих прекалено много редове в ревюто. Но пък показва няколко неща за Avengers. Едно - че играта явно е била ръшвана през вратата и много неща не са били тествани както трябва. И две - че в момента поправките идват прекалено бавно. Когато една игра получава критики отвсякъде и геймърите се отказват масово от нея - тогава трябва да действаш експедитивно.

И понеже мисля, че няма какво повече да кажа за кампанията - то ще продължа директно към геймплея. И по-точно - проблемите в него. А няма по-подходящо място за стартиране на критиките, освен бойната система.

Първо, input lag-а. Много често в битка усещаме, че след натискане на копче минава прекалено дълго време, преди командата ни да бъде отразена. Видимо дълго. В началото избягването на атаки беше комично лошо, трябваше да натиснем кръга (с който правим крачка назад или настрани) някъде към секунда преди да ни ударят, за да благоволи героят да избегне атака. Ако изчакахме до последния момент - просто не се случваше нищо! Това малко се пооправи. Но при други движения усещаме input lag, който е съвсем дразнещ.

Второ, системата за заключване. Тя е от прилична важност в играта, понеже героите ни не се насочват сами към противник и при доста умения ако не сме заключени - тогава битките се превръщат в някакъв фарс и водевил. Да, обаче играта не държи вразите заключени след завършване на куп движения! За какво става дума? Правим примерно някаква засилка към заключен противник. Удряме го с дадена атака. Всичко точно. И след това като решим да продължим да го бием - той вече е отключен! Което означава, че почти след всяко движение трябва пак и пак да се заключваме. Което става адски, адски досадно. Наистина с Хълк и Тор примерно можем само да помпаме копчета, докато те измитат всичко наоколо. Но примерно с Железния човек ни е нужна повече прецизност... и само заключването ме отблъскваше да играя с батя ви Старк.

Трето, стрелящите противници. Ами, те са пълен кенеф в играта. Няма как иначе да ги окачествя. Много са и прекалено силни на моменти. Сигурно 90% от смъртите ми бяха причинени от пуцащи врагове. Особено мръсниците с лазери. Те имат нещо като зареждаща се атака, която стои известно време върху нас и ако не я избегнем с отклон навреме - тогава тя ни зашива. Едно на ръка, че щетите са високи. Но заедно с това хем ни прекъсва комботата, хем и ни зашеметява за момент. С което ни отваря към яко бой от меле противниците.

С което много битки се превръщат в "намери стрелящия кенеф, преди да биеш меле вразите". Окей, хубаво. Само че от една страна имаме гадния FOV на Avengers и близка камера зад героя. Която ограничава полезрението ни. По дяволите, дори на големия телевизор в хола трябваше да се въртя като гламав, докато намеря всички стрелящи врагове. Естествено има и сто платформи нагоре, доста карти са шарени, а противниците се сливат с тях. Като за капак някои гадове се телепортират наляво-надясно. Така гонитбата става интересна... като под интересна имам предвид супер досадна. Но не си мислете, че меле противниците стоят и пият ракия. Не, те ни гонят в редичка, като в някой дебилен филм. Така като се кача на някоя висока рампа и убия стрелец - виждам как всички лошковци един по един ме следват, като армада верни кучета (които могат да се катерят по десетметрови стени).

Водевилните истории се подсилват и от моментите, в които стрелящ противник удари летящ герой. Тогава Тор и Железния човек (само те могат да хвърчат) се пребиват по комедиен начин от небето. Сякаш са алкохолици на кило водка, спънали се в камък. Стоварват се на асфалта и почват да се въргалят. С което справянето с летящите врагове става още по досадно. А като добавим хипер неудобното летене, което е сигурно 10 пъти по-нефелно от това в Anthem, то картинката става неособено розова.

Друг ташак е, че стрелящите противници развалят до голяма степен логиката на битките. Почти всички герои имат комбота от силни и слаби атаки, като финишърите (последното движение от тях) обикновено са супер мощни. Да, ама когато всякакви келеши ни гърмят в гръб и ни прекъсват комботата... то биваме мотивирани да спамим само единични, мощни AoE атаки. С което битките стават монотонни и досадни. А комботата, някак вдъхновени от Batman Arkham бойната система, остават на заден план.

Като цяло мисля, че стрелящите противници имат нужда от нърф. Всъщност цялата бойна система трябва някак да се преработи. Не съм сигурен точно как, но това, което представлява в момента, е скучно. И мисля не само на мен...

Луут системата... просто не е задоволителна, предметите имат просто една основна статистика и заедно с това - 0, 1, 2 или 3 бонуса в зависимост от това колко са редки (които бонуси също са скучни в своята есенция)

Да, Avengers е луут игра. Което означава, че освен битките на теория трябва да имаме нещо друго, което да ни носи щастие. Плячката. Е, тя е разочароваща за мен. Както казах по-горе. Защо?

От една страна, самите предмети. Всеки герой има четири слота за ъпгрейд - оръжие и три брони. Всеки от които вдига чисълцата на една от основните четири статистики на супергероите ни. Разлика между нормалните и по-редките предмети общо взето няма при бонусите в защита, атака и т.н. Голямата разлика е, че редките имат по няколко специални бонуса.

И тук идва проблемът. Бонусите. Те са много еднообразни, като общо взето са от типа: имате X% шанс да активирате ефекта Y ако използвате атака Z. Това ви е цялата луут система. По-редките предмети дават повече подобни бонусчета. И това е!

Нищо интересно и при дърветата с умени... само едното от тях - Masteries, ни дава по-голяма свобода за персонализиране на билда ни

Да, някои бонуси са силни. И увеличават доста защитата или нападението ни. Но лошото е, че те са прекалено пасивни. Ние пак си играем по същия начин както преди. Няма някаква система като комботата от ефекти на Anthem. Просто си правим същото както обикновено и в долната лява част на екрана с много малък текст ни се показва, че вървят някакви бъфове (или вкарваме дебъфове на противниците). Имам чувството, че Crystal Dynamics са действали по пътя на най-малкото съпротивление с Avengers. Направили са някаква луут система, колкото да има нещо. И да, доколкото тя не е толкова счупена и не се случват разни нелогични неща, както беше в Anthem... то в крайна сметка няма никаква тръпка, когато получим поредния предмет. Просто хващаме и го екипираме... и продължаваме да натискаме обичайните няколко копченца.

А като заговорих за еднообразие, няма как да не премина към героите. И усещането от тях. Макар и да имаме 6 налични персонажа, то битка те приличат на... един. Който просто е с друг скин и няколко различаващи се умения.

С който и супергерой да играем, стрелящите противници ни правят на пастет. Като най-смешно е, когато това е Хълк - това уж огромно теле пада като мишок, когато го прострелят с няколко тежки лазера. Загива за горе-долу същото време, за което и Железния човек, и Тор, и Черната вдовица.

Заедно с това - всеки от героите има своя отдалечена атака, с която може здраво да се чийват доста противници. Даже не знам дали тя не е добавена специално с тази цел.

Всички герои имат отклон. Да, дори и Хълк! С него е най-смешно да направите някаква балеринска крачка в посока или назад и да избегнете атака или лазер - бате, това ти е някакво теле няколко метра високо и няколко метра широко, мърда се с 50 сантиметра настрани и избягва всичко. Някак отклоните на Хълк изобщо не се вписват в битките.

Откъм движения почти всички герои имат еднакво правещи се специални движения и комбота. Например скачате, задържате силна атака и героят ви се засилва върху противник за AoE атака. И т.н.

В резултат на всичко това шестте героя се усещат прекалено еднакви. Научите ли да играете с единия - можете да цъкате с всички. Няма нещо, което да ги отличи един от друг. Съответно и винаги подхождате еднакво към битка - първо биете отдалечените противници, а към меле вразите подхождате от средна дистанция, евентуално готови да чийзвате със стрелба отдалеч.

Да, всеки от героите си има собствени умения (две с по-малък cooldown и една ултимативка). Но с малки изключения почти всички от тези умения правят едно и също - правят яко голям демидж на противниците около вас. С други думи и специалните скилове не правят достатъчно, за да разнообразят геймплея.

Дърветата с умения също не са впечатляващи. Едно от тях включва обикновени движения, които общо взето задължително трябва да отключим. Другото ни развива специалните умения, а чак последното - наречено Masteries, ни дава повече свобода да изберем някакъв стил за героя си. Все пак възможностите са донякъде ограничени. А каквото и да правим, каквито и предмети да взимаме - в крайна сметка правим едно и също. И това доскучава бързо.

Хубаво, от Crystal Dynamics ни обещават още герои. Ама какво от това? Аз знам много добре какво ще представляват те. Рескин на настоящите с 1-2 по-различни атаки. Тези персонажи няма да направят разликата, при положение, че настоящите не са достатъчно разнообразни.

Сега ако се замисля - може би критиките ми за битките са прекалено сериозни. Ако не си надценявате възможностите и играете на препоръчителната трудност битките могат да са и забавно безмозъчно помпане на бутони, някаква шарения за след работа, която да ви отпусне. (Понеже в супер много ситуации можете само да спамите силната атака, тук-таме да стреляте отдалеч, а ако дойде вълна специални противници - да им изсипете връз главите супер уменията си и това да ви е ефективна тактика). Мога да разбера как на някои хора това би им харесало. Самите битки също са нелоши откъм ефекти, постоянно запращате разни противници в една или друга посока (като особено яко е, ако хвърлите някого на стотина метра назад и после той тръгне да се връща 20 секунди обратно в мелето на спринт). Има и добри моменти, няма да си кривя душата.

Но поне на мен играта ми ставаше досадна за 20-30 минути дори и при по-забавните мисии. Някак се лашках в двете крайности - или нещо ме изнервяше (някой стрелящ гад, който прави титанични щети) и изключвах играта. Или ми ставаше мега скучно, ако всичко върви по план и пак изключвах играта.

Нищо не ме привличаше към ендгйма. Поне в кампанията има някакви мисийки, някакви кът сцени, които бяха що-годе прилични.

В ендгейма... имаме сравнително малко на брой мисии, които можем да изиграваме отново и отново в търсене на ултимативната плячка. Пейзажите при тях са сравнително еднообразни, противниците също не са толкова много. Заедно с това повечето мисии са общо взето кратки и дори да има по-сладникави гадове - бързо научаваме как да подхождаме. Няма някакъв елемент на случайност откъм конфигурация на противниците и т.н. Така ендгеймът, вместо да ни осигури достатъчно разнообразие, някак се превръща в песен за лека нощ - половин час пред Avengers и вече съм готов да спя.

Заключението? Новото отроче на Crystal Dynamics някак ми идва прекалено бездушно. И не бих обвинил самото студио за това. Предполагам какво са си мислели Square Enix. "Йеа, бейби, взехме лиценз за Marvel, ся тука пускаме едно Destiny с леко Batman Arkham привкус в меле битките и избиваме рибата, тая концепция няма как да не е печеливша, гениални сме". Да, ама не. Някои игри могат да са микс от механики в други игри - Jedi: Fallen Order например, и да са добри. Но при други да не се получи. Avengers ми изглежда така, сякаш Crystal Dynamics не са изгаряли от желание да го правят. А като добавим, че играта е излязла по-рано от нужното... и ето я рецептата за провал.

Бих могъл да заключа, че "може би след време играта ще се пооправи", но се съмнявам. Не мисля, че в своята есенция Avengers някога ще е по-силен продукт от това, което е сега. А бидейки game-as-a-service, то бих могъл да предположа, че ако броят на играчи намалее - играта тогава ще загине скоропостижно.

Не бих казал, че Avengers е тотална помия. Може би на прилична цена можете да му хвърлите едно око. Там ако струва 50-на лева. Кампанията не ме впечатли, но не е и лоша, особено ако сте фенове на Marvel и Отмъстителите. Ако бойната система ви допадне, може и да ударите едно двайсетина-трийсет часа на Avengers. Но играта определено не си струва пълните пари.