Макар и Need for Speed: Rivals да не е чак такъв боклук, какъвто беше миналогодишният Most Wanted, то това все още си остава игра, която тотално не си струва. Дървено управление и стар енджин, съчетани с геймплей, в който няма каквито и да е новости. EA е време да подходят по съвсем различен начин към Need for Speed, тъй като рано или късно тази серия ще потъне много зловещо. Макар и енджинът да се рекламира като Frostbite 3, поне аз не виждам никакви разлики от двигателя, използван в Need for Speed: The Run. Който не е никак грозен, честно казано... просто оценката ми червено идва от лошата оптимизация за PC. Дори и след две години, пак имаме все същия некадърен конзолен порт. Като цяло, посредствено ниво. Положението нито е дразнещо, нито пък впечатляващо. Доколкото има някои интересни идеи, свързани с отворения свят на Need for Speed: Rivals, то най-важното е, че управлението е достатъчно гадно, за да не ви прави никакво удоволствие. Което е най-важното нещо в един рейсър.Need for Speed: Rivals е поредната игра в серията, скалъпена набързо. Колкото да се появи продукт от сапунката и през 2013 година. Личи си, че това е заглавие, разработвано без страст. Единствено се цели да се отбие номера... и резултатите са трагични. Да, западните медии набиха безумно високи оценки на Rivals. Но няма какво да се лъжем - говорим за явно смешни ревюта. Нов бардак със стари курви. Това са думите, с които най-лаконично може да бъде описан Need for Speed: Rivals. Тъй като това е поредната игра в тази някога силна поредица, която е просто копи и пейст на минали продукти. Новости няма в който и да е елемент... единственото различно е името. Което е много стар и изтъркан трик – продаваш старата помия в нов целофан.

Е, надявам се този път номера на EA да не мине. Тъй като Need for Speed: Rivals е поредната игра от типа „измама“. В която не са вложени никакви сериозни усилия в който и да е аспект. Просто е хванат един стар енджин, преработени са леко старите писти и хоп, „нова игра“.

Наистина е време всичко това да свърши. И EA най-накрая да инвестира пари в нова Need for Speed игра. В която по възможност да не е налично шибаното дървено управление. В която да има малко повече дълбочина, а не крайна аркадност. В която да видим...нещо ново.

Но Rivals не е този продукт. Всъщност, това е чисто и просто едно копие на Hot Pursuit игрите от последните години. Само че с друго име. Наистина.

Геймплеят е следният: поемате ролята или на състезател, който трябва да бяга от ченгетата и задминава своите опоненти. Или пък на кука, чиято цел е да арестува безразсъдните рейсъри.

Също както и в последните Hot Pursuit заглавия, вие имате възможност да се развивате и от двете страни на закона. В случая на Rivals е бил направен абсолютно нелеп опит за добавяне на... сюжет. Който е пълно порно с животни.

В началото на играта, пред вас бива сервирана кът сцена, в която прегракнали гласове в мелодраматичен тон ви разказват защо са влезли в ролята на безумни рейсъри или пък агресивни полицаи. Не липсват и тежките думи как на нас не ни стиска да направим това, но те живеят за онези няколко минути, в които едва ли не във вените им циркулира бензин, а не кръв.

Като цяло, представете си някой монолог на тема улични състезания от Бързи и яростни... ето това горе-долу е „сюжетът“ на Rivals. Който можеше съвсем спокойно да бъде изключен от играта. Тъй като е пълна подигравка.

А и защо, по дяволите, на някого е нужен сюжет? Това е рейсър. Няма нужда от обяснения защо човек се състезва. Някакви причини за това. Излизаш на пистата/улицата, побеждаваш опонентите си, връщаш се в гаража, ъпгрейдваш автомобила си или си купуваш нов... и това е. Рейсър със сюжет е същото като порно със сюжет – човек винаги превърта към интересната част.

Но майната му на този елемент. Отделих му прекалено много време. Най-вече поради една причина – прави впечатление с тъпотата си. Какво може да се каже за самата игра?

Вече го написах няколко пъти, но нека се повторя – копи и пейст.

Първо, енджинът. На някои места из нета пише, че е Frostbite 3. Аз лично съм убеден, че това не е истина. Тъй като играта не само е същата във визуален аспект като Need for Speed: The Run, който използваше Frostbite 2. Но и производителността за PC е същата.

Поне при мен имаше големи проблеми с фреймрейта. Също както и при The Run. Каква е причината за тях? Нямам идея. Но Rivals е просто един гнусен конзолен порт. Айде, преживява се това, че няма мишка в менюто. Ама проблемите с производителността – не!

Но айде, нека забравим дори и тези недъзи на Need for Speed: Rivals. Окей. Проблемите обаче продължават и със самия геймплей.

Играта се усеща точно така, както и всеки модерен недъгав рейсър. Състезанията са ултра аркадни, като липсват концепции от рода на това да наберете преднина с перфектно каране. Или пък да изостанете, ако се блъскате прекалено много.

Вашите опоненти дружелюбно ви изчакват, ако сгафите. Но пък за сметка на това, дори и да карате перфектно, винаги има шанс някой да прелети край вас с космическа скорост. Даже преди да започна писането на тази статия ми се случи това – точно пред финалната линия се движех може би с 300 км/ч и бях задминат може би с 450-500 км/ч. Сякаш автомобилът стоеше на място.

Не само това е нереално и абсурдно. Но е адски дразнещо, когато се случва точно пред финала. Естествено, няма нищо изненадващо. Все пак това е модерен рейсър. В който всички винаги се движат в пакет, колкото да има „адреналин“...

Е, за мен това не е удоволствие. Предполагам, че някои хора се кефят на подобни неща. Но не и аз. Предпочитам да има някакъв елемент на умение. А не състезанията да са някакво безразборно мазало.

По дяволите, дори и в някогашните аркади като FlatOut се искаше умение! И то доста! Но в момента рейсингът се изчерпва до това някой американец да се накози и да се радва на блъскащите се колички.

А Rivals е именно това. Блъскащите се колички в лунапарковете. Причина за това е фактът, че в заглавието можете да екипирате различни джаджи, които да ви помагат в състезанията.

Те включват електромагнитни мини или оръжия, които повреждат електрониката на противник и той губи за кратко контрол. Или турбо, което позволява автомобилите почти моментално да развият скорости от 400-500-600 км/ч.

Благодарение на тези джаджи играта се отдалечава възможно най-много от реалността. А пък гонките са изпъстрени със зрелищни катастрофи и летящи навсякъде автомобили.

Някой би си казал – „Е пък какво, това звучи забавно“. Самият аз съм фен на аркадните игри. И то доста. Един от последните рейсъри, намиращ се в рубриката ънхейтабъл е Dirt Showdown. Който си беше забавна аркада.

Но Rivals не е такава. Тъй като в състезанията нямаме премислена аркадност. Всичко е хаотично. Един път печелите, друг път губите. Няма голямо значение какво правите. Все едно хвърляте монета. Ако се случи някой ваш опонент да влезе в хиперпространството преди финала и автомобилът му да се превърне в реактивен самолет, нямате особени шансове да го спрете.

Естествено, при цялата аркадност лъсват и проблемите на AI-то. Типично за модерните игри, ако някой опонент изостане, той се телепортира магически близо до вас. В някои моменти видях как противниците ми необяснимо се обръщат назад и тръгват към стартовата линия. И след този извратен бъг... хоп, всички отново са зад мен... телепортирани!

Още по-забавно е, когато със зор успеете да изтласкате някой опонент от пътя, благодарение на магическите си джаджи. Уж си мислите, че сте го изхвърлили от битката за първото място... но той просто се възражда директно зад вас!

Всъщност, ако AI-то не се телепортираше, всяко състезание щяхте да печелите без никакъв зор. Тъй като противниците ви редовно се бъгват и започват да се движат извън маршрута на дадено състезание. Или се блъскат по най-глупавия начин във всичко възможно. Но какво друго можем да очакваме от една недоклатена игра като Rivals?

Естествено, управлението също е супер зле. Колите се усещат като огромни  камиони. Тежки и тегави. Когато стане дума за завиване, Aston Martin Vanquish прилича на някоя пробита антична Лада. По-мощните автомобили завиват малко по-добре, колкото човек да усети, че кара McLaren P1, а не някой пробит български таралясник за 2000 лева. Но има много какво да се желае при управлението.

Разбира се, няма нужда да ви казвам, че отново спирачките в Need for Speed: Rivals са свръхестествени, нали? В тази игра от скорост 250-300 км/ч до 0, автомобилът ви може да намали за 30-40 метра. Ако не и по-малко. Което няма нужда от коментар.

Още по-грозна е обаче физиката. Като една типична аркада, в Rivals има някои моменти, в които скачате от дадено място и автомобилът ви полита. В който момент прилича на едно парче бетон, моделирано във вида на супер модел на Audi, Porsche, Mercedes, BMW или Chevrolet. Още по-забавно е, когато акостирате на земята. Тогава колата ви се заковава за пътя, сякаш е магнитен.

Всъщност, нека бъда честен – в някои моменти, Need for Speed: Rivals почти ме изкефи. Някои безмозъчни аркадни състезания с куп катастрофи оставяха приятни впечатления. Освен това, новите разработчици на заглавието от студиото Ghost са се опитали да внесат някои нотки на оригиналност.

В Rivals, независимо дали цъкате в сингъл или мулти, винаги имате отворен виртуален свят без пауза. Единствения момент, в който времето спира да тече е когато сте в гаража си.

Така извън него, постоянно за вас се трупа коефициент. С всяко спечелено събитие, измъкване от полицията или залавяне на състезател. Колкото по-висок е коефициентът, толкова повече пари печелите. Уловката?

Ако загинете, губите всичко.

Това внася сериозен елемент на тръпка в играта. Тъй като можете да изберете дали да рискувате за повече пари или да се приберете в гаража, спестявайки спечелените след някоя поредица успешни състезания средства.

Хубавото на отворения свят е, че идеята му не е просто да подсили сингъла. Същото важи и за мултито – усещате, че се намирате в среда, в която постоянно се шляят други реални хора. Които можете да предизвикате на състезание във всеки един момент.

Не, че това е някаква нова концепция. Напротив, Test Drive Unlimited игрите също я използваха. Макар че в Rivals имате и възможността да поемете ролята на полицай. Гонейки други реални хора. Което е забавна идея и вкарва нужното забавно ниво на хаос. Да, срещу ботовете не е много интересно. Но срещу хора – да.

Да не говорим, че и в Rivals има някои други интересни моменти. Например възможността в движение да започнете гонка 1 на 1 с друг рейсър, ако го видите на пътя. Което се случва без забавяне, без магическо пренасяне на друго място из картата. Своеобразен отворен свят в състезателна игра. Който ви носи по-големи парични награди.

Въпреки това, концепцията е изпълнена с бъгове. От една страна, понякога не започват състезания, не се рестартират, не можете да си нагласите GPS-а, за да ви покаже къде е най-близкото скривалище.

От друга, липсата на пауза е лоша идея. Особено в сингъла. Тъпо е да натрупате висок коефициент и да ви изникне някаква задача. Я да говорите по телефон, я да свършите някаква неотложна работа в домовете ви. Винаги е добре да има пауза.

А и този отворен свят... е по-скоро трик. Да, концепцията е хитра. Макар и да не е нова или оригинална. На отворен свят, в който нон-стоп има мазало – състезатели и полицаи, повечето от които реални хора, да се гърбят постоянно. Проблемът е друг.

[caption id="attachment_24167" align="aligncenter" width="525"] Ако разбият автомобила ви или ви хванат, то губите целия си натрупан резултат[/caption]

Просто самият рейсинг елемент на Rivals не е интересен. Липсва това, за което хората играят състезателни игри... удоволствието от това да управлявате някой супер автомобил. Да вземете перфектно много завои поред и да надвиете противниците си с умения.

В Rivals всичко опира до хвърчащи с невъзможни скорости автомобили, използване на някакви научнофантастични джаджи, зрелищни катастрофи и т.н. На някои хора може да им се стори забавно известно време. Но със сигурност концепцията изтънява бързо.

А и в крайна сметка, в тази игра няма нищо ново. Имаме стар и за мен неподходящ енджин за състезателна игра. Да, Frostbite 3 е страхотна разработка. Защото EA инвестира в него с идеята да се използва във всякакви възможни жанрове игри. Но Frostbite 2 си е енджинът на Battlefield 3. Създаден е за целите на този шутър. А не на рейсър. Което си личи особено сериозно при управлението... най-скъпите съвременни спортни автомобили се държат като тежките военни машини от Battlefield 3.

Нека преди да прибегна към заключението да спомена и възможностите за персонализиране в Need for Speed: Rivals. От трейлър по-рано през годината изглеждаше, че играта ще има сериозни опции в този аспект. Даже на момент изглеждаше, че ще е възможно да бърникаме по тънките настройки като в Need for Speed заглавията преди години. Уви, това не е истина.

Имате съвсем базовата възможност да ъпгрейднете основните пет статистики на автомобила ви. Чрез съвсем опростено меню, което отново е в пет нива. Плюс опция за смяна на цвета. Това е. Някакви по-тънки настройки, например да намалите крайното недозавиване на всички автомобили в играта? Липсват. Като цяло, липсват сериозни възможности за персонализиране на автомобилите. Някакви куци ъпгрейди, колкото да се отбие номера и толкоз.

Както споменах в началото на статията, има две различни кариери в Need for Speed: Rivals. Едната е на полицай, а другата - на състезател. Очевидно в първия вариант са вложени повече усилия. Като можете да влизате не само в ролята на обикновено ченге, но и на такова под прикритие. За всички тези цели трябва да отключвате нови возила, като куките не трябва да ги купуват, докато рейсърите - да. Естествено, ъпгрейдите и джаджите винаги струват пари.

Като любител на ролевите игри ми се нрави наличието на две отделни кариери. Но истината е, че и в тях няма особена дълбочина... също както в целия Rivals.

И така, време е за графиката и звука. Преди 2 години енджинът на Rivals беше красив, днес не е. А като прибавим и това колко зле е оптимизиран, то съвсем спокойно му слагам оценка червено. Въпреки че само преди две години оцених Need for Speed: The Run със зелено.

Що се отнася до звука - нищо особено. Нямам претенции, че знам какъв е точно звукът на топ возилата в играта - някой специалист трябва да се изкаже. Мога да отбележа, че саундтракът е посредствен и на моменти дразнещ. Като цяло, озвучаването е на средно ниво.

Крайната ми оценка? Need for Speed: Rivals е поредната слаба игра в серията. Очевидно е, че тази рейсинг поредица се разработва без капка страст, единствено за парите. Не се инвестират средства дори в нов енджин. Като на мен ми е много любопитно кой изобщо си купува тоя кенеф - явно безобразните ревюта на западните медии с оценки от 9/10 вършат своята работа.

Едно е сигурно - ако ви се играе някакъв рейсър, няма нужда да обмисляте купуването на Need for Speed: Rivals. Това е игра, която изцяло не си струва... това е.