Need for Speed: The Run е просто поредната игра от някога култовата поредица на EA, която чисто и просто ще бъде забравена след няколко месеца. И според мен вече е крайно време да се пробва нещо ново, а не всяка година да излизат по няколко NFS-та, кое от кое по-кухо. Макар и тежък, Frostbite 2 енджинът предлага добри гледки и може да се каже, че визуално NFS: The Run си го бива. Звукът в играта също не е лош - като изключим аматьорската гласова актьорска игра в кът сцените, разбира се. Общо взето ми се понрави и съответно му давам оценка зелено. Лично на мен, играта ми беше крайно скучна. Налични са множество досадни елементи - тотална скриптираност и съответно дразнещо AI, сериозни ограничения при избора на автомобил, посредствен набор от налични режими на игра и др. В месец, в който се появиха 3-4 адски добри игри, то чувствах цъкането на NFS като ужасно задължение и бях повече от щастлив, когато формирах мнението си и написах това ревю - това ще ми позволи да изтрия поредния скучен Need for Speed от съзнанието си. Красива графика и нелош звук не правят една игра добра. Геймплеят е определящият фактор. При NFS: The Run, нещата са крайно посредствени и в крайна сметка мога да кажа само едно - поне за мен, тази игра чисто и просто не си струва. Може ли една игра да е болезнено скучна? Имам предвид наистина – да усетите фактическа, физическа болка, причинена от скука, докато я играете?

На мен това ми причини Need for Speed: The Run. Игра, която цъках с погнуса и отвращение само за да мога да кажа, че съм я изиграл. И за да напиша това ревю. Макар че нямам и грам съмнение, че това ще е от игрите, които ще забравя адски, адски, адски бързо.

Нека почна от начало. Какъв е сюжетът? За разлика от последните години, от EA са опитали да поразнообразят малко своята сапунена опера с название Need for Speed. Търсена е някаква „кинематичност” – което значи, че не просто има история, но тя има водеща роля в играта. Вие поемате ролята на Джак Рурк, супер изнервящо изглеждаш педалчец. Оказва се, че той дължи кинти и на мафията, и на полицията и в опит да си спаси анала се съгласява да участва в състезанието The Run.

В него трябва да бъдат преминати 3000 мили от Сан Франциско до Ню Йорк, като победителят печели 25 милиона долара. Някаква смръдла, приятелка на Рурк, му предлага да го вкара в играта, като му обещава награда от 2.5 милиона долара (така и не разбрах дали алчната пачавра има намерение да вземе за себе си останалите 22 500 000 долара).

Оттам нататък започва играта. В началото имате избор между няколко коли, скоито да започнете състезанието. В неговото начало има малко над 200 човека, като трябва да задминете всички в рамките на 3000 мили и да спечелите първото място.

И така. Имате 10 основни части на играта, които са разделени на множество малки подетапи, в които да осъществите своята сериозна цел. В NFS: The Run няма да видите стандартите състезания тип „върти обиколки на кръгла писта” – всичко е една огромна магистрала, като имате различни типове етапи на нея.

Класическият режим в The Run е „задмини 10 коли за определено разстояние” (понякога числото варира, но почти винаги е точно 10). Налични са също така еквиваленти на head to head, в които можете да спечелите чуждия автомобил, класическият time trial, при който трябва да преминете определено разстояние за определено време и т.н.

Общо взето, всички режими имат едно общо нещо... постоянно се кара напред и постоянно трябва да задминете някой. Идеята на това е да има някакво чувство на „динамичност”, което да ви вкара в обувките на неприятния Рурк – да си представите, че наистина той кара в продължение на десетки часове нон-стоп със средно 200+ км/ч, за да спечели първото място.

[caption id="attachment_6118" align="aligncenter" width="525" caption="Като бъдете минати от тая голфара с едно 400+ км/ч, то няма как да се запитате дали разработчиците на играта не са чели вицове за перничани и не си правят ташак с вас"][/caption]

Ефектът не е постигнат. Най-вече поради една причина – геймплеят. Той е изключително подобен на почти всички модерни рейсъри... да не кажа баш всички. С други думи, етапите са къси като дистанция и времетраене, но за сметка на това грешките се наказват сериозно. Изхвърчанията от пистата са нещо обичайно, а пък полицаите – традиционно за този тип игри – имат екстремално сериозен интерес към вас и в много случаи просто игнорират опонентите ви.

Така в повечето случаи ако има куки, именно вие се оказвате изблъсканите извън пътя или казано накратко – преебаните. Но това далеч не е основният проблем. Това, което най-много ме дразни в играта... е фактът, че няма таква концепция като „преднина”.

С други думи, ако AI-то е зад вас, то получава хипер космическа скорост, за да ви настигне. Ако пък вие сте зад AI-то, то „неволно” забавя по такъв начин, че да можете да скъсите дистанцията и да има екшън. Всичко хубаво... ама аз изобщо не се чувствах напрегнат.

Просто защото нещата са изкуствени. За мен „екшън” в рейсинг игра е нещо като едно време – започва състезанието, правиш грешка в неговото начало, изоставаш с 10 секунди и след това в рамките на 4 минути с перфектно агресивно каране успяваш да достигне първото място. Това е „екшън”, това е напрежение – истинско състезание.

Когато знаеш, че имаш възможността да сгрешиш 2-3 пъти и компютърът да „забави” или когато знаеш, че колкото и перфектно да караш, пак е възможно да бъдеш минат като пътен знак... нещата стават леко тъпоумни. Да не кажа и доста. Поне за мен.

Изобщо не говоря за това, че всяко едно състезание е хипер скриптирано. Което допълнително го прави скучно. Когато рестартирате дадено нещо 3-4 пъти ще се уверите, че полицаите всеки един път правят едно и също. Буквално. Правят блокада на едно и също място, подминават ви на едно и също място. Изблъскват ви на едно и също място. И т.н. И така нещата опират до това да заучите какво се случва по пътя.

[caption id="attachment_6120" align="aligncenter" width="525" caption="Модерна игра без quick action моменти? Едва ли"][/caption]

А ташакът е, че в немалко случаи опонентите ви също правят едно и също. С други думи, в дадена секция от пистата кажи-речи няма как да бъдат задминати, дори да карате с 300 км/ч и изведнъж в друга секция забавят необяснимо, позволявайки ви да ги минете.

Всичко това премахва тръпката от състезанията, а нещата опират до... проба и грешка до победа и съответно скука. Просто концепцията на играта е такава, подобно на Dirt 3 да кажем – кратка, тясна писта, в която трябва да караш с почти максимална скорост и при леко изпускане на контрола БАМ... провал. Да, в NFS: The Run има рестарт (“rewind”) – 3 на брой на hard, 5 на normal и 9-10 на easy.Той се използва автоматично, когато се блъснете или хвръкнете извън пистата, като ви зарежда последния чекпойнт (да, точно така, шибаните рейсъри вече имат чекпойнти!). Наистина това е дотолкова справедливо, доколкото намалява рестартите на дадена писта, но пък същевременно тотално убива темпото (особено пък ако цъкате на PS3 и трябва да изчакате изчегъртването на диска).

Така самият геймплей, вместо да прави играта „динамична” и „екшън” – каквото на книга е идеята – има точно обратен ефект. Уж имаме якото състезание, в което някакъв балък кара нон-стоп от Сан Франциско до Ню Йорк... в което се предполага, че трябва да имаме яко напрегнат геймплей... всъщност имаме постоянни стотици прекъсвания.

Дразнещ момент в играта са и автомобилите. Да, детайлността им е прекрасна. Да, има огромен брой лицензирани супер автомобили на BMW, Porsche, Nissan, Ferrari. Но пък е досадно, че разликите между тях в играта са минимални!

Общо взето, те се коренят предимно в управлението. Някои возила като американските muscle машини са по-добри при изкачвания и по-стабилни на магистрали при висока скорост... но пък се държат ужасно при завои. Обратно, спортните возила завиват прекрасно, но пък не са толкова стабилни при високи скорости. И кажи-речи това е. Поне това забелязах аз.

Иначе, ако се гледат само характеристики като максимална скорост и ускорение... то почти всяко возило е същото като другото! Примерно от пускате произволен автомобил от средата на играта – вдига 305-315 км/ч максимална скорост и ускорява от 0 до 100 км/ч за 3.6-4 сек. Това е супер досадно – всички возила изглеждат еднакви!

Освен това, тъпо е, че няма никакво значение за управлението дали дадено возило е 4x4, с предно или задно предаване – почти всички се държат по един и същи начин! Също така има и някои глупости – примерно Nissan Skyline с около 700 коня не може да се качи по някакъв минимален баир и скоростта му намалява – абсурд ли е това или да?

Изобщо не говоря, че по време на състезание... се случват всякакви безумия. Някаква голфара, баш като виц за перничани, ви издухва с 450 км/ч на магистралата, а пък Aston Martin Vanquish се мъкне като костенурка.

А, да, като споменавам скорост от 450 км/ч, не си мислете, че си я вадя от задника. Напротив, автомобилите на AI-то си достигат тая скорост най-редовно! Общо взето, почти всяка кола в играта вдига спокойно над 300 км/ч като стой да гледай, а пък нататък се развива едно 350 км/ч най-спокойно. А когато се движите толкова бързо... редовно компютърът ви минава като пътен знак, което ще рече скорост от едно поне 450 км/ч! Че и редовно се случва да ви издухва и на завои с над 350 км/ч!

С други думи, скоростите в играта са съвсем произволни. Не, наистина – всеки фен на автомобилите е наясно, че такива неща на магистрала е абсурдно да станат. По дяволите, най-високата развита официална скорост във Формула 1 е 369.9 км/ч, какво говорим повече?

Но както казах вече, колите в играта са един буламач. Фен съм на рейсинг жанра и имам някои базови познания относно автомобили, но не претендирам да разбирам много. Мои доста запознати приятели в разговори относно играта са ми казвали, че някои возила са направени безумно и нереално слаби, сравнено с реалността, докато пък други са хипер силни (ярък пример са Porsche-тата, почти всички от които имат страхотно управление и е песен да се играе с тях).

В крайна сметка, приключвайки темата за геймплея, мога  да кажа, че Need for Speed: The Run e просто една поредна претупана модерна аркада. Да, немалко от феновете на рейсинга вероятно ще се изкефят... ама на мене ми втръсна едно и също постоянно. Всяка рейсинг игра в последните 2 години е същата като следващата, независимо дали се нарича Driver: San Francisco, Dirt 3, Test Drive Unlimited 2 или е милиардното NFS. Дървено управление, гига аркадност, скучен геймплей... май е време някой да се стегне и да извади един истински рейсър, а?

Но нека приключа това ревю с традиционните графика и звук. Need for Speed: The Run използва Frostbite 2 енджина на DICE, наличен и в Battlefield 3. Той изглежда адски красиво – спор в това няма. Само дето на PC ще срещнете традиционните проблеми, особено пък ако сте сред хората с графични ускорители Radeon. Доста досадно е и ограничението от 30 кадъра в секунда на играта за PC версията. От друга страна, на PlayStation 3 играта си хвърчи... като изключим досадно дългото зареждане.

Все пак, ако имате добър хардуер на PC-то или пък цъкате на Xbox360/PS3, то ще се насладите на много добра графика с висока детайлност на автомобилите.

Звукът – откъм ефекти и саундтрак си го бива, но пък гласовото озвучаване на сюжета е под всякаква критика. Кът сцените в играта са режисирани адски зле и на съвсем детинско ниво, като изнервят още повече.

В крайна сметка мога да кажа следното: ако The Run ви попадне отнякъде, разцъкайте. Все пак, аз не съм много сигурен дали една игра с 0 нововъведения си заслужава нашите пари.