Графиката е добра. Не е нещо размазващо, особено ако не я издуете на макс, но за сметка на това върви добре и не изисква много хардуерен ресурс.

Озвучаването е от посредствено до лошо, но пък ефектите са окей, а саундтракът допълва екшъна (когато го има). Всъщност на моменти от нищото започва да бучи здрав метъл, докато шофираме из пустошта с автомобила ни, което се зачудих дали е бъг или метод да се убие скуката, когато за пореден път трябва да се разкарване наляво-надясно из картата.

Пуцалка - отлична, забавна. Шофиране и отворен свят - зле.

За Rage 2 може да се каже същото и като за оригиналния. Можеше да е доста повече, но уви.

Ако Rage 2 беше по-линейна игра, нямаше изцяло ненужните превозни средства и отворен свят, то тя със сигурност щеше да ми хареса много, много повече. Щеше да попадне в ънхейтабъл и вероятно бих се замислил дори да я преиграя. Защото Rage 2 има един значителен плюс и това е пуцалката. Която е... яка. Някакъв микс между Doom и Bulletstorm, в който имаме равни дози бруталност, скорост и разнообразни начини да се справим с противниците ни, хвърляйки ги през скали, взривявайки ги с варели, размятайки ги наляво-надясно и тъй нататък.

Но положителните емоции от яката бойна система много бързо преливат в сериозна скука, когато за пореден път трябва да управляваме ужасно дървените и неудобни за каране превозни средства. Когато трябва 5-10 минути да се влачим през безкрайната пустош на Rage 2, само за да можем да се насладим на малко от хубавата пуцалка... само за да се завърнем обратно към скуката след това.

Не съм сигурен дали някоя тиква от Bethesda не е настоявала Rage 2 да е с отворен свят, докато примерно id Software не са ги убеждавали, че е по-добре заглавието да е линейно в стил Doom. Не бих се изненадал, ако и поради тази причина в уравнението са вкарани Avalanche, които са специалисти в създаването на безлично-посредствени отворени светове (с леки изключения). Вероятно те са били призовани, за да свършат черната работа в Rage 2. Понеже по някаква причина пуцалката ми крещи - "id Software". Но същевременно отвореният свят си казва "Ем, Avalanche".

А като добавим и за капак, че Rage 2 е болезнено кратък, точно както и първия Rage, то някак изглежда, че Bethesda за втори път третират франчайза зле. Не му дават шанс да се разгърне - и ако трябва да залагам пари, то бих казал, че едва ли някога ще видим Rage 3.

Както и да е. Нека карам напред с историята.

Тя се развива 30 години след онова, което видяхме в оригиналния Rage. Отново се намираме в 22 век и отново планетата ни е все така пустинна и нецивилизована, след като астероид я удря през 2029 година и рестартира цялото човечество.

Ние поемаме ролята на Уокър, който е последният от елитен отряд рейнджъри и имащ за целта да се справи с генерал Мартин Крос, шефът на Authority - или просто "лошите мутанти". Те се смятат за еволюцията и бъдещето на човешкия род, като за целта основната им цел е просто да го унищожат.

Сюжетът се развива точно по начина, по който можете да очаквате. Ние отиваме при лидерите на трите съществуващи поселения в региона, правим им няколко услуги, те ни казват как да се справим с Крос и туйто. Кампанията се развива бързо, запомнящи се персонажи в нея липсват и като цяло я има, колкото да се отбие номера.

Онова обаче, което аз не очаквах е, че Rage 2 има числом и словом... 7 мисии! Плюс tutorial. Да, точно така, правилно прочетохте. Разбира се те не са най-кратките възможни, но вероятно отнемат не повече от 5 часа за минаване. Имаме по една мисия, за да се запознаем с лидерите на трите града и да им помогнем, още по една, за да намерим как да се справим с Крос и след това - финал! Изобщо и не говоря за това, че втората "партида" мисии представлява в своята есенция микс от 1-2 неща, които така или иначе правим постоянно в отворения свят.

Или с други думи - за втори пореден път виждаме крайно претупана кампания в Rage! Което вече не е случайност. Явно Bethesda са сметнали, че ситуацията в първата е била окей и са си казали - "Е, защо да не повторим и в двойката?". Макар че поне има един плюс... тук сюжетът приключва. Адекватно. И не спира в средата на нищото като в оригиналния Rage...

Но все пак - няма как да простя подобна кампания от такива големи студия, отговорни за Rage 2. Мързелив сценарий, мързеливо развитие на сюжета. Мисля, че дори и съвсем малките компании щяха да се справят по-добре - просто защото щяха да вложат повече страст.

Някой би казал обаче - "Ми то в Doom какъв сценарий има, никакъв, ходи Войник Войников да убива лошите и туйто". Така е. Ама и Doom няма някакъв дебилен, криворазбран отворен свят, изпльокан отгоре му. Просто ходиш напред и стреляш. Ако ще правиш заглавие с отворен свят, в което има пръснат lore наляво-надясно и в което можеш да си говориш с куп герои, тоест изглежда, че се гони опит да се потопим в него - е нужно да се вложи повече труд. Rage 2 се поваля с пълна сила в този аспект.

Както и да е. Няма смисъл да продължавам да пиша повече за историята. Така или иначе тя е кратка и акцентът хич не е на нея. Заради това ще продължа с геймплея и по-конкретно - най-хубавото нещо в Rage 2. Бойната система. В началото споменах, че тя ми прилича на микс от Doom и Bulletstorm и мисля, че вдъхновенията на разработчиците са били точно тези две игри.

Уокър има на разположение предостатъчно инструменти, за да убива бандите шарени пънкове и уродливи мутанти, които се изпречват на пътя му. От една страна имаме 8 на брой оръжия. Част от тях функционират съвсем конвенционално. Например началния патлак, картечницата, базуката, рейлгъна, pulse canon-а. При тях няма нищо интересно - сочите към противници, гърмите и това е.

При други оръжия има някакъв лек бонус. Алтернативната стрелба на помпата ни позволява да изхвърлим противник назад. Което е добра идея, за да вкараме някого в нокдаун и още по-добра - за да го метнем през някоя скала и умъртвим безвъзвратно.

Револверът ни позволява да палим противници с алтернативната стрелба, след като ги уцелим успешно.

А пък grav-dart launcher-а... изстрелва специални стрелички, които привличат една към друга целите, в които са попаднали. Така ако първо стреляме по един враг, а след това - по следващия, то можем да ги придърпаме един към друг. Или да засилим някого към гърмящ варел! Или да го запратим в стена, превръщайки го в кървава каша.

Именно това пушкало е едно от изключително интересните неща в Rage 2, като ни дава възможности за креативно елиминиране на противници. Защото важи и за нашите умения.

Например Vortex, който привлича куп противници към една точка, а след това ги разхвърля наоколо. Което... можете да комбинирате с други скилове, за да нанесете максимални щети на група скупчени противници.

Slam пък, един от фаворитите ми, позволява да се засилим напред и да се забием сред куп гадове, вдигайки ги във въздуха. Ако сме достатъчно бързи можем да си играем на 21 с тях, например уцелвайки някой гад още докато лети с помпата, изхвърляйки го още по-надалеч.

С Shatter можем да се засилим напред и да пратим ударна вълна към враг. Ако не е брониран го хвърляме назад (а понякога и директно убиваме и разфасоваме). Ако има броня го събличаме от нея по зрелищен начин, оставяйки го по гащи - което ни позволява да го довършим моменталически.

На дефанзивния фронт можем да призовем и бариера, която да ни предпази от щети - ако се окаже например, че има прекалено много противници пред нас и директният подход не е най-добрият вариант за действие.

Тези четири умения можем условно да наречем основните ни такива, тъй като са постоянно видими в долния ляв ъгъл на екрана. Което е важно, понеже трябва да следим кога са приключили cooldown-ите им. Но те далеч не са единствените скилове, които имаме.

Заедно с това имаме и още активни такива - например dodge и двоен скок. Тях можем да използваме почти без ограничение (всъщност dodge-ването има трисекунден cooldown в началото, а след ъпгрейд - 2).

Освен това са налични и определено количество пасивни скилове. Например Constitution. Който намалява щетите, които получаваме и увеличава регенерацията на ни кръв. Имаме и още умения като Focus (сканиране на околната среда за противници и други неща, които могат да привлекат интереса ни) и Overdrive (своеобразен режим на ярост, в който за кратко време кръвта ни се възстановява бързо и правим значителни щети).

И ето, че в този момент осъзнавам, че задълбах със скиловете, като първоначално бях тръгнал да говоря за друго - бойната система на Rage 2. Поради която ще се върна към нея, понеже много скоро започват повечето критики, та докато съм започнал с по-хубавото, нека завърша с него.

Оръжията плюс скиловете ни осигуряват множество опции в битка. Ние не се опитваме просто да елиминираме поредната група гадове. Ние искаме да ги размажем по най-зрелищния, кървав възможен начин. Което е яка, Bulletstorm-ска емоция. Дали да ги мятаме из дупки, взривяваме, привличаме едни към други, омазваме с помпата от меле дистанция, докато сме в overdrive... или дори темпово да се засилим със спринт и просто разцепим всичко около нас с хедшотове с картечницата - опции колкото искаш. А ако някой враг ни издразни как се е скатал зад някой ъгъл - просто вадим базуката и го правим на парчета.

Скиловете са яко замислени, като имаме баланс от изцяло офанзивни такива и други, помагащи ни да скъсим дистанцията или да се защитим (защото и това се налага). Фактът, че противниците пускат кръв, когато ги убием (която изчезва доста бързо!) ни мотивира да не се скатаваме зад ъглите или да клечим наляво-надясно в стил ковър шутър, ами да търчим напред и колим наред.

А, да, забравих да спомена и за наличието на дажаджи като бумеранга, който ако развием сам по себе си ни отваря още повече опции за изтребване на противниците.

Бойната система блести и това е факт, но лошото е, че сравнително рядко имаме възможности да ѝ се насладим. Като цяло мисиите от кампанията - всичките 7 от тях!, ни осигуряват най-голямото струпване от противници. Ако ги изключим тях имаме някакъв брой лагери с врази в отворения свят, но те са прекалено, прекалено малко по мое мнение. Вероятно 1/3 от страничните дейности за вършене в Rage 2 включват противници за изтребване. Останалите... са далеч по-скучни такива.

Например елиминиране на статични кули, правещи солиден демидж (което ми беше най-скучното нещо). Гонки с автомобили. Убиване на конвои в стил Mad Max, пак с помощта на някое наше бронирано возило. Събиране на останки на други рейнджъри, убити по един или други начин. Всички тези неща не успяват да се възползват от бойната система на играта. Да, осигуряват ни някакво разнообразие, но то не подобрява играта по никакъв начин. Да, ако просто имаше безброй противници на всяко едно място някой би казал - "Баси тъпото, всичко е едно и също, убиваш пънкове, само детайлите са различни". Но пък поне щеше да има безброй мелета и да се възползваме от яката бойна система. Сега... на някои места отиваме и просто няма нищо!

И това, което правим е да убием някоя глупава кула или да изгубим 5-10 минути, търсейки лилави кашони с валути из някоя локация. Сякаш не играем супер динамичен шутър, а някой модерен куест.

Заради това казвам, че отвореният свят не е оправдан. Но не само
- другото основно нещо, което имаме в Rage 2, а именно шофирането, е изпълнено на много лошо ниво. Возилата са дървени, управляват се гадно, нямат нищо общо с Mad Max на Avalanche. И битките с тях, и състезанията са мега скучни и поне при мен не донесоха никаква тръпка. Видно е, че автомобилите ги има, колкото да ни пренесат от една точка към следващата, а останалите неща за правене са по-скоро вкарани, понеже ги имаше и в оригиналния Rage 2, а не защото има нужда от тях.

Не ме разбирайте погрешно, противници за убиване има из света. Просто те са пръснати сравнително надалеч едни от други и трябва да шофираме прекалено много, за да ги срещнем. В резултат за удоволствието от това за 5 минути да направим някакви врагове на кървави пихтии трябва да шофираме 5 или 10 минути. Особено и ако попаднем на някое кофти за минаване място и трябва да се борим с дървеното управление на гадното ни возило (което е всяко возило, което изберем!).

Именно и заради това смятам, че отвореният свят в Rage 2 е бил грешка. Да беше Doom, да беше Bulletstorm - отлично. Ходиш напред, избиваш наред и това! Никой да не те занимава с глупости. Играта щеше да блести тогава и да блести с пълна сила. Ама кому са му нужни тези скучни разкарвания наляво-надясно? Кому са му нужни толкова излишни глупости за правене, събития от Ubisoft-ски тип, колкото да се създава илюзия за пълен свят... която дори не е толкова добра.

Макар че ако се замисля - ако го нямаше разкарването наляво-надяно и ако го нямаше търсенето на лилави кашони с материали за ъпгрейд или пари, завряни на кучето в гъза във всяка локация, в която отидем - Rage 2 вероятно щеше да се превърти с прилично правене на неща в отворения свят за 10 часа. Просто съдържанието е екстремално малко. А пък създаването на една нормална по дължина кампания при всички положения е много по-времеемко и трудоемко от това да се изплющи един отворен свят, за който Avalanche несъмнено си имат заготовки. Вероятно каратата е била налична, просто са сложили разни кули, лагери и конвои и готово.

По дяволите, дори и босовете в играта са практически еднакви - ако не се лъжа в цифром и словом 2 случая имаме нещо различно от еднообразния гигант, който в края на играта можех да убия и със затворени очи. Което също ми напомня силно на оригиналния Rage и нулевото разнообразие на босове...

Ако се замисля единственото положително нещо на отворения свят в Rage 2 е свързано всъщност с нещо различно - икономиката в играта. Каквато, интересно, има. И тя е сравнително дълбока. Поради причината, че налице имаме куп разнообразни ресурси, служещи като валути за купуване на нещо.

Имаме, разбира се, еквивалент на класически пари. Но това далеч не е всичко. В зависимост от това дали помагаме на някоя от трите фракции, ние получаваме точки, които да инвестираме в дървета с умения, специфични за всяка от тях. Става дума предимно за пасивни скилове, някои от които доста ценни.

Заедно с това ъпгрейдите на уменията ни - онези, които описах в началото на статията - се случват със специален ресурс. А също и подобряването на оръжията (за което пък имаме отделен ресурс).
Като за капак има и още три допълнителни ресурса за намиране, които в комбинация служат за ъпгрейд на максималната ни кръв и щетите на оръжията ни.

Обикновено различните ресурси се намират на разнообразни места. Например споменатите умрели рейнджъри редовно ни дават модове за ъпгрейд на оръжията. Убиването на специални противници ни носи някоя от съставките, вдигащи максималните ни кръв и щетите ни. Модовете за ъпгрейд на уменията ни нерядко са из изоставени реликви от 20 век, които само нашият човек може да отключи.

От една страна подходът на Rage 2 при ъпгрейдите ми харесва. Идеята да подобряваме всяко оръжие както преценим за добре, вместо просто да купим някое по-хубаво от магазина в определен момент е подход, който ми се нрави. Но ресурсите в Rage 2 са... шибано, объркващо много, мамка му. Даже докато пиша тези редове се сещам, че освен всичко описано горе има и още един допълнителен, който не споменах...

Така в началото ни е интересно, но в един момент вече губим нишката на това поредното нано-нещо-си за какво служи. И от кое от всичките подменюта трябваше да ъпгрейднем това или онова. В резултат от един момент нататък ако видим, че в магазин от градовете нещо се продава и имаме достатъчно кинти - просто го купуваме без да мислим в големи дози и това е, пък после ако ни потрябва за ъпгрейд го ползваме. Просто защото ние - или поне аз - губим нишката...

Все пак няма как да охуля нещо, защото е задълбочено, дори и да е безсмилено сложно. Но като цяло - икономиката на Rage 2 не спомага за съживяването на отворения свят. Дори и да беше леко опростена и не толкова объркваща - пак говорим за един детайл.

Колкото повече пиша тази статия, толкова повече стигам до извода, че основният ми проблем в Rage 2 е този, че играта не е линейна. Заглавието щеше да си заспи, ако го нямаше тъпият отворен свят. Дори и това да означаваше дължина от 7-8 часа.

Примерно като играх Bulletstorm за пръв път - директно след започнах отначало след последната мисия. С различни оръжия и опити да правя различни комбинации при убийствата. Потенциално и при Rage 2 щеше да е така. Но в момента... дори и не бих се замислил някога да го пусна втори път, въпреки очевидните му положителни страни.

Като цяло - две игри от серията, донякъде едни и същи проблеми. И Rage, и Rage 2 очевидно са се появили по-рано в продажба от нужното. Първата игра беше очевидно бъгава и недовършена, но все пак имаше хубава атмосфера и се усещаше, че е правена с кеф от разработчиците, просто е трябвало да се бърза. Вината за което е на Bethesda.

Двойката не е бъгава, не видях нещо прекалено драматично откъм крашове или нещо такова. Кампанията има край. И все пак - съдържанието отново е малко, отвореният свят го има сякаш по-скоро да ни губи времето, вместо да служи за цялостно подобрение на Rage 2. Бойната система е добра... и за някои хора тя оправдава цялата игра. За мен... не.

Rage 2 може и да имаше своите моменти, но когато ти става скучно прекалено често и само си казваш - "Ех, няма ли да стигна до място с действие" - значи нещо се е объркало. Особено когато говорим за екшън заглавие.