Обещанията, че Thief ще е игра от старата школа не са особено голяма истина. Напротив, заглавието е модерна игра с промъкване по всички свои параграфи... от което произлизат и някои фундаментални проблеми. Графиката е красива - спор няма. Визуалният стил е добър, ефектите - и по-специално осветлението - са на много високо ниво. Да, Thief не е нещо невиждано досега, но определено прави добро впечатление. Гласовата актьорска игра е просто отвратителна! Все пак, останалите компоненти при звука са на достатъчно високо ниво, за да дам оценка зелено. Включително саундтракът и динамичната му промяна, когато започне битка. Липса на голямо предизвикателство, глупави противници, линейни и тесни нива с малко възможности за креативното им преминаване. Трудно ми е да намеря нещо, което да окачествя като хубаво в геймплея на Thief. По дяволите, един Dishonored го слага в малкия си джоб. Дори и игри като Dark са по-добри... Очевидно е, че Thief е бил създаден, за да угоди на възможно най-голямо количество хора. Което почти винаги довежда до един резултат, който не е положителен. Миналата година писах ревю за стелт играта Dark. Макар и в някои аспекти да куцаше сериозно, например историята, то геймплеят беше много близък до класическите игри от жанра. Включително и класиката Thief. Все пак заради някои обективни минуси я сложих в хейт ревюта.

Сега, след като разцъках Thief се уверявам, че не съм бил прав. Защото Dark, при всичките си минуси, е с хиляди пъти по-читава стелт игра от последното отроче на Eidos Montreal. Което е едно тотално недоразумение откъм геймплей, а пък всички уверения, че Thief ще е близък като стил до своите предшественици се оказаха пълна лъжа.

Това изцяло не е истина. Говорим за една игра, която няма как да е по-далеч от старата школа. Геймплеят е линеен и скучен, нивата са бездарно оформени, а изкуственият интелект на противниците е под всякаква критика. А, да, сюжетът също не струва.

Като цяло, Thief се изчерпва до едно-единствено нещо – атмосферата си. Да, тя е добра – поне на мен ми се понрави адски сериозно. Града – както се казва основният град в играта – е мрачен, безкористен, много напомнящ на Анкх-Морпорк от романите на Тери Пратчет. В него властват корупция и беззаконие, а мотивите на главният герой Гарет да краде от богатите не са чак толкова трудно разбираеми.

Общо взето, дизайнът на Града е прекрасен. Предполагам, че няма да се хареса на всеки, но ми се струва, че Eidos Montreal са използвали услугите на голямо количество качествени художници, за да оформят играта си. И това прави впечатление.

Очевидно е обаче, че бюджетът е отишъл предимно за този аспект от Thief. Тъй като геймплеят в основната си част може да се окачестви като един кенеф и толкоз. Да, точно така. Едно недоразумение, скука. И нищо повече. Изцяло попадащо в рамките на поредната съвременна игра от първо лице.

Защо ли? Ами, просто Thief е един модерен гейм продукт. По всички възможни параграфи. Окей, разработчиците премахнаха системата, която ви дава X и Y точки опит, когато извършите дадено действие – супер. Разкараха и наличните в играта quick action event-и, за да я направят „по-близка до старата школа“. Перфектно.

Но пък няма как да се преработи основният геймплей. Който очевидно още от своя зародиш е бил един и същи – крайно линеен и скучен.

Нека започнем от самите нива. При игра като Thief очакваме те да са големи по мащаб, с множество различни пътища за преминаването им, нали? По покривите, по земя, през канализацията, странични вратички, тайни коридори и други? Нещо подобно на Dishonored?

Поне аз очаквах нещо такова от Thief. Реалността обаче е съвсем друга.

Налични са малки, тесни стаички или порции от Града, в които няма каквато и да е свобода на действие. Наличието на няколко алтернативни маршрута е рядкост в Thief, а дори и да имате подобен избор, то той се изчерпва до някоя тайна вратичка, която да ви доведе до същата следваща стая, през която сте щели да достигнете така или инак.

В по-голямата част от времето пътят, по който трябва да премине Гарет е ясно начертан. Пазачите са разположени по начин, по който няма как да преминете с нормално промъкване... обаче ХОП се оказва, че „случайно“ има забравена бутилка. Взимате я, хвърляте я, пазачите тръват към нея... промъквате се зад тях до тайно помещение. В което също „случайно“ се намира водна стрела, която пък използвате, за да изгасите близка факла и да преминете нататък в тъмнината. И така отново и отново.

Подобни сцени изобилстват в играта – в които сякаш ви е нарисувано какво трябва да свършите. Няма креативност, няма разнообразие. Просто следвате това, което ви е било зададено. По дяволите, дори има и един вид тръби, които ви помагат да се качите на по-високи места... които греят в неоново синьо, отличаващо се изключително много от цялостната цветова гама в играта... ей-така, свети своеобразен надпис – ТУК МОЖЕШ ДА СЕ КАЧИШ ПО-ВИСОКО.

Но окей, как все пак изглежда самото промъкване? Това е другият голям въпрос. Тъй като нищо не пречи една стелт игра да е добра, дори и да е линейна и с ограничена възможност за избор на маршрути.

Промъкването е просто ужасно. Ето това е истината. И то поради две причини – архитектурата на нивата и изкуствения интелект на противниците.

Както споменах, Thief е прекрасно издържан в естетическия си елемент. Но самият дизайн на нивата е адски лош. В повечето случаи дори нямате възможност да се промъквате адекватно. Тоест няма кашони и други обекти, зад които да се движите и в резултат трябва да минавате директно пред полезрението на вашите противници. Ама понеже, видиш ли, сте в „тъмнината“, то те не ви виждат. Бах и тъмнината – и слон може да мине в нея, а противниците ви – слепи.

Да, окей, нека Гарет се движи по сенките. Но нека да беше направено както едно време – ако се изпречите директно в полезрението на противник и то отблизо, директно да ви засича. Какво имаме в Thief?

Заставате буквално на 2-3 метра директно срещу противник. Той ви гледа и вие също го гледате. Ама понеже сте в тъмното... сте „невидими“.

Да, ако сте в непосредствена близост – примерно по-малко от един метър – понякога ви забелязват. Не баш винаги. Зависи как точно е написан конкретния скрипт на противниците ви.

Изобщо и няма да отварям дума за супер движението, което има Гарет, случващо се с двойно натискане на space и посока. При което преминавате голяма дистанция за частица от секундата без да ви види никой. Дори и върху повърхности като стъкла и др., които издават шум. Това още повече се набива на очи – как можете да минете директно пред разни хора или гардове и те да не ви забележат... че даже и в светлината.

Като цяло лошото е, че злеташкото AI просто ви прецаква кефа от играта. Все пак вие уж се промъквате. Трябва в никой момент да не сте пред очите на враг, дори и в тъмното. За пример бих дал първите Splinter Cell игри – там пак се криехте в сенките, ама когато противник се доближеше и ви забелязваше. Ето така трябваше да се направят нещата в Thief.

Но уви. И нивата, и начините за минаването им са претупани и бих казал откровено бездарни. В един Dark, за който споменах в началото усещах много повече тръпка на последната трудност, отколкото в Thief. Там смъртта имаше своите последствия – често преиграване на даден сегмент от 15-20 минути. Както беше и в старите заглавия. Трябваше да запомните как патрулират противниците и да се промъкнете в точния момент... иначе загивате.

В Thief просто има скука. Особено като имаме предвид, че дори на последната трудност Master човек спокойно може да си съхранява играта когато пожелае. А освен това има и достатъчно на брой чекпойнти през 5-10 минути, че ако се отплеснете пак да не се връщате много назад.

Да, има специални настройки на трудността, с които да направите Thief още по-предизвикателен. Аз не съм ги ръчкал – пуснах се директно на Master. Която се пада уж финалната трудност, макар че в Custom менюто можете да я увеличите още повече. И все пак, аз не съм фен на този подход. Сам да си правя играта (или живота) по-труден. Цъкам това, което е заложено. Пуснах си Master – толкоз.

Ами, не бях впечатлен.

Освен в някои моменти, в които недоразвитото AI ме виждаше като някакъв орел от другия край на картата и вдигаше алармата, рядко умирах. Просто предизвикателството го нямаше. Тук-таме някоя евтина смърт, когато човек се отплесне и започне да търчи като обезумял... и толкоз. Отнема около час и половина да схванете какво трябва да се прави и след това тръпката умира. След това играта се превръща в един виртуален тур из Града.

Опс, май обаче се отплеснах и забравих да говоря за едно важно нещо. Всъщност, най-важното – кражбите. Така все пак се казва цялата игра, нали... Thief!

Ами, тук отново имаме недоразумения от страна на разработчиците Eidos Montreal. Гарет е представен като легенда в Града, като име, което мнозина в тъмния свят знаят. Като виртуоз в кражбите, от когото се страхуват.

А какво правите в по-голямата част от времето? Крадете златни вилици, сребърни лъжици, пепелници и табакери като някакви квартални наркомани, които се чудят как да съберат пари за следващата доза!

Тук-таме има нещо по-интересно за кражба, особено когато успеете да намерите някой таен сейф. В тези случаи човек усеща това, което трябваше да е „истинският“ Thief. Да се сдобивате със скъпите предмети на тузарите! А не да обикаляте по нивата като скитници и да обирате изпаднали на пода златни монети. Признавам, че има и достатъчно скрити предизвикателства из нивата, макар че аз никога не съм им бил голям фен.

И все пак, пребъркването на всеки килер ми се струва по-скоро елемент, интегриран с цел да се увеличи тоталният геймплей, отколкото

Иначе, да се върна на кражбите – дори и когато трябва да се сдобиете с някой по-важен предмет от сейф, в повечето случаи пъзелът за разбиването му е прекалено скучен. Елементарна мини игра, в която няма каквато и да е креативност и омръзва супер бързо. Всъщност, в някои случаи има сейфове, за които трябва да четете писма от виртуалния свят, за да отворите или пък да проявите малко мислене. Което е добре – често цъках Thief напълно безмозъчно, тъй като ми беше скучен. Но хитрите пъзели се набиваха на очи.

Все пак те не са толкова много. По-често събирате стотинки от земята, отколкото да влизате в ролята на легендарен крадец.

Освен всичко друго, често можете да минете цели нива, без да откраднете нищо. Особено ако не е заложено като край на мисията ви да свите нещо важно. С което някак се изчерпва идята на Thief – уж сте крадци, а може и да не крадете! Някак най-важният елемент прилича на колекциониране, налично в почти всички игри!

Е, да, ниастина събраното злато ви помага да си купувате различни инструменти, с които да минавате нивата. Но ви уверявам, че те могат да се минат и без тях! Все пак говорим за модерна игра – трябва да е достъпна за всички аудитории...

Въпреки това, като плюс на играта мога да спомена битките... до някаква степен. Хубаво е, че на последната трудност ако ви спипат как се промъквате, това означава почти сигурна смърт за вас. Ако сте лице в лице с пазачите, те ви размазват за нула време... най-вече поради факта, че Гарет не може да нанася особени щети.

Да, самата система изглежда грозно. Имате един-единствен удар и отклон, а почти всички противници в играта ви атакуват с може би 2 движения. Което ми се струва до голяма степен нелепо – нямам идея защо една игра с висок бюджет и добро художествено оформление е недоизпипана в този елемент. Окей, ясно ми е, че бойната система няма нужда да е добра. Заради това отделям съвсем малко думи за нея. И все пак... трябваше да има повече старание.

Преди да приключа тази статия, нека да отделя няколко думи за сюжета на Thief. Ами, зле е. Само това ще кажа. Във виртуалния свят на Thief могат да се измислят какви ли не истории, а пък сценаристите са прибегнали до най-баналната такава... свръхестествената.

Общо взето, в началото на играта Гарет случайно попада на странен култ, който се опитва да призове могъщо същество от друго измерение. Главният герой попада тъкмо в средата на заклинанието, губи съзнание... и след това се възвръща като още по-могъщ от преди.

Както бихте се досетили, тази сцена дава на Гарет специални умения, но това не е най-лошото... ами фактът, че целият сюжет се върти около глупав свръхестествен елемент.

Да, окей, Thief е фантастична игра, не очаквам някакъв краен реализъм или нещо от рода. Но по дяволите, толкова ли беден откъм истории е Града, че да опираме до подобен сюжет?

Всъщност, не само историята е слаба. Диалозите са под всякаква критика, човек нерядко се чувства като прободен с пирон в мозъка, като ги слуша. Озвучаването им също е възможно най-лошото, даже на момент се присещах за епизоди на South Park, когато го чувах... с разликата, че в култовата анимация всичко е пародия. А в Thief бяха съвсем сериозни...

И така, достигам до графиката и звука. Както споменах в началото, Thief изглежда красиво. Наистина се използва Unreal Engine 3 –него сме виждали от стотици игри. Но в случая е оползотворен възможно най-добре! Особено ако говорим за осветлението на Града – перфектно.

Самият визуален също прави добро впечатление, макар че прочетох и някои критики за него. Като цяло, стабилно положение!

Звукът – при него съм раздвоен. От една страна, озвучаването е ужасяващо зле, тотално непрофесионално. Сравнимо с нискобюджетни игри като Dark! Нямам идея защо диалозите и репликите на Гарет и останалите персонажи звучат толкова зле, но това е факт. Меко казано съм изненадан, че високобюджетна игра е реализирана по подобен начин.

От друга, саундтракът е на топ ниво. Когато някой ви забележи музиката се променя, за да се върне към спокойни и сливащи се с фона тонове, когато опасността премине. Ефектите също си ги бива.

Заключението?

Thief е разочароваща игра. Прекалено модерна е – това е. Бих казал, че промъкването в един Splinter Cell: Blacklist беше изпълнено на много пъти по-високо ниво от това в Thief... а имаше и възможност да играете като Рамбо.

От една страна чекпойнтите са много. От друга – изкуственият интелект е разочароващ. От трета – нивата често са прекалено линейни.

Като цяло, бих окачествил Thief като поредната модерна игра. И нищо повече. Направена колкото да ви вземе парите... и толкоз. Всичко е хвърлено в художественото оформление, но то в никой случай не е достатъчно, за да си затвори очите за тоталните проблеми в геймплея.