Жалко, че след нереализирания потенциал на Remember Me студиото Dontnod пак предлага игра, която можеше да бъде... доста повече. В случая обаче Vampyr се опитва да седне едновременно на прекалено много столове и както обикновено се случва се оказва на земята.

Като цяло графиката е по-скоро за зелено. Наистина моделите на героите не са нищо особено и трябва доста да поиздуете, докато играта започне да изглежда добре. Но пък заради атмосферата на мрачния Лондон бих казал, че зеленото е заслужено.

Звукът... върши работа. Озвучаването на персонажите определено се лашка между посредственото и приличното - но бива. Саундтракът... не съм сигурен дали запомних с нещо.

Наистина Vampyr има свръхестествената способност да ни задържа и да ни кара да поиграем още малко, дори и да ни е станало скучно и досадно. Някакъв стокхолмски синдром. Но като тегля чертата - няма да запомня играта с добро.

Реално погледнато след първите няколко часа се чудех в коя рубрика да вкарам Vampyr. Но в момента, в който историята започна да се увърта, трудността стана досадно фалшиво висока и играта сякаш започна да полага прекалено големи усилия, за да ни губи времето с цел навъртане на часове празен геймплей... всеки следващ час ставаше все по-неприятен.

Предполагам, че Vampyr спокойно може да бъде вкаран в някой учебник относно гейм разработката. Понеже на много места, че даже вероятно и из нашите ширини, подобни дисциплини съществуват в университетите. Лошото е обаче, че причината, поради която трябва да влезе Vampyr в тях не е положителна.

Напротив - играта е ярък пример какво се случва, когато бюджетът за даден продукт приключи във възможно най-неподходящия момент. Някъде към нейната среда. И тогава трябва да се направи всичко възможно, за да се достави уж цял продукт... но се правят сериозни жертви в един или друг аспект. В резултат ще прочетете почти едни и същи неща за Vampyr.

"Има потенциал, но..." и оттам нататък редове относно множеството недостатъци на Vampyr и заключение от типа на "си струва, ако имате едно наум" или "не си струва в момента". Е, моето мнение е второто. За по-малко пари и с някои значителни поправки Vampyr може и да е приятен за игра. В момента... играта се лашка между няколко жанра и успява да разочарова във всеки от тях.

Но нека си представим, че хал хабер си нямате що е то Vampyr. Какво имаме в заглавието?

Играта ни пренася в Лондон от 1918 година, когато върлува грипна епидемия. Както вероятно знаете тогава болестта е взимала десетки милиони животи заради не толкова развитата медицина. Поради която причина виждаме един още по-мрачен и депресиран от обикновеното Лондон.

Тук бих отбелязал, че цялостната атмосфера на Vampyr е идеална. Графиката сама по себе си, дори и издута на макс, не е перфектна. Но пък Лондон е пипнат доста добре - вижда се любовта към детайла, вижда се как всяка една стая, магазин, склад изглеждат така, сякаш хора живеят или работят в тях. Има куп пръснати инструменти и домашни принадлежности - естествено в духа на онези времена, а всички квартали изглеждат съвсем реалистично.

Да, мащаб липсва. Действието се развива в малък отрязък от Лондон, който по-скоро прилича малко готическо селце, отколкото на този огромен град. Друг минус е, че прекалено много сгради и части от локации са директно копирани от други части на града. В резултат на което обикаляте едно място, което е 1:1 с друго и се чудите за пръв път ли сте тук или вече сте го разкривали. Което... е особено неприятно...

...но все пак основният плюс на Vampyr е атмосферата в града. И изглеждаше подходящо да започна с точно тази положителна нотка.

След кратко интро пък, в която виждаме описания горе Лондон се запознаваме и с главния герой - доктор Джонатан Рийд. Той се оказва в дълбока яма сред куп тела на загинали от грипа, които им предстои да бъдат заровени и забравени завинаги. Рийд не е случайно в този трап. Той бива счетен за мъртъв, но пък се събужда... като вампир.

За вкарване на допълнителна драма Рийд убива и сестра си някъде в първата минута от играта, заслепен от жажда за кръв - и оттам нататък вече започва основната кампания.

Преди да мина към геймлпея обаче ще поговоря за историята. И нека да кажа, че тя е една от основните жертви на приключилия рано бюджет на Vampyr. (Всъщност това си е изцяло моя трактовка, която може и да е далеч от истината, но ми се струва определено най-логичната.)

Та онова, което се рекламираше от сюжета в практически всеки трейлър на Vampyr са множеството хора в Лондон (вероятно говорим за двайсетина, може би максимум трийсет души), всеки от които със своите истории. Ние можем в един или друг момент да изпием кръвта на всеки от тях, което ни дава солидни точки опит.

И тук идва първият проблем. Реално обещанието на Dontnod, че ние задължително ще убием някого или много хора не се спазва. Просто защото Vampyr в никой случай не ни поставя в ситуация, в която задължително, без право на обжалване, трябва да елиминираме някого. Ако изключим първата сцена на играта Рийд никога не изпада в почти безпомощно, животинско състояние, което да изисква елиминирането на някое от основните NPC-та. Да не говорим, че Vampyr има четири финала и "добрият" от тях не предполага убиването на когото и да е.

Което ми се струва, че е значителна пропусната възможност откъм сюжет. И реално се чудя дали не се е планирало нещо друго. Понеже от първите представяния на Vampyr оставах с впечатлението, че в един момент задължително ще дойде момент, в който доктор Рийд да трябва да убие някого, за да утоли жаждата си за кръв. Но уви...

Иначе в самата игра са налични четири окръга на Лондон, в които са разпределени NPC-та. Те си имат цялостен индикатор за health, който включва средностатистическото физическо състояние на хората в него. Ако го оставите да падне до Critical е вероятно болшинството от хората да загубят своя разсъдък и да се превърнат в skal - вампири, подобни на зомбита, болшинството от които избиват всичко, което видят пред себе си (с малки изключения). Това, реално, не ви влияе толкова на кампанията, освен че губите местните магазинери (и логично куестовите линии на загиналите). Тоест можете да оставите всичко живо да измре или да изядете всички пред очите ви и пак да изкласите до положителния край.

Всъщност това е едно от доста негативните неща. Няма "истински" ранен лош край, в който да ви се каже - "Пичове, тука изпуснахте положението, тъй че ей ви един надпис Game over". Играта иска да ни втълпи, че решенията, които взимаме имат значение, но в общия случай то е козметично. Да, ако елиминираме един човек, който има връзки с останалите от дадено място - другите го виждат. Някои смятат, че вината дори е наша, понеже преди да дойдем ние "нищо подобно не се е случвало". И тъй нататък. Но като цяло няма драстична промяна.

А лошото е, че изключвайки тази механика - то прекалено много не остава във Vampyr. Да, основната история ме крепеше до един момент и преглъщах всички тъпотии, които можеше да и представи геймплея. Само че след средата си тя се превръща в пълно мазало. Представят ни се на юруш куп нови герои, които уж трябва да са много важни, ама не ни е дадено време да се запознаем с тях. Важни персонажи от началните минути сякаш биват забравени за едно десет, петнайсет часа и чак към края изведнъж се включват обратно. Което е чиста лудост. Като за капак имаме една безумна любовна история, скалъпена по-зле от сцена в порно плюс една бос в битка в едно гробище... която не искам да спойлерирам, но и до момента не разбрах какъв беше смисъла на всичко, което се случи там. От сюжетна гледна точка.

Изобщо не говоря и за това, че онова, което разследваме цяла игра се хвърля в кофата в стил Lost за финалните минути и ни се предлага едно абсолютно абсурдно, нелепо обяснение.

Но реално във Vampyr имаше куп възможности да ни се предложи нещо друго откъм финал. Надявам се сценаристите да не са измислили онова, което виждаме като край поначало. Мисля, че просто това е било най-бързото и евтино решение за да има... някакъв... край за Vampyr.

Но разочарованието е огромно, понеже аз успявах с много зор да се влача напред и напред в заглавието само с надеждата историята да е окей. И тя в началото е добра, основната. Но с напредване на времето започва да гълта все повече вода.

А реално всичко положително, което можете да видите във Vampyr е точно при история и атмосфера. Да, четох критики, че лицевите гримаси са прекалено стъклени и не предлагат нужните емоции. Така е. За някои. Наистина в днешно време с бруталния моушън кепчъринг сме се разглезили. Но немалко от нас помнят и времена в гейминга, в които движещите се устни се считаха за голяма екстра в дадено заглавие. Тъй че липсата на супер яки гримаси не ми прави толкова негативно впечатление. И бих казал, че подобно на Life is Strange от Dontnod успяват да държат минимум едно посредствено ниво на сценарий и диалози, понякога доста добро. Не мисля, че имаше чак толкова диалози, които да превъртя набързо и да кажа - "Баси простотията".

Доста често се замислях дали нямаше да е по-добре всички усилия да се хвърлят именно в кинематичната част. И в духа на Life is Strange да се вкара толкова геймплей, колкото... да се отбие номера, че има такъв. В духа на Detroit: Become Human например. Кой знае. Може би това щеше да е по-доброто решение. Но пък Dontnod са решили да правят "пълна игра"...

...и тук идва другото нещо. Как, по дяволите, Vampyr е толкова бездушен откъм геймплей, сравнено с Remember Me? Първата игра и пробив на Dontnod на голямата сцена? Предполагам, че повечето хора, отговорни за геймплея там са се махнали от студиото, особено и при силно кинематичния Life is Strange. В резултат на което няма и една нова или любопитна механика във Vampyr.

Играта откъм геймплей представлява... класическа игра от трето лице. И толкоз. Основното нещо, което правим в 90% от времето в битка е да правим отклони наляво-надясно (под формата на кратко вампирско телепортиране на основния персонаж). В този момент избягваме практически всички атаки на противник. Моментът за нападение пък идва, когато враг е приключил комбото си от удари, с което се опитва да ни удари или пък е пуцал по нас с арбалет или огнестрелно пушкало. Тогава почваме да помпаме левия бутон на мишката и така - докато не видим, че тръгват да ни атакуват и тогава пак правим отклони.

В началото противниците не правят сериозен демидж, но от средата натам ситуацията е друга. Дотолкова, че четири-пет удара по нас водят до смърт. И тъй като често се изправяме срещу двама или трима противника, то към две грешки могат да означават смърт.

Наистина AI-то е адски тъпо. И кайтването е адски лесно. Но бойната система е по-скоро дървена и не толкова прецизна - противниците могат да изминат различно разстояние и за разлика от Souls игрите не можем да пресметнем до сантиметър кога да се мръднем, за да избегнем удар. Също така е лесно да се заклещим в нещо си от околната среда, а ако сме заключили противник камерата се върти както й падне.

Тоест в общия случай ние се борим не толкова с противниците, а повече с контрола над доктор Рийд. А изгубим ли го - умираме понякога и за няколко секунди.

Да, във Vampyr смъртта не се наказва много. Връщаме се в началото на някоя зона, в която сме умрели. Но е досадно, че всички врагове, които сме избили преди това се съживяват. Което е необяснимо, понеже те не са безсмъртни вампири като нас, а обикновени хора или пък споменатите по-рано skal-ове. И тук-таме някое уродливо чудовище. Ама... да не задълбаваме толкова в логиката.

По-скоро досадно е, когато навлезем в зона с прекалено трудни противници и трябва да умираме често, за да стигнем до нейния край, че да продължи сюжета. Понеже във Vampyr има нива - играта уж се води за RPG - и сюжетът много често ни поставя в ситуация, в която сме доста по-надолу от враговете си. Така умрем ли един път... трябва пак да избием с досадно кайтване възродилите се противници. Което е излишно.

Наистина вразите и дават различни крафтинг съставки. Които винаги са полезни. Но един момент натам битките с няколкото типа противници стават толкова, толкова екстремално скучни.

Наистина доктор Рийд може да еволюира - с което да придобива и вампирски умения. Някои от които доста ефективни. Други - изцяло безполезни, което пък е от своя страна още една критика за Vampyr. В играта липсва нормална сейв система и вместо това всичко е конзолен autosave. Така ако направим грешно решение... просто го духаме. А немалко скилове във Vampyr просто не стават. И сякаш народно сме оставени да си ударим главата с тях... сякаш за да бъдем накарани да преиграваме?

Въпросните умения на Рийд пък се ползват с ресурса кръв. Него придобиваме предимно чрез захапване на враговете ни за кратко (макар че има и алтернативи - някои оръжия крадат кръв, а пък има и отвари, които ни осигуряват подобна). Така в битка често ще се опитаме да зашеметим някой противник, за да имаме възможност да си напълним този важен ресурс.

Рийд има и класическа stamina. В Souls стил ако тя падне до минимално количество ние можем единствено да ходим и ставаме лесна плячка за противниците. Тоест трябва да внимаваме да не помпаме, особено и срещу няколко врази. Излиза скъпо.

Откъм оръжия Vampyr се справя на някакво средно ниво. Имаме достатъчно разнообразие на подобни. Те са или такива за две ръце, включително любимата ми огромна бухалка, която едновременно прави прилични щети и зашеметява противници, с което ми дава възможност да им пия кръвчицата. Заедно с това имаме и други опция за комбинация от две оръжия - едно за лявата и дясната ръка. Основното задължително нанася щети, а вторичното ви осигурява ефект. Например по-голямо зашеметяване (което, както споменах, е важно, за да можете да хапнете гръцмуля на противниците и да си напълните кръвта) или пък опция за директна кражба на кръв (което е обяснено с това, че вие кълцате брутално противник и част от кръвта му директно влиза в устата ви).

Самите механики за ъпгрейд на оръжия са повръхностни. Почти всички от тях имат максимални пет нива, които се развиват чрез намиране на правилните крафтинг елементи. Те имат шанс да ви се паднат от противници или ковчежета, като в общия случай са обвързани с нивата им. Тоест и да си скъсате гъза от фарм в началото нямате да имате възможността да се сдобиете с най-високо ниво на дадено оръжие или пушкало (понеже забравих да спомена, че можете да носите и пистолети/помпи в лявата си ръка, които могат да са адски ефективни, особено при босове, само че уловката е, че ви трябват муниции за тях, а Рийд може да носи сравнително малко).

Реално откъм скилове и оръжия Vampyr предлага точно едно минимално ниво, което хем да е достатъчно, хем да не впечатлява. Иска ни се да видим какво ще стане, когато развием по-мощни умения или си ъпгрейднем някое оръжие, което ни кефи в даден момент. Ама някак... липсва онова удоволствие от "истинските" ролеви игри, при което с намирането на нещо яко ни е кеф да сечем враговете известно време. Чувството за прогрес във Vampyr липсва. Тамън да се изравним с противниците от една зона и вече трябва да ходим в другата, където пак сме на доста ниско ниво и пак трябва да кайтваме яко.

Макар че имаме една опция за бърз прогрес - да ядем NPC-тата от Vampyr. Колкото по-важни са те, толкова повече експириънс ни дават. И нека кажа, че не става дума за скромни числа. Един невинен гражданин на Лондон може да ни даде точки колкото 2-3 боса от Vampyr. Което определено си е много! Ако похапнем стабилно битките ще станат значително по-лесни.

Най-тъпото е обаче, че тази механика във Vampyr се ползва по най-тъпият възможен начин. Влиянието върху сюжета е много по-малко от влиянието върху геймплея при убиване на човек! Получаваме доста като подобрение на бойните умения, а пък при диалозите често не се разбира, че сме елиминирали някого.

Все пак е яко, че ако планираме да изядем някой жител на Лондон трябва първо да го излекуваме, за да има кръвта му максимална хранителна стойност. Което ме изкефи - едва ли не угояваш горките хорица като свине преди Коледа, колкото да им прекратиш съществуването.

Нека кажа обаче, че и за геймплея не е никак задължително да убивате когото и да е. Аз общо взето се въздържах и не чувствах, че това ми коства толкова много. Леко по-досадни битки заради евтината трудност и така. Както споменах в началото - трябваше да сме задължени да убиваме. И тогава да имаме някакъв тежък морален избор - този ли да си иде или онзи. Ама...

Връщайки се на вдигането на нива - когато тръгнете да качвате левъл трябва да починете един ден. Което... има влияние върху виртуалния свят. А именно - в четирите района на играта се разпространяват всякакви болести, които не трябва да излизат извън контрол. И тук идва много шибаната, досадна и глупава част от геймплея на Vampyr. Или всъщност комбинацията от няколко големи тъпни.

В играта няма опция за бързо пътуване. Тотално никаква! А нивата във Vampyr са лабиринти, напомнящи на Souls игрите, които първо трябва да обиколим и после да отворим врата, която свързва едното с другото. Но дори и тогава винаги се губим по няколко пъти, докато искаме да минем от един квартал в друг.

Така ако искаме да раздадем лекарства на жителите на някой район - то трябва да прекараме едно половин час, докато ги изнамерим всички! И после същото за другия, третия, четвъртия!

В резултат всеки път, в който тръгнем да вдигаме левъл се замисляме - "Губи ли ми се един час в раздаване на лекарства след това"... и отговорът е като цяло не. Заради което често се разхождаме много по-слаби от противниците, което пък води до още по-досадни битки.

Освен всичко друго за съставки трябва да фармим немалко противници. С което темпото на Vampyr се убива значително. Играта се превръща от RPG с акцент на сюжета в някаква фарм фиеста и обикаляне за раздаване на лекарства... която чат-пат се разведрява от продължаване на историята.

Не знам дали разработчиците не са искали да прикрият не толкова голямото количество съдържание във Vampyr с всички тези разкарвания... но и да са искали определено не са успели. Окей, навъртат се повече часове геймплей. Но боже, колко е скучен!

Всъщност и реално цялият фарм изкарва яко от атмосферата. Според историята има култ, който иска да изтреби всички вампири от лицето на земята и с оглед на това, което виждаме във Vampyr тея пичове са напълно прави! Щото практически всеки вампир в заглавието е задник в малка или огромна степен. Ама нашият доктор Рийд избива хиляди от тези човеци, без да му мигне окото. И си пие кръвчицата им с пълно щастие. Понеже са "лоши".

Което, естествено, е крайно елементарна трактовка. В игра, залагаща на сюжета. Айде, един Tomb Raider, в които младата и зелена Лара Крофт избива стотици хора по мега брутален начин, без изобщо да се впечатли - окей. Приключенска игра. Ама Vampyr е нещо различно. И определено щеше да е хубаво, ако бойната система беше по-различна. Не толкова аркадна, в която да трябва да избиваме стотици и хиляди противници. Ами по-бавна, в която да имаме морален избор и дали да убиваме онези, които се опитват да претрепят нас. Понеже е лесно човек да е етичен, когато някой друг се държи добре с него. Ама истинският тест е тогава, когато някой те преебе в гъза, но ти отстояваш вярванията си. Да се държиш добре с човек, който тотално да не заслужава добро отношение.

Е, във Vampyr е избран лесният път, който е общо взето "ший който те напада с брадвето, гърми с двуцевката и да не ти дреме хич". И след като съм осъществил десетина масови кланета и се върна в болницата доктор Рийд с поглед на бито куче започва да мрънка колко зле е да си безсмъртен вампир и как не иска да пие човешка кръв... айде стига.

Всъщност сега, докато пиша това ревю се замислям - какво трябваше да се случи, за да бъде Vampyr по-приятна игра? Говоря ако имаше същото съдържание, налично в нея в момента?

Най-големите минуси са онези, които не изглеждат толкова трудни за поправяне. Да имаше един шибан fast travel - това със сигурност прави играта много по-добра. По-малко противници за убиване, но по възможност битки, които да се усещат значими. Реално във Vampyr изобщо не са нужни чак толкова много безкрайни аркадни сблъсъци с врагове! Можеха да са малко, тук-таме, когато се случва нещо по значително!

И не чак толкова обикаляне, за да раздаваме лекарства на хората в Лондон.

Само това - при настоящите диалози, настоящия сюжет, настоящия незадоволителен край - щеше да направи Vampyr по-приятно заглавие. Такова, което може би щеше и да бъде в ънхейтабъл. Но във всеки един момент, в който тръгвам да се потапям в хубавата атмосфера заглавието успява да ме изкара от нея. Да ме изнерви и да ме накара да си задавам въпроса - "По дяволите, защо продължавам да играя"... само за да изляза от играта и вляза обратно в нея след малко.

Явно Vampyr успява да образува у човек някакъв стокхолмски синдром. Но все пак, когато тегля чертата - не мисля, че е игра, която ще запомня с добро. Не мисля, че ще е игра, която бих изиграл отново.

Мисля, че Dontnod все пак могат да вкарат някои малки промени, макар че едва ли такива ще видим. Промени, които да направят играта по-приятна за онези, които може би ще я вземат, когато цената й падне до 20, 30 лева в някоя разпродажба на Steam. Или магазините на PlayStation 4 и Xbox One.

Но дотогава... няма как да препоръчам Vampyr. И няма как да не отбележа, че много ми се искаше Dontnod да направят нещо като Remember Me, което обаче да бъде успешно колкото Life is Strange... но явно това няма да се случи. И може би е за добро. Може би е по-добре студиото да се насочи към онова, което прави най-добре - кинематичните игри.