Графиката не е особено красива, специално пък ако нямате възможност да я издуете на макс. А с техническите проблеми и ужасната оптимизация това ще ви е доста трудно, ако нямате топ PC. За конзоли само мога да гадая как изглежда Watch Dogs: Legion, но предполагам, че е грозноват.

Звукът е на моменти окей, но голям брой герои звучат прекалено нискобюджетно. Много по-често Watch Dogs: Legion ми напомняше на игрица среден клас в озвучаването си, отколкото на AAA, за какъвто трябва да минава.

Watch Dogs: Legion не е скапан или скучен откъм геймплей - просто омръзва прекалено бързо. Интересни са първите часове, докато опипвате почвата и изпробвате повечко геройчета. Но някъде тогава ще осъзнаете, че няма особено значение с кого играете. И оттам нататък просто минавате еднообразни мисии в кампания, в която е трудно да бъдете въвлечени при липсата на смислен главен герой.

Идеята на Watch Dogs: Legion има потенциал, но реализацията е на посредствено ниво. Като добавим и множеството технически проблеми... и крайният резултат е бързо забравящ се продукт, труден за препоръчване.

Watch Dogs: Legion ме спечели още от първия си подробен геймплей трейлър. И нямаше как иначе – възможността да играем с всяко NPC от виртуалния свят звучи супер яка. Естествено имах своите съмнения – обикновено когато имаме чак толкова амбициозна идея, то крайните резултати са два. Или виждаме някое смазващо заглавие. Или се оказва, че доста от нещата са изглеждали добре на трейлър, а пък в реалност геймплеят си е най-обикновен.

В случая на Watch Dogs: Legion имаме втория сценарий. Дали наистина можем да играем с всяко NPC? Да го привлечем към каузата на хакерската група DedSec? Да. Но проблемът е, че в по-голямата част от времето нямаме особена мотивация да играем с различни персонажи. А това общо взето убива цялата идея на заглавието.

В резултат е доста вероятно човек да играе предимно с един-единствен герой, а пък останалите да стоят като дълбоки резерви, пиейки си бирата под кръчмата, падаща се главния щаб на DedSec. Заради което бих казал – жалко, че хубавата идея не е била реализирана малко по-добре.

А пък когато добавим жалкото техническо представяне на Watch Dogs: Legion, който върви ужасно на прекалено голям набор от машини, то бих заключил, че ще е най-добре да изчакатe... и то дългичко, преди да си вземете заглавието.

Нека карам по обичайния начин обаче – започвайки с историята. Watch Dogs: Legion ни пренася в съвсем близкото бъдеще – може би някъде около края на 2020-а и началото на 2030-а. Тогава развитието на изкуствения интелект и роботиката са прогресирали сериозно, а пък цели градове като Лондон биват компютъризирани в значителна степен. Навсякъде щъкат автономни автомобили, хвърчат безброй дронове, футуристични рекламни табла с холограми ни рекламират най-разнообразни продукти.

В началото на играта в столицата на Англия избухват куп бомби, които са приписани на хакерската група DedSec. Това служи и като добър повод за въвеждане на военно положение, докато не бъдат открити виновниците. Така ние – бидейки част от DedSec, трябва да открием какво точно се е случило и кой стои зад атентатите. Опитвайки се и същевременно да възвърнем нормалния ред в Лондон.

Любимата ми Пенка и нейния летящ дрон... а също и графиката на 1080p и ниски детайли, която е хем грозна, хем и дори на нея играта пак върви яко зле

Дотук играта не звучи като нещо особено различно, сравнено с миналите две части. Поне откъм история. Огромната разлика е обаче, че тук нямаме основен главен персонаж. Освен няколко героя плюс изкуствения интелект Багли, останалата част от DedSec е напълно произволна подбрана - състои се от хакери, които ние наемемe в течение на кампанията. И тук вероятно идва един от първите проблеми в играта.

Сюжетът, който сам по себе си не е нещо особено, изглежда още по-посредствен, когато на разположение имаме куп генерирани на случаен принцип герои. Голяма част от които са изключително грозни, но не това е лошото. Немалко са озвучени много посредствено. Което е повече от логично.

В Watch Dogs: Legion имаме значително количество озвучен текст. Не съм сигурен дали имаме 40-50 гласа, озвучаващи практически цялата кампания - може и повече да са. Това, обаче, води до един сериозен проблем. А именно – нивото не е особено високо. От една страна е очевидно, че са били наети по-скоро посредствени гласови актьори. От друга – доста от тях не са се старали много-много и просто са изрецитирали стотиците страници текст, които са били сложени пред тях.

Заради това Watch Dogs: Legion се усеща много повече като игра от среден клас тип GreedFall, отколкото като AAA. Да, не искам да съм прекалено критичен. Ясно е, че няма как да вземем Трой Бейкър, Нолан Норт и още 50-ма от най-популярните гласови актьори в гейминга, за да направят топ озвучаване на Watch Dogs: Legion. Никой не би инвестирал толкова пари, особено и при положение, че е много възможно да си изберем 1-2 персонажа, с които да играем, и дори да не чуем някой популярен глас и един път.

Все пак – заради концепцията, позволяваща ни да играем с всеки жител на града, историята страда. Екстремално трудно е да се представи качествен сюжет чрез обикновените, безлични NPC-та. Трябва да има някаква спойка, някакви „готови“ персонажи, които да дърпат действието напред. Е, Watch Dogs: Legion не изобилства от такива.

Но ако мина директно към геймплея, то по-лошото е друго – различните жители на Лондон не се усещат чак толкова разнообразни. След не толкова дълго време ще осъзнаем, че в Watch Dogs: Legion реално имаме определен брой различни класове. И всяко NPC условно попада в един от тях. Дали ще е обикновен уличен бияч, полицай, медик, строителен работник, шпионин, специалист по дронове или нещо друго. Из града имаме стотици NPC-та, които имат абсолютно идентични умения. Да, някои човечета имат по 4-5 скила от даден клас. Други – само по един. Очевидно последните не са особено привлекателни и шансът да ги вземем при нас в DedSec е почти нулев.

Има някаква тръпка, докато се опитваме да намерим възможно най-полезния човек, с който разнообразието от умения в DedSec да се увеличи. Също така е винаги приятно да четем различните истории на персонажите, интересните подробности за миналото им. Има всякакви забавни бъзици (точно както и в предишните две заглавия от серията).

Но след като прекараме известно време да наемаме всякакви различни геройчета, което вероятно е най-интересното нещо в цялото заглавие, то идва другият значителен проблем.

Няма особено значение с кого точно цъкаме. Защо ли? Тук става дума за решение на ниво дизайн, което е било взето. С което не съм сигурен дали съм особено съгласен.

Ubisoft Toronto като цяло са имали две опции при създаването на Watch Dogs: Legion. Едната е била да се направят секции в отворения свят, които могат да се минат само от един клас герои. Например такива със супер смъртоносни противници, където можем само да се промъкнем; други секции, които изискват специални хакерски умения и без точния специалист не можем да се справим и т.н. Другата опция е била всяка част от Watch Dogs: Legion да се отвори към абсолютно всеки възможен стил на игра – да може да се мине с груба сила, с промъкване, с вкарване на дрона-паяк и прочее.

Ubisoft са избрали втората и според мен тя е била по-лошата. Тъй като играта е направена така, че да можем да я минем с почти всеки герой, то тя става лесна. Дори и на високите трудности.

Бих казал, че това за мен е синдромът Deus Ex: Human Revolution. Една по принцип добра игра, която е в рубриката ънхейтабъл, но и в нея секциите бяха отворени за минаване по почти всички възможни начини. Съответно от един момент нататък просто започвах да се чудя - "Къде е шахтата, която минава през цялата секция и стига до другия ѝ край?". Практически винаги имаше по една такава.

И в Watch Dogs: Legion е същото. Дори и буквално - все има някаква малка шахта, в която да вкараме дрона-паяк, с който можем да се промъкнем, да скочим почти навсякъде и да хакнем почти всичко, докато наш герой си пие кафето надалеч и управлява роботчето с дистанционно.

Традиционни за Ubisoft проблеми като глупавото AI също са на линия. Дори и да играете на максималната трудност - противниците рядко правят нещо интелигентно. Често можете да се скриете зад някой ъгъл и да избиете десетки от тях с хедшоти, докато те и идват на редичка. Тактика, интелигентно поведение в битка - забравете. А пък ако решите да предложите и малко хитрост... просто започвате да се гаврите с лошковците.

Дали ще си пуснете невидимостта и ще нокаутирате всички с по един удар в гръб. Дали ще ползвате някой специалист с дронове, чиито машини могат да зашеметят почти всички наоколо. Дали ще се възползвате от десетките капани по нивата, които можете да хакнете и те да се обърнат срещу вразите. Противниците ви просто не будят респект. Да дори и да ви забележат - просто е толкова лесно да се откъснете от тях.

Да, често Ubisoft не правят игрите си трудни и несъмнено това е умишлен ход. Но конкретно в Legion ниската трудност допълнително ни демотивира да сменяме героите. За какво ми е специалист в битките отблизо или пък шпионин в стил Джеймс Бонд при положение, че и строителката Пенка с нейния дрон ми върши перфектна работа в 99% от случаите?

Аз, реално, изиграх огромна част от играта баш със същата героиня. Която всъщност бе първата, станала част от DedSec. Или втората. Още в началото на играта играта ни приканва да си наемем строителен работник. На някакъв строеж имаше 5-6 човека, всички с еднакви умения, ама различни имена. Една от тях - Пенка Петров. Казах си - няма как да не играя с нашата мацка.

Е, да, Пенка беше крива и грозна на ужас (достатъчно, че да спечели конкурс за красота у нас), както и голяма част от NPC-тата в Watch Dogs: Legion - играта направо ме върна в началния екран на Oblivion или Skyrim и натискането на бутона "Randomise" за героя - само там последно виждах такива грозни същества, с каквито се сблъсках тук.

Ама Пенка, колкото и да беше крива, имаше летящ дрон. Който е хипер ефективен - най-вече защото може да бъде призован веднага и да ни помогне в куп ситуации. Трябва да вляза някъде? Спускам се с дрона отгоре, пускам невидимост и след 2-3 минути съм преминал секцията. Трябва да стигна до другия край на Лондон? Дрона, бейби. Което ми спестява ужасяващото, хипер дървено, скандално скапано управление на автомобилите в Legion. Тази простотия така и не се оправи в серията - и първият Watch Dogs беше зле в този аспект, и втория, и третия.

А когато си намерите вашата Пенка в Watch Dogs: Legion - всичко останало става скучно прекалено бързо. Специално ако човек е играл и миналите две игри. Голяма част от хакването си е все същото. Немалко моменти ми изглеждаха директно като копи и пейст от миналите игри. Доста мисии са "Иди, хакни нещо, сега шофирай обратно през целия град". На немалко моменти се усеща, че играта по-скоро се опитва да ти губи времето. Понеже кампанията не е толкова дълга (предполагам заради това, че е изцяло озвучена за всяко NPC, с което тръгнете да играете - което си е плюс, определено, но все пак с посредствената актьорска игра е малко трудно да намерим персонаж, който да ни допадне, поне за мен беше тегаво).

За да бъде допълнително улеснена играта пък имаме и ъпгрейдите за героите. Можем да изберем едно оръжие, което да екипираме на всеки член на DedSec, а също и по един специален скил. Във втората категория ако изберем нещо супер ефективно тип невидимостта или пък дрона-паяк и тогава с практически всеки можем да минем играта, включително и ако си наемем някой слабоподвижен дедак. Допълнително тези ъпгрейди се отключват сравнително бързо, а като направим 1-2 бързи обиколки на Лондон можем да намерим достатъчно от ресурса (който обикновено е скрит на някой покрив, тоест ни трябва някоя Пенка с дрона ѝ).

Но едно от нещата, които най-много ме отблъсна от Legion, е оптимизацията. Или по-точно липсата на такава. Играта така и не ми тръгна както трябва, без да нацепва брутално на моменти без никаква причина. И това - когато я пуснах на най-ниски детайли, при положение, че на същата машина Assassin's Creed: Valhalla върви далеч по-добре на средни-високи настройки и изглежда безкрайно по-красиво.

За техническите проблеми на играта можете да прочетете много хорър истории, особено за конзоли. Което означава, че ако още се колебаете - най-добре е да чакате. Да, с Ubisoft+ заглавието ще ви струва едни 30 лева за един месец. Като е вероятно да го изиграете за уикенд или нещо такова. Тъй че не ви пречи да рискувате. Ама за конзоли - не бих препоръчал. Докато не мине поне половин година.

Да, ако си падате по виртуални разходки в реални градове - начина, по който Лондон е направен получава похвали. Наистина столицата на Великобритания е прецизно пресъздадена. И ако играта ви тръгне добре ще има какво да гледате. Ама поне на мен за около час ми втръсва от виртуалните гледки. Сгради като сгради - Бъкингамския дворец, Биг Бен, ала-бала, яко е да ги видите един път, но след два-три часа си стават част от фона.

В заключение бих казал, че не съм сигурен къде точно са се объркали нещата в Watch Dogs: Legion. Личната ми спекулация е, че в един момент е станало ясно, че проектът просто е прекалено амбициозен. Вероятно екипът, отговорен за Legion, в началото си е казал - "Братче, измислили сме нещо супер яко, GOTY-то ни е в кърпа вързано". Но колкото повече е напредвала разработката, толкова повече е ставало ясно, че трябва да се потроши сериозен ресурс, за да бъдат реализирани нещата както трябва.

И за качественото оформяне на десетки или стотици герои. Които би изисквало много работа - ако трябваше всеки от тях да си има някакъв уникален характер, да е добре озвучен, да виждаме историята леко различно през неговите очи. И на ниво геймплей - ако трябваше да има по десетина места на картата, които да могат да се минават само от определен специалист-герой, то тогава трябваше да има стотици и стотици локации. Това е много труд. Това са и много пари.

А Watch Dogs не е Assassin's Creed. Не е толкова голяма серия и подобни вложения едва ли щяха да са оправдани.

Разбирам бизнес гледната точка на Ubisoft. Разбирам и маркетинга, който айде да не казвам, че беше лъжлив... ама наистина показа Watch Dogs: Legion във възможно, ама възможно най-добрата му светлина. Но чисто и просто аз виждам играта като една яка идея, която не е изпълнена и на половината си потенциал.

Дали играта е помия, не. Дали я играх с погнуса и насила, не. Но в настоящия ѝ вид не мога и да я препоръчам. Малко като я постегнат технически, ако добавят още малко съдържание - тогава може и да си струва. При напрегнатия гейм календар сега - Watch Dogs: Legion не се отличава и грам.