Графиката и атмосферата са на ниво. Сами по себе си заслужават зелено. От друга играта изобщо не е оптимизирана технически, има брутални спадове във фреймрейта на места, а освен това и гличове, заклещвания, какви ли не подобни проблеми. Заради което - сиво.
Ефектите като цяло вършат работа. Саундтракът също. Но нищо не се отличава особено. Гласовата актьорска игра в кампанията също е по-скоро посредствена. 
При всички минуси, които ще опиша за играта в статията - а те са много, мога все пак да кажа, че има и някои проблясъци. Направих 40 часа пред заглавието и не е да кажеш, че някой ми е държал пистолет на тила. Все пак - в по-голямата част от времето просто чаках да стане по-добре. Да стане нещо забавно и наистина яко. Но не ставаше. 
Като цялостна оценка на Wolcen все пак ще дам червено. Заради отношението на разработчиците към геймърите. Заради излишно високата, тотално неоправдана цена. Заради значителната счупеност на Wolcen на куп фронтове. Не че е невъзможно играта да стане по-добра, но действията на студиото зад заглавието са прекалено хаотични и не изглежда да има какъвто и да е план за действие.
Въпреки цялата си счупеност, множество технически проблеми и сериозна липса на баланс Wolcen: Lords of Chaos може да ви се хареса на един фронт - ако го разгледате просто като безмозъчно забавление и нищо повече. Да си го пуснете, минете 2-3 подземия, поубиете малко противници, докато ви стане скучно или крашне - да спрете играта и да поцъкате лекичко пак след няколко дни.
Другият вариант пък е да намерите на късмет някакъв билд, който е хем приятен за игра, хем и почти всички умения, които ползвате за него, работят. Което, вярвайте ми, не е лесно!
В тези случаи целия списък от проблеми, малки и големи, който е толкова внушителен, че не съм сигурен дали ще го покрия в ревюто, може да мине покрай вас. Ако искате обаче да подходите сериозно, да се задълбочите, да направите някой як билд... да подходите нАучно, тогава ще е съвсем различно. Като гозмат гъз пред вас ще лъснат всички проблеми на Wolcen. И е съвсем възможно да се превърнете в някой от големите критици на играта.
Аз вече написах едно много по-критично ревю от настоящото. И макар играта да си остава в хейт ревюта, то след последния пач поне мога да потвърдя, че разработчиците се опитват да поправят внушителното мазало, което изплюха пред играчите. Не, не смятам, че Wolcen си заслужава в момента. Особено на тази кожодерска цена от 70 лева. Но за разлика от предишното ми ревю, този път поне вярвам, че има шанс заглавието да бъде горе-долу поправено.
Баланс не знам дали някога ще има. Нямам идея колко умения ще нърфнат здраво и колко хора ще псуват заради това. Но евентуално Wolcen ще се закрепи поне технически. И, мамка му, може би някой ден ще се оправят всички счупени умения в пасивното дърво...
Дори и при това положение обаче заглавието едва ли ще може да оправдае цената си... но за това ще говоря после. Защото по традиция започвам с историята.
За която всъщност няма какво толкова да кажа. Тя е такава на конвейер за изометрично екшън RPG.
Нашият човек е избраният, който да се справи с надигащо се демонично зло. С течение на времето изродите от недрата на земята стават все повече, все по-грозни и агресивни, като ние трябва да ги изтрепем, спасявайки междувременно и света. Най-обичайното.
От подобна игра, естествено, няма как да очакваме някаква велика история. Но онова, което ме дразни във Wolcen е, че има прекалено много празен лаф и разточителни, посредствено направени кът сцени. Които усещах така, сякаш просто ми губят времето. От един момент нататък почнах да следя историята по диагонал, превъртайки повечето разговори - но не смятам, че съм изгубил каквото и да е.
От друга страна като плюс бих посочил атмосферата. Wolcen очевидно има сериозни вдъхновения както от Diablo III, така и от Warhammer - имаме хем средновековен фентъзи свят с магии, хем и някои сериозни научни достижения, например rail gun-ове, роботизирани mech-ове за противниците и тъй нататък. Оформлението на виртуалния свят като цяло остава добро впечатление. Например уменията на стрелеца са приятен микс между пуцане с лъкове и използване на пистолети и дори своеобразен гранатомет. Макар че клас като боецът си е... абе, боец, влиза в меле с двуръкото си оръжие, евентуално меч и щит, и сее смърт.
Несъмнено видът на Wolcen е едно от нещата, които води до приличното количество продажби. Играта е вероятно да ви спечели, бидейки едно от по-добре изглеждащите изометрични екшън RPG-та.
Което далеч не значи, че технически заглавието е окей! Напротив. Онова, което видяхме преди няколко седмици беше един пълен технически мазаляк. Не само мнозина не можаха с дни да влязат в сървърите на играта, но дори и да се играе офлайн има какви ли не простотии. Заклещвания в околната среда. Крашове, изискващи рестарт. Всякакви гличове, включително и на елементи от интерфейса. Абе, безумие.
В толкова счупена игра няма как да се мине и без спадове във фреймрейта. Те също са адски много. Цели зони на Wolcen са хипер зле оптимизирани и в тях кадрите редовно падат двойно и тройно.
Но това не е толкова лошо, колкото някои решения на ниво дизайн на разработчиците. Които не бих нарекъл точно "бъгове", но са определено странни като усещане, особено от феновете на екшън RPG жанра. Например регенерацията на кръв и кражбата на живот. Които не се случват моментално, ами по време на т.нар. tick-ове, които са един път на секунда или на половин секунда. В резултат на което изглежда така, сякаш лекуването, включително и чрез отвари, не работи веднага. И ни се струва, че кражбата на живот не действа, защото ефектът идва със закъснение.
Друг проблем е невъзможността да ползвате две умения в почти един и същи момент. Ако в разгара на мелето натиснете две копчета практически едновременно, за да си пуснете две неща - то командата за първото се приема, за второто не. Заедно с това има към половин секунда забавяне, преди да можете да си пуснете и второто умение.
Да, знам, че задълбаването за половин секунда изглежда като излишно заяждане. Но по дяволите, усеща се и то много във Wolcen. Поне половината от смъртите им дойдоха, понеже си мислех, че съм активирал лекуването си... но се оказваше, че заради това "скрито" забавяне това не се е случило. Заради което добих навик да помпам като изоглавен на някои умения, за да се уверя, че най-накрая играта е благоволила да ги активира.
Само забавеното действие на уменията кара Wolcen да се усеща муден. Но като за капак скоростта на движение е бавна, а и битките не се развиват на особено високо темпо. Особено на по-високи нива, когато си е баш MMORPG - заставаш, лупаш противника, той те лупа и тук-таме правиш някое кълбо, за да избягаш от супер магия. Мудно движение, мудно приемане на командите и много често по някаква причина нещо не сработва. Тръгвам да се движа - героят ми стои на място. И се чудя защо? Някакъв ефект ли? Противник ли ми е застанал на пътя (макар и да не се вижда)? Нещо друго?
Графично Wolcen е красив, но най-важното нещо в екшън RPG е колко мазна се усеща бойната система. Тук тя не е такава. Изисква се известно време, може би 10, 15 часа, за да свикнете с нея.
А докато съм на темата, то ще продължа и с вероятно най-голямата ми критика към играта - трудността на противниците. Специално ако говорим за редовите сополанковци. Те са брутално лесни. Когато цъкаме кампанията, нормалните келеши изобщо не ни правят впечатление. Премазваме ги като помияри и продължаваме напред. А още по-забавно, когато стигнем до ендгейм подземията... ситуацията не се променя и там. Обикновените гадове все са само плънка, която умира бързо и не съм сигурен дали от един момент нататък ме убиха дори и един път. Всъщност дори не знам дали за всички близо 40 часа, прекарани пред заглавието, паднах жертва на обикновени противници.
Този подход има един плюс, но същевременно - няколко минуса.
Хубав е за постигането на явно желания ефект - играта да е по-скоро кежюъл екшън RPG. Дори и да направите кофти билд, то е почти сигурно, че ще натупате хубаво лошковците.
Какво е лошото обаче?
Босовете в кампанията, особено втория и третия, са брутално тегави. До тях си стигате с подскачане, пеейки си весело ля-ля-ля-ля... и конкретно в моя случай вторият бос просто ми пръсна гъза. Не само един път, ами няколко. Просто защото билдът ми беше абсолютно зле. А това, че премазвах всичко преди това само ми създаде фалшива илюзия, че се справям добре.
Е, респециализирах (че даже и без помощта на интернет), случайно попаднах на едно супер бъгаво умение, с което утрепах и този бос, и всичко останало след него в продължение на 3-4-5 часа (докато не го нърфнаха). Но предполагам, че не на всеки този контраст в трудността ще се понрави. Дори и в ендгейм подземията - нормалните противници правят мизерен демидж, а изведнъж като дойде специален такъв или бос, той вкарва някакви колосални щети и може да ти вземе и половината, и повече кръв отведнъж. Което е стряскащо. Не само защото изведнъж ти се стоварва някакъв чук върху главата, ами и човек просто няма идея дали цъка "правилно". Дали билдът му е окей или даден бос е зле балансиран. Или обратното.
В почти всички екшън RPG-та обикновените противници са ни барометърът как се справяме. Не че са някакви супер тегави, ама ако видим, че и те ни създават проблеми, значи лошо.
Във Wolcen нормалните сополи винаги са зле. Което мисля по-скоро не е в услуга на играчите. Защото предполагам, че доста по-кежюъл геймъри ще се изнервят най-малкото от бруталните босове в края на втори и трети акт.
Да, можем да респециализираме. Но пък по време на кампанията валутата, с която трябва да ресетнем пасивното дърво, идва малко по-трудно. И е възможно да се окаже, че трябва да фармим, за да можем да продължим нататък.
Самата кампания пък е по-скоро раздута. Може би отнема едно 15 часа, за да се мине, което число изглежда повече от прилично. Но по-голямата част от това време харчим в еднообразно убиване на лесни противници. Очаквайки да стигнем до ендгейма. Да, Wolcen е от този тип игри, които сякаш ни казват - "Вижте ся, тука е леко скучничко, ама когато стигнете до ЕНДГЕЙМА ще е много яко".
Само че не е. Защото ендгеймът на Wolcen е силно ограничен в момента. Всичко, което имаме на разположение, са два вида подземия. В едните трябва да убием 5-6 специални противника, за да ги минем. Другите пък са едно към едно с Greater Rift-овете на Diablo III. Влизаме някъде, убиваме известно количество гадове, което извиква боса, пребиваме го.
За разлика от Diablo III разнообразието във Wolcen е скромно. Първо, че няма достатъчно произволен елемент в подземията и те изглеждат еднакви. Мисля, че има някакви вариации, но прекалено малки и прекалено бързо човек научава всичко наизуст. Като за капак темпото е бавно, трябва да убием прекалено много гадове, за да стигнем до боса. В последния пач ми се струва, че това се пооправи... но пак е проблем. Всяко подземия отнема едно 30, 40 минути сигурно. Ако убиваме гадовете що-годе бързо. Просто флегматичното влачене отнема доста време. И многото на брой противници.
Не само това. В отрочето на Blizzard и плячката е далеч по-добра. Което вече е голям, голям проблем за Wolcen.
В сигурно 95% от времето просто се влача в подземията, убивам лесни противници и не получавам нищичко. Дори и да налея всякакви модификатори на някоя карта, за да увелича шанса за намиране на магически предмети, то такива рядко падат. Wolcen е супер скръндзав за легендарните и уникалните (двете най-високи рядкости). Не само това, но и доста от уникалните предмети, които ми попаднаха... чисто и просто бяха скапани! Да не кажа абсолютно неизползваеми. Някакви обикновени жълти чикийки, които бяха намерил преди 10 часа ми вършеха далеч по-добра работа, отколкото някое щастливо блещукащо в лилаво оръжие или броня.
Причината за това, предполагам, е подходът към уникатите в Wolcen. Който е малко подобен на Path of Exile. При тях се залага на малко на брой бонуси, които ни дават, но за сметка на това са налични силни пасивки. Например възможност с оръжие за боец да ползваме заклинания с електричество. Брадва, която ни имунизира към всякакви ефекти, възпиращи движението ни. И тъй нататък.
Което звучи добре. Но за сметка на това останалите модификатори на уникатите - пасивни бонуси към кръв, резисти, щети и тъй нататък, са скромни. Дотолкова, доколкото някое стандартно жълто оръжие или броня има много повече и е далеч по-полезно.
Да, ако целият ви билд зависи от едно оръжие (например това с електричеството, което споменах горе), тогава можете да се жертвате. Но при повечето бонусите са толкова скромни и толкова насочени към някакъв определен сценарий, че просто ви отказват.
Което е сериозен минус. Екшън RPG с кофти уникати... е Diablo III по време на пазарната си премиера... и това е много, много зле!
Приятно е, когато проблесне уникален предмет...
Има и още нещо, обаче - броните имат някои вдъхновения от Path of Exile. А именно - те могат като основен бонус кръв, енергиен щит, резисти или комбинаци от трите. Енергийният щит в общия случай ни върши работа, ако изберем конкретни билдове с него. Съответно в общия случай предмети с него почти винаги не ни вършат работа, особено ако решим да залагаме на повече кръв/резисти... или казано инак, класическо танкване. Поне при мен като за някакъв ташак 4/5 от уникалните и легендарни предмети бяха точно с шибания щит. И тъкмо се зарадвам, че блесне някой лъч към небето и после - кур.
Сега тук няма да се правя на 6 без 10 и да казвам, че играта трябва да ни залива с луут. Но въпреки това Wolcen има нужда от повече плячка. За да вижда човек някакъв смисъл да играе заглавието. Да, то е лесно. Ама това няма значение. Може би есенцията на екшън RPG-то е да се гавриш с противниците си. В Diablo II като се назобиш брутално ставаш Нео и мажеш всичко наред. Ама все пак продължаваш да играеш... ей-така, за да ти падне някоя по-яка руна, Tyrael's Might или нещо друго. Wolcen просто не ни дава плячка. Което е най-големият минус за луут игра.
Нека отбележа все пак, че имаме някаква свобода при оръжия и брони. Заради две механики в играта. Първата от тях са съставки, подобни на основната валута от Path of Exile. Те могат да сменят всички статистики на оръжие/броня или да добавят нова. Уловката е, че за легендарните и редките предмети са ни нужни и съответните фешън съставки. Които падат адски рядко. За легендарни оръжия ми се паднаха 2 бройки за 40 часа. За уникалните нула.
Та благодарение на съставките можем да превъртаме жълтите предмети, които играта ни пуска в мега промишлени количества, че да можем да подсилваме героя си отвреме-навреме. Особено когато отключим брони от по-висок tier (който е на всеки 10 нива - 50, 60, 70 и т.н.).
Доколкото разбъркването на статистиките ни дава някакъв контрол в хаоса на луут системата на Wolcen, то намирането на подходяща жълта броня си мяза на досадна офис работа. Играта ни хвърля стотици такива за всяко подземие. И човек трябва да ги вдигне, разгледа, хвърли обратно. Пълна досада. В по-голямата част от времето не ми се занимаваше с това. Очаквах само легендарни и уникални предмети... само за да ме разочароват, когато най-накрая се паднат.
Но не това е най-лошото в играта. А нещо друго - фактът, че може би третина от уменията, пасивни и активни, в нея са счупени! По един, друг, втори или трети начин. Въпреки че имаше вече 3 големи пача на Wolcen от пазарната премиера насам.
Някои от уменията чисто и просто не бачкат. Пише, че имат някакъв бонус или някакво условие за получаването му. Изпълнявате го. Какво става - едно голямо нищо! Нито щетите ви се увеличават, нито защитата.
Естествено вие трябва да влезете в ролята на бета тестър, за да разберете дали даден скил бачка или не. Защото много от тях нямат никакви иконки или други индикатори, че изобщо функционират. Като цяло ако пише, че нещо ви дава примерно 10% резисти при някое условие, вие специално трябва да отворите екрана със статистиките и да следите дали числата се сменят своевременно.
Влизането в тази роля за игра, струваща 70 лева, разработвана от половин десетилетие е пълна лудост. И нелепица. Но в резултат аз не само, че не се доверявах на много умения и ги тествах дали работят, но и на всичкото отгоре се чувствах адски разочарован, когато някое се оказваше счупено. И ми хвърляше целия билд в кенефа, ако зависеше от него.
Други умения обаче са счупени по различен начин - те са супер ефективни. Дотолкова, доколкото посочените числа изобщо не кореспондират с реалността. Уж пише, че нещо прави еди какви си щети, но в битка те са брутално по-високи. Просто ей-така.
Въпреки че тук има нещо интересно - доста от уменията нямат обяснения какво правят. Системата им е подобна на Diablo III - имаме основен скил и модификатори, които го подсилват. Като можем да екипираме ограничен брой от тях. Някои модификатори директно променят действието на скил. Но обяснението им е от рода на "увеличава щетите за сметка не нещо си", но не са посочени точни числа. Така човек просто пробва на късмет и намира някои умения, които са нечовешки добри.
Няма да говоря за Bleeding Edge, който правеше мега брутален демидж и беше равносилен на god mode. Но други умения също са яко добри. В последния пач например summon-ите ги направиха толкова силни, че само те ми убиват босовете на подземията, а аз си стоя и си танквам, пиейки кафенце.
Дотук нищо не звучи толкова драматично, нали? Има счупени умения, лошо. Ама ще ги оправят. Поне са налични силни такива, за да се компенсира, нали?
Но ето го лошото нещо в случая - когато си направиш билда, ти не знаеш кое ще бъде нърфнато. Защото не знаеш кое работи по предназначение и кое е бъг. Не мисля, че и самите разработчици знаят. В някои случаи беше очевидно, че лъжа системата (имаше една пасивка, която ми връщаше ЦЯЛАТА кръв като регенерация всяка секунда, с която практически ставах безсмъртен; не я нърфнаха не с десетократно намаляване на действието, а стократно... да, не преувеличавам, стократно, дори не знам изобщо как е стигнал тоя скил до версия 1.0.1 или май даже 1.0.2 на играта).
А и най-малкото в Wolcen има супер много умения с мизерни щети. С които практически ще е невъзможно да се играе. Не и с цел удоволствие. Щото трябва да галиш противниците до смърт от смях с тях.
Като за капак на всичко разработчиците обявиха, че ще пускат пачове един път седмично... понеже покрай пазарната премиера се омазаха брутално и затриха прогреса на част от хората, а на други им изтриха ковчежетата с предмети. Така и не схванах логиката... просто да хванат да си оправят процеса... а Wolcen е игра, която има остра нужда от много, много пачове, може би един път на два дена.
А абсурдното е, че уменията нито са толкова интересни - повечето са най-базовите такива за екшън RPG игра, а не са и толкова много. По дяволите, само аз изтествах едно 20 от тях горе-долу открай-докрай, без да се опитвам да го правя! А те са всичко на всичко 40 общо. Няма оправдание за тази счупеност!
Стига толкова по темата за бъговете, обаче. Нека продължа с едно нещо - отворения подход към скиловете на Wolcen. Което е... да, плюс. В играта уменията са условно разделени на такива за боец, магьосник, стрелец и rogue. Уловката е, че това е само условно. Не избираме класове като в Diablo например. Вместо това героят ни може да екипира всичко във всеки момент - стига да има подходящото оръжие.
Мечове, брадви и чукове ни осигуряват достъп до скиловете на боеца. Жезълите или catalyst-ите - на мага. Пистолет или лък - стрелеца. Що се отнася до rogue-а, той е по-скоро бонус, има по-малко умения и те са отворени за всеки с екипиран кинжал, пистолет или лък.
Ако искаме да направим някакъв мултикласов билд, в общия случай трябва да забравим за двуръките оръжия. Има малко опции дори и с тях, но те са по-скоро странични (например онзи меч, който споменах по-назад). Как тогава ползваме скилове от два отделни класа? С едноръки оръжия, естествено.
Catalyst-ите за мага например. С тях не можем да правим щети, но пък ни дава достъп до заклинания. Щитовете се броят за оръжие на боеца и отключва неговите умения. За стрелец/rogue трябва да сложим кинжал/пистолет в комбинация с вече споменатите щитове/catalyst-и.
А в Wolcen определено едно от най-интересните неща е начинът, по който са реализирани смесените класове. Най-вече заради ресурсите в играта - мана и ярост. За разлика от повечето екшън RPG-та, в които героят ни може да ползва само мана или само някакъв вариант на rage, то тук имаме и двете. Като интересното е, че те постоянно са в перфектен баланс. Когато хабим мана - тя увеличава нашата ярост с точно толкова точки, колкото сме изхарчили. Същото важи и с обратен знак. Яростта, която ползваме за умения на стрелеца/боеца се превръща обратно в мана.
Така аз например играх предимно с маг, но имах едно умение на боец, което служеше за практически моментално регенериране на маната ми. За да мога да пускам още умения с нея малко след това!
Естествено човек може да играе и с чисти класове. Бойците имат умения за генериране на ярост и автоматичните им атаки трупат такава. Като в Diablo III. Същото важи и за чист магьосник - когато лупаме някой с жезъла и трупаме мана. Не че не можем да бъдем супер ефективни и по този начин... просто ни се губи едно от най-яките неща на Wolcen.
Друга що-годе интересна механика, която поне аз игнорирах в 99% от времето, е супер формата на героя ни. Нея отключваме в кампанията, като тя е пряко обвързана със сюжета. Какво се случва, когато активираме супер формата?
Ми, ставаме супер силни. Всъщност, безсмъртни за кратък период от време. Заедно с това отключваме и нов набор от умения, с които да се справяме с противниците. Самата супер форма се пълни с убиване на врази.
Доколкото тя изглежда окей на теория, то нейните умения не правят достатъчно висок демидж. Евентуално тя би могла да е полезна, ако тръгнем да умираме, макар че аз редовно забравях да я ползвам. А и във Wolcen почти винаги се умира, когато някой те one-hit-не или убие за половин секунда. Дори ако оставим настрана забавянето на човешката реакция - то и самата игра не приема командите ни моментално (както споменах назад в ревюто). С други думи в моментите, в които се сетим, че супер формата може да ни е полезна... вече сме умрели.
Това тук си е лично предпочитание, де. Замисляйки се за супер формата - тя вероятно би ми била полезна понякога. Просто изобщо забравях за нея.
Във Wolcen има и пасивно дърво с умения. Без което няма как да се мине, естествено. На пръв поглед то изглежда супер яко. Човек си казва - "Йей, това е баш като в Path of Exile". Да, но не.
Дървото във Wolcen изобщо не ни дава такава свобода за правене на билдове. Най-вече защото 3/4 от уменията в него, а може би и повече, са най-обикновени пасивки за повече кръв, мана и тъй нататък. Важните умения са сравнително малко, а някъде около третина от тях ми се струват съвсем непривлекателни или откровено безсмислени, още третина от тях не работят и оставаме с още една третина, която си струва. Което означава не толкова голямо количество различни билдове.
От един момент натам ми се струваше да гледам пасивното дърво, да се взирам в него, да си чеша темето, да се опитвам да намеря нещо интересно, заради което да респециализирам героя и да пробвам алтернативен подход. Ами, не намирах. В първите десетина часа ще си мислите, че пасивното дърво ви осигурява какви ли не възможности. Но след това ще осъзнаете, че те са съвсем малко. Особено и при прекалено конкретните изисквания на някои пасивки, които изцяло ги заключват за ползване от само един тип герои.
В играта има и други проблеми. Например атрибутите. Те са четири на брой, като интересното е, че независимо коя развиваме получаваме бонус на демиджа. Схващам идеята - теоретично да се даде повече свобода. Но какво става практически?
Някои секции са като извадени от Diablo III
Ами, няма особена причина да не се налива всичко на toughness. Което увеличава и кръвта, и енергийния щит. Защото това хем ти дава защита, хем ти дава и процент щети. Другите три статистики увеличават съответно шанса за критична атака на магии и умения; шансът да избегнем атака в битка; шансът да нанесем ефекти като запалване, замразяване и други на противник. Ами, освен в някой critical hit билд не виждам особена причина да наливам точки в другите умения. Със сигурност toughness е близо 2 пъти по-добър от всичко останало за билда ни.
Препрочитайки ревюто виждам огромен брой критики, посочени в него. А вероятно има имам и повече в джоба. Например ако става дума за ограничения ендгейм. Ако става дума за бавното вдигане на нива от един момент нататък (дори и да убивам противници с 20 левъла над мен едвам-едвам се влача към ниво). Абе, ако поиграя още 1 час ще има какво лошо да напиша за Wolcen.
Но най-големият ташак от всички е, че все пак прекарах 40 часа на играта. Макар че ако можех да напиша ревю и на 20-ия. И на 30-ия. И щеше да изглежда горе-долу по същия начин. А 40 часа не е никак малко време за игра в хейт ревюта. Защо, по дяволите, се случва това?
От една страна може би фактът, че съм толкова голям фен на екшън RPG жанра. Но това все пак не е абсолютният отговор на въпроса. Реално Wolcen все пак си има някаква притегателна сила. Въпреки огромното, ама наистина огромното, количество минуси.
Чат-пат като ти се паднат някакви читави предмети и имаш късмет с реролването им ти става яко. Когато откриеш някое супер ефективно умение, което не знаеш дали нарочно е такова или е поредното бъгнато, което ще бъде нърфнато, ти е приятно да премазваш вражеските армии с него. Докато след 1-2 часа монотонността на геймплея и малкото плячка не те накарат да излезеш от играта.
Намирането на по-интересен билд, при който се изисква повече действие от теб разчупва играта. Например прекарах немалко време с чист маг, който беше безсмъртен и който си остана безсмъртен, въпреки че леко беше нърфнато основното ми умение за лекуване. Та с него просто заставам пред противник, задържам автоматичната атака, чакам да се събере мана, пускам му своеобразния в играта blizzard върху главата, пускам си лекуване и така - докато не загине, същевременно танквайки му всички щети без шанс да загина.
След това реших да се възползвам от системата на мана и ярост във Wolcen. Почнах да играя с повече summon-и. Намерих една яка пасивка, която при убиване на противник пуска зелени кълба за събиране, които вдигат демиджа с 30%. Само с това битките ми станаха в пъти по-интересни, защото от една страна следях кога ще умрат моите войници, които призовавах от отвъдното, а същевременно се опитвах да събера бонус демиджа за по-бързо минаване на подземието. Докато се опитвам да балансирам маната и яростта си.
В последните 10 часа геймплей успях да разбера защо Wolcen има смесени отзиви. В част от времето, преди да ме разочарова по един от многото си начини, заглавието ми беше що-годе приятно. В петък вечер след няколко бири вечерта просто отциклих безмозъчно във Wolcen и това беше.
Такива моменти ме убедиха, че първоначалното ми доста по-хейт ревю може би не е било изцяло коректно. Но... въпреки това смятам, че Wolcen не си заслужава парите сега. Бъговете са много. Не всеки ще иска да влезе в ролята на тестър, че да види кое работи и кое - не, за да си направи по-читав билд. Някои стилове на игра са забавни, докато други - ужасяващо скучни. И не на последно място, разработчиците не действат особено професионално в куп аспекти. В отношенията си с геймърите. В скоростта на поправка на адски важни неща. В цялостното развитие на играта, което изглежда хаотично и никога не знаеш кое ще бъде ударено от нърф. Заради което мисля, че Wolcen е покупка, която си струва да се обмисли внимателно.
Още по темата
Всичко в ревюто е вярно.
Това си е някаква чиста спекулация, де.
Иначе не мисля, че играта е малко под Diablo III. Може би само ако сравним началната, мега, безумно омазана версия на Diablo III. Ако говорим за Diablo III в момента, не мисля, че има база за сравнение в никой аспект. Нито откъм бойна система и усещането от нея, нито откъм разнообразие на билдове, умения, оръжия, брони, начини на набавяне на плячка, подземия. Diablo III винаги ще оставя смесени чувства у мен, но в момента е много, много над Wolcen.
Е, да, от малък екип няма как да се очакват чудеса, макар че от друга страна Path of Exile в най-ранния си вид, по време на първата публична бета, беше пуснат от 25 човека. За Grim Dawn не съм гледал много, но се съмнявам екипът да е по-голям. А едната от тези игри е доста по-евтина от Wolcen, а другата - напълно безплатна. 
Трудно могат да си оправдаят цената на играта пичовете.
Ама както казах написах по-негативно ревю, не ми се стори достатъчно правилно и го пренаписах. Все пак има и позитиви. Но не съм сигурен дали някога играта ще успее да надскочи смесените отзиви (тоест ще бъде достатъчно поправена).
Тая въртележката ми беше единственото умение на боец за да си изхабя яростта и да я превърна в мана. Тази механика е интересна, де, вероятно най-доброто в играта. Иначе при мен първоначалните впечатления не бяха толкова лоши, напротив. Като видях, че не работят сървърите си казах - майната му, сингъл ще е и толкоз. По-скоро другите неща ме разочароваха. Някак кампанията ми се стори прекалено от типа на "ся е скучно, ама после ще е интересно, обещаваме!", един Grim Dawn 5-6 пъти съм минавал кампанията (на различните трудности с различи герои) и чак тогава почва да ми става така по-досадничко.
Ще видим, де, сега като взеха милионите след пазарната премиера се надявам да се стегнат. Другият вариант е да вземат мангизите и дим да ги няма.
За мен общо взето едно адекватно екшън RPG за днешно време е забавна бойна система с модерни ефекти и eye candy плюс добър луут... ама второто е много по-лесно да го напиша, отколкото да се постигне. Немалко от луутър игрите в последните години, че нали жанрът набира скорост, имат примерно 10% от богатството в този аспект на Diablo II. И аз не мога да разбера защо.
На мен първите 4-5 часа ми бяха... окей, даже леко се бях позарибил. Не бих казал, че те бяха проблемът за мен, напротив.
286910139