На него можете да видите група субекти от САЩ, биейки се за място в опашка за маратонки Air Jordan. Оказва се, че единият от тях попада в кома, някои от останалите също не са в цветущо здраве.

Естествено, още в самото начало феновете на расизма няма как да не отбележат, че в случая става дума за очевидно чернокожи (или поне тъмнокожи) типове и че е възможно действието да се развива в някое от гетата на Бруклин, Ню Йорк. Така е.

Но пък ако попрочетете повечко новини се оказва, че всъщност сблъсъци е имало и на други места в САЩ, а пък опашките пред магазините са започвали в 4 часа сутринта. И всъщност, в случая дори не говорим за някаква нова или уникална тенденция – напротив, има всякакви продукти, заради които хората в Щатите чакат дори с дни пред магазините (примерно телефоните и таблетите на Apple).

И така мога да се запитам – към това ли се целим ние, българите? В това ли искаме да се превърнем, притежавайки благоденствието и уредеността на янките?

Тъй като мога да кажа едно – едно положително нещо винаги идва със своя отрицателен багаж. И не можеш да имаш всичко. В случая, янките показват своя багаж – тоталната меркантилност и мания за пазаруване. Самоопределяне чрез предмети.

Това не е изненадващо и е напълно оправдано от политическа гледна точка – с повишаване на състоянието на масите трябва да се търси начин те да не харчат парите и времето си за смислени неща. Именно заради това още от детство в главите им се набива това, че е най-важно да имаш як автомобил и лъскав часовник, набива им се в главите да пият кока-кола и да ядат боклучава храна.

Съответно положението у нас щеше да е същото, ако бяхме тръгнали по пътя на САЩ. Всъщност, в някои сфери ги настигаме, но още сме много далеч от Америката. А и всъщност иска ли наистина някой да има повече пари, но мозъкът му да е още по-промит? Тъй като мога да кажа от личен опит, че американската меркантилност е несравнима с почти всичко, което съм виждал у нас. Тъй като у нас говорим за някакви жалки опитчета „да сме като янките”, докато там е държавна политика... Там и да искаш, и да не искаш все те облъчват с помията и това е.

В крайна сметка започнах текста си с думите „Тревата винаги е по-зелена от обратната страна на оградата”, за кажа, че и много българи смятат така. Че всичко в САЩ е хубаво. И не само Щатите – в други западни държави. В които едва ли не ще те посрещнат с пачка банкноти и ще те замерят с такива, докато не ти счупят костите. Плюсове има и те биват пропагандирани шумно, но има и минуси.

Обратното, ние като съседите, гледащи в другия двор не виждаме, че нашето положение не е чак толкова лошо. А си има неща, които отличават България от САЩ в положителна страна. Даеба, ще е клише да говоря за „нашенската отвореност”, ама като видях как много американци живеят автентичен живот на социопати – без срещи с приятели, без нищо ново... само със седмични барбекюта с цялата улица (да, това е истина)... то се уверих, че нещата там не са като по филмите.

Така мога да кажа, че тревата често не е по-зелена от другата страна на оградата. Дори напротив. Ако трябва да избирам нашенската несигурност пред това да вися в 4 часа сутринта пред магазини, чакайки поредния лъскав предмет... това цял живот да изплащам заеми... да гледам постоянните дебилни реклами, докато ям чипс и пия кола... то може би бих избрал нашенската реалност. Тъй като знам много добре, че положението в САЩ не е розово. Минуси има и то немалко.

Така че можем да погледнем как владетелите на света днес се бият пред магазините за чифт маратонки и изпадат в кома за това и можем да се запитаме – това ли е нещото, към което се стремим?