Защо толкова много шефове у нас използват клишето „Да се разделим като приятели”, започнах да се чудя аз, след като съкратиха целия ми отдел наскоро. Какъв е смисълът от тези празни, глупави приказки? Колко често се случва когато биват изречени те... да няма опит работникът да бъде прецакан?

Защото в моя случай имаше такъв. Опити да бъда убеден как е най-добре да се разделим по взаимно съгласие, та да не получа никакво обезщетение. Опити да бъда накаран да си взема отпуската, докато тече предизвестието ми... губейки почивката, която съм отработвал цяла година.

Та защо? Защо при положение, че всеки път шефът се опита да те прецака... ти плесва това „Да се разделим като приятели”? И дежурното „не искам да не се поздравяваме, като се видим по улицата”? Ами като се опитваш да ме прецакаш по най-евтиния начин, какво друго може да се случи? Да те помня с добро ли? Или?

Изобщо не говоря за това, че в случая става дума за доста голяма фирма. Фирма, която организира тиймбилдинги с екипа за 5-цифрени суми. Фирма, която кой знае какво коледно парти ще вдигне тази година. И изпълнитеният директор на тази фирма губи немалко часове и нерви... за да обере един нещастник като мен от смешната му отпуска. Равняваща се на една средна (или под средната) заплата в София.

Изобщо, много ми е чуден частният сектор у нас, чудни са ми постоянните опити законът да бъде заобиколен. Чудни са ми шефове с големи заплати, които си губят времето, за да те прецакат. Незнайно защо. Но предполагам такова е положението в България – грозно.

Поне едно е хубаво – Кодексът на труда е изпълнен в полза на служителя. И аз имам намерението да се възползвам от него в пълната му сила. Въпреки че се очертава тежък следващ месец, в който можех да си спестя доста нерви. Няма значение. Когато една мишка изплаши слон, тя се чувства някак щастлива известно време, преди да я изяде някоя лисица.

А пък раздялата като приятели? Такава няма да има. Въпреки че не съм видял нищо лошо от шефа си за години, то опитът да бъда измамен по най-евтиния и престъпен начин ще ме накара да забравя доброто. И да го запомня като един малък човек, опитаващ се да излъже някого другиго за жълтите му стотинки.