Ако се запитате колко заплати се дължат при съкращаване в България по закон? 0.

Е, не са баш нула. Всъщност е 1 заплата. Но това е при положение, че не си намериш работа в рамките на 1 месец след съкращаването ти. Ако си намериш по-добре платена работа – предишният ти работодател не ти дължи нищо. Ако си намериш по-зле платена работа – работодателят ти дължи разликата между двете. За 1 месец.

Или с други думи, на един български шеф не му коства почти нищо да клъцне цял отдел от фирмата си. Почти нищо ли казах? Всъщност, не му струва абсолютно нищо. А законите за добри компенсации при съкращение не са измислени случайно в големите страни. Измислени са, за да знае работникът, че няма да му резнат главата в следващия момент и той да не знае как да се справи без никакви пари в джоба, измислени са, за да не правят българските шефове рисковани недомислени проекти и след това в един момент да изволнят преспокойно бачкащите по тях.

Уви, тоя момент го няма у нас. Но не само това. Не стига, че на българските шефове не им струва почти нищо да те съкратят изненадващо, но и наглостта им е толкова внушителна, че правят и невъзможното, за да те увътрят с още някакви 500 лева. Каквото се случва с мен и дължимият ми платен годишен отпуск от напускането на старата ми компания.

Оня ден се върнах в старата ми фирма да им кажа, че не са ми го превели дължимия годишен отпуск с последната ми (изобщо) заплата... само за да бъда посрещнат от ококорени, шокирани очи. Все едно казах в счетоводството, че аз съм новият изпълнителен директор. И се почна едно „ама не какво ще каже шефа”, „говори с него”, „какво сте се разбирали”.

Ще си рече човек, че няма закони у нас, че няма Кодекс на труда. ШЕФЪТ в бившата ми фирма е едва ли не някакъв феодал, който определя законите в България и трябва да одобри нещо, за да бъде изплатено... нищо, че е дължимо по закон.

Като таван на ташака беше някаква кранта, която се самообяви за „професионално изкривена” на тема документи – най-вероятно правист с номер 1 000 000 в България. Та въпросната типка извади някакъв произволен лист хартия от тестето ми с документи, само за да обяви с един поглед, че „не ми се дължи обезщетение”.  Нямам идея как не избухнах в смях в тоя момент. Реакцията ми беше с възможно най-язвителния ми възможен тон да кажа „Трудовият кодекс казва друго”.

А най-ироничното е, че в случая става дума за голяма фирма. С нещо от рода на 40-50 човека персонал. И то не чистачки и охранители, ами програмисти, маркетингови и рекламни специалисти с добри заплати. И най-смешното е как и шеф, и счетоводителки, и дори някаква произволна грозна кранта, която просто се намираше в същия офис... се опитват да те прецакат. С 500 лева. Което е сигурно 1/4 или 1/5 от заплатата на средния човек във фирмата.

И после човек се чуди. Ами щом дори що-годе големите работодатели се циганят като за последно за напикани жълти стотинки, колкото е смешната ми отпуска, базирана на също толкова смешната ми предишна заплата... то какво остава за средните фирми? И за малките? Всъщност, мнозина от нас знаят какво е положението... трагично.

Но лошо няма. Поне Кодексът на труда у нас е в полза на скапаните служители като мен. Макар и компенсациите за съкращение да са комични. И знам, че в конкретния случай ще изляза победител. Просто ще трябва да потроша още малко нерви заради някаква безумна цигания.

И все пак, бих могъл да се запитам... що за човек трябва да си, за да прахосваш време и усилия с някакви пробити мишки като мен, вместо да управляваш поверената ти фирма с огромен оборот? Да се опиташ да ги прецакаш с мизерни кинти, които са някаква прашинка от бюджета на фирмата? Това ли е да си работодател у нас? Очевидно, поне в доста случаи...