Депресия. Вероятно мнозина са изпадали в подобно състояние. Разбира се, говоря за най-леките форми. И на мен ми се е случвало на няколко пъти. Въпреки че не обичам да споменавам тази дума, да казвам „в депресия съм”. Това е едно от нещата, с които съм склонен да се съглася от височината на времето, гледайки назад и осъзнавайки какво се е случвало в даден период с трезв ум.

Но какви са причините млад човек да изпада в подобни състояния? Колкото повече се замислям, толкова повече стигам до един извод – безделничеството. Именно това е най-големият причинител на депресии.

Или ако не е точно безделничество – тъй като тази дума е крайна – то наличието на достатъчно свободно време.

Достатъчно свободно време, в което човек да мисли.

Защо пиша това? Замислих се как напоследък почти нямам свободно време. Между някоя почивка от половин час за 9gag и излизане за 2-3 часа за бира през 1-ва работа през 2-ра работа през някоя тренировка 1 час в залата или няколко километра джогинг на стадиона през задължителните 8 часа сън... всеки ден ми е същият като миналия и минава с щракване на пръсти. Дорде се усетя и хоп, 16 часа са изтекли с пълна сила.

Но въпреки че този режим не изглежда много як, то фактически не ми остава време за едно нещо. За размисли. Да си кажа – какво печеля? Защо не мога да се наспя? Защо работя нещо допълнително, което ми носи мизерни пари и ми дава някаква евентуална пътека за бъдещо развитие след 1-2 години? И т.н. Или с други думи, нямам време да се депресирам.

Наистина.

А последните 2 пъти, които изпаднах в подобни дупки беше именно в моменти, в които имах свободно време. Цялото такова на света. Единия път имах заделени добри пари след цяло лято къртовски труд на бригада и като се върнах тук, то въпросът ме удари – какъв му е смисълът? Защо се разбих от бачкане? Какво правя сега? Уча ли, не уча ли? Какво правя с тея пари? И разни такива. По цял ден лежане и безсмислие, 4-5 месеца бяха една дупка.

Вторият път  беше, когато дълго време не можах да си намеря работа и пак си бях по цял ден у нас. Тогава имаше още поводи за черни мисли. От височината на времето, днес щях да направя някои неща по различен начин. По доста по-различен начин. Щях да се занимавам с разни неща, само заради самият принцип. Само за да не ми минават глупости през главата.

Тъй като според мен това е истината. Прекалено многото свободно време вреди повече, отколкото помага. Да, нужни са едни може би 3-4-5 часа в делничен ден да разпуснеш. Да изглеждаш любим сериал. Да разцъкаш някога игра. И т.н. Но когато тези разпускащи часове са прекалено много... то нещата започват да омръзват. Всички неща.

Дали ще става дума за това да пребиеш чикии, да прегледаш прекалено много сериали или да препиеш на 2-3 пъти дневно с бира... когато нещо започне да става ежедневие, то омръзва. То омръзва, а когато това се случи, логичните въпроси започват да изплуват. Какво правя, къде отивам, ала-бала.

То и вероятно заради това всеки ден четем за звезди, проебали се с травестити, мъже, кучета, продрусали и пропили се. Когато се презадоволиш, то няма какво друго да се прави.

Или има?

Според мен, има. Има какво да се прави и това е да се действа. И това е една от нашенските поговорки, с които няма как да не се съглася – „Залудо работи ,залудо не стой”.  Тъй като действието – независимо какво – служи положително на доста нива.

Първото е, че отвлича вниманието от грозни, тъпи мисли. За смисъла на живота и т.н. Които рядко довеждат до някакви положителни изводи. Най-често човек си казва – „Даеба майка му, на XX години съм, нищо не съм направил, живея у нас, всяка вечер пия, нямам перспективи в работата” и т.н. От това няма нужда. Действаш и не мислиш.

Не само това, но и разни действия отварят нови хоризонти. Започваш да се занимаваш с един проект, който пък отваря една врата, която пък врата отваря втора. Само като си представя как бях препоръчан за работа с писане... абсурдна история – някога преди години реших да си купя китара, ей така, на 19 години без да знам нищо за тоя инструмент и за музиката изобщо... след това почнах да си записвам разни неща у нас, поовладях софтуер за целта, на приятел му трябваше човек, който да записва звуци по краткосрочен проект, след което се запознах с професионалист в сферата, проектът свърши, същият този човек ми писа след примерно 1.5 години, понеже негов приятел търсел човек за писане на статии... и така. Със сигурност всичко това нямаше да се случи, ако не бях решил просто ей така да си купя една шибана китара.

И това ми е идеята. Действията довеждат до нови действия. Opportunities multiply as they are seized, както е казал Сун Дзъ. Или „Възможностите се увеличават, когато се възползваш от тях”... в някакъв мой си крив превод.

Но ако човек лежи и не върши нищо, пред него не излизат възможности. Не само това, но и неизлизането им води до коварни мисли. Лоши, лоши коварни мисли.

Разбира се, може и гледната ми точка да се промени. Може пък в един момент да си кажа – защо? Защо се занимавам по толкова време с разни неща, само за да бъде супер мизерен тонусът ми и да нямам сила да си вдигна хуя, дето е думата? И разни такива. Ебал ли съм го, взех да размишлявам нещо... и си противореча на всичко това, което изписах досега.

Време е за заключение май... трябва да се действа. Толкоз. Поне докато човек е млад и още има гориво за разни неща. Тъй като няма файда да се хабят ресурси за черногледство. Университет, спорт, някаква работа, някакво странично занимание... редовно излизане с хора ако щеш, но не и прибиране в 6 стени и мисли. Пък кой знае, така няма да чуваме често „депресиран съм” от хора на по 20, 25 години може би?