Има и други, които са фенове на Diablo II. Които са прекарали хиляди часове пред култовата класика на Blizzard. Които така и не можаха да приемат Diablo III, въпреки че са прекарали стотици часове пред него. Които смятат, че Diablo II е велик дори и днес.

Има ли нужда да казвам в коя от двете групи спадам аз?

Ретро ревюто за Diablo II се забави сериозно. Не защото не бях намерил още преди известно време оригиналните си ключове, които се оказаха в един авер. А просто защото се страхувах колко ще ме отдели тази велика игра от реалния живот. В крайна сметка преди известно време реших да си я пусна. И да, отново успя да ме изкара от реалността. По-скоро за хубаво, май. Но мога да кажа едно нещо с тотална сигурност...

...и до днес Diablo II си остава нещо страхотно. Което в основните си елементи не се усеща никак остаряло. Която може да те зариби да правиш със стотици часове различни рънове – каквото ти хрумне – просто в търсене на яки предмети. Независимо каква екипировка имаш вече. Защото все можеш да направиш нещо малко по-добре в Diablo II. И малко по-добре. И още мъничко. Колкото и да си играл... колкото и хиляди, десетки хиляди пъти да си убивал Мефисто, Андариел, Бейл, Диабло... колкото пъти да си фармил Пинделскин, колкото пъти да си търчал за ключове до Контесата, Съмънъра, Нихталак... пак си казваш – „Абе я дай да ги убия още един път, усещам, че ще ми падне нещо яко“.

Пускайки си Diablo II днес продължавам да псувам екипа на Blizzard, отговорен за недоразумението Diablo III. Защото почти всичко, което прави двойката велика е изоставено, хвърлено в кенефа. И вместо Diablo III да бъде превърнат в едно култово екшън RPG, ние видяхме едно MMORPG-wannabe, нелепо прехвърлено в една велика гейм вселена. И докато за някои хора играта е успешна – реално ако говорим за финанси, за продажби и тъй нататък това е така – за истинските фенове на Diablo II продължението е просто провал.

[caption id="attachment_67754" align="aligncenter" width="525"] Да спасим Аня[/caption]

Добре, ще си кажете, стига толкоз увод. Какво пък толкова е по-хубаво на Diablo II от Diablo III? Хм... откъде, даеба, да започна? Не, наистина си нямам абсолютно никаква представа. Защото почти не се сещам нещо от Diablo III, което да ми харесва повече от Diablo II!

Айде, нека кажа очевидното. Diablo III е по-мазна игра. Няма как да отрека, че бойната система е по-плавна, по-красиво изглеждаща. Не говоря за атмосферата, която естествено е осрана до уши. Говоря за самите битки. Вижда се, че между Diablo II и Diablo III е минала декада време. Битките изглеждат по-зрелищно, героят се държи по-добре в ръцете ти. Не, че в Diablo II е точно зле... но си остава някак дървено.

И... май това е всичко? Единственото нещо, което мога да посоча като по-хубаво на Diablo III е това, че играта се е появила в продажба с 12 години по-късно от своя предшественик. Уау.

Някой сега ще каже – „Ама ти имаш предразсъдъци и не си безпристрастен“. Да, бе! Как би могло да се случи това, когато говоря за несъмнено любимата си игра изобщо?

Но знаете, че традиционно за сайта всичко ще бъде защитено с аргументи, нали?

Нека ни в клин, ни в ръкав стартирам с първото нещо – атмосферата. Да, Diablo II беше грозна игра, която се появи през 2000 година. Помня го много добре. Тогава течеше революция в гейминга, игрите през ден ставаха все по-красиви. Мечтаехме си нещо да ни тръгне на 1024 x 768, а някои игри предлагаха и повече. (Едва ли има нужда да припомням, че мониторите бяха в съотношение 4:3... сега като видя подобен екран и ми се струва архаичен.) Същевременно Diablo II дебютира... с 640 на 480 пиксела! Точка! Избор? Няма, брат ми! Беше шок. И скандал. И там другите популярни заглавия днес. Както винаги и тогава пак имах посредствена щайга – явно ми е съдбата. Но дори и аз бях изненадан от грозния вид на Diablo II. Е, експанжънът Throne of Destruction замаза ситуацията. Добави 800 x 600. Което си беше не прераждане, а не знам какво. Порастване на втори хуй до оригиналния ти. Всичко изглеждаше толкова по-добре... но никога не и впечатляващо детайлно. Дори когато Diablo II беше нова игра.

Но това няма значение, защото атмосферата винаги е била страхотна. Мрачна, брутална. Ако се загледаш ще видиш, че Андариел си е почти по цици както си му е редно. Не, 2000 година нямаше феминацита, политическа коректност, тинтири-минтири. Имаше Андариел почти гола, разни демони по патки и Soldier of Fortune, в който вървиш и пръскаш черепи и късаш ръце и крака. Те това беше. (И между другото не се изхвърлям – помня преди години как ми заби компира, докато цъках Diablo II и се загледах в едните демони от акт 5 и мъдите им си висят както си трябва. Наистина при 800 x 600 пикселите не са много, ама не е да кажеш, че Blizzard са се опитали да замаскират ситуацията по някакъв начин.)

Малко се отплеснах, нека се върна на атмосферата. Нямаше розови понита, нямаше брони за рамената по пет метра, нямаше блещукащи ефекти навсякъде. Един от най-често ползваните предмети – Harlequin’s Crest, известен на абсолютно всички като Shako, беше просто шапка на средновековен селянин – кафеникаво-зеленикава, грозна и отвратителна на вид. Правиш си някоя луда руническа дума, струвала ти две, че дори и повече high руни? В Diablo III ще видиш double rainbow, triple penetration, пълна гама от всякакви ефекти. В Diablo II… общо взето не се случва нищо специално. Можеш да се радваш, че мечът в ръката ти убива всичко с два удара. Въпреки че прилича на всеки друг меч в Diablo II. На абсолютно всеки друг меч в Diablo II.

Кръв? Вътрешности? Разчленени хора и басейни от кръв в мрачни подземия, например това на Мефисто? Уродливи гадове? Всичко е на линия. О, да, когато Diablo III беше осмян и то заслужено заради розовата си WoW-ска графика Blizzard се опита да я помрачи. Че и вкара Whimsyshire – нивото с понитата – като самоирония за ситуацията. Само дето не се получи изцяло. Понеже цялото Diablo III е дефакто един pony level на Diablo II. Това е. Даже уж смехотворните крави на двойката, вкарани изцяло заради комедийния си ефект са доста по-респектиращи от почти всичко сериозно в тройката...

Ама айде, стига толкова по тази тема. Понеже е дъвкана многократно. И се съмнявам, че много хора ще отрекат розовата WoW-ственост на Diablo III. Нека карам нататък с... бойната система.

[caption id="attachment_67741" align="aligncenter" width="525"] Комплектът Sigon - класическият начин да стартирате в Diablo II (а понякога и дори да използвате части от него в ендгейм герой!)[/caption]

Вече казах, че Diablo III е як, че ме кефи колко е мазен, как добре отговаря героя на онова, което му казвам да направи, колко плавни са анимациите? Да, това всичко е факт. Diablo II… си остава някак пресечено за мен. Особено като направиш някой супер назобен frenzy варварин с луд attack и move speed. Но, има едно голямо но...

...Diablo II никога не става изцяло скучно откъм битки. Никога. Просто защото е проектирано по различен начин – в един момент удряте лимита на това колко може да се развива героя ви. Естествено враговете ви са фиксирани. И има що-годе някакъв паритет. Сега като се играе в Battle.net с търговия – става лесно. Като се назобите с Breath of the Dying, Enigma, Grief, както е екипиран варваринът ми в момента... Но никога не е прекалено лесно. Все се намира нещо, което да ви претрепе, когато станете супер арогантни и нагли. Примерно някой моб с Extra Strong, Cursed и Fanaticism аура... успех, когато му попаднете в средата. Или онея супер шибани духчета с Lightning, от които и след хиляди часове пред Diablo II пак се напикавам, щото са ме one-hit-вали толкова пъти, че не е истина.

Всъщност направих едно некро сега – стигна 88 ниво – с което не бях умирал нещо от рода на 6-7 левъла. И то при положение, че си ги вдигах сам, не в публични игри на скучни Baal/Diablo рънове, обикновено водени от ботове. За мен беше рекорд. Реших, че съм направил мега безсмъртния герой и съм баси големият пич... както си го казах – така подцених една битка и загинах като прасе. Ето това е Diablo II. Противниците са с фиксирана трудност, но същото важи и до някаква степен за прогреса на играчите. От един момент натам и да се просерете от фармене няма да се развиете, докато не смените нещо в екипировката си.

В Diablo III? Шибани парагони. Които ви позволяват с вдигането им да получавате още щети, кръв и всичко. Ей-така. До края на вечността. Колкото повече фармите – толкова по-силен става героят ви. Изцяло в духа на MMO. Но пък за какво ги фармите тези парагони?

За да можете да минавате по-високи нива Greater Rift-ове - своеобразните dungeon-и в Diablo III. Тоест фармите едни безмозъчни числа, за да можете да преминете успешно други безмозъчни числа.

Някой би казал - "Ама то игрите винаги са числа, винаги е математика, винаги търсиш по-добрата екипировка, която в своята есенция има по-високи числа и това я прави по-хубава" и тъй нататък. Да, така е. Няма как да се съглася. Числа ли е и Diablo II? И всяка друга игра? Даеба, някои математици спорят, че цялото съществуване е само числа и нищо друго. Може и така да е. Но нека поне не е толкова елементарно. Тип "Вдигаш хиляда парагона, които ти дават X% увеличени щети и кръв, благодарение на които можеш да минеш още по-високи нива на Greater Rift"... и така до края на вечността.

Реално тук е една от големите разлики. Едната игра е проектирана да има своеобразен „край“. Няма нищо безкрайно за фармене в нея. И въпреки това хората прекарват хиляди часове пред нея. И до днес. Докато другата е превърната в уродлив грайндфест, но 90% от потребителите си биха шута след няма и година време. Ще се запитате защо?

Особено и при положение, че в един момент все пак стигаме лимита на даден герой в Diablo II? Екипировката е почти идеално оптималната за билда, който сме направили и няма какво толкова да подобрим?

Може би тук е време да се говори за магията на Diablo II. Която е да направиш още един рън... надявайки се да ти се падне нещо яко. Което да продадеш, за да натрупаш по-голямо виртуално състояние. С което пък да си купиш или перфектни предмети за любимия ти герой, или да си построиш някой нов персонаж от нулата и да го назобиш като копеле с яките рунически думи.

[caption id="attachment_67739" align="aligncenter" width="525"] Няма да крия, че "Strength и Dexterity за носене на екипировката, всичко друго във Vitality" е страхотна формула за качване на статистиките... но пак е по-добре от Diablo III... най-малкото човек може да избере дали да стаква Dexterity за максимален блок - свобода, която липсва в тройката[/caption]

Звучи ли безумно? Крайно безсмислено? Или най-малкото не по-смислено от грайнденето на числа в Diablo III?

Вероятно. Но Diablo II на мен винаги е предлагал някакъв вид различен грайнд, който не мога да обясня. Който няма особено общо с класическите MMO-та. Нерядко в сайта съм споменавал, че този жанр не ми е любим. Неслучайно няма и много ревюта за подобни заглавия. Не могат да ме зарибят много. Фарменето ми идва прекалено безмозъчно, прекалено скучно, дразнещо, еднообразно. Но някак в Diablo II е... различно.

Може би поради факта, че има толкова много неща за правене, които искат различни подходи? И които задържат вниманието ви? В Diablo III какво е – Greater Rift-ове до откат, до мозъчна смърт… едно и също, едно и също, едно и също. В Diablo II има избор.

Как искате да забогатеете?

[caption id="attachment_67759" align="aligncenter" width="525"] Няма да лъжа, че новите опции за респек не са никак лоши... а, да, също така Enigma[/caption]

По трудния начин като копачи? Правите нон-стоп крави на Hell. Които пускат огромно количество flawless gem-ове, които правите на perfect-и. Валута, която винаги се ползва. Нещата стават по-бавно, но някак сигурно. Особено и при положение, че нищо в Diablo II не е гарантирано. Най-често при нов герой в Battle.net трупам пари точно с gem-ове. Въпреки че кравите пускат и други хубави неща - някои руни и основи за рунически думи.

Ще се пробвате да играете за яки уникални предмети? Хвърляте се на Андариел, Мефисто и Бейл. Особено първите двама. Които пускат доста яки неща обикновено.

Искате руни? Локацията ви е една – Контесата. Тя има може би най-високия дроп рейт... дори и да не ви хвърли някоя хубава руна, то всеки рън ви гарантира 2-3 по-скромни, които при натрупване могат да се продадат за добра цена. Spirit pack-ове, Crafting-pack-ове, ала-бала.

Трябват ви ключове за Uber Tristram? Или за вас, или за продажба? Нихатак, Контесата и Съмънъра – въртите ги, докато не ви изплюят 3x3.

Решавате, че ще разцъкате малко хазарт, надявайки се късметът да ви се усмихне? Гледате внимателно на земята кога падат висок клас брони, предмети за магьосницата и некромансера, които почти винаги се продават за по 35 000 злато. И естествено събирате всичко, което гадовете пускат. Разбира се екипировка, която ви дава +gold find също е задължителна.

Мислите да продавате основи за рунически думи? Убивайки обикновени мобове се вглеждате двойно какво пада на земята след тях. Superior Monarch? С малко късмет ще се продаде идеално като основа за Spirit. Ethereal Superior Bersker Axe? Бахти и късмета. Dusk Shroud? Да го врътнем в куба, пък да видим дали ще излезе с 3 сокета за Enigma.

И дотук са ви реалистичните подходи, включващи фармене само на виртуалния свят. Ако имате малко лично състояние можете да пробвате и други неща.

Да въртите Charm-ове в хорадрическия куб? Крафтинг на амулети, ръкавички и пръстени? Евентуално и ботушки? Нищо не ви пречи. Само че трябва да си набавите в промишлени количества perfect gem-ове, jewel-и и някои конкретни руни. Което струва парици. Немалко. Трябва да инвестирате... но потенциалните печалби са внушителни.

Това ли е всичко, което може да се прави в Diablo II? По дяволите, сто процента забравям нещо. А, да, можете да ходите в Uber Tristram и да сбирате Torch-ове оттам. С ключовете, които споменах по-рано.

И забавното е, че всичко това изисква по някаква степен различен подход. Ако нямате Enigma на герой, то ви е нужна магьосница за някои специфични рънове. Примерно за ключове – там ви интересува скоростта, която идва естествено от телепортацията. Ако ще чистите цели зони, например Chaos Sanctuary с идеята да ви падне нещо телепорт не ви е нужен - стига се бързо до тях. Което важи и за кравите. Влизате и почвате да колите наред. Uber Tristram? За него е най-добре да имате в джеба паладин smiter или пък frenzy варварин. Това са ви най-евтините откъм екипировка начини да свалите Uber-ите. Да, моето некро също се справя... ама пак ми трябва Enigma… без нея едва ли ще мога да събера достатъчно Urdar-и, за да стигна навреме и да се справя с уберите. А и неслучайно Enigma-та е толкова скъпа... дава много с Teleport-а, заради което се търси яко.

Идеята ми е, че различните билдове могат да имат различни роли. Един герой правите за убери, друг за ключове, трети за рънове на босове и тъй нататък. Ето, преди да напиша това ретро ревю направих две нови неща. Които никога не бях пробвал в Diablo II. Направих първото си некро, което докарах до 89 ниво. А заедно с това създадох и horker варварин – с голям magic find и използване на умението Find Item върху трупове. Кой е казал, че дори и след хиляди часове не можеш да намериш нещо ново в Diablo II? Е, това не са нови неща... просто не ги бях пробвал. Но има и толкова много, които ми се ще да видя... А, да, horker варваринът ми се отблагодари яко - падна ми се един Ber с Find Item, която е най-високата руна, която някога съм намирал в Diablo II.

Май се отплеснах. Нека се върна на фарма. Най-якото нещо в Diablo II е, че почти няма безсмислени неща, които падат от гадовете. Много от тях все имат някаква функция. Бели предмети? Основи за рунически думи. Ethereal? Те са с по-ограничена ефективност – предимно за шепата Indestructible рунически думи или за ползване при наемник. Jewel-и? Дори и да са скапани се ползват за рецепти за Crafted предмети. Най-хубавите вкарвате в уникални брони, каски и щитове... Perfect Gem-ове? Ползват се почти изцяло за рецепти (също така падат винаги под формата на flawless, тоест трябва да намерите три от вид – по бегли спомени само босове, куеста за Мефисто в акт 4 и Shrine-ове могат да пуснат директно перфектни камъни). Руни? Това е основната шибана валута, специално високите – ползват се като разменна монета плюс основната си роля – за създаване на рунически думи. Злато? Споменах по-рано – трябва ви за хазарт, а също и да си поправите екипировката. Да, някои скъпи рунически думи струват адски скъпо за поддръжка!

Много от нещата, които падат в Diablo II имат смисъл да се събират. Всичко има своята стойност. По един или друг начин. Което прави ситуацията толкова по-интересна. Да, можете само да гледате за уникални предмети или пък хубави руни. Останалото да игнорирате. Но знаете ли, че ако намерите един Superior Monarch с 15% защита ще го продадете за по-добри пари, отколкото куп други неща? Един уж безличен бял предмет?

И тук идваме на... търговията. Помните какво беше в Diablo III, нали? Някакъв посран MMO аукцион. Пускате някакви кенефи в някакъв пазар и чакате някой да клъвне. Спекулирате като на фондовата борса, залъгвате. Някои хора прекарваха повече време в аукциона, отколкото в Diablo III. И пак имаха яка екипировка.

Е, в Diablo II имаме шибана натурална търговия. Битак. В който хората едно на едно, лице в лице се пазарят. На живо, даеба, класически. Идва някой хуйовец и ти казва – „Ти казваш, че тоя unid torch струва 3 Ist-а, но аз ще ти предложа Vex”. Аз му отговорям – „Не, искам 3 Ist-а, Vex струва 2 Ist-а“, онзи ми казва „Окей, късмет“ и си отива. Ако трябва да съм честен нито в реалния живот, нито в игрите се пазаря. Никога. По никакъв начин. Ако нещо струва X пари и преценя, че имам нужда от него – плащам X пари и го купувам. В случай, че не ми се плащат X пари не го купувам. Не помня някога в сайт или където и да е да съм казал – „Ще купя това, ама за 10 лева надолу“. Никога. Обикновено и не търпя пазарлъци. Давам цена – ако някой ми каже „Ще го взема за по-малко“ му отговарям – „Не, няма да стане“.

Натуралната търговия в Diablo II ми харесва не заради самия пазарлък – аз не се пазаря – а защото е нещо живо. Знаеш, че определено нещо, което имаш има някаква стойност. Идва някой и се опита да ти предложи по-малко – ти му казваш – „Не, няма да стане“. И той или се пречупва, или си отива. Идва следващият. Който може и да направи размяна на момента, или и той да почне да се пазари. Забавно е, защото комуникацията не е куха. Не пускаш някаква чикия в скапан аукцион. Бездушно. И се надяваш някой да клъвне. Ти си комуникираш с хората. Виждаш какво ти предлагат. Понякога можеш да видиш, че някой продава нещо, да му влезеш в играта и да го питаш за колко пари. Да научиш цените в момента. Има спекула. Има блъфове. Но не са сухи и грозни, не е таблица с числа. Не е аукцион. Всичко се случва след комуникация с хора.

[caption id="attachment_67736" align="aligncenter" width="525"] Tomb Run-ове - оптималният начин за вдигане на нива на Normal[/caption]

Винаги в Diablo II съм спирал така за по половин, един час – просто правя някакви игри с названия „Продавам това или онова“. Френетичното убиване на мобове се сменя със селски пазарлък, който е някак... дори приятен. Макар че реално винаги съм бил член на Diablo II форуми, където се случват „истинските“ продажби. Обикновено цените са по-високи от онези, които можеш да изкрънкаш в Battle.net, но знаеш, че са доверени хора и няма да те измамят. (Казах, че не се пазаря, нали? Но не съм казвал, че не се опитвам да купя нещо за възможно най-малко пари!)

И да, форумите. Там можеш да си купиш услуги тип куеста на Ларзук от акт 5, с който да ти се добавят сокети на предмета. Което значи, че някой създава нови герои само с идеята да стигне до този куест и да го продаде! Класическа услуга е, разбира се, някой да ти помогне с развиването на герой. Нерядко става дума за това да си дадеш името и паролата на акаунта и някой за 4-5 часа да ти вдигне герой до примерно 70 ниво срещу определена сума (винаги говорим за виртуални пари, нека отбележа!). Винаги има какво да се продаде за Diablo II. Търсене – колкото щеш. Предлагане – също.

Но най-якото е, че за разлика от проваления модел на аукциона в Diablo III… в Diablo II инфлацията е доста по-ниска. Да, такава има. Най-вече заради множеството ботове, изкарващи high руни. Или откровено dupe-натите такива плюс предмети тип Stone of Jordan. След рестарт на Ladder-а руни като Jah и Ber струват не майка си и баща си, ами не знам какво. Бъбрек и ляв ташак. Но от един момент натам икономиката на Diablo II задължително се... стабилизира. И си стои в определени граници с месеци. Без инфлация. Без онова, което се случи в Diablo III. Днес нещо струва X пари, след 10 дена вече е X-10%, след 20 дена е X-30% и така, докато не се превърне в сопол и кенеф.

Чудите се как се случва това? Много просто – валутите в Diablo II се изразходват. Завинаги. Именно заради това инфлацията се запазва в дадени граници. Правите Enigma с най-скъпите руни Jah и Ber? Ако не е станала перфектна е съмнително, че някой ще ви плати Jah и Ber за нея. Тоест тези две руни вече са употребени и излизат от пазара в някаква степен. Или поне стойността им намалява.

Perfect Gem-ове? Ползват се за много рецепти и изчезват завинаги. Нон-стоп се фармят нови, но и постоянно биват харчени. Заради което не се обезценяват. Онова, което се случи в Diablo III – камъните с най-високо качество станаха супер евтини, понеже постоянно могат да се изфармят нови, но и старите могат да се изкарват от предмети. Тоест не изчезват никога. Да се опитате да изкарате руни или камъни от предмет в Diablo II? Успех – но няма как да стане. Сложите ли ги някъде вече за употребени за винаги. Вкарвате Um в шлем или броня за резист? Вкарвате Ist-ове в Alibaba за още Magic Find? Ами, дотам! Забравете за тези руни. Или ги ползвате с предмета, или ги изкарвате от него, за да ги замените с други – но те изчезват завинаги.

Ето така се прави икономика. И всъщност Path of Exile много добре следваше модела на Diablo II. И още го прави. Валутите се ползват за подобряване, за reroll-ване на предмети. След което изчезват, изхабяват се завинаги. И трябва да се намерят нови от геймърите, които да заменят старите. Което създава една икономика с ниска инфлация. Понеже липсва еквивалентът на безкрайно печатане на пари. Всички от които са в обращение и всяка хартийка от които става все по-малко ценна от следващата.

[caption id="attachment_67749" align="aligncenter" width="525"] Лилит само прилича на Андариел... гадта е доста тегава[/caption]

Естествено тук отделих супер дълго време да говоря за нещо, което липсва отдавна в Diablo III – аукционът. Спрян покрай премиерата на експанжъна Reaper of Souls. Но няма как да не посоча, че беше едно огромно лайно. Замислено по абсолютно тъпанарски начин от Blizzard. Най-вече защото имаше една централизирана валута – златото – което с всеки изминал ден се обезценяваше, тъй като можеха да се изфармят по-големи количества от него, отколкото беше нужно да се харчат в играта за услуги като поправка на предмети и др. А в аукциона се действаше със злато – аз купувам нещо от теб, ти от мен – но златото си остава в обращение, не се губи. Същевременно хората фармят още и още, което водеше до безумна инфлация...

...не, наистина, смятам да завъртя ножа още малко. Защото верният път беше показан в Diablo II. Даеба мама му, кажете ми как може една икономика, която не е централизирана по никакъв начин, в която гъмжи от ботове и предмети-дупликати (dupe) да държи еднакви цени? Стабилни? С месеци. Без голяма инфлация? Един Ist да е два Mal-а. Един Mal – два Um-а. Един Ist да е равен на Gul, а пък две от тези – на Vex. Пет или шест Ist-а (зависи от късмета ти) са ти Jah или Ber. Останалите руни са по-ниско. 12 perfect gem-а са Pul. Един 3x3 keyset ти е Ist+Mal. И прочее, и прочее.

Стабилни цени, оставащи с месеци едни и същи. И не само. След рестарт на Ladder-а нещата винаги се връщат горе-долу в тези норми. Понякога стават извращения. Случвало се е Mal да струва колкото Ist. Защото се ползва в повече рунически думи, въпреки че е по-лесна за намиране руна. И какво ли не друго. Но винаги икономиката на Diablo II е била... стабилна.

При всичките ботове. При всичките хакове. Които са налични от години!

Кажете ми как е възможно това, а не беше възможно да се направи нещо повече от лайно в Diablo III? Която игра беше чистак-бърсак нова, трябваше да се поддържа както трябва, Blizzard се надяваха да печелят стотици милиони от аукциона с реални пари. Някой ще каже – „Ама то хаковете в Diablo III, ама то корейските фермери“. Хубаво. Да, имаше много такива. А Blizzard се оказаха неадекватни за пореден път в опитите си да спрат чийтърите. Но и на чисто базово ниво не направиха нищо, за да спрат тоталната инфлация. Напротив, дори и без титанично количество чийтъри Diablo III беше обречено на нея. Защото една работеща система беше изхвърлена в кенефа и заменена с недоносена такава.

И макар това ретро ревю да стана адски дълго към момента... не си мислете, че е пред приключване. Защото тепърва има да се говори за едно нещо – предметите в Diablo II.

Сега гледам варварина, който си направих. Споменах за него, нали? Екипиран скъпо - в едната ръка – Breath of the Dying. С другата – класически Grief във Phase Blade. В средата – Enigma При тези предмети си мислите, че имам ебаси яките ръкавици, колан, обувки?

И трите са от Sigon комплекта. Да, варваринът ми е почти 86 ниво, справя се изключително добре с фарма и съм доволен от него. И все пак – екипиран е с три предмета от 6 ниво. Които дълго време се чудех с какво да сменя и в крайна сметка... не намерих. И реших временно да оставя тях. Всъщност се канех да ги сменя отдавна.

Но докарах до 86 левъл.

[caption id="attachment_67767" align="aligncenter" width="525"] Подобни рънове са оптималния начин за вдигане на нива в ендгейма... макар че в един момент става скучно, особено и като се има предвид, че обикновено ботове водят ръновете[/caption]

Но и защо не? При положение, че общо от трите получавам: 40% cold resist, 20% fire resist, 20 кръв, 30 increased attack speed, 50% magic find, 270 броня, 10% life steal, 20% faster run/walk плюс по-скромните, но все пак важащи 70 attack rating и 10 сила. Може би с известно търсене ще намеря по-хубави ботушки, ръкавици и колан... несъмнено. Но при настоящия ми билд и от тези съм доволен. Цялостната комбинация от бонуси за атака и защита, макар че основно ме влекат 50-те процента Magic Find.

Искам да илюстрирам друго. Че в Diablo II е напълно възможно в ендгейм герой да се ползват предмети, екипиращи се в рамките на първите 20 минути, откакто сте почнали нов персонаж в играта. (Намирането им не е лесно, естествено, трябва да ги имате от друг герой, но и не е особено трудно - всеки е виждал десетки предмети от Sigon в живота си в Diablo II.) Колко предмета в Diablo III, които могат да се сложат на герой 6 ниво се ползват в ефективен ендгейм билд? Нула?

И нека мина отвъд трите части на Sigon комплекта. Ръкавички като Magefist и Frostburn стандартно се ползват от много билдове с герои, специализирани в магиите – дори и такива с висок бюджет. Защо? Едните дават 40% повече мана... и фактически нищо друго. Другите? 25% по-бърза регенерация на мана и 20% по-бързо пускане на магии. Но само тези бонуси са достатъчни. За два чифта ръкавици от трудност Normal, които падат доста често и са евтини. Защо?

Защото те имат нещо уникално. Което е изключително ефективно. Толкова, че засенчва ползите от други по-хубави наглед ръкавици.

А примерите в Diablo II не са един или два. С какви ли не предмети. Stone of Jordan може да се намери още на нормална трудност и екипира от герой на 29 ниво. За сметка на това е може би най-добрият пръстен за магьосник. Макар и традиционно доста скъп.

Обувките Goblin Toe от своя страна са супер ефективни за евтини frenzy варвари и smite паладини, отиващи към Uber Tristram. Пак се намират на Normal и пак имат един бонус, който ги прави толкова важни – 25% crushing blow.

Примерите с предмети от Nightmare – втората трудност – пък са толкова много, че няма смисъл да се изброяват. Но реално всичко това е хубаво – има огромно разнообразие. Неща, които човек намира и смята за безсмислени се оказват съкровища за други. Защото в Diablo II няма наистина безсмислени неща. Да, има много плява, няма спор. Но е толкова приятно да видиш, че уж скапани предмети, уж такива, които могат да ти се паднат от първите босове са ефективни през цялото време!

[caption id="attachment_67764" align="aligncenter" width="525"] Контесата почти винаги пуска руни - понякога хубави, понякога не точно... а, да, също така тук съм имал късмета да ми падне и ключ[/caption]

Е, нека не се престаравам. Нека вкарам едно уточнение – ако говорим за много от оръжията например не важи подобно нещо. Там ви трябват последните, най-яки такива. По възможност ултимативните рунически думи, ако сте варвари, паладини и прочее. Другото е... просто компромис. Имате алтернативи, но не е същото като Magefist и Frostburn, които наистина се ползват почти без алтернатива адски често. При доста брони състоянието е същото, а и при каските. Нужни са ви по-хубави, ендгейм предмети.

Но все пак - не е задължително нещо от по-висок левъл да е по-хубаво! Уникалните копия Titan's Revenge за амазонката са предмет от Nightmare, но за сметка на това са почти задължителни за класа, ако се развива с този тип оръжия. Докато един Thunderstroke - уникалните копия от Hell... не знам дали изобщо някога могат да се ползват. Ето това са малките, но изключително важни детайли в Diablo II.

И не само. Играта не опира единствено до рунически думи. И до уникални предмети. И до комплектите. Имаме и жълтите такива! Да, в много случаи те не струват. Но по дяволите, ролетката на Diablo II може да създаде неща, които струват каруци с пари! Например каски, които прибират всичко налично в малкия си джоб. А и понякога се падат уродливо яки амулети например... от които на човек могат да му потекат лигите.

[caption id="attachment_67750" align="aligncenter" width="525"] Под обстрел[/caption]

Да, жълтите предмети също не могат да са смислени алтернативи на всички позиции в инвентара ви. Но за някои от тях - да!

Освен това имаме и оранжеви предмети, които в своята есенция са близки до жълтите - с разликата, че ние ги крафтваме. И в този случай могат да се получат някои невероятни неща, наистина! Които струват много, много пари за купуване.

Така никога в Diablo II няма да видите герои, при които доминират един тип предмети. В общия случай имаме комбинация поне от рунически думи, уникати и жълти/комплекти. Естествено позициите са ограничени, но не е никак невъзможно да се окаже, че най-добрите ви решения са по малко от всичко. Уникати. Рунически думи. Жълти предмети. Крафтнати. И комплекти. За какво си говорим? Можем ли да правим сравнение с Diablo III?

В което първоначално доминираха с пълна сила жълтите предмети, защото уникатите (с малки изключения) бяха пълни лайна. После пък уникатите бяха оправени, а жълтите предмети останаха на заден план. Последно като играх Diablo III всичко се въртеше около комплкетите, а уникатите бяха някъде на заден план. Жълтите предмети... има ли ги в играта? Изглежда не.

Ето ти и още една драстична разлика между двете игри. Diablo II се появи преди декада и половина. Но и до днес дава възможност да се създават интересни билдове. Нещо нестандартно. Макар че за 16 години време хората са пробвали какво ли не. Докато в Diablo III... никога не беше намерен някакъв адекватен баланс на предметите. А последно като играх само на принципа на проба и грешка достигнах до най-ефективния билд за съответния сезон! Просто защото търсех най-доброто. От всички умения, предмети... без да знам, без да съм чел докарах билда на 90% до онова, което всички правеха. Е, да, имаше някои уловки, за които не се бях сетил. И все пак... в Diablo II почти никога не ми се е случвало да уцеля "ефективен" билд. Макар че и нерядко съм създавал нещо, което за едни хора е "тъпо", но на мен ми върши страхотна работа... въпрос на усещане. Особено ако нещо е ефективно.

И за какво да говоря още... разнообразието може би? Дори и до днес, когато съм играл хиляди часове на Diablo II пак притръпвам, когато вляза в джунглата на третия акт. Оная шибана джунгла, в която и след толкова време се губя! Или първата среща с Duriel на нормалната трудност. О, да, каквото и да става копелето ще е мъка.

Всъщност забравих ли да кажа, че Diablo II е трудна игра? Първите два пъти, в които я пробвах умрях по няколко пъти в акт 1. И се отказах. На Normal! Защото бях забравил какво е! В Diablo II трябва да отидеш до кенефа по голяма нужда, до кухнята за бира, да се върнеш... и евентуално може някой гад да те е убил на първата трудност при нов герой. В Diablo II? Прошка няма, особено пък ако бързаш много и минаваш по диагонал (което значи, че си с по-нисък левъл, отколкото трябва).

Добър си? Знаеш играта наизуст? О, това далеч не значи, че със слаба екипировка Диабло няма да те направи на пихтия за секунди. Който бос определено си заслужава да е в заглавието на играта, защото винаги е бил най-тегавият и респектиращ! В момента, в който можеш да стоиш спокойно върху огъня на боса разбираш, че си се напомпал достатъчно откъм резисти, кръв и левъл... особено на Hell.

Не че в Diablo III няма предизвикателство. Но то е толкова... зле балансирано. Просто вдигаш ли, вдигаш чисълцата на мобовете срещу теб, нагласявайки по-високи трудности. Не е същото като да има само три такива - Normal, Nightmare и Hell, които да са толкова добре балансирани. Пък рифтове до не знам си кой левъл, пък парагони, пък излишно надуване на числа. Винаги ми се струва по-хубаво да има един таван на прогреса в такъв тип игра. И да има алтернативно удоволствие, което да търсиш. В нови подходи. В изследване на нови герои. Именно това е Diablo II. Макар и да е по-трудна в кампанията си от Diablo III, то когато добре знаеш какво да правиш не е толкова тегаво да я превъртиш. Не говорим за някакво значително постижение. Най-малко доста босове си имат системи. Просто в Diablo II е приятно просто да фармиш, да убиваш гадове... с надеждата да ти падне нещо яко. Удоволствието винаги е страхотно, колкото и да часове да сте прекарали пред заглавието.

Може би и защото Diablo II не ви подарява нищо? Защото е възможно да не видите някой як предмет, колкото и хиляди часове да сте играли? Минимум 1/3 от уникалните предмети, ако не и повече не съм ги виждал никога да ми се падат на мен. Единствената high руна (най-ценните), която ми е падала е споменатият по-рано Ber. Което се случи чак сега! Именно и заради това дори и днес ако ми дойде отнякъде Tyrael's Might например ще се изкефя. Въпреки че бронята е ценна с това... че е адски рядка! Но все пак говорим за значително удоволствие. Както и като видях едната Mara, която ми пада пак наскоро.

В Diablo III? Почти всичко ви е гарантирано вече. Дроповете на уникални предмети са толкова много, че ви става скучно в един момент. Цялото удоволствие изчезва много бързо. Именно и заради това всеки сезон Blizzard трябва да ребалансира уникати и комплекти. Да ги прави по-силни и по-силни. За да има нещо ново и интересно за хората. Но всичко това показва лошите практики, в които се е потопило без обжалване Diablo III. Ребаланси отново и отново, промяна на фундаментални неща... докато Diablo II с една и съща формула може да е интересно декада и половина.

Шибана декада и половина.

Някой би казал - "Ама всичко това е носталгия". Не, не е. Носталгията е да поиграеш нещо 4-5 часа някоя вечер, когато си изпил кило вино и да си кажеш - "Добри времена бях". На следващия ден да си го пуснеш и да си кажеш - "Абе, като за една вечер бива, ама това си е старо днес". При Diablo II е друго. Колкото повече продължаваш напред, толкова повече те хваща... и искаш да стигнеш до ендгейма, да убиеш Бейл на Hell, да почнеш да фармиш по-хубавите предмети. И докато се усетиш разбираш, че си прекарал голяма част от свободното си време за последната седмица пред Diablo II. И като стигнеш до края си казваш - "Айде, стига толкова", ама пък нещо ти щуква и решаваш да си направиш още един герой.

И изведнъж те удря нещо отново. Пък започваш да планираш перфектния билд. Пък да превърташ играта отново. Пък решаваш да пофармиш с новия си персонаж... и то какво се оказва? Че свободното време за още седмица също е било потрошено! Ето това е Diablo II.

Да, в един момент идва точка на насищане. Особено както аз, като си направих два доста назобени героя. Веднага след тях нямах мотивация да си правя нещо различно. Особено след некрото ми, което се получи изненадващо добре - не вярвах, че скелетите на един Summoner държат толкова на бой, а в комбинация с приличен наемник и максимално ниво на Corpse Explosion, който сваля цял екран противници става доста секси. Дори и при липса на трупове скелетите и наемника насилваха всеки бос за минимум време... с очевидното изключение на Uber Tristram, естествено... там трябваше да играя по система - с Revieve на Urdar-и... а също и Lilith беше традиционно тегава, най-вече защото с един поглед сваля наемника, в който ми е целият crushing blow, без който всички мечти да свалиш подобна гад си остават мокър сън.

Отплеснах се в детайли. Но какво да се прави, така ми влияе Diablo II...

Може би последната тема, която ще засегна в това започващо да става епохално дълго ретро ревю е историята. Онова, което предложи Diablo III беше едно... безумие. Някаква нишка от сапунена опера, съчетана с долнопробен фантастичен сериал. Раздута кампания, в която много хора не говорят нищо. Драматични обрати, аз съм майка ти, а пък ти - баща ми, изгубих си паметта... само брата-близнак липсваше в цялото порно.

Още първия път, когато изиграх Diablo III и когато се насилвах в пълна степен да го харесам си мислех - "Какво, по дяволите, се е случило тук"? Куп грозновати сцени с енджина на играта и много малко от онова, с което обичаме стария Blizzard - култови клипчета. А ситуацията в Diablo II е съвсем различна.

Минималистична. Както предполага историята на едно екшън RPG. Без много раздути диалози. Излишни приказки. Но за сметка на това винаги можете да опрете до Gossip, в който персонажите в даден град ви разказват за себе си, останалите или пък частта от виртуалния свят, в която се намират. Хем няма планини от текстове, които са се превърнали във фетиш за много модерни игри. В които имаме стотици книги с десетки страници всяка, които едва ли мнозина са изчели изцяло. В Diablo II няма толкова съдържание за историята, но е достатъчно, за да се потопите в света.

Особено и покрай кът сцените между актовете. Изпълнени в духа на класическия Blizzard - страхотни, потапящи ви на сто процента в играта. Даже сега мисля да си ги пусна за пореден път. Реално и самата история е достатъчно добра... за разлика от изсмуканата такава на Diablo III.

И може би тук е времето да дойде краят на ревюто за Diablo II. Което определено мога винаги да наричам любимата ми игра изобщо. Несъмнено. И при всички положения. А също така се уверих и за едно нещо за пореден път - една страхотна игра не може да се купи с пари. Може да се налеят много кинти, но понякога просто трябва да ги има правилните хора с точната химия. Подобно на един футболен отбор. И милиарди да се инвестират няма никакви гаранции. По модерните стандарти Diablo II ще е малка игра. Макар и разработена от популярно студио. Екипът на Blizzard не е бил от стотици хора, както сега. Технически Diablo II имаше проблеми. Особено резолюцията. Бъговете бяха безброй. Всъщност около 1/3 от уменията в първата версия на играта дори не работеха, а пък още толкова не функционираха както трябва! Не, Diablo II не беше перфектна игра при премиерата си.

Но беше доразвита качествено. Дори и след експанжъна Lord of Destruction видяхме няколко огромни пача, които днес ще се водят за цели не DLC-та, ами направо експанжъни. В които се добавиха рунически думи, Uber Diablo, Uber Tristram... със синергиите умения, които не ставаха за нищо изведнъж се превърнаха в супер популярни такива. Много неща се промениха. Именно така се прави една качествена игра.

Имаш една основа и я доразвиваш. А не като в Diablo III... за няколко години промените в играта бяха толкова фундаментални, че не е просто смешно. И въпреки това заглавието си оставаше еднакво в своето... еднообразие.

И интересно как изписах една колосална стена текст, но още има какво да кажа. Имам какво да изхейтя по Diablo III. Има неща, за които не съм говорил изобщо... например Charm-овете в Diablo II. Дълбочината на много механики, за които ти трябва доста четене, докато ги схванеш изцяло. А също така и...

...не, стига. Дотук!