Онова, което се случи бе представяне на мобилна игра. На някакво си китайско студио. Което мобилно Diablo почти сигурно е рескин на най-популярната игра на въпросната гейм компания NetEase. Може би Blizzard очакваха аплодисменти, но онова, което получиха бе освирквания. Буквално – което се случва много рядко в света на гейминга.

Като бонус дойде и култовият въпрос на един от Diablo феновете в публиката – „дали това не е подранила първоаприлска шега“.

И покрай тази ситуация аз се сетих за една обичайна тема. А именно – гейм компаниите не правят игри. Хората правят игри. Екипите правят игри. И каквото и да се прави – когато куп водещи кадри си заминат, когато групи от хора, работили заедно с десетилетия се разделят – нещата се променят.

Дали за по-добро или за по-лошо? Кой знае. За някои хора Diablo III е по-добро от Diablo II. Не и за мен, разбира се. Но едно е сигурно – то е крайно различно. А е крайно различно, защото е дело на съвсем различен екип от хора. Повечето от онези, които направиха Diablo II напуснаха

Самите хора, създали Diablo II пуснаха в продажба Torchlight и Torchlight II, като последният успя да спечели сърцата на немалко фенове, особено и когато припомним какво тотално мазало беше Diablo III при пазарната си премиера с огромния акцент на аукциона с реални пари. Тогава човек можеше да се замисли – кой е истинският Blizzard? Онзи, който се казваше Runic Games? Или пък „оригиналният“, който пусна Diablo III, което в огромна степен разочарова феновете на Diablo II? Част от които, аз включително, още не могат да простят за крайния идеологически обрат в практически всеки ключов геймплей елемент.

Реално погледнато когато голяма част от екипа на някое студио се разпадне, то в своята есенция студиото спира да съществува. Доколкото може да има някаква глобална „култура“, доколкото някои нови хора може да са се учили от старите – всеки си има различни възгледи. Когато едни главни дизайнери се заменят с други, то вторите ще наложат своите идеи. Учителят може да е един и същи, но това не значи, че учениците не искат да предложат нещо различно.

И оттам нататък нещата се променят. Малко по малко. Diablo III беше скопено в куп аспекти заради конзолната си версия. Много от „старите“ фенове на Diablo и Blizzard като цяло са заклети PC фенове. Щото Diablo беше PC серия. StarCraft и Warcraft III – също. И World of Warcraft – също. Но това не значи, че новото поколение дизайнери в компанията нямат други възгледи. И новото поколение шефове в Blizzard.

Не значи, че те не са израснали с конзоли. С гейминг на мобилни телефони.

Компаниите се променят. Но и хората. Вероятно някой като Майк Морхайм, съосновал Silicon & Synapse през 1991 година, преминал през Chaos Studios и Blizzard North, само за да стане част от титана Activision Blizzard 15 години по-късно... малко преди обявяването на Diablo: Immortal може би си е казал – „По дяволите, какво се случи, как от тежката артилерия на PC гейминга се превърнахме в студио, което сключва договори за рескинове на китайски free-to-play cashgrab-ове с лепнато логото на Blizzard и Diablo отгоре“?

И е напуснал шефската позиция в компанията.

Разбира се причините може и да са други. Тука очевидно вкарвам малко свободни съчинения. Но някак е любопитно как точно преди месец дойдоха новините за Морхайм и малко след това Blizzard срещна отпор и хейт, какъвто не е виждал... от много, много отдавна. Вероятно от мазаляците с аукциона с реални пари на Diablo III...

Но все пак мнозина гледат носталгично по посока на Blizzard и се питат - какво се промени? Аз лично не съм от тях. Не очаквам компанията да е същата като преди две десетилетия. Знам, че има много носталгия в спомените ми. И знам, че всичко се променя.

Геймингът е креативна индустрия. Онова, което убива творческото у човек е еднообразието. Заради това толкова много водещи дизайнери и разработчици прескачат от една компания в друга, трета, пета. Да променят средата, да дойде някое ново предизвикателство.

Но ние нерядко гледаме някое лого и си мислим подсъзнателно, че все същите хора се стоят зад него. Които са направили Diablo. StarCraft. Warcraft. Diablo II. И тъй нататък. Не се замисляме, че са минали две десетилетия. Че голяма част от тези хора или са отдавна в други компании, или са се пенсионирали от гейминга. А дори и да не бяха – за две десетилетия се променяш. Много. И ако приемем, че всичко си беше същото – същите шефове, дизайнери и всичко – то дори и тогава днес щяхме да видим съвсем различни игри от Blizzard.

Именно заради това може би е по-интересно кои хора правят някои игри. Не кои компании. Но признавам, че и самият аз никога не се вглеждам в това. Единствено в момента, в който нещо ми се стори по-лошо започвам да се вглеждам. Кой е директор. Кой е главният дизайнер. Сценаристи. Само смяната на тези личности нерядко води до осезаеми разлики в усещането. Какво говорим ако се тръгне надолу. И се окаже, че така мимиходом цяло студио си е заминало.

И примерно какво значение има, че Infinity Ward се казва Infinity Ward при положение, че практически всички хора от него основаха студиото Respawn? Компанията няма нищо общо с онова, което е била преди. Просто остава едно име.

BioWare? Не е ли същото? В последните години имаше куп новини за един, двама, трима, повече ветерани, които са напуснали. В крайна сметка с обявяването на Anthem не бива да имаме съмнения, че иде реч за една съвсем, съвсем различна компания.

Има ли смисъл изобщо да се разочароваме, че "нещо се е променило сякаш изведнъж"? Всичко се променя - и Blizzard отдавна не е Blizzard. Blizzard е един разпространител, също като Activision. Който тук-таме може и да създаде хубава игра, кой знае. Но е вероятно и все по-често да ни залива с подобни мобилни такива.

И все пак - всичко е в реда на нещата. Времената се менят, компаниите се менят. А пък останалото е носталгия.