Покрай скандалните и вече загинали за момента законопроекти SOPA и PIPA стана ясно едно нещо - да, глобалната мрежа не е долюбвана баш от всички. Най-вече от 2 титана - MPAA и RIAA. Зад тези абревиатури се криятт асоциациите на филмовата индустрия (MPAA) и на звукозаписната такава (RIAA) в САЩ. И именно тези организации бяха основните спонсори на проекта за убиване на интернет.

Но защо, ще се запитате? Защо представителите на кино стидуята и на звукозаписната индустрия се страхуват и борят с всички сили срещу глобалното село? Много просто... заради иновацията.

Интернет е изграден върху нея. За да се откъснеш от останалите, да се отличиш, то трябва да измислиш нещо повече. Дали ще става дума за Facebook, за Google, за YouTube, за Wikipedia, за eBay... няма значение. Начинът е един - иновация. И нещо друго - в интернет не става само да наливаш пари в нещо и да се надяваш то да е успешно. Един път ще ти върже, но в повечето случаи - примерно жалките напъни на Google да направи своя социална мрежа... така не става.

MPAA и RIAA функционират на обратния полюс. На тях не им трябва иновация, те се страхуват от нея. Целият им бизнес модел е точно обратният - продаването на едно и също нещо на внушителна цена. Дали ще е поредният кино блокбъстър или пък поредният албум с 2-3 хита и още 10 скапани песни? Няма значение. Важното е, че парите текат и то текат за нещо посредствено. И на MPAA и RIAA им е добре.

Просто защото тези асоциации имат един успешен античен модел... успешен до популяризирането на интернет, де... създаването на изкуство на килограм. Което трудно може да се нарече "изкуство".

Примерно филмите. Какво е достатъчно, за да получим един блокбъстър?
-1 брой супер як трейлър копелеее с много взривове;
-X на брой платени ревюта в големи медии;
-X на брой големи звезди, участващи във филма, за които се пишат безсмислени лайфстайл статии всеки ден;

И това е. Подходът е чисто делови - в повечето случаи нямат значение такива неща като чувство, замисъл, доизкусуряване на детайла. Иде реч за снимане на ленти на килограм. И оттам нататък - блестящите ревюта и динамичните трейлъри. И всичко това стига. На Джон може и да му е омръзнало от подобни филми, но пък Гошо няма да има какво да прави в петък с приятелката си и ще иде си даде парите, базирано на това, което е гледал по телевизията и чел във вестника.

Интернет затруднява това. Ако някой се съмнява в даден филм - а това е в духа на много народи, не само нашия - то може просто да си свали някой скрийнър набързо от торентите. Да го прецъка така набързо, колкото да види дали ги има обещаните в трейлъра елементи. Най-често ги няма.

И най-често, хората казват - абе, ай сиктир, няма да давам пари за тая помия. А и освен всичко друго, в интернет мнозина от нас участват в дадени форуми, четат определени сайтове, които са си харесали... и те могат да наклонят доста мнението ни за нещо.

А всичко това не се харесва на MPAA. Те не искат хората да могат да си свалят даден филм и да видят, че е боза. Не искат хората да четат разни там по-малко популярни сайтове и да си променят мнението. И заради това се опитват чрез закони като SOPA и PIPA да направят единственото възможно нещо - да съсипят самата есенция на интернет.

Същото важи и за RIAA - всъщност, тяхното положение е още по-лошо от това на MPAA. Тъй като благодарение на сайтове като YouTube, можеш да преслушаш цял албум на който и да е музикант просто ей така, безпроблемно. И можеш да осъзнаеш, че има 2-3 хубави песни... и можеш да си купиш само тях от подобна на iTunes услуга!

А простата математика говори, че продаването на един диск с 10-15 песни (повечето помиярски) за 20-25 долара е много по-голяма далавера, отколкото продаването на хубавите 3 песни от него за 3 долара. И заради това RIAA също плюе кръв.

Но защо, ще се запитате вие, тези компании не използват интернет, вместо да странят от него, сякаш е краставо куче? Много просто... защото ако се постави този прецедент да има възможност MPAA да пускат филмите си и дигитално малко след премиерата им по кината, а пък RIAA да популяризират още повече продаването на песни по долар... то трябва да се вдигне качеството на изкуството.

Тъй като в интернет помията на килограм не върви. Ако усетиш, че един сайт не ти харесва, казваш баста и се присъединяваш към конкурентния. И прочее. Съответно MPAA и RIAA трябва да търсят начини да правят предимно качествени филми и да промотират предимно качествена музика.

А това е трудно. По-трудно от настоящото статукво. И това ще доведе до загуба на пари. Много пари. Изобщо не говорим и за рисковете, които хич не са малки и потенциално смъртоносни.

И именно това са враговете на интернет - MPAA и RIAA. Те са като стари владетели, които виждат как новото поколение идва с пълна сила, но правят всичко възможно до последния си дъх да останат на своя престол с цената на всичко. Дори ако това значи забавяне на бъдещия прогрес. Какъвто ефект ще имат PIPA и SOPA или бъдещите проекти, за които изроди като MPAA и RIAA наляха и ще наливат в бъдеще огромни пари.

Защо пиша това? Защото е хубаво човек да знае кои са враговете на нещо, което всички ние обичаме с всяка една гънка от съществуването си. Тъй като поне за мен са такива емоциите към интернет - смятам го за едно от най-великите човешки творения и неделима част от ежедневието. А организации като MPAA и RIAA трябва да бъдат ненавиждани... просто защото знаят, че смъртта им идва, но искат с един последен тласък да повлекат възможно най-много неща със себе си!