Не съм много сигурен дали причината да разцъквам заглавието е фактът, че си падам по Mech Warrior серията... някога Microsoft залагаше солидно на нея, но преди около 12-13 години преустанови всички разработки по нея. Или може би фактът, че понякога ми се цъкат тактически игри в реално време... и не е да кажеш, че този жанр е супер популярен днес. Тъй или инак наскоро си инсталирах Mech Commander 2 – който междувпрочем е напълно безплатен и може да се свали от сайта на Microsoft. И се потопих в една страхотна стара игрица.

Какво представлява геймплеят? Mech Commander 2 е от игрите, които не губят време в излишни празни приказки. Зареждайки основната кампания ви бива казано общо взето лаконичното – „Ние сме наемници, трябва тука да свършим едно-две неща, айде да действаме“. В течение на първите няколко мисии се запознавате с геймплея, но те не са баш класическите скучни tutorial-и – напротив. Нещата са достатъчно разчупени... а и онези, които помнят стария гейминг несъмнено ще се присетят, че тогава никой не губеше прекалено много време да ни обяснява кое как се случва. Предполагаше се, че ако си фен на стратегиите в реално време например ще знаеш по подразбиране как се цъка Mech Commander 2… и толкоз!

Но нека се върна на геймплея. Всичко се върти около куп огромни роботи, управлявани от пилоти – или mech-ове. Геймърите поемат ролята на безименен командир, който гледа някъде от високо какви ги вършат неговите подчинени и им дава заповеди как да действат в битката. Както споменах говорим за тактическа игра в реално време – казваме на нашите хора какво вършат и те се заемат със задачите. Имайте предвид обаче, че рефлексите не са от ключова важност – имаме бутон за пауза, в който да обмислим какво да правим в по-напрегнати ситуации.

Макар играчите да имат възможност да контролират само роботи, противниците ни имат доста богат арсенал. Освен собствени mech-ове те притежават танкове, хеликоптери, леки бронирани возила, че дори и пехота. Заедно с това почти през цялото време в кампанията ние сме в позицията на атакуващи – това ще рече, че трябва да щурмуваме различни бази с техните прилежащи стационарни защити.

А когато говорим за тактическа игра – то имаме избор как да подхождаме в доста случаи. Ако става дума за бази – то можем да ги щурмуваме директно през главния вход и да разрушим всички стационарни оръдия, които ги пазят. Определено има риск да получим щети... макар че ако имаме повечко роботи с LRM (long range missiles) те се справят лесно с повечето защити.

Друг вариант е – още по-рискован често – да завладеем контролната сграда за стационарните картечници. В този случай е възможно наш робот да получи още по-внушителни щети, но справим ли се – то ще можем да се справяме с противниците си още по-лесно, използвайки оръдията им срещу тях. Ако решим пък можем да намерим и захранването на укрепленията и да го взривим. Тогава обаче ги деактивираме завинаги и нямаме възможността да ги използваме за свои цели.

Различните бази, пръснати из всяка карта могат да се използват доста ефективно. Особено за примамване на по-силни противникови роботи, които са трудни за унищожаване. Няма обаче някакъв задължителен подход – по-скоро опции, които да ни улеснят задачите.

Тактическият елемент си проличава и при нещо друго – къде да водим битките. Задължително е например да не позволяваме противник да се качи на някоя висока планина, от която да ни гърми. В този случай има по-голям шанс да нанесе щети в главата на наш робот, където всъщност е кокпитът на пилота. Само няколко подобни точни удара могат да унищожат машината ни... или дори един-единствен, ако се случи с някое от най-тежките оръжия. Естествено е препоръчително самите ние да сме някъде високо, за да сме в същата удобна позиция.

[caption id="attachment_58054" align="aligncenter" width="525"] Колко бойни машини ще вкарате в битка? Често изборът опира до количество или сила[/caption]

Околната среда крие и други интерактивни елементи. Ако унищожите наблюдателните кули, вашите противници няма да знаят къде сте. Чат-пат има цистерни с бензин – ако ги уцелите се получава внушителна експлозия. Така с малко повече хитрост можете да подмамите вражески mech-ове наблизо... но е добре да внимавате – възможно е погрешка ваш робот да попадне в радиуса на взрива!

Всъщност тактическата част се допълва и от възможностите да привиквате отделни подкрепления. Това се случва чрез т.нар. resource points. С определено количество от тези точки започвате всяка мисия, като при доста странични нива те са... 0. Из картата можете да намирате сгради, които ви дават ресурси – най-често прикрити.

Имате няколко неща, които да правите с тази валута и трябва внимателно да обмислите какво ще правите с нея. Можете да призовете артилерия, която нанася сериозни щети и ще ви помогне адски много в масова битка. Възможно е да си купите хеликоптер, който да обиколи картата и с чиято помощ да научите къде са противниците ви. Имате опцията да ударите дадена позиция от картата от въздуха (доста подходящо за захранвания на статични оръдия например), а също и да минирате определена част от картата и да примамите в нея вражески роботи.

Налични са и две опции, свързани с mech-овете. Едната е и онази, която ще ползвате адски често – камионът за поправка. Без него адски много мисии са кажи-речи невъзможни за изпълнение. Другата пък е възможност да вкарате пилот в победен вражески робот, с което да увеличите огневата си мощ в дадена мисия. Не си мислете обаче, че това е задължително решение. Често mech-овете, които сте победили са прекалено разбити и част от оръжията им липсват. С други думи по-често тази опция се ползва, за да вземете някоя скъпа машина, без да плащате нищо за нея.

Тактическите опции ви дават още по-голямо поле за взимане на алтернативни решения в битка. Не всички неща, които можете да призовете са достатъчно ефективни... например аз никога не съм си падал по скаут хеликоптерите. Но в един или друг момент всичко си оказва своето влияние.

Плюс са и самите мисии – наистина аз съм изигравал Mech Commander 2 прекалено много пъти и... горе-долу го знам наизуст. Но нивата са така създадени, че да се възползват от възможно най-много тактически решения. Включително и ако говорим за такива, свързани с вашите роботи... например дали имат възможност да прелитат кратко разстояние. Без тях нерядко ще трябва да се разделите с ресурсни точки, забити на някое островче.

И тук е време да започна да говоря за нещото, на което все пак е кръстена играта – mech-овете. Те са 29 броя, разделени в четири класа – light, medium, heavy и assault. Леките машини в общия случай са най-подходящи като скаути – бързи са, често имат хубави сензори. Те обаче носят малко оръжия и са прекалено лесни за унищожаване в битка. Нерядко един добре насочен снаряд с тежко оръжие ги взривява.

Най-тежките роботи от своя страна могат да бъдат натоварени с внушителни количества броня и пушкала, но от своя страна се движат адски бавно. Това може да е неприятно, особено пък ако се изправят срещу по-силни противници, които могат да ги кайтнат.

От вас зависи как да подходите към мисия. Преди всяко ниво имаме определен тонаж, който можем да докараме на бойното поле. В резултат можем да заложим на малко, но тежки и мощни роботи... или пък на повечко, което ни дава повече тактически опции, но и повече трудности при срещане на heavy и assault противници.

Редно е да се отбележи, че радарите в Mech Commander 2 са от ключова важност. Първите пъти, в които изигравах играта ги подценявах. Те обаче ви дават съвсем ясна идея какво ви очаква в дадена ситуация. Не само това, но има и едно адски важно нещо – заглушителите. Те пречат на вражеските mech-ове с радари да ви открият. Така можете да осъществявате изненадващи атаки по противниците си.

Естествено едно от местата, където ще прекарваме време е в оръжейната. Пред нас са налични всички възможности да персонализираме роботите си откъм пушкала. При тях най-важното нещо е колко са големи откъм размер и колко топлина генерират. Доста лазери и PPC-та нанасят хубави щети, но пък греят прекалено много. Тежките картечници пък не генерират почти никаква топлина, но за сметка на това са големи по размер, а някои стрелят прекалено бавно.

От вас зависи на какво ще залагате – а също така и как ще развиете вашите пилоти. С течение на кампанията те трупат рангове – всеки от които ви дава опция да ги специализирате. Уменията включват възможност за перфектно контролиране на даден клас роботи (и избягване на тежки щети), ефективно боравене с оръжия, качествено ползване на радари и т.н.

[caption id="attachment_58048" align="aligncenter" width="525"] Човек може да предпочете и по-разнообразен арсенал от този...[/caption]

Макар и да нямаме някакво модерно дърво със скилове – реално пилотите ни притежават максимум четири – до влиянието на всяко от тях е драстично. Някой експерт в лазерите може да ги ползва на наистина страхотно ниво. Същото и важи, ако даден пилот е специалист по medium роботите да кажем. Естествено можете да специализирате дадени хора в това да танкват например, докато зад тях има такива, които са достатъчно точни, но ако ги уцелят... става зле.

Що се отнася до пилотите ви, едно от нещата, които винаги са ми харесвали е озвучаването им. Всеки си идва с различен набор от реплики и емоции – някои от тях са спокойни и хладнокръвни, други пък варират от истерията до екзалтацията по време на битка. В общия случай когато играя Mech Commander 2 подбирам пилотите според звученето им, не какви умения имат в битка! И при повечето определено е свършена добра работа.

Като цяло Mech Commander 2 предлага една достатъчно забавна кампания, която съм изигравал куп пъти по съвсем различни начини. Наистина не е нещо особено откъм сюжет – да не кажа, че си говорим за пълна посредственост. Просто минавате куп карти една подир друга, ъпгрейдвате своя арсенал, намирате и купувате по-качествени роботи и пилоти. Кампанията – типично за игрите от едно време – не е никак кратка, а и може да е достатъчно отпускаща за някоя събота и неделя.

Тук обаче ще отделя малко време на една от големите ми критики към Mech Commander 2 – AI-то, особено на последните трудности. Първо, прекалено е лесно за кайтване. Като цяло компютърът ще атакува роботът, който види първоначално (или който го атакува). Често това е нещо, което може да се експлоатира. И второ, на по-високите трудности гадовете имат хипер дразнеща точност. Нерядко се случва някой галфон в лек робот да набие хедшот на вашия 100-тонен Атлас и да го унищожи. Което е много, много, много дразнещо. И откровено нечестно. На моменти изглежда, че само някои конкретни противници на дадена карта притежават тази магическа точност... поради която причина е добре да се Save-ва често. А и някак е леко абсурдно как вие ходите цяла банда от 5-6-7 робота и един-два противника могат да ви вгорчат живота сериозно.

Ако не се лъжа някога Mech Commander 2 беше критикуван предимно заради своя изкуствен интелект едно време... и с тези аргументи трудно може да се спори. Реално на моменти както играта ви носи удоволствие може да ви вдигне нервите заради някой хипер гнусно точен противник.

Но ако това се остави на заден план - Mech Commander 2 е една от добрите по-стари игрици. Макар и доста позабравена, ако трябва да сме точни - именно защото и едно време беше леко нишов продукт. Поради която причина така и не видяхме продължение.

Тъй или инак обаче Mech Commander 2 си остава едно от заглавията, които редовно изигравам поне веднъж на няколко години. И последният път отново не беше разочароващ. А и в крайна сметка ако ви се играе нещо по-старичко... можете да хвърлите един поглед на тази игра от 2001 година.