Става дума за програма, носеща кодовото название PRISM. Тя бива ръководена от американската Агенция за национална сигурност, като в нея участва и ФБР. За какво става дума?

Общо взето, следното – споразумение на щатското правителство с компании като Google, Yahoo, Facebook, Apple, Microsoft (плюс притежавания от тях Skype) и много, много други. Според което те осигуряват без да задават въпроси лични данни за своите потребители на ФБР и Агенцията за национална сигурност.

Огромно количество информация. Която включва всичко, което сме качили във Facebook. „Скрито“ или не. Разговорите ни в Skype. В детайл. Плюс данните, които имат Google и Apple за нас. Чието количество изобщо не е малко... напротив, говорим за колосални масиви. И това далеч не е всичко – общо взето, ако дадена компания е американска, то има шанс да осигурява информация на Агенцията по национална сигурност

И хоп, оказва, се, че една-единствена организация притежава всичко това. Всички ценни данни, пазени от водещите технологични компании. Което й позволява да си направи един пълен, страхотен, завършен профил за всеки един, който не е параноик на тема сигурност в интернет. И който е качвал свои данни, без да мисли. Аз знам, че съм такъв човек.

Разбира се, преди да продължа е редно да отбележа, че тук не става дума за официални данни. Говорим за информации, които бяха публикувани от изданието Guardian – слайдове от презентация в Агенцията за национална сигурност, чрез която биват обучавани новите служители що е то PRISM. Плюс обяснения от очевидци, които напълно логично пожелават анонимност.

Естествено, всички компании като Google, Apple и т.н. бързо-бързо отричат всички обвинения. Като посочват обичайното – че ценят личната информация на всичките си потребители като финансовите си приходи. Обичайното.

Но не съм сигурен кой ще им повярва този път. Тъй като тези съмнения витаят от много дълго време върху американското правителство. Без да има нищо сигурно. Но ето, че вече има по-солидно потвърждение. Не става за нищо доказано, нормално. Ама мисля, че хич не е малко. Тъй като преди имахме просто празни думи, което можеха спокойно да се нарекат теория на конспирацията. Предположения. Сега, Guardian и други издания изваждат по-стабилни доказателства.

Окей, ще си кажете вероятно в този момент. Какво ме интересува мене всичко това? Ние сме в България, нали? А САЩ е... там някъде си отвъд океана. Американците ще страдат от тази политика на собственото си правителство, какво ни касае нас?

Всъщност, оказва се, че скандалът PRISM е по-голям от САЩ. Първата и основна причина е тази, че Агенцията по национална сигурност всъщност... предпазва Щатите от външни заплахи. Съответно събира данни предимно за чужди граждани. Реално, тази агенция трябва да е „51% сигурна, че става дума за човек, който не е американец“.

Ясно е, че всичко ценно се съхранява. Също така е логично, че и ФБР едва ли се свени да използва същите тези данни. Напълно възможно и други агенции на САЩ... с по-високо ниво на сигурност.

Но важното е друго. След избухването на скандала PRISM стана ясно, че британската Комисия за сигурност и разузнаване е получавала данни от американските си колеги. За свои граждани. Което подсказва, че всяка държава, която си сътрудничи със САЩ може да получи това.

Пълен, детайлен достъп за разни хора. Стига те да са част от виртуалното пространство. Което означава... мнозина.

И докато Великобритания едва ли ще тръгне да пуска долни компромати срещу политически противници, то нека се запитаме... какво ще стане, ако някой от нашата политическа утайка сътвори същото? Колко пъти идват високопоставени кадри от различни американски агенции у нас? Имаме добри отношения с янките, спор няма. Или поне политиканите. И какво ще стане, ако правителството ни изиска информация за някой неудобен субект от Щатите? Под предлог „съмнения за тероризъм“ примерно? Какво ще се случи?

Всички негови разговори в Skype ще бъдат изтипосани на някое бюро. Подробна карта на това къде ходи, ако има смартфон с операционна система Android или iOS. Списък с приятелите му от Facebook и кореспонденцията с тях. И много, много други. Всъщност, трябва да се напише една отделна статия, за да се опише какви лични данни имат за нас Apple, Google, Microsoft и т.н. Но нека да кажем, че те са адски, адски много.

И всичко това може да се използва един ден срещу нас. Напълно реално. Нещата опират до една политическа връзка между нашенското правителство и Агенцията за национална сигурност на САЩ. Един мотивиран документ защо се искат дадени данни, дори и скалъпен с бели конци. И след това стой та гледай как може да бъде стъжнен нечий живот.

Но нека оставим България настрана. У нас олигархията е толкова силна, че ако някой е неудобен може просто да бъде пребит на улицата като псе. Или още по-лошо. Защо не погледнем към други страни в световен мащаб.

При положение, че Агенцията за национална сигурност на САЩ има достъп до всички данни, които се акумулират от буквално гръбнака на интернет и модерния технологичен свят, каквото представляват Microsoft, Google и адски много други щатски гиганти, то дали няма да се използват за качване и сваляне на режими в страни от Латинска Америка например?

Може и да звучи като престараване, като нещо смешно. „Пффф, някакъв си интернет, чак пък цял режим да ми свали“. Аз не мисля, че говорим за нещо абсурдно.

Нека си представим, че бъде доловено, че дадено политически активист от Латинска Америка има хомосексуални наклонности и се спретне един компромат. Какво ще стане с неговата кариера в страни, които не могат да се похвалят с особена толерантност на тази тема? Същият този човек спокойно може да загуби и живота си, не само кариерата си. Една грешна стъпка за теб в интернет, едно нестандартно търсене... един намек, че не си перфектно нормален и хоп, мисли му.

Разбира се, ще четем в следващите месеци как няма нищо подобно. Как големите Apple, Google, Microsoft пазят данните ни като очите си. Но нека се запитаме едно нещо – защо изобщо тази информация се съхранява от тях? Подробности какво правим в интернет, какво харесваме и други?

Защото това е ресурс, водещ до финансови приходи. Използва се, за да ни се изпращат умни промоции да си купим нещо. Или директно се продава на рекламни агенции (неофициално, бъдете сигурни!).

Всъщност, официалното обяснение е, че личните ни данни се пазят, за да „се подобри даден продукт“. Окей, аз имам един въпрос – защо записвате моето поведение с цел развиване на вашата услуга? Не трябва ли да получа някакво финансово възмездие – все пак аз ви помагам да регистрирате по-високи приходи? Аз и всички останали хора?

Microsoft ли няма пари или пък Apple, а може би Google, та е нужно ние, потребителите, да спомагаме (почти неволно) за подобрението на дадена услуга?

Естествено, че не. Ние сме просто ходещи касички. Също както и нашите данни. Това, което се пази, не е информацията на хора. Ами метод да се изкарат още повече милиарди долари. При това положение, то как можем да вярваме, че нашите данни не се осигуряват на американското правителство? Което от своя страна може да ги „разпръсне“ където пожелае? В България, Русия, Саудитска Арабия или Конго?

При положение, че информацията за нас е просто един ресурс, то защо Microsoft, Google и т.н. да не вземат някой и друг милиард за достъп до него от страна на правителството? В крайна сметка, нали заради това се пази всичко това?

Да не говорим, че ако пък някоя компания реши да откаже достъп, то ще бъде разнищена от определени силни агенции на САЩ. Съответно изборът е напълно логичен – или да те скъсат от административни процедури, разследвания за укриване на пари в офшорни компании и т.н., или просто да връчиш данните за своите потребители.

Не, технологичните компании няма как да ни убедят, че „пазят личната ни информация“. И че PRISM е просто някаква журналистическа сензация. Съмненията витаят открай време. Пък и като имаме предвид какви усилия хвърли САЩ във войната срещу тероризма, то бих бил шокиран, ако нещо от рода на PRISM не съществуваше.

И така, може би въпросът вече е... ами сега какво? Трудно е да се каже. Тъй като се е задвижила една машина, вече функционира. Развива се. Събира данните ни и го прави лесни за използване, когато е нужно. Дали това е бъдещето, в което цялата ни информация се пази от правителствата, което всъщност се е сраснало с водещите световни корпорации? Дали това е първата стъпка?

Кой ли знае. Не смятам, че е нужно да се изпада в драматизъм тип „светът ще свърши утре“. Рано е още. Но при всички положения е по-добре човек да знае за всички тези неща. Да е наясно какво се случва с всичките му лични данни. Да е запознат с големите компании. Независимо от имиджа им.

Арогантните, костюмарите, пичовете в кецове или пък социалните – все тая. Всички са един дол дренки. Гледат ни като ходещи овци-касички, от които се опитват да измъкнат паричките.

На нас ни остава да имаме едно наум... и да внимаваме какво споделяме в интернет. Очевидно това е по-разумният вариант. Тъй като всичко това е ресурс. Който постоянно ще се продава. А до какво ще доведе това в крайна сметка... кой ли знае?

Ъпдейт: И хоп, малко ново инфо - вече имаме и официално лице, поело отговорност за всички разкрития около PRISM - Едуард Сноудън!