“Един път те бият, един път ти биеш”, съм чувал като лаф от немалко хора по повод на някое сбиване. Но в последно време за пореден път се уверявам в едно нещо – тази фраза трябва да изглежда по различен начин. Тя трябва да гласи “Един път те бият, един път ти биеш, един път умираш”.

А последното не е особена оферта.

Защо пиша това? Най-вероятно всички, следящи спортните новини вече са чели – един от най-талантливите ни MMA бойци Благой Иванов в момента лежи в тежко състояние в болницата. Наръган с нож при някакво сбиване, доколкото разбрах в гръб.Според новините бил с още 2-ма души, нападнали ги 7-8.

И ето ти един напълно показателен момент – атлет от световна величина в спорт като смесените бойни изкуства, в който е еднакво важно да можеш и да свалиш някой с тупалка или шут, и да го пребориш на земята... бере душа в болница. На всичкото отгоре, Багата се състезава в тежката дивизия – сиреч, говорим за планина човек, а не някой 60-килограмов.
И просто някой успява в някое меле да се промъкне край него и да го среже с ножа. Просто така. Шампион по бойно самбо, тренирал бог знае още колко бойни спортове. Ако ставаше дума за някой екшън, щеше да им налепи по един шамар и всички да се разхвърчат.

Но това не се случва. Което показва колко безумно е това да се сбиваш с когото и да е. В случая, нямам намерение да виня Багата или някого другиго – все още никой не знае кой е бил виновен, какво се е случило, защо се е случило. Идеята ми е друга – обикновените Гошо и Пешо да се замислят има ли файда от всичко това.

Тъй като крайните случаи са най-показателни. Ако един от сериозните таланти в MMA бива намушкан просто ей така... като псе на улицата... какво остава за обикновените хора? Онези, които не са посветили живота си на това да заучават огромен брой бойни техники? Защо да хвърляш зара, без да знаеш оня срещу тебе дали няма да извади някой касапски нож и да те клъцне? Или да се издървиш на някого, без да знаеш, че на 3 метра зад него се крие приятелят му с паве в ръката, което да те тушира от раз?

Да, наясно съм какво е чувството, при което някой те дразни до такова ниво, че искаш просто да си счупиш кокалчетата на ръката в главата му. И самата идея, някой се хвали как не си влязъл в битка и си путка може да бъде доста изгаряща. Наистина. Усещал съм го.

Предполагам, че това да потрошиш някой дразнеж с тупаници също осигурява доста приятно чувство – на мен последните ми подобни случаи бяха дооооооста, доста отдавна в миналото и вече съм забравил за какво иде реч.

Но пък от друга страна – един път ще се случи да дариш неособено подходящия човек, той да те срещне с 10 човека някъде, докато си сам и да те направи на пихтия. Пък после ще видим дали “Един път ти биеш, един път те бият” ще изглежда толкова мъжкарска мисъл. При някоя сериозна телесна щета съм убеден, че мисленето веднага ще добие друго измерение.

Изобщо не говоря ако пък се инвалидизираш или хванеш да се гътнеш.

Да, тестостеронът си играе ролята. Че и в последните години и жените налитат с тупалки една на друга. Хубаво. Но в крайна сметка, това са глупости. На улицата няма джентълменство, няма спортсменство. 60-килограмов човек ще хване камък и ще събори 120-килограмов с 1 точен удар. Или прочее. И случаят с Багата показва това.

А и в крайна сметка – има си републикански, европейски и световни първенства, турнири за аматьори и т.н. Който го влече – да ходи да се млати там. Пък и всичко си е регламентирано – няма камъни, ножове и боксове, просто излизаш в който спорт ти е кеф и показваш, че си по-добър от опонента си. Всичко останало е хвърляне на зар, заради което можеш да съжаляваш цял живот.