Началото на играта както обикновено започва с Дезмънд Майлс. След събитията в Brotherhood, той е изпаднал в кома, като трябва да изживее остатъка от спомените си за Ецио и Алтаир, за да успее да се събуди от нея. Така в началото на играта поемаме контрола над харизматичния италианец, който може и да е посивял и остарял, но все още може да убие куп гадове наведнъж и да се катери като котка по сградите.

Откъм история, нещата се поразводняват малко, сравнено с по-ранните части на играта, но пък все пак нещата не са тотално лоши. Доста як е фактът, че е отделено адски малко време за Дезмънд, като сериозният акцент е върху Ецио. Поне мене Майлс хич не ме кефи и всяка една минута „екранно време” за него ме дразни.

Иначе, когато започнете да цъкате самия Revelations... ще установите, че не се е променило почти нищо в играта. Да, повечето елементи от предходните части са подобрени... но пък си остава чувството, че говорим по-скоро за експанжън, отколкото за истинско продължение.

Първото нещо, което ми направи лошо впечатление за пореден път е дебилната бойна система. Ubisoft така и не си направиха труда или да сложат различни трудности, или да я подобрят значително. Отново главният ви герой е почти неубиваем в битка и отново можете да минете повечето стълкновения... просто помпайки левия бутон на мишката.

Разбира се, арсеналът на Ецио се е увеличил, което прави битките още по-лесни. Което си е чисто и просто глупаво – при по-сериозни възможности за трепане на лошите, то и те трябва да имат възможност да се защитят!

Уви, това не е така. Битките в играта са някакъв периферен елемент, като единственият въпрос е колко лекарства за пълнене ще използвате в приключението си.

Що се отнася до останалите елементи в играта, то има новости, но не особено сериозни. Revelations мяза по-скоро на стратегия от 3-то лице, отколкото на екшън-приключенска игра. Също както в миналата част можете да развиете своя гилдия от убийци, които да пращате за различни задачи из Европа, което им позволява да вдигат нива. В даден момент можете да изберете тяхна екипировка и т.н.

Освен това, възможно е да завземате различни свърталища на темплиерите в Цариград, където се развива почти цялото действие в Assassin’s Creed: Revelations. Както може би помните, в предходната част можехте да чистите тези бази на вашите главни врагове, но нямахте възможност да ги окупирате. Сега това е възможно, като можете да направите някой от своите убийци на по-високо ниво негов шеф.

Новост спрямо миналата игра е фактът, че темплиерите ще се опитат да възвърнат своите свърталища. Така когато завземете някое от тях, то ще започне нова мини игра, която в своята есенция си е просто tower defense. В този случай Ецио застава на високо място, като можете да нареждате различни единици по стените на града, да слагате барикади и т.н. Като цяло този елемент е добра идея... но честно казано, Ubisoft можеха да се постарят и повечко около него. В интерес на истината, дори и на телефона си, човек има по-сложни tower defense заглавия и някак в подобна игра да имаме нещо съвсем базово е неособено сериозно.

При остатъка от геймплея, то не виждаме нищо непознато от Brotherhood. Имате различни мисии за обикновени хора, които можете да изпълнявате. Имате разхвърляни фрагменти за намиране из покривите на сградите. Имате възможност да спасявате обикновени хора от заплетени ситуации, което ви дава възможност да ги присъедините към гилдията си от убийци.

Също както в миналата част имате възможност да викате тези убийци по време на битка, за да се справят отдалеч с някой враг. Което още повече улеснява така или иначе лесните битки в заглавието.

Друг минус в играта е и фактът, че... почти всичко изглежда абсолютно същото като миналите части! Да, енджинът на играта по мое мнение все още е напълно прекрасен – не само не лапа много ресурси, но графиката е доста красива. Но за сметка на това... Цариград е почти същият като всички настоящи локации в играта досега!

Единствената разлика са променените текстури на някои места, които показват променята след превземането на града и смяната на името му от Константинопол на Истанбул. Но самият вид на сградите, детайлите за катерене по тях, че дори и магазините из града – всичко си е същото. Не само това, но и репликите на множеството граждани на Цариград са същите като тези от предишните части, само с леко променен акцент (доста леко).

Също така, фрийрънът е почти същият. Да, има една новост – grappling hook. Тя ви позволява да се спускате по различни въжета в града за по-бързо преминаване от 1 точка до друга. Също така, тази кука ви позволява да се хващате за малко по-далечни парапети, които Ецио не може да достигне стандартно.

В крайна сметка... когато играете Revelations, то имате чувството, че става дума за някоя от предходните части. Да, от една гледна точка, това е най-добрият Assassin’s Creed досега. Но пък когато имаш нещо добро и пуснеш същото като него още 2 пъти с малки подобрения, то започва да се изчерпва. А Assassin’s Creed вече се изчерпа.

Да, наистина, мултито, представено в Brotherhood, си е доста зарибяващо. То отново се върти около супер забавния режим, при който всеки играч има за цел да убие 1 конкретен опонент, като също така 1 човек преследва него. Режимът има няколко вариации – едната е типична за модерните игри, при която вдигате нива и си купувате подобрени умения. Имате и възможност да играете „чист” детмач, при който всички са еднакво ниво и единствено от подлостта ви зависи дали ще сте първи.

Не отричам – този режим е супер як. Имате също така и някои други като capture the flag и отборен детмач, които не са толкова силни, колкото гореописния. Все пак, нещата отново са козметични – това, което го имаше в Brotherhood го има и сега с известни подобрения. Така в крайна сметка купувайки Revelations… получаваме едно своеобразно Call of Duty. Всичко е същото с малки промени... ама цената пак си е 120 лева!

Що се отнася до графиката и звука, то няма нищо изненадващо. Все още имаме същият енджин на Assassin’s Creed II, който изглежда повече от добре. Освен всичко друго е и приятно оптимизиран, като дори на по-посредствени конфигурации върви без ядове на сравнително високи детайли. Както обикновено, анимациите на Ецио са прекрасни – може би най-добрите в игра с паркур/фрийрън елементи.

Както споменах обаче, сериозен проблем в играта е фактът... че цялата архитектура е същата като в предишни части, просто има попроменени скинове. И всичко това ми попречи да се потопя в атмосферата на Цариград – градът е не по-различен от Рим или Флоренция.

Иначе, звукът си е все същият – гласовата актьорска игра на Ецио е попроменена, за да покаже напредналата възраст на героя. Останалите персонажи също са добре озвучени, макар че някак турските акценти в доста от случаите не сработват много добре. Откъм ефекти и саундтрак, нещата отново са окей.

Като заключение мога да кажа, че е време наистина Ubisoft да вдихне някакъв живец в серията си. Тъй като би било педалско