Миязаки споделя също, че на Sekiro новаците играта им се струва трудна, защото не са свикнали с нея.

Да, това е толкова не-Souls...

Един от най-повтаряните аргументи откакто DS1 излезе е, че не всяка игра с по-висока трудност означава, че е копие на DS. Миязаки си има мантрата, че трудността носи повече тръпка и удоволствие, но Soulsbourne далеч не е само този аспект

Имах предвид, че заглавието е "Sekiro не е Souls", а цитираното от мен е доста типично за Soulsbourne игрите

Според мен тая мантра колко е различна от Dark Souls я пеят, за да разширят малко аудиторията. Но ние си знаем, че пак ще играем Soulsbourne, и това е чудесно

Така е, Souls игрите си имат и други свои специфики, които всъщност ми харесват. Клонинги като Nioh ми доставят повече удоволствие от Souls игрите най-вече заради по-справедлива трудност. Реално и Bloodborne не е толкова труден, колкото "истинските" Souls игри и него помня също с добро.

На мен ми е интересно как ще балансират Sekiro. From Software доказаха, че не се страхуват да разнообразяват формулата си и не се опитват да доят до безкрай в стил западните разпространители. Тъй че кой знае.

Мазохист ли съм,що ли,но цикля всяка подобна игра.Има нещо в тоя тип игри,което е едновременно зарибяващо и дразнещо.Някой път играя,играя,alt+F4 и после директно трия,но на следващия ден пак инсталирам.Това примерно,когато някой бос ме смаже за 49 път.Все пак не съм азиатски тийн дето naked спидрънва за час,два.

Не знам и аз съм болен от това, но си признавам бос 49 пъти не ме е убивал(сборно на няколко плейтрута може).

Това беше хипербола.Не съм броил,но е имало босове дето са ме убивали поне 15 пъти преди да ги мина.След като претрепеш някакъв такъв по-труден после се чувстваш като супермен,нищо,че първоначално си строшил сума нерви.

Нерви при мен има, само ако боса е някъв булшит. В общия случай има просто едно такова, човъркане как да му свия сърмите.

Лично за мен момента, в който се изнервя най-много е онзи, в който не мога да спра да върша нещо, докато не го изкарам до край. И стига да имам физическото време на разположение мога да прекарам и 10 часа в опити да го докарам до край. Не съм сигурен дали това не е някаква форма на OCD.

Специално в Dark Souls ако можех да спра точно тогава, когато съм най-изнервен щях да съм спестил много време (и нерви), понеже след десетата смърт обикновено съм научил прилично движенията на босовете, колкото да ги мина, но пък когато се изнервя цялата ми концентрация отива в кофата. И ги минавам чак като ми минат нервите, в някои случаи като Понтиф Съливан това беше след няколко часа.

Но предполагам, че Dark Souls си е до темперамент, ако можеш да останеш спокоен - хубаво. Dark Souls 1/Dark Souls 3 са ми на кантар, не са моите игри, но са ми донасяли и удоволствие, и нерви. Разбирам и онази част от феновете, които ги харесват, и онези, които виждат след 2-3 часа, че това не е техният жанр.

Сигурно е обаче, че някой ден евентуално бих играл примерно Dark Souls 3 колкото да видя дали мога да се изнервям по-малко и да си пазя концентрацията, докато можеш да ме накараш единствено с пистолет до челото да докосна някога Red Dead Redemption 2.

П.С. Понтиф Съливан ме уби вероятно буквално 30 пъти първия път, когато стигнах до него. Но втория го минах там от 5-10 опит или нещо от рода, тъй че не го докарах до 49 точно.

Аз се нервя когато вече съм научил всички движения на гадта,изпомпам го на много малко кръв и стана алчен-искам да го свърша по-бързо, и тогава правя 1 удар в повече. Заради тоя удар,гадта ме хитва 1,2,3 пъти в бърза последователност и умирам.После и аз като Псето се разконцентрирам.Да,това си е моя грешка,но пак се изнервям.Иначе на Понтифа като умрях 7-8 пъти гледах едно клипче и се оказа,че като го парираш не е толкова труден.Аз зе мъчих повече на последния шеф на NIOH.Не знам защо,но го влачих сума време.

Така е, спокойствието му е майката. Не ви ли се е случвало някой бос да ви маже по стената 50 пъти последователно, а след няколко дни сядате и го минавате от първия път? Да се чудиш как става така. Всичко е до настройка и очаквания според мен. Например аз сега съм в началото на DS3 и имам толкова силни очаквания да ме клатят, че съм си приел съдбата и влизам при всеки бос с ясната настройка, че ще ме оножда дълго време. И познайте какво става - с тоя mindset първите няколко ги минах от първия път, същото важи и за Bloodbourne. А и някак си като си минал вече две-три от поредицата и си гърмян заек, не те плаши лесно някаква си там 100-метрова огнедишаща стоножка... И въпреки това след всеки бос пулсът ми е към 120 и краката леко ми треперят

Тия двамата гадове Ornstein и Smough в първия Dark Souls може и да са ме набивали поне 49 пъти като се замисля, едно от най - големите ми предизвикателства. То биех първо единия, не стана, после другия, та сменяне на подходи, та гледане на клипове в ютюб, та четене, едно две грешни движения и дотам.
За много години на всички

Аз бях така с Vendrick в DS2. Накрая се предадох и се върнах по-късно, когато бях доста по-силен

lyubohar,точно.Аз съм имал много такива случаи.Някой бос ме бие като тъпан на сватба,а на утрешния ден го минавам от 1 или 2 път.После седя и се чудя,какво аджеба днес направих по-добре от вчера.

Нормални са си тези неща, а и не бива да се забравя, че все пак игрите са изморяващи, най-вече мозъка. Много често ако играя FIFA (когато не беше гига помия) или PES срещу някакви хора първите 5-6 мача ги гъна и после ставам прогресивно по-зле с всеки следващ, когато вече нещата в главата почват да щракат по-бавно. При по-бързите игри, в които се иска и умение се усеща, когато се умориш, а ако и се изнервиш вече всичко отива в кофата. И логично заради това сутринта на другия ден като си свеж и си научил всички движения (и спокоен) е вероятно да минеш от раз.