„Един ден бях в студиото, стоях на стола си, концентриран, очите ми са затворени, слушалките са на ушите ми, звучи силна музика, опитвам се да измисля нещо ново за Fable: The Journey. По едно време усетих, че столът ми се движи. Огледах се. До мен стоеше служител на Microsoft, занимаващ се с настройка на столовете – една мила жена, която идва един път месечно, бърникайки по настройките на креслото, за да се увери, че е както трябва. Помислих си – това е лудост”, разкрива Мулиньо.

И да, мога да се съглася – човек, който ти настройва стола? Dafuq? Да, подобни практики могат и да са адски полезни, ако работиш някоя маймунска работа като една от моите в момента – въвеждане на някакви помиярски данни в някакъв софтуер. Но ако говорим за креативна атмосфера... ами, това е безумие!

Мулиньо добавя, че последната игра, по която наистина бачкал била Black&White. Което е добре, че си признава, но от друга страна той рекламираше поредицата Fable с пълна сила, а сега си казва, че бил скатавал... някак дискредитиращо, а?

Иначе, ако трябва да споменем нещо за факти, то Мулиньо не разкрива какво точно прави заедно с компанията 22cans. Щяло да бъде нещо много яко, щяло да промени света, ала-бала путки майни. Знаем ги тея неща. Е, пичът добавя, че сега бил 100% отдаден на проекта, тъй че от тази гледна точка можем да се надяваме на нещо повече.

Освен ако Мулиньо не е прекалено стар, за да направи революция в гейминга? Дали наистина това е така? Ще видим...