Графиката на Outriders е добра, а също така и неособено тежка.

Звукът върши своята работа, макар че не бих го отличил с нещо особено.

Геймплеят на Outriders е обикновен, но същевременно - зарибяващ. Нямаме някакви специални екстри като летенето на Anthem. И въпреки това играта оставя добри впечатления.

Въпреки добрия си геймплей Outriders има своите проблеми и те не са малко. Заедно с това изглежда, че People Can Fly няма намерение да поддържа активно играта - което е допълнителен минус.

Не съм сигурен дали Outriders не е безпрецедентна игра в сайта - от тази гледна точка, че това е... третото ревю, което пиша за нея. Първите две бяха готови по-рано през месеца. Все пак времето ме натисна за пореден път, реших да поиграя и повече - въпреки че и миналия път вече бях доближил трицифрената граница от прекарани часове пред играта, която мисля е предостатъчна, за да напиша достатъчно изчерпателно ревю.

Все пак нещо се промени в последните няколко дни. Доколкото все още ще имам критики към Outriders и то никак немалко, то от друга страна цялостният тон на статията ще бъде с една идея по-положителен. Защо?

Въпреки че при достигането на ендгейма с един от героите - трикстър, играта ми стана мега досадна (особено когато стигнах максималното ниво в играта - 50-то, когато просто се оказва, че човек вече няма какво толкова да прави). Тогава бях готов с една торба критики за нея. Все пак реших да поцъкам малко с втори герой - пиромансер. И тогава се зарибих здраво, отново. Уж всеки ден си мислех - "Дай да качвам ревюто, дай да качвам ревюто" - а се оказа, че в реалност играя и играя, цикля, все едно съм почнал да цъкам току-що. Тогава установих, че старото ми ревю няма смисъл да се появява. То беше прекалено критично, а при положение, че вече съм играл над 100 часа една игра, то ще е малко глупаво да я хейтя в продължение на няколко хиляди думи, нали?

Усещането от играта е доста подобно на Destiny, специално интерфейса

Но преди да премина по същество ще започна както обикновено с едно нещо - историята. А точно тук, ако трябва да съм честен, няма какво добро да кажа за Outriders.

Всъщност е интересно, че като идея заглавието не е никак зле. Действието се развива на извънземна планета, подобна на Земята - Енох. След като човечеството за пореден път е успяло да съсипе своя дом, то е време за колонизация на друг свят. Доколкото в началото всичко изглежда окей, то се оказва, че Енох крие своите рискове. Най-вече свързани с мистериозни гръмотевични бури, които могат да унищожат всичко, което не си е намерило подслон при идването им.

Естествено в стил комиксите на Marvel и DC нашият главен герой, оставен в една от тях, вместо да умре, придобива супер сили. Превръщайки се в тъй наречения altered - "променен" човек, станал по-могъщ по един или друг начин. В случая на нашето човече ние можем да изберем кой от четирите класа в играта да предпочетем - devastator, trickster, pyromancer или technomancer. Първият е класически танк, вторият - нещо като роуг, третият е магьосник, а четвъртият - инженер. Общо взето класически специализации за подобен тип игри.

Дотук добре, нали? Е, нека сипя още позитиви. Кампанията, макар и не много дълга (ако ръшваме можем да я минем за един следобед или по-малко, но пък ако гледаме всички кът сцени и минаваме странични куестове - може да ни отнеме 15-20 часа), е доста разнообразна. Имаме всякакви региони - снежни планини, джунгли, антични руини, разрушени градове, пустини. В жанр, доминиран от еднообразни пейзажи, то Outriders се справя прекрасно в предлагането на множество различни такива.

Зоните в кампанията са доста линейни - общо взето имаме един "правилен път" и още 1-2 пътеки с незадължителни куестове

Всичко това е страхотно. Но основната история бива върната назад от чисто и просто безличните персонажи в Outriders. Да не казвам по-сериозна дума. Имаме антураж от класическите клишета, представляващи кисели ветерани от войни, обезверени в бъдещето. Не само това, но и играта не се справя добре с развиването на персонажите. Представя ни прекалено много герои прекалено бързо. Някои от тях умират 5 минути след като сме ги видели за пръв път. При това положение не ни дреме и един грам за тяхната съдба.

Другото е, че играта изобилства от прекалено много кът сцени. Повечето от които са спам, излишни разговори между посредствени персонажи, за които не ни пука. Някакви излишно раздути истории, все едно сме на някакво фирмено събиране и към нас се е закачил някой лафаджия, който ни залива с разкази, които не ни интересуват. Искам да си пия безплатната фирмена бира, човече, не да слушам приказки от 1001 нощи.

Разбирам, че People Can Fly са опитали да ни покажат епична история и донякъде успяват... но дяволът е в детайлите. Също така има нещо друго - кът сцените са просто прекалено много. Outriders е луут шутър. Искам да луутвам. И да шуутвам. Не искам на всеки 20 минути да има 10 минути история. Това е същото като да гледам 20 минути предаване по телевизията и да има 10 минути реклами след това.

Не съм сигурен дали People Can Fly са опитали да използват сюжета за изкуствено удължаване на кампанията или са пробвали да я направят епична - може би по малко от двете. Но за мен историята не ми допадна особено. Няма да кажа, че е кенеф или е зле. Има положителни неща, има отрицателни. Като тегля чертата - може би е средна ръка, но за мен не е нещо, което да ви е единствената мотивация, за да играете Outriders.

Крафтинг системата е добре направена - дава ни значителна гъвкавост с възможността да сменим един от модовете на оръжие или броня с нещо, което ни допада повече

Тогава какво друго може да ви привлече към заглавието ще се запитате?

Геймплят. И той като цяло е много стабилен, макар и съвсем базов. Ако гледате примерно един час от Outriders в някой стрийм, то ще си кажете - "Е хуу, това е някакъв стандартен шутър". И това е така. Няма елементи като летенето от Anthem. Или някакви по-интересни комбота, пак налични в играта на BioWare. И въпреки това геймплеят е забавен.

Пуцалката е отлична, но това не би трябвало да ни изненада - People Can Fly са специалисти в жанра и Outriders го показва. Има значително разнообразие от оръжия, които се усещат достатъчно различно откъм откат, ефективност на различни дистанции и т.н.

Но в днешно време има много игри с компетентна пуцалка. В Outriders друго яко нещо са противниците. Те влизат в две основни категории - хора и чудовища, като различните типове гадове имат достатъчна тежест на бойното поле.

Какво означава това? Всеки противник си има някакво специално умение и функция на бойното поле. Снайперистите ни удрят отдалеч за голям демидж и се крият добре. Ловците могат да извикат артилерийски удар, който почти да ни убие (а това са обикновени противници, не босове). Тежко бронираните типове с огнехвъргачки се опитват да ни извадят от прикритието, ако решим да го ползваме. Гадовете от типа warlock пък имат куп магии, които могат да пуснат - например за защита на своите приятелчета, лекуване на себе си, а също и офанзивни, които могат да ни стопят кръвта преди да се усетим.

И това са само част от хората. При чудовищата също има разнообразие. Едни от тях се засилват директно към нас и се опитват буквално да ни премажат с количество и силни меле атаки. Други стрелят отдалеч. Някои гадове като едните птици, приличащи на електрически лешояди, могат да ни убият сами за нула време (яко е като играем с други хора и видим как всички насочват огъня си към тях от раз... толкова са мразени тези летящи гадове).

Като цяло в битка се съобразяваме с типа противници. Трябва да пуцаме едни с приоритет - дори и да сме направили героя си танк, то пак можем да умрем, ако подценим някои гадове. А това прави геймплеят интересен.

Специалните противници могат да издържат... на много пердах

Немалко игри страдат от симптома Diablo III. Или по-точно ендгейма му. Там в един момент спира да ни пука какви противници има срещу нас. Героят ни е развит на макс, почти безсмъртен е. Нас ни напада някаква масовка гадове, която се слива в безлична цветна маса. Всички ни бият, стрелят по нас, пускат магии, блестят, светят - ама нас ни боли фара. Удряме на сляпо, понеже ни е все тая. Няма приоритетни противници.

Идеята на Outriders е друга. Заради това геймплеят, който може да изглежда обикновен, остава интересен дълго време.

Другото е, че в Diablo II стил враговете удрят... много здраво. Наистина лекуването в играта е мега ефективно, но ако ни зашеметят за 2-3 секунди и не се лекуваме никак... е вероятно да сдадем богу дух. Толкова бързо се пуква. Аз винаги съм бил фен на бързо умиране - добавя екшън в битките. MMO лупането по нас винаги ми е било досадно, някак се губи интригата.

Редно е да отделя малко време и за един важен елемент - ковър системата. Всъщност това е от странните неща в Outriders, понеже тя изглежда... откровено паразитна. Защо?

В началото на играта тя има своята функция, когато героят ни е слабичък. Трябва да се крием повече и да отбягваме противниците. От един момент нататък обаче, когато се назобим здраво... всичко се променя. Можем спокойно да излизаме лице в лице с всякакви противници.

Другото е, че врагове като чудовищата срещаме в секции, в които укрития няма. Съответно при тях нямаме избор дали да ползваме ковър системата или не.

Като за капак ендгейма, за който ще говоря след малко, е с часовник - трябва да минем нещо за определено време. Там нямаме и грам време за бавене и ползване на укрития. Всичко е ръшване на противници по начин, който би засрамил и Рамбо. Отбелязвам това, понеже Outriders може и да изглежда като ковър пуцалка, но в реалност може да се играе съвсем спокойно с почти нулево ползване на укритията.

Толкоз по тази тема, нека мина към класовете. Какво имаме при тях?

Хубавото е, че те горе-долу се отличават един от друг. Не е баш като в Anthem - там имаше солидна разлика в усещането между един тип механизирани екзоскелети и останалите. Тук не е точно така. Примерно ако искаме да направим който и да е герой танк - можем. Аз и моя трикстър, и пиромансера ги построих така, че да ядат яко пердах. Даже с втория типаж, който уж е магьосник, влизах в меле и трепах противниците с тупаници. И това може да проработи.

Което е и хубаво, и лошо. Хубаво е, че не сме ограничени в стила на игра. Играта не ни казва - "Виж ся, тука ако играеш с магьосник или инженер ще имаш един стил; с трикстъра друг, с танка трети". Можеш да пренесеш своя дух в играта. А моя личен стил на цъкане винаги е бил... танквай, пък в офанзивен план каквото дойде!

Лошото? Ами, класовете наистина леко се сливат един в друг. Понякога човек забравя с какво точно играе. Другото е, че откъм дрехи и външен вид героите също не са много разнообразни. В Anthem с един поглед познаваш кой какъв клас е. В Outriders... всички са войници с пушки с еднакви типове брони. Да, някои комплекти, насочени към един или друг клас, се отличават. Но "стандартните" брони са еднакви.

Иначе всеки клас има по 3 дървета с умения. Точките, с които разполагаме, са 20 на брой. Това число е достатъчно, за да отключим един от клоновете на това дърво напълно (като ни остават още 2-3 свободни за отключване на няколко други скила). Като цяло нямам нищо против този подход - хубаво е, че точките са кът и изборите, които правим, са сериозни. Някои хора мрънкат по тази тема - но се надявам People Can Fly да не пипат нищо тук. С 30 или 40 точки човек може да отвори половината или повече скилове... какъв му е смисълът? Така не правиш "билд", просто отваряш всичко наред.

Клоновете на дърветата задължително специализират в три неща - огнестрелния аспект; танкването; аномалиите (или казано инак, своеобразните магии). Така пиромансера ви може да е по-скоро войник със силна стрелба; може да е баш маг; може и да е по-скоро танк. Същото важи и за останалите класове.

Освен това всеки тип герои има и по 8 умения. Те практически са нещото, от което идва духа на всеки клас. За уменията няма какво да раздувам, но те като цяло са точно онова, което можете да очаквате. Devastator-а има на разположение няколко дефанзивни умения; пиромансера залага почти изцяло на атаката; техномансера може да пуска статични картечници на бойното поле или сам да се екипира с минигън; трикстъра има няколко добри utility умения плюс възможности да се телепортира из бойното поле (включително и зад противници). Малко е досадно, че играта не ни показва с какво разполага всеки клас в началото, та е нужно да четем в интернет, за да преценим кой ще ни допадне най-много.

Дотук окей, но сега си идваме на основната тема. Луут системата. Понеже в крайна сметка Outriders е луут заглавие, нали? Как изглежда тя? Дали е добра или напротив?

В първите ми две ревюта щях да посипя адски много критики по нея. Но в настоящото трето... някак мнението ми се промени. Защо? Ами, въпреки че луут системата е базова и наглед съвсем обикновена, тя ме кара да играя още и да искам да видя какви точно предмети ще ми се паднат. Има го най-важното нещо - парченцето магия. А щом то е налично... значи една игра е добра.

Време за плячка

Все пак - какво представлява луут системата? Накратко - тя е някакъв микс на Destiny и Anthem. Всеки предмет има по три статистики, които от своя страна са разделени на една основна и две поддържащи. При оръжията е възможно като основна статистика да имаме или weapon leech (връща ни се част от демиджа като кръв); или armor piercing; или critical hit damage. При броните основните статистики са бонуси на anomaly power, firepower или броят ни точки кръв. Второстепенните статистики са мисля еднакви: те могат да бъдат бонус на демиджа от близка или далечна дистанция; намаляване на cooldown-ите; увеличаване на status power (това увеличава ефективността на ефекти като замразяване, запалване и прочее тъй наречени статуси, които можем да нанесем на противниците).

Уцелването на правилната конфигурация от тези три статистики е доста важна за билда ни. Например с пиромансера залагах много на damage over time ефектите - съответно ми беше нужен много status power. От друга страна неща като демидж от близка или далечна дистанция не ми трябваха, защото те важат за оръжието - а аз него ползвах само за да вкарам някой статус на противник. Но трите статистики не са всичко.

Освен това всяко оръжие/броня имат по едно или две умения (в зависимост от своята рядкост; всъщност най-обикновените предмети нямат нито едно умение, но те са налични само в началото на кампанията и след това спират да се появяват). И тук става интересно - защото уменията на предметите са гръбнакът на нашия билд. Те са разделени в три Tier-a.

Първият tier задължително подобрява уменията на класа, с който играем. Съответно е уникален за всеки от четирите вида герои.

Вторият tier е еднакъв за всички класове. Съответно него можем да окачествим като "стандартния". Редно е да отбележа, че тъй като този tier е общ, не е задължително всяко умение в него да е ефективно за всеки клас. Например ако героят ви няма умения за генериране на щит, уменията от tier 2, подсилващи този компонент, не ви вършат никаква работа.

Третият tier са най-силните умения. Те могат да бъдат (и са!) гръбнакът на билда ви. Уловката? Tier III уменията са налични само в легендарните оръжия... съответно са и най-редки.

Има и друго интересно нещо - то е в крафтинг системата. Когато счупите някой предмет, вие получавате уменията, налични в него. Нужно е да направите това само един път - след това можете да добавите даден скил в който предмет ви е кеф! Какво означава това ли?

По правило легендарните предмети имат едно Tier III умение и едно - Tier I или Tier II. Но чрез крафтинга вие можете да замените едното от тях (логично ще е онова от по-ниско ниво) - вкарвайки в един предмет 2 умения от Tier III. Нека посоча, че в един предмет може да се подменя само едното умение. Това означава, че редките предмети в Outriders никога не могат да имат две Tier III умения - само едно.

Тук обаче има един доста интересен момент - легендарните предмети не се различават по нищо от редките, освен че имат едно Tier III умение! Да, точно така. Нито притежават повече умения (като в Anthem). Нито пък имат повече статистики (те пак са три). Нито пък числата им са по-високи, отколкото на редките предмети. С други думи легендарните предмети... не са никак легендарни!

Аз обаче не знам дали това е плюс или минус. От една страна човек като чуе - уау, ЛЕГЕНДАРЕН предмет очаква... нещо легендарно. Но реалността е, че много често тези брони и оръжия нямат нужните ни 3 статистики. Много по-лесно можем да намерим рядка броня или оръжие, които да ни осигури правилните бонуси.

От друга страна - подходът в Outriders ми допада по две причини: първо, дава ни възможност да си направим билда точно както искаме, без да зависим прекалено много от RNG. И второ, за разлика от много луут игри, в които редките предмети нямат място в ендгейма, а единствено легендарните, то тук ще видите много хора, които имат по 2, 3, 4 редки предмета в билда си. Което е успех за една луут система. Винаги давам за пример Diablo II и това, че уникални предмети, редките такива и комплекти могат да са еднакво ефективни (а също и крафтнати такива). Е, някак Outriders постига този ефект. Легендарните не са еднолично мега добри... напротив. Дори и те нямат гарантирано място в билда ни, а много биват чупени, за да можем да ползваме Tier III умението им.

Някои магии - като тази - могат потенциално да ни one-hit-нат, ако нямаме достатъчно добра защита

Все пак имам някои критики за луут системата откъм дроп рейтове. Има един малко странен параграф 22 в нея - трябва да изчакаме чак до най-виското ниво експедиции (48-50, последното е финалното), за да получим 10-25% шанс да ни се падне легендарен предмет. Което си е сериозно число. Но и същевременно щом сме стигнали до 50 ниво - то значи билдът ни е достатъчно добър и няма нужда от много неща за подобрение. Така... когато имаме най-остра нужда от легендарни, шансът да ни се паднат е 1-2-3-4%. Когато стигне до 25%, ние вече сме супер пичове и повечето легендарни не ни вършат работа.

Все пак ако направим втори герой, основният ни персонаж може да фарми предметчета за новия. Хубаво е също, че можем да прехвърляме свободно предмети, с което да осигуряваме и финансови инжекции на алтернативния ни персонаж. Малко досадно е обаче, че няма система за споделяне на модовете от оръжия и брони. Което означава, че ако искаме да "пратим" нещо на алтернативния си герой, трябва да отидем и да добавим определен мод в оръжие, да го пратим и след това другият ни персонаж да го счупи. Щеше да е много по-лесно ако просто всички споделени умения (всички от tier 2 и към половината от tier 3) се отключват за следващи наши герои.

И сега пипкавата тема - ендгеймът.

Той се състои в около дузина (или може би 15) експедиции. Те са си типични подземия (макар че тази дума някак не се вписва много тук, понеже мисля, че всички експедиции до една се развиват под открито небе) - имаме 15-20 минути да ги изчистим. В зависимост от времето, което имаме, получаваме награди от златен, сребърен или бронзов калибър - като процентите да получим легендарни също варират; споменатите 25% горе са само за "златно" ниво на представяне и то на максималното 50 ниво експедиции; сребърното означава, че делите числото на две; бронзът пък е ефективно 4-пъти по-нисък дроп рейт от златния; така ако не можете да минете експедиция от 50 ниво със злато, то експедиция от 49 или дори 48 ниво ви дава по-висок шанс за легендарен предмет.

Това е една от критиките, които ще прочетете за играта. Награди, заключени зад определено време на минаване на експедиция. Чувството, когато изпуснете златото с 5-10 секунди, не е приятно. Да не кажа, че е супер шибано. Цялото бързане също е неприятно. Аз не обичам да бързам нито в реалния, нито във виртуалния си живот. Няма го кефът от спокойното избиване на куп врагове. Също така цялата мета на играта се върти около бързината и демиджа. Нещо, което никога не ми допада.

Има и нещо друго. Всички тези дузина или повече експедиции са различни по трудност, с различно време за преминаване - но с еднакви награди! Което е пълно безумие, поне за мен. Има една от тях - Heart of the Wild, която е толкова дълга, че едвам я минах соло със злато на най-ниското възможно ниво със супер назобен герой, с който one-hit-вах всичко. Просто противниците са толкова много и експедицията е толкова дълга, че почти се провалих дори и в своеобразен god mode. На реална трудност щеше да ми отнеме цяла вечност.

Същевременно в момента Archways of Enoch е кратка и лесна откъм противници експедиция... която осигурява същите награди като по-трудните. Е, познайте дали ще играя някоя тегава, която най-накрая няма да ми даде никаква награда!

Възможностите за модифициране на пушкалата са немалко

За мен тъпите таймери трябва да отидат в коша. Какъв е проблемът да играя някоя мисия 20 минути и да си взема всички легендарни предмети (ако изобщо ми се паднат)? Аз пак съм по-неефективен, защото мога да мина 2 пъти Archways of Enoch за тези 20 минути и да получа два пъти повече легендарни предмети. Но пък може да искам ей-така, за разнообразие, лежерно, да мина някоя дълга мисия. Ама не... играта не ми позволява, защото някой поляк е решил да има тъпи таймери. Което са в топ 3 на най-неприятните гейм механики, наред с ескорт мисии и водни нива.

Също така ако таймерите ще стоят - имат нужда от преосмисляне. Наградите на мисиите - също. Каква е логиката някакво сериозно предизвикателство да ти осигури същите награди като нещо елементарно? Каква е логиката тегавата експедиция да има по-къс таймер от лесната? Дано People Can Fly балансират това. Защото в момента аз знам наизуст Archways of Enoch, а други експедиции не играя - няма смисъл просто. Няма удоволствие от наградите... минавам ги на 50 ниво със сребро и шансът ми за легендарен е 12.5%... или дори към 6%, ако ида на бронз. Ами това е ташак.

Другата ми критика е, че в ендгейма на Outriders няма нищо, освен експедициите. А дори и в Anthem имаше повече начини за фармене... Играта е структурирана така, че след 30 ниво не вдигаме повече левъли за героя си. Вместо това се покачва нивото на екипировката ни. Това е точно като в Destiny... и е механика, която не харесвам и един грам. Примерно ако имаме 39 ниво предмети и ги ъпгрейднем, то получаваме и повече firepower (демиджа на оръжията ни), anomaly power (демидж на магии) и точки кръв. Тоест предметите сами по себе си нямат такава стойност, а общото им ниво просто магически ни увеличава цялостните статистики.

Ендгеймът се състои от тези експедиции... които в един момент омръзват (особено любимата ми от снимката горе, която изчистих сигурно 100 пъти)

Както и да е, отплеснах се с тази скоба. Та сингъл кампанията достига до максимално 41 ниво. Това е равносилно на World Tier 15. След като го преминем - просто няма какво да фармим, тъй като предметите са на прекалено ниско ниво (ако ние сме на 45 или пък 50-о). За мен щеше да е хубаво да има някакви единични мисии, bounty-та, абе някакви екстри, които да разчупят фарма на експедициите. Както казах - дори и Anthem имаше това. Нямам идея защо People Can Fly са оставили света от кампанията да "умре" на 41 ниво. Но сега пиромансера ми е на 50 ниво... чистя експедиции пак от най-висок tier... не съм минал много странични мисии в кампанията, но и защо? Дори и да ми се падне предмет, той ще е с толкова ниско ниво, че ъпгрейдването му финансово ще ми излезе ебаси безумните суми. По-добре да си фармя 50 ниво и ако се падне нещо яко - директно да го екипирам.

Надявам се скоро да се добави World Tier 25 или нещо такова... да се вдигне потенциалното ниво на сингъл мисиите до 50-о. Понеже настоящото положение е най-меко казано нелогично. Даже и нямам идея, честно казано, защо тази екстра не е налична. Нито скалирането на противниците е по-различно от онова, което имаме в експедициите, нито нищо.

Нека все пак приключа темата за луут системата с това, че дори и в момента, след 110 часа пред играта, което е колосално число за мен, все още ме кефи да фармя. Омръзнаха ми шепата експедиции, които правя... но има тръпка при получаване на предметите. Все още намирам някои умения на брони и пушкала, които са супер добри и могат или почти да ме направят безсмъртен, или да ми вдигнат драстично демиджа. Има много конфигурации... някои от които имбави... други мега слаби.

Какво по-хубаво от чаршаф статистики?

Да, баланс липсва. Но може би липсата на баланс прави билдовете по-интересни. Звучи малко нелогично? Ами, ако една игра има перфектен баланс, много често това означава, че няма значение дали изберем едно или друго нещо. А това означава скука - не сме мотивирани да експериментираме. Всеки път, в който реша да изляза от зоната на комфорта и очевидното в Outriders - тогава откривам билд, който ме "носи" до най-високото ниво експедиции.

Не знам кои неща ще нърфне People Can Fly. Понеже в първия пач те започнаха много зле, като орязаха част от най-ефективните билдове абсолютно безцеремонно, вместо да бъфнат онези, които не стават за нищо. Дано не се продължи с това. Но идеята ми е, че има интересни комбинации от умения, а когато откриете някоя от тях - наистина се чувствате яко, размазвайки враговете си за нула време. Именно това беше нещото, което продължаваше да ме държи пред Outriders. И дори в момента като намеря някой нов легендарен предмет с интересно Tier III умение - чупя го и пробвам, че да видя какво ще се получи. Именно това е нещото, което може да ви задържи пред Outriders. Нещото, което да ви накара да фармите още и още.

Но ако се върна към критиките - нека кажа, че е малко притеснително темпото, с което People Can Fly действат. И качеството на пачовете им. В играта има доста бъгове - най-вече свързани с десетките модове на оръжия и брони. Някои не работят както трябва. При други ефектите приключват много по-бързо, отколкото е описано в обясненията им. Понякога модовете се изключват по време на кът сцени и трябва да излезем от играта, за да се оправят (да, не е шега; а както казах ние зависим яко от тях). Има проблеми, но пачовете намаляха силно. Понеже се забавих с това ревю - то бе готово преди седмица и половина - в това време не излязоха никакви поправки. Днес се появи сравнително дребна такава (която според Reddit е представила още сериозни нови бъгове).

При доста счупени модове, при много небалансирани умения - някои са хипер добри, други са за кофата, при експедициите, които имат нужда от доста работа People Can Fly изглеждат така, сякаш са приключили с Outriders. Може би ще има някой експанжън след известно време. Но подобна игра трябва да се поддържа, за да не загине. А мисля, че тук няма да имаме нещо като Destiny - постоянно поддържане. Мисля, че поправките вървят към приключване. Най-малкото липсата на баланс пачове в последните седмици е показателна. Имаше един към седмица след излизането на Outriders... и дотам.

Понякога като наскачат противници върху нас и се прицелим не се разбира какво точно се случва

Така ако очаквате да играете Outriders дълго - имайте едно наум. Не е сигурно колко ще се поддържа играта. Но от друга страна - ако тя ви допадне, то е вероятно да ви осигури поне едно 50-на часа. Което предполагам е предостатъчно време за мнозина от нас да приемат, че не са прахосали парите си за игра.

Реално Outriders си е един съвсем компетентен шутър. Няма някаква особена собствена идентичност, но е реализиран достатъчно добре. Няма да се запомни дълго. Едва ли и ще се поддържа дълго.

И тук вече съм на финалната права с ревюто. А още не съм говорил за онова, което вече несъмнено сте чели навсякъде. За сървърните проблеми. Но и... има ли смисъл? Първите 4-5 дена бяха кошмарни. Нищо ново под слънцето. Почти всяка игра, която изисква постоянна свързаност, стартира по подобен начин днес. Важното е, че People Can Fly сравнително бързо изчистиха проблемите. След първите няколко дни поне при мен всичко беше наред.

Куп хора писнаха и от изтриване на предметите им - което между другото е сериозен проблем, защото в Outriders героят зависи най-вече от тях (както споменах по-рано има система, подобна на тази от Destiny; така екипиране на по-високо ниво предмети ни дава достъп до по-трудни експедиции, а също така ни увеличава и основните статистики пасивно). Поне при мен подобен проблем нямаше. Вероятно ревюто щеше да има по-сериозна хейт нотка, ако това бе така.

Историята е абсолютно средна ръка, макар и добре направена откъм качество на кът сцените

Но ако играете сингъл - проблеми няма да имате. Всъщност като заключителни редове - поне за мен Outriders не е мултиплейър игра. Първо, дори и в момента мултито е яко лагаво. Второ, на функционално ниво то е зле замислено. Кръвта на противниците се увеличава толкова пъти, колкото играчи има в сесия. Това означава, че ако вие сте сами с ефективен билд - то при идване на 1-2 души с по-малко ефективни билдове, вие реално се забавяте! Нещо, което се избягва в почти всяка мулти игра (и кръвта на противниците не се умножава по броя играчи; примерно за двама души коефициентът е 1.5, не 2; така хората имат мотивация да се събират заедно).

Всъщност бъгът с триенето на инвентари се случваше отново в мултито. Заради което доста хора го избягваха дълго време.

Тъй или инак мултито има много проблеми. Прекалено е базово откъм функционалности. Лагва. Няма повече плячка. Експедициите не се минават и по-бързо (в общия случай). Понякога ми се случваше да си отворя играта и да танквам за разни жални душици, които не си бяха намерили правилния билд още и умираха постоянно. Но горе-долу с мултито приключих дотам.

Финалните думи? Ако ви сърби за луут шутър, съвсем възможно е Outriders да ви допадне. Играта не е впечатляваща, но е достатъчно прилична. Особено ако и цената ѝ падне малко... можете да се замислите.