Очевидно е, че почивката, която Assassin's Creed си взе миналата година е дала резултат - Origins не само е свеж, но вероятно и най-добрата игра в серията изобщо

Определено Египет, предложен от Assassin's Creed Origins изглежда страхотно - и поне на PS4 аз не срещнах никакви технически проблеми.

Звукът е на определено топ ниво. Не само Байек е озвучен феноменално, поставяйки го спокойно на едно ниво с Ецио, но и поддържащите актьори са страхотни. Цялостното оформление откъм звук е безупречно.

След 40+ часа геймплей все още имах много неща за правене, локации за изследване, куестове за минаване, противници за убиване. Assassin's Creed Origins предлага вероятно най-добрия отворен свят от игра на Ubisoft изобщо.

Приятно изненадан ли съм? Да. Очаквах маргинални промени в Assassin's Creed Origins, но вместо това е видно, че е бил впрегнат много от ресурса на Ubisoft за връщане на серията в правия път. Резултатите са отлични.

Най-добрата игра в Assassin’s Creed серията ли е Origins? На няколко пъти се опитам да стартирам ревюто именно с този въпрос, ама нещата нещо не се получават. Не мога просто да напиша „Да“. Не съм любител на подобни големи изявления. Особено в серия с колко... станаха ли десет основни игри? В серия, която смени един тон главни персонажи, видяхме да идват и си заминават какви ли не геймплей концепции.

Не мога да отговоря със сигурност дали Assassin’s Creed Origins е най-добрата игра в серията, но мога да кажа, че всеки път, когато си задавам въпроса в съзнанието ми отговорът е „Да“. След счупеното Unity и безличния Syndicate най-новото заглавие от франчайза успява да вплете всичко най-добро от него, същевременно преработвайки из основи отвратително ужасната бойна система, която винаги съм ненавиждал.

Поради която причина мога да кажа – изключително приятно изненадан съм.

И понеже египетските богове ми говорят, че ревюто ще стане дългичко, то нека започна по същество. Какво имаме откъм сюжет – в случай, че не сте гледали каквото и да е като трейлъри от Assassin’s Creed Origins?

Действието в играта се развива през 48 година преди новата ера, а мястото е Египет. Ние поемаме контрола над Байек, който е т.нар. меджай. В античния Египет така са се наричали отряд войници, чиято задача е била да охраняват най-важните места в страната – дворци, границите на империята и тъй нататък. Редно е да отбележим обаче, че меджаите са фигурирали в историческите записи последно хиляда години преди действието в Assassin’s Creed Origins – но и за това Байек се нарича „последния от меджаите“. Също така главният персонаж не е толкова обвързан с политиката, колкото прави всичко по силите си да помага на обикновените хора в Египет.

Накратко – нещо като супергерой. Но все пак базиран на реални исторически отряд – щото половината текст, който написах горе прочетох малко преди това в Wikipedia.

Все пак от меджай, макар и само един има нужда в Египет такъв, представен ни в Assassin’s Creed Origins. Страната е разкъсвана от политически конфликти, а Клеопатра се бори за императорския престол с брат си. Гай Юлий Цезар тропа на вратата със собствените си интереси – и като цяло ситуацията си е ебала мамата.

И за да бъде всичко още по-драматично виждаме как Байек губи сина си още в началните сцени на Assassin’s Creed Origins. Защото може ли да има игра във франчайза без трагична история на главния персонаж?

Но знаете ли кое е най-хубавото? Байек не е някой мрачен облак, кисел квартален батка, който само гледа лошо и иска да убива всичко наоколо. Напротив – опитва се с всички сили да запази своя оптимизъм въпреки трагедиите си. Нерядко го виждаме да се усмихва, особено в немалкото по-лековати куестове, налични в Assassin’s Creed Origins.

Което не значи, че Байек няма своята тъмна страна – особено тогава, когато трябва да отмъсти сина си. Всъщност именно това е якото – контрастът. Когато видим как героят си припомня за смъртта на сина му по различни начини и рязко си сменя настроението. Така, както трябва да се случи и в реалността.

Абубакар Салим – човекът, озвучил Байек и който заслужава специална похвала – се справя страхотно. Вижда се, че влага душата си в персонажа. И резултатите са отлични. Както споменах в уводните редове не искам да пиша силни думи, но Байек определено е едно от най-добрите неща в серията и доколкото не знам дали той може да се завърне в някакъв по-различен контекст от египетския... то силно се надявам.

Но като споменах по-горе „лековати“ куестове, нека поясня нещо веднага – Assassin’s Creed Origins не е „лековат“ в никой случай. Напротив, точно обратното. По принцип във филми, сериали и особено игри, които са много консервативен медиум, се избягват сцени с убийства на деца. В Assassin’s Creed Origins има някои такива... особено запомнящи се.

Цялата игра като цяло не се прекършва от някаква криворазбрана политическа коректност. Напротив, струва ми се като най-бруталната в серията. В битка можем да елиминираме противници с доста графични екзекуции. Да, не говорим за Soldier of Fortune – но много различно от наличното досега във франчайза. Из странични куестове имаме силни намеци за педофилия (естествено хора, които трябва да елиминираме), в една от мисиите имаше плуващи из Нил разчленени крайници, на друго място се развяваха и голи женски цици. Конкретно последното ми се струва, че го имаше, колкото Assassin’s Creed Origins да каже – „Ебали сме му майката, това е игра за 18+ и искаме да го покажем“.

Разбира се не циците правят нещо 18+. То с интернет и телефоните е съмнително ако и 8-годишните днес не са гледали най-тежките порна, налични във виртуалното пространство. Начинът, по който е представена историята е по-сериозен. Особено от Assassin’s Creed Syndicate, от който веднага в съзнанието ми изплува една от мисиите с Чарлз Дарвин, която беше откровен водевил, вероятно зароден в нечие съзнание след ползване на значително количество психотропни вещества. Начинът, по който Байек се бори с вътрешните си демони е представен адски добре.

И не само – жена му Ая е отличен поддържащ персонаж, която съм почти сигурен, че рано или късно ще се сдобие минимум със собствен експанжън, ако не и цяла игра. Химията между нея и Байек е на ниво, като Ая спомага за оформянето на една много силна сингъл кампания.

Всъщност чак сега осъзнавам колко време отделих на нещо, за което обикновено не говоря толкова. Главният герой. Но Байек определено си го заслужава. И Ая също. Но стига толкова – продължавам нататък с кампанията. За която също мога да казвам много добри неща.

Да, има немалко наивни моменти, с които познаваме Assassin’s Creed. Няма да си кривя душата. Но същевременно пътешествието на Байек е огромно, обхваща значителна откъм мащаб карта, а доста от основните мисии определено са запомнящи се. Или по-конкретно противниците, с които трябва да се справим.

А и реално – говорим за зараждането на асасинския орден. И на огромните им врагове – тамплиерите. Не мисля, че можеше да има по-силен начин да ни бъде представена тази сюжетна нишка от това, което виждаме в Assassin’s Creed Origins. И то след няколко слаби противоречиви издания, след които можехме – и то с право – да се запитваме колко още ще издържи Assassin’s Creed. Накратко - кампанията е много добра, държи ни на нокти и постоянно ми се искаше да видя какво ще стане нататък. Противно на предходните две игри в серията, които ми бяха... никакви.

И така - геймплей.

Понеже не знам откъде да започна ще стартирам с двете промени, които ми правят най-голямо впечатление. Първо – трудност. Такава има! Можете да изберете дали да цъкате на лесно, нормално или трудно! При положение, че откакто се помня, не знам колко шибани ревюта станаха вече, положителни или не, пиша за подобна опция в Assassin’s Creed – то просто бях изцяло длъжен директно да се впусна на максималната. И да, тя не е разходка в парка. Ще умирате. Не толкова често, колкото в Souls заглавие...

...но шибано често.

И това е много хубаво. Честно казано само заради принципа не намалих трудността в никой момент и не знам точно какво е положението при по-ниските. Но на финалната даже имаше предизвикателство. Даже не се разхождах като бог-Рамбо, който убива наред. Често при подценяване ми се случваше и обикновени противници да ме катурнат в моргата. Нечувани за мен неща в Assassin’s Creed.

Другото голямо нещо – бойната система. Която е изцяло преработена. Близо десетилетие Assassin’s Creed ползваше едни и същи механики, които просто станаха антични в един момент. И с Origins дойде моментът за тотално преобразяване.

Бойната система е доста подобна на примерно The Witcher 3. Това е най-близкото сравнение, което ми дойде в главата – понеже самото отроче на CD Projekt Red само по себе си не предлага нищо чак толкова уникално откъм сблъсъци с противници. Но нека го кажа така – в Assassin’s Creed Origins ги няма комботата с по 20 удара, няма и опции за регенериране на кръвта с отвари в битка.

Цялостния дух на сблъсъците, при които лошковците ни наобикалят като в екшън от 80-те години и над главите им се показват иконки, даващи ни индикация кое копченце да натиснем, за да им избегнем атаките също са в миналото. Сега вразите ни нападат в „свободна“ формация, стрелците могат да ни пуцат в същото време, в което атакуваме меле опонентите си и като цяло трябва да мислим за повече неща.

Абе ако мога да се изразя по-лаконично – имаме стандартна бойна система за игра от трето лице днес. Която не е скопена и автоматична като наличното досега в Assassin’s Creed. Нямаме опция да помпаме копчето за контраатака и да убием цяла сюрия противници само по този начин.

Та нека продължа нататък. В духа на немалко заглавия от трето лице имаме слаба (бърза) и силна (бавна, но чупеща блока на противник) атака. В комбинация с всички меле оръжия (без едно или две) можем да носим щит, който не само спира доста атаки и стрели, но и може да се ползва за париране в Souls стил, при чието овладяване битките могат да станат много по-лесни.

Новата бойна система ни кара да мислим какво правим в конфликт; да се движим така, че стрелците на противник да не могат да ни уцелят или ако стрелят да уцелят свои аверчета; да премисляме така атаките си, че да ударим по няколко души. Опции, за които можехме да си мечтаем в Assassin’s Creed. Заедно с това щетите не са никак скромни от страна на враговете – дори и обикновените могат да ни елиминират след няколко наши грешки... тогава умираме и трябва да гледаме екрана на срама, в който се зарежда нова Animus симулация с Байек.

А, да, и в Assassin’s Creed Origins имаме модерна нишка на историята и то нелоша! За която не писах нищо... и като гледам няма да напиша нищо.

Както и да е, нека се върна на бойната система. Доколкото е хубаво, че тя е променена, то има и немалко проблеми. Системата за заключване на противници не е никак перфектна, а по някаква безумна причина фоторежимът в Assassin’s Creed Origins за PS4 се активира по същия начин, по който и заключването – с натискане на десния тъмбстик. Сигурно 1/3 от всичките ми смърти в играта са причинени заради това, че не мога да се заключа и опонент ме пуца със стрели, а Байек не може да ги блокира.

В някои случаи има различно поведение на оръжията в еднакви ситуации, което не знам дали е бъг или дизайнерско решение. Например при задържане на силна атака с едни оръжия прекъсвам анимацията/движението на противник (и той не ме удря и не ми нанася щети), в други случаи – не. Така и не схванах кое е правилното поведение. Но пък заради това доста дълго време играх с един-единствен уникален меч, който прекъсваше почти всички анимации и сега ако се замисля – може и да е бил бъгав... но все така не знам.

Има и други проблемчета. Примерно ако сте заключени към противник и Байек общо взето отказва да прави какъвто и да е фрийрън. До такава степен, че съм умирал заради това, че главният герой не прескача през 10-сантиметров камък. За да осъществя това могъщо движение първо трябва да се отключа, да дам посока, а след това отново да се заключа – понеже всеки противник в Assassin’s Creed Origins има оръжие за пуцане от дистанция, с което е супер ефективен и нанася големи щети.

Да, говорим за неща са в сферата на детайлите. И далеч не се случват във всяка битка. Но в един момент се насъбират и се усеща, че има какво да се желае. Но нека акцентирам много силно – всичко е по-добре от предишната бойна система на Assassin’s Creed.

А и е яко, че има разни извращения в битка, много подобни на Far Cry – друга серия на Ubisoft. Чистейки лагери на противници вие можете да отворите клетка на някое пленено диво животно, с което да предизвикате хаос, а също и да запалите някой съд с масла и да стартирате пожар, който понякога нанася яко демидж. Възможни са и комбинации между двете. Например с огнена стрела да запалите някой лъв, който да започне да напада враговете и ако случай но се счупи съд с масла... тогава става забавно. Особено ако гледате отстрани!

Да, наистина няма чак толкова умения, измислени единствено за извращението в стил Far Cry, но пък се случват достатъчно забавни неща, че да разчупят някои от битките.

И докато съм на вълна „големи промени“ нека продължа с ролевата система. Този път Ubisoft са се опитали да направят заглавието повече RPG с цялостна loot система с редки и легендарни предмети за екипиране. Какъв е резултатът?

Реално Assassin’s Creed Origins пак си остава много повече приключенска игра. Просто маскирана като RPG. Хубаво, имаме легендарни предмети. Но дори и те да са с 10 нива по-ниски (и съответно с по-малки щети) – това не е особено видно в битка. Просто защото най-важното нещо в играта е кое ниво сте вие и вашите противници.

Ако вие имате преимущество с 3-4-5 нива им правите адски високи щети, независимо от екипираното оръжие. Същото важи с обратен знак, ако враг е с повече от две нива над вашето. Тогава вие общо взето го галите като с перце – дори и да имате най-хубавите оръжия – а той може да ви елиминира и с 2 удара. Понякога и с един! Буквално! Просто ако видите, че враговете са с повече от две нива над вашето (на последната трудност) забравяте за определен регион и се връщате когато сте натрупали левъли.

А ако има паритет – тогава е почти все тая с какво се биете. Легендарните предмети наистина имат адски ефективни бонификации - например моментално зареждане на най-силната атака (което по принцип отнема няколко секунди). Но и без тях, с по-обикновени оръжия ще се справите с противниците си. И то лесно при болшинството от тях (има босове, някои от които тегави).

Тоест не говорим баш за RPG, поне според мен. Въпреки че има loot система и тъй нататък. Но все пак - отново по-добре от предходни игри в серията.

А, да, и да отбележа едно важно нещо - легендарните предмети в Assassin's Creed Origins се ъпгрейдват до настоящия ви левъл за не чак толкова висока цена. Което е страхотно решение от Ubisoft - ако си харесаме нещо не рискуваме то да стане ненужно след 15-на часа геймплей, когато вдигнем много нива. Също така при наличните микроплащания в играта - за тях после - тази механика прави адски добро впечатление. Не изглежда така, сякаш Ubisoft ни подтиква с всички сили към тях...

Самата loot система важи единствено при оръжията (можем да събираме и всякакви неща, чиято единствена стойност е да бъдат продадени в магазина). Ъпгрейдите на екипировката се случват в познат ни за серията маниер, представен в Assassin's Creed III. А именно - ловим диви животни и ползваме кожите им.

Естествено по-високите ъпгрейди искат не само големи количества от тези ресурси, но също и желязо, дърво и прочее - които можем или да крадем от враговете си, или да добиваме чрез счупване на оръжия.

Макар и основните ресурси да могат да се купят с реални пари от магазина, то не мисля, че ъпгрейдването отнема прекалено много време. Напротив - аз често просто убивах разни животни, докато си странствах безмозъчно. Това - плюс елиминирането на някой и друг от множеството конвои в света на Assassin's Creed Origins, пренасящи ресурси - ми беше достатъчно, за да ми е почти всичко на максимален левъл. Към края.

Тук вероятно е редно да отделя малко повече редове за микроплащанията в Assassin's Creed Origins. Като цяло бих казал, че не ми направиха почти никакво негативно впечатление. Няма нищо, което да не се отключи с нормално количество геймплей без особено много фарм. Например в рамките на сингъла има мисии, които гарантирано ви осигуряват легендарни предмети (макар че любимият ми меч ми падна от някакъв съвсем невзрачен капитан на военна база). Бих казал, че видях значително количество от най-редките предмети, а освен това след минаване на кампанията можем и да си ги купуваме от новооткрит магазин.

Освен това магазинът на Assassin's Creed Origins включва разни козметики - които отново не ме касаят - и опция да купуваме базови ресурси или дори злато. Нищо фатално. Всъщност онова, което ме дразнеше най-много в Assassin's Creed Origins - фактът, че на моменти, особено в края - нива се вдигат прекалено бавно и трябва да се грайндят странични мисии - не може да се забърза. Няма буустъри на точките опит. При чието наличие... щях да псувам много!

Карайки нататък може би е време да се върна към геймплей механиките, стигайки до стелта. Той си остава на съвсем обичайното за серията ниво, но бих отбелязал, че трудността със сигурност ми се струва завишена. Противниците ви забелязват много по-лесно от преди и не е чак толкова лесно да убиете по няколко души един след друг, докато те издават звуци тип „Ъх, ах, ахъм, уаа“ и прочее, гледайки ги ви като дебили 3 секунди.

Четох отзиви, които твърдят, че стелтът е отбелязал регрес. Не мисля. Все същият си е. Пак обичайната тактика е да се скрием във висок храст или килер и да подсвиркваме на противници, които да елиминираме един подир друг. На моменти при превземане на лагери е доста по-добре – и по-лесно – да сме тихи, вместо да оформим някое мега меле. Понеже в Assassin’s Creed Origins противниците много обичат да викат подкрепления, чието идване нерядко води и до смъртта ни.

Важно е да спомена обаче, че дори и със стелт ако противник е три нива и отгоре не може да бъде елиминиран от един път и със скритото острие. (Мисля, че ако е точно три нива нагоре нормален противник ще умре, а капитан – не, но ако са четири му взимате половината кръв или третина, но не и цялата.) В предходния Syndicate нивата отново имаха огромно значение, но пък с промъкване една атака беше достатъчна. Не и сега. Не съм сигурен дали това е плюс или напротив. От една страна е хубаво да има „реална“ трудност в Assassin’s Creed. От друга – идва ми прекалено MMO толкова голям акцент на левълите. Които постоянно гледах и си казвах - "Ех, искам да отида в еди коя си зона, ама трябва да фармя тук".

Говорейки за стелт се присетих за една друга тема – AI-то на противниците. То за пореден път не е нищо особено. Не очаквайте например някакви особени тактически решения или дори като цяло интелигентно поведение. Лошковците нападат хаотично на талази, когато бъдем разкрити, ако се качим в някоя наблюдателна кула можем да избием голямо количество противници един подир друг. Да не говорим, че понякога и враговете „забравят“, че сме се качили на някой балкон, когато не ни виждат трийсетина секунди. При все, че няма къде да сме отлетели.

Но пък кой знае – щеше да е прекалено хубаво, за да е истина и ако AI-то беше пооправено, нали? Може би в следващо издание?

Преди да премина към отворения свят ще отделя няколко реда за ролевата система. Тя е в съвсем класически за Assassin’s Creed серията вид. Имаме дърво с умения, разделени на меле скилове, стрелба с лък плюс промъкване и трето... да кажем помощно. От него можем да си купим умения тип стрелички за приспиване, способност да опитомяваме животни, по-ниски цени в магазините и тям подобни. Общо взето до 40 ниво ще сте получили достатъчно точки, за да развиете голяма част от уменията. Макар че по мое мнение доста от тях са съвсем безсмислени (макар че трябва да ги купите, за да отключите следващите). Примерно има скилове, които ни дават повече опит, ако убием противник с хедшот – само дето става дума за мизерни 5 XP. При все, че са ни нужни десетина хиляди за вдигане на следващ левъл. Дресирането на диви животни звучи яко, но в реалност е забавно само като накарате няколко пъти лъвове да се бият срещу хипопотами например. В битка зверовете умират прекалено бързо и е досадно да ходите в хората и да си търсите нови.

Е, наистина има някои яки скилове. Например умението с единия от типовете лъкове да насочвате летяща стрела от първо лице (механика, която помня я имаше в снайпера на Bulletstorm). Адски забавно е да видите как противник минава зад ъгъла на някоя сграда и вие да го „преследвате“ със стрелата си.

Но като цяло – обичайно изпълнение за серията Assassin’s Creed.

И сега едно от най-важните неща – отворения свят. Тук мога да кажа, че Ubisoft определено са се старали изключително много. Играта може би е най-доброто в този аспект, което съм виждал от компанията изобщо. За пръв път имаме почти реален отворен свят, а не статичен такъв, в който просто отиваме до някоя точка на картата и стартираме мисия.

Обикаляйки из глобалната карта ще се уверите, че тя бъка от живот. Диви животни се нападат едни други или пък скачат да убиват пазачи. Войници патрулират по пътищата или превозват разнообразни ресурси, като вие можете да ги избивате от засада и обирате. Светът е тъпкан с всякакви тайни за откриване, сред които огромно количество гробници.

Някъде около десетия час, когато ви се струва, че може би Assassin’s Creed Origins вече е към средата или своя край и си кажете – „Абе, колко имам да разкривам още“ и дадете максимален zoom out на картата ще видите, че всъщност не сте направили нищо и не сте стигнали доникъде! Светът определено е огромен и почти няма места, които да са тотално празни. Тръгнейки да ходите в пустошта без цел все ще намерите какво да правите.

Можете да ловувате животни, докато не намерите някоя изоставена руина или пък подземна пещера, в които има разни съкровища. На почти всякакви места из картата можете да стартирате куестове, някои от които дори не са „обявени“. В един случай примерно видях куп пазачи, събрани до клетка с човек вътре. Реших да ги избия и накрая освободих пичът вътре. В Origins има много такива клетници, чието спасяване просто ви дава малко точки опит. Но не и в този случай.

Пичът ми стартира линия от странични куестове, която ми отне към час време да завърша. И се случи любимото ми нещо в заглавие с отворен свят – прескачайки от едно занимание в друго се оказах на съвсем друго място от глобалната карта, минавайки пореден куест.

А хубавото в Assassin’s Creed Origins е, че страничните мисии са доста разнообразни. Наистина някои са съвсем праволинейни – тип „Гошо е пленен, ходи да го спасиш, избивайки гарнизон войници“. Но има какви ли не други. Примерно една, при която помагах на възрастен гладиатор, биещ се по улиците на града за удоволствие. В който той ми разказваше за живота си, докато се придвижвахме от мястото на една бъдеща битка към друга.

Друга мисия – една от любимите ми – включваше детето Есио (мхм), което се възхищаваше на Байек и неговия leap of faith. Като целият представляваше обикаляне на града и скачане от високи точки в купи сено и басейни. Доколкото това може да звучи скучно или определено тъпо, то изпълнението беше на ниво. Например как куп други деца се скупчват около нас и ни гонят до следващото място, откъдето предстои да скочим. А и докато обикаляш града без да се колиш с пазачи можеш да оцениш колко красиво е изглежда.

В немалко мисии имаме и „детективски“ елемент. Който е повърхностно направен и неособено труден – Байек изследва и анализира следи в дадена локация, много често свързана с насилие (но не само). В общия случай просто трябва да намерим няколко следи и да натиснем едно копче, докато главният герой разбере какво се е случило. Не говорим за „пъзел“ или реален геймплей, но пък този метод позволява да се разчупи действието и да се потопим в даден куест.

Разчупените, добре измислени, озвучени и изиграни странични мисии определено вдъхват сериозен живот в света на Assassin’s Creed Origins. В предишни издания серията залагаше прекалено често на куестове тип MMO – „Ходи там и направи нещо, пък после се върни и аз ще ти дам награда“. Тук вие почти никога не знаете какво да очаквате. Например някои куестове изискват да се върнете при онзи, който ви ги е дал, за да получите награда. В други пък изтръгвате някой предмет от ръцете на лошковеца и това си остава компенсацията за усилията ви (плюс солидно количество опит, де!).

Често куестовете са с много „стъпки“, включващи и пътешествия до други зони или дори навлизане в морето – за откриване на някой кораб например. Което... щеше да е досадно и щях да псувам, ако мисиите бяха тъпи и скучни. Но ситуацията не е такава. На моменти си казвах – „Абе, аз още същия куест ли правя?“ след близо час време, при която съм се занимавал с някоя по-дългичка серия мисии. Количеството озвучено и написано съдържание... е огромно. Много повече от всичко, което е имало досега в серията.

Самият Египет пък от своя страна е най-добрият виртуален свят в Assassin’s Creed серията. Признавам, че имах големи съмнения как ще бъде реализиран. Но крайният резултат е страхотен. Имаме значителни планински вериги, множество малки и големи градове – сред които Александрия и Мемфис, блата, гори и разбира се, Пирамидите и Сфинкса. Разнообразието от пейзажи е голямо, а най-хубавото е, че всичко се развива на един и същи континент.

Както вероятно мнозина добре помнят по традиция в Assassin's Creed и да има различни градове, то до тях се достига с цялостното им презареждане и не можем да пътуваме свободно от един към друг. Не и тук. Всичко е едно цяло. Можете да пътувате по земя или по море - както намерите за добре.

А, да, нещо странично - корабният елемент е наличен, но в съвсем "гол" вид, много подобно на Assassin's Creed III. Можем да ползваме лодки, за да се придвижим по-бързо през Нил или до някой остров. Също така в кампанията има и малко корабни битки. Но те са с предимно кинематична стойност и нямат нищо общо с Assassin's Creed IV: Black Flag и значението на морския елемент там.

Или накратко за отворения свят - страхотен. Адски приятно изненадан съм, че Ubisoft са се справили толкова добре. Понеже компанията в един момент беше изпадна в своеобразен цикъл и пускаше едно и също в куп различни свои заглавие. Което беше посредствено.

Специално бих искал да отбележа и нещо друго – много досадни елементи от франчайза са премахнати. Например мисии, при които имаме да ескортираме някого и той умре (завинаги) и трябва да рестартираме. Моменти, в които ако ни разкрият и цял куест се преебава. Или онези крайно досадни за мен секции, в които трябва да следя някого 10 минути, докато той се движи като пресичаща на пешеходна пътека бабичка. Говорим за детайли, но пък е хубаво, че са правени подобрения по почти всички налични фронтове.

Определено почивката, която си взе франчайза е била за добро. И за разлика от други случаи, в които подобни отлагания са по-скоро рекламен („Ние слушаме геймърите“) и тактически (човек забравя геймплея на дадена игра след 1-2 години пауза) ход, то тук виждаме как е било инвестирано времето на куп студия на Ubisoft, включени в проекта, включително и нашенското в София.

И понеже ревюто се разду, нека премина към графиката и звука. Пък и мисля, че писах за всичко, което исках да включа в статията.

Визуално Assassin’s Creed Origins е страхотен. Доколкото четох в Steam положението за PC е кофти при някои конфигурации... за PS4 всичко беше окей. Да, на моменти в по-масови мелета имаше очеваден спад във фреймовете, довеждащ и до адски гадно нацепване. Но като цяло заглавието се държи стабилно. А пейзажите, които предлага са много и то красиви. Градовете в Origins не се усещат преизползвани, копи и пейст от миналите игри. Напротив, съвсем в духа на Египет са (това го пиша като пълен лаик, естествено, понеже няма как да знам как е изглеждала антична Александрия примерно).

Лицеви анимации – също добро ниво, което помага човек лесно да се впусне в историята и започне да харесва Байек. Да, при страничните герои не е вложено същото количество труд, но специално главните са на топ ниво.

Звук – страхотен. Отново ще повторя, че гласовата актьорска игра, конкретно на Байек, е топ ниво. Цялостните ефекти и мелодии успяват да допълнят идеално атмосферата в Assassin’s Creed Origins.

Като заключение бих казал, че ако някога сте цъкали серията и се чудите дали последният неин представител ще ви хареса – бих казал отговорът е положителен. Подобренията са изненадващо много – и то на всякакви нива. Почти всичко по един или друг начин е ъпгрейднато (може би освен фрийръна, който продължавам да твърдя, че не трябваше да бъде променян толкова фундаментално като контрол след игрите с Ецио).

Или като за последен ред на статията - страхотно завръщане на Assassin's Creed.