Визуално играта е супер, особено ако извадите късмет да тръгне добре на PC-то ви. Проблеми с оптимизацията имаше, особено за конзоли (макар че не знам дали до идването на това забавено ревю те не са оправени).

Звукът е идеален. Гласовите актьори зад мъжката и женската версия на Ейвор се справят отлично, като същото важи и за голяма част от останалите актьори. Интересно е колко евтино звучеше друга игра на Ubisoft - Watch Dogs Legion, и колко значителен е контрастът с Valhalla-та. Ако говорим за саундтрак - положението също е супер.

Проблемите на Assassin's Creed Valhalla са в геймплея. Прекалено приключенски е и прекалено еднообразен. Много рано виждате всичко, което е може да се прави, а след това няма нищо, което да разнообрази преживяването. Освен някой и друг различен противник, стотният час не се различава особено от десетия.

Въпреки това историята на Valhalla си струва. Именно тя ме караше да продължа да играя, въпреки че скучният геймплей постоянно ме възпираше. Играта е добра... но имайте едно наум, че изисква значителна инвестиция от време.

Ако Assassin's Creed Valhalla беше малко повече като Assassin's Creed Odyssey, това може би щеше да ми е любимата игра от серията. Тези уводни думи може и да звучат изключително странно, особено и при положение, че ревюто ми за Одисеята преди две години беше доста критично. Но всъщност за мен играта имаше един значителен минус - прекалено многото грайнд, който ни ограничаваше в разкриването на виртуалния свят. Ако изключим това - луут системата ми допадаше, а също и ролевият компонент като цяло.

По някаква причина обаче точно тези два елемента изцяло са отрязани от Assassin's Creed Valhalla. Луут система тук няма. Макар че тя щеше да си заспи абсолютно прекрасно в контекста на точно това заглавие, в което убиваме хиляди противници в течение на кампанията. Що се отнася до ролевия елемент, такъв почти няма. Наистина вдигаме някакви нива и наистина имаме голямо дърво с пасивни (и тук-таме активни) умения, напомнящо на това от Path of Exile. Но в реалност нямаме точно RPG. Нямаме точно RPG, защото реални билдове във Valhalla липсват. С течение на времето ще получим достатъчно точки, за да отворим практически всичко, налично в дървото с умения. С други думи не трябва да мислим къде да ги инвестираме - те в един момент ще са горе-долу достатъчно да отворим почти всичко.

Всъщност във Valhalla има една значителна ирония. В началото играта е по-интересна, когато героят ни е примерно 50, 60 или 70 power ниво, защото тогава имаме по-малко скил точки на разположение. Ние трябва да мислим кои умения са ни най-нужни и накъде ще е най-добре да се развиваме. Само в началото имаме нещо като билдове - можем да заложим или повече на промъкване, или на стрелба с лъка отдалеч, или пък на битки в меле дистанция. Които са трите ни основни подхода в Assassin's Creed Valhalla.

Но колкото повече напредваме в играта, толкова повече пасивни и активни умения отключваме и в крайна сметка Ейвор става бог-рамбо-супермен. С което концепцията на "създаване на билд" изчезва. И с което усещам все повече, че в своята есенция Valhalla е приключенска игра. Защото в този жанр, дори и да имаме лекичък RPG елемент, той е изпълнен точно по този начин. В един момент получаваме достатъчно точки, за да отключим всички умения.

Не казвам, че този подход е непременно лош. Поне на мен обаче от един момент нататък, някъде като ударих 30-ия или 40-ия час от Assassin's Creed Valhalla, основният геймплей ми беше станал прекалено скучен. Историята ме караше да продължавам напред. Но трябваше да се насилвам, за да си пусна играта. Нямаше го ефектът на Genshin Impact върху мен. Да запаля играта за 20-30 минути и да откарам с часове. В Assassin's Creed Valhalla трябваше с часове да се настройвам да поиграя малко.

А причината бе, че дори и след 10-15 часа вече бях видял всичко, което заглавието може да предложи. След това няма представяне на нови механики. Нещо разчупено в геймплея. Получаване на интересни нови предмети или оръжия. Няма някакво реално чувство за прогрес. А в игра като Valhalla подобни задължително трябва да са налични.

Защо? Понеже играта е колосално дълга. Дори и да бързате на ниски трудности ще ви отнеме едно 45-50 часа да стигнете до края на историята. При по-нормален геймплей ще отидете на едно 70-80 часа, а ако разкривате повече - сто и повече часа.

При подобна дължина ако ви омръзне основния геймплей, но искате да видите как се развива историята - просто го духате. Просто защото подобен стил на игра не е предвиден. Ако не можете да заделите поне 60-70 часа за Valhalla-та, то едва ли ще дочакате края на кампанията. А тя определено е адски интересна и една от най-добрите в серията от години насам.

Знам, че някой ще се заяде с мен в коментарите за това, че критикувам играта, че е дълга, понеже искам да я изиграя бързо и да пиша ревю. Нещо, което никога не е истина. В Genshin Impact вкарах доста повече часове от Assassin's Creed Valhalla и то за доста по-малко време. Просто защото ме завладя от А до Я. Само мислех как да поиграя някой и друг час, докато си вършех работата през деня. В никой момент Валхалата не успя да ме спечели толкова.

А и аз никога не съм бил фен на игри, които са по 60, 70, 100 часа. Специално ако най-силната им страна е историята. Много рядко има формула, която наистина да ти задържа интереса толкова дълго. Почти винаги става дума за набухване на един тон съдържание и загуба на темпото. Винаги бих предпочел една стегната 20 или 30-часова игра пред повечето 60-часови.

Макар че тук идва още един ироничен елемент за мен. Мисля, че Valhalla е просто прекалено дълга - но същевременно не смятам, че има чак толкова много излишно съдържание в нея. Доста от куестовете - които са адски много - и главните такива, и страничните - са интересно направени. Като фен на точно този исторически период нямаше как да не ми харесат множеството различни истории, които се разказват във Valhalla.

Орлог е забавна игричка, макар че ми се щеше да може да се играе и на вързано

Макар и основната кампания да има прилична повтаряемост - трябва да превземем куп региони в Англия - то сюжетната нишка зад всяка обсада е доста различна. Ubisoft очевидно са послушали критиките, особено когато става дума за купищата копи и пейст куестове в игрите им.

Assassin's Creed Valhalla ме вкара в позицията на това да искам да играя заради историята, но като се сетя за основния геймплей просто да ми се отще. Но за това - може би после, нека вече да мина към обичайната структура на ревютата си, понеже тези начални редове се раздуха до третина от ревю, практически.

Историята.

Действието се развива в края на 9 век, като ние поемаме ролята на викингския войн Ейвор. В началото играта започва по познат начин за франайза - виждаме как кланът и родителите на главния ни герой са брутално избити. Макар и уводните 1-2 часа да изглеждат така, сякаш ще имаме поредната Assassin's Creed история - "Те убиха родителите ми, аз ще търся отмъщение", то ситуацията бързо се променя. След леко разширения увод, който е може би 3-5 часа, най-накрая виждаме надписът Assassin's Creed Valhalla, когато започва основната история. А тя ни пренася в Англия.

Ейвор и малък отряд викинги се опитва да се установи в тази враждебна за северняците земя. Хубаво е, че Валхала не се върти особено около отмъщението, напротив - по-скоро главният ни герой (или героиня, в зависимост от пола, който си изберем в началото) се опитва хем да изгради своето име и да влезе в легендите, хем и да разбере кой/коя е. И да, рано-рано ще започнете да виждате Один в мистериозни видения, чийто произход трябва да разберете.

Основната история е доста интересна, като това важи не само за Ейвор, но също така и за модерната нишка. Която е леко подсилена, в сравнение с последните издания от серията, и се случват интересни неща и в нея.

Заедно с това имаме и някои интересни препратки към други Assassin's Creed игри, които също са плюс. След Origins и Odyssey, които сякаш се върнаха прекалено назад във времето, е хубаво да имаме малко по-близък период до вековете, в които се развиват мнозинството от игрите в серията. Надявам се следващи заглавия да се случат пак някъде в средните векове.

Но дори ако изключим основната история - доста от куестовете също са яко направени (както и споменах малко по-горе). Независимо дали говорим за кратичките, второстепенни такива или онези, част от основната кампания. Има всякакви ташаклийски мини мисийки из картата, чиято основна идея е да предизвика някоя усмивка у нас (и често успява). Главните куестове пък често са добре премислени, а някои по-дълги нишки са реално по-дълги от цяла Call of Duty сингъл кампания (и със сигурност много по-интересни).

Пий куме, пий

Ако Valhalla показва новият стил на действие на Ubisoft - супер. Макар че и Одисеята имаше доста качествени куестове. Там не ми допадаше, че даваха прекалено малко опит. Е, това тук е оправено, дори и най-периферните странични мисийки ни хвърлят прилично количество експириънс.

Лошото е обаче, че колкото е качествен Valhalla откъм своите куестове - а предполага, че любителите на средновековието и/или викингите ще се изкефят доста на онова, което ни предлага играта - толкова е посредствен откъм геймплей. И мисля, че Ubisoft е време да направи нещо революционно в серията.

Първо - онова, което споменах горе. Играта е прекалено приключенска. Нямам идея защо преходът към RPG, който започна с Origins и продължи с Odyssey, е спрян. Тук колкото повече продължавате напред, толкова по-малко тръпка чувствате, като вдигнете ниво.

Едно уточнение тук - ще прочетете такива неща като ниво 100, 200, 300, 400. И може да си кажете - "Батко, тука колко грайнд има сигурно". Всъщност, няма. Всъщност като се каже 100 ниво, това не е напълно коректно, понеже говорим за 100 power. Тази "сила" се формира от всяка точка, която сме инвестирали в пасивното дърво. С вдигне на левъл получаваме по две такива.

Морски битки за съжаление няма - лодката служи единствено за бързо движение по реките и извикване на отряд викинги, които да ни помагат в разоряването на манастири

Така примерно 200 power level е горе-долу стотно "нормално" ниво (понеже и някои незадължителни задачки по света ни дават скил точки). Също така нивата се вдигат често - една мисия от основната кампания ни осигурява дори и 4-5 на моменти общо.

И докато съм на темата - ако сте сред хората, които смятаха, че Одисеята е прекалено грайнд игра, какъвто бях и аз - за мен същото не е валидно за Valhalla. Писах, че заглавието е дълго. Писах, и че за мен е донякъде надуто откъм съдържание. Но пък никога не ми поставя шибани стени пред лицето! Ако искам да ида в зона, в която противниците са със 100 power над мен - мога.

Наистина те удрят здраво и могат да ме убият с 2-3 удара. Но пък поне нямат трилиони и трилиони кръв като в Одисеята. Тоест ако съм средно внимателен мога да сваля и гадове, които са доста по-напомпани от мен. И мога да вляза в по-висока зона и оттам да отмъкна някой предмет или рядък ресурс. Ако говорим пък за примерно 60-80 power разлика - що-годе можеш да си ефективен. Умираш бързо, де. Ама не е като в Одисеята. Там като си 5 нива под противник или там колко бяха, забравих вече, и те размзват като сопол.

Това е сериозен плюс. Плюс е, защото мога да ходят общо взето където си искам. Да, 2-3 вълка пак ме правят на пихтия за нула време в някоя по-висока зона. Ама мога да се промъкна и да си свия нещо. И чувството тогава е страхотно, понеже съм на една плюнка живот и има реална тръпка.

Картата на света е прилично балансирана откъм плътност на нещата за правене и размер (тоест не са нужни безкрайни конни преходи, за да стигнем от една точка до друга); това между другото далеч не е "целият" свят на Valhalla

Защо обаче наричам Valhalla приключенска игра? Нека се върна на размишленията ми отпреди малко.

Първо, няма луут система. За разлика от Одисеята, в която ни се падаха постоянно някакви предмети, предимно от по-ниско качество, то тук всяко възможно оръжие и броня взимаме един-единствен път. Което може и за някого да е плюс, но за мен е сериозен минус.

От една страна, при този подход ние трябва да прочетем гайд къде са дадени оръжия, ако искаме да ги пробваме, тъй като светът е голям и е напълно възможно да ги пропуснем. А след като си вземем оръжията, които искаме, което можем да направим и сравнително рано за повечето от тях - тогава вече няма тръпка до края на играта. Защото няма какво повече да ъпгрейднем. Да, самите оръжия могат да се подобрят, като налеем ресурси. Като в приключенска игра. Но... това е всичко. Рядко сменяме оръжията си с различни такива, както поне аз правех в Assassin's Creed Odyssey.

Аз прекарах сигурно 50 часа с най-първата броня в играта, една от най-базовите брадви плюс още една, която може да се вземе още в самото начало на кампанията (понеже е скрита в мирна зона от високо ниво). В един момент ми стана екстремално скучно. Реших да сменя брадвите с два дълги меча, в която конфигурация бях по-малко ефективен, ама исках някакво разнообразие. Е, геймплеят не се промени особено.

Доста тайни са скрити, не стоят в средата на някое поле, само чакайки да ги откриете

Походът в Одисеята за мен беше по-добър. С луут система - при която ни се падат различни неща и при която органично можем да тестваме различните типове оръжия. Не да трябва да намерим единственото такова във виртуалния свят, за да видим как се държи. Също така - в Assassin's Creed Odyssey беше далеч по-приятно като свалим някой специален противник. Например онези, които се разхождаха из виртуалния свят (каквито има и тук). Защото той/тя винаги ни пускаше оръжие. Във Валхалата... силните случайни противници из картата ни дават само няколкото базови ресурса и нищо повече. Никакви специални предмети.

Доста от ковчежетата в играта... пак почти нищо не пускат. Комплектите с брони наистина са пръснати из виртуалния свят, обаче ако установите, че повечето не ви допадат откъм бонуси... то се оказва, че вие няма какво да събирате. Че имате едва ли не ендгейм комплект от предмети още когато сте 5 ниво. Да, трупате ресурси за леко повишаване на бронята, щетите и т.н. на екипировката ви. Но в това няма особена тръпка.

Същото важи за дървото с умения. Когато сте на начален power - някъде към 50-60, е яко. Чудите се повече като боец ли да се развивате, в промъкване ли, в стрелба ли. Подходът е подобен на Path of Exile - имаме нещо като голямо съзвездие, като на всеки няколко базови ъпгрейда (малко кръв, малко демидж и т.н.) получаваме основен такъв. В началото основните ъпгрейди са ни доста нужни - понеже отключват ключови умения като advanced assassination например, при който можем да сваляме и противници, които са на доста по-високо ниво от нашето. Или пък други такива като възможност да управляваме стрели с лъка, повече слотове за адреналин и т.н. Има дори и скил, подобен на една от ключовите механики в Bloodborne - ако атакуваме противник веднага след като ни е взел определено количество кръв, ние си я възстановяваме почти изцяло.

Тези нещица са интересни в началото. Само че след като стигнахе едно 120 power, вече билдът ми беше практически приключен. След това започнах да наливам точки където ми падне, ставайки все по-мощен и по-мощен. И по-мощен. В един момент пасивното ниво се обезсмисли. Влизах, вкарвах точките и това е. Изобщо не ми дремеше за него.

Системите с оръжията и броните са базови - можете да ги ъпгрейдвате, а освен това и да ги подсилвате допълнително с руни, които ви се падат на случаен принцип

Другото нещо е, че по принцип в серията - специално последните три игри - скалирането на противниците не ми допада. Каквото и да правите, каквито и оръжия да екипирате - щом сте на еднакво ниво с противник, той ще е сравнително лесен. Ако сте много нива над него го премазвате, а ако сте сравнително много нива под него - той ще ви премаже. Нямат такова значение предмети и статистики. Дори и да не се ъпгрейднете изобщо - като вдигнете примерно 40 power ще пречуквате гадове, които едва ли не са ви one-hit-вали преди това. Да, има някакво значение дали ще се назобите яко с броня например, тогава се усеща, че не умирате от 2 удара, ами например от 3. Но все пак - разликите не са наистина сериозни. Не са "RPG сериозни". По-скоро са... ами, приключенски. Играта си върви така, че да не става никога прекалено трудна, особено пък ако я играете по "правилния" начин.

Лично за мен ще е страхотно, ако Ubisoft направят едно RPG от Assassin's Creed. Просто Valhalla ако беше ролева игра, за мен щеше да е идеална. Ама... незнайно защо френският разпространител постоянно сменя концепциите си. Може би за да изглежда, че серията е различна от издание към издание. И това е така... само че понякога действията на компанията ми се струват много хаотични.

А ако преминем към основния геймплей - ами, говорим си за Assassin's Creed като Assassin's Creed. Промъкването, за добро или лошо, си е същото, каквото е открай време. Противниците са леко до много тъпи, дори и да им пуснете максимална степен на изкуствения интелект. Не е трудно да се промъкнете и да ги изтребите като кучета.

Фрийрънът - който всъщност е сравнително малко - си е все същият, какъвто е от времето на Unity насам. Изглежда добре, но пък в по-голямата част от времето просто яздите или се движите по различните реки в Англия с викингската си лодка. Тук-таме има някоя кула за изкачване, но като цяло свободното движение е останало доста на заден план. Това си е тенденция открай време, де.

Като споменах лодка - морски битки в играта няма. Плавателният съд ни служи единствено за по-ефективно придвижване и за да превозим наши приятелчета, с които да разорим някой манастир.

А след това - битките. Едно от нещата, за които ще видите доста критики в Assassin's Creed Valhalla. Поне за мен те бяха... окей, нищо впечатляващо, но и нищо крайно счупено. Механиките при тях са някак дървенички, заключването например се държи доста странно и е крайно неудобно. Управлението на дистанцията ми се струва доста счупено, не знам дали не станах прекалено Souls фен, но пък ми прави яко впечатление как с някакви супер дълги двуръки брадви и мечове не мога да уцеля противници, които уж са близо до мен, но същевременно с двете къси брадвенца сякаш имам повече дистанция.

Самите битки не мисля, че изискват много умение, реално с много отклони в повечето случаи всичко ще е точно. Тук-таме някой по-труден противник ще изисква от вас да направите перфектен отклон (което е умение от пасивното дърво) или да му парирате атаката. Таймингите и на двете мисля са доста щедри, тъй че едва ли ще имате някакви супер сериозни проблеми с адекватното изпълнение на тези движения. Да, ако се изсилите срещу противници на супер високо ниво грешките се наказват свирепо, но в общия случай няма за какво да се притеснявате.

Естествено в битка противниците не проявяват някакъв разум, няма никакви тактически напъни от тях. Нерядко около вас има и куп ваши дружки викинги, с което битките се превръщат в абсолютен хаос (в не толкова добрия смисъл на думата). Не бих казал, че са "помпане на копчета", понеже все пак трябва да внимавате за AoE атаките на част от противниците, но и не са нещо, което изисква особено много внимание от вас.

В битките имаше и немалко бъгове - някои от които изчистени. Също така доста противници се усещат като някак... въздухарски, като ги ударите летят не сякаш са бойци с брони, които общо тежат към 120-150 кила, ами сякаш са някакви детски плюшени играчки. Нещо в битките се усеща странно, не знам какво точно, но мисля, че старата бойна система на Асасините е време малко да бъде освежена, защото сега си е на свинче-звънче някак, хич не се съчетава с останалото.

Както казвам - нищо толкова счупено няма. Просто посредствена реализация. А при липсата на ролев елемент се случва това, че по начина, по който убивате противници на 20 power, така ги убивате и на 200. Еднообразието става прекалено много.

Модерната нишка е достатъчно интересно направена

Някак докато са опитали да напълнят кампанията и цялостния отворен свят със съдържание, Ubisoft са забравили за останалия геймплей. Ако ви кефи просто да обикаляте и да намирате разни неща - Валхалата ще е чук за вас. Но ако искате нещо друго за правене, освен обикалянето - битките могат да ви дойдат прекалено еднообразни.

Що се отнася до виртуалния свят, за него също мога да кажа доста положителни неща. Ubisoft по принцип са станали синоним на безкрай кухо съдържание, но тук изобщо не е така.

От една страна имаме опция  да разкриваме света без очевидни подсказки. Само слабо да примигва точка, която да ни насочва, ни никакви големи стрелки или въпросителни. Така за намиране на куп тайни трябва да ползваме своя гарван, който да "погледне" по-внимателно къде да идем.

Това ми харесва, понеже птицата ни служи за много повече от това да тагва противници в битка. Без нейна помощ можем да се въртим като гламави, докато намерим или главен куест, или някоя тайна из картата.

Дървото с умения първоначално напомня на това от Path of Exile, но с течение на времето можете да отворите почти всички скилове от него

Самите скрити неща - било то ресурси, части от комплекти брони или пък не чак толкова многото оръжия - са прилежно забити из катакомби, подземия и т.н. Усещаме, че наистина става дума за съкровища - защото са скрити подобаващо. Не лежат просто в средата на някое поле, та да може всеки да ги вземе. Да, на моменти може би е тегаво, когато обикаляме като мухи без глави, чудейки се откъде да влезем, за да си намерим нещо, но пък е хубаво, че има предизвикателство.

Освен тайни из картата имаме други неща за правене. Можем да се впуснем във flyting - дуели с рими, които са супер яко написани. При преминаването им получаваме малко харизма - статистика, който ни отваря нови опции в диалози.

Можем и да се надпиваме - какво по-викингско нещо от това. Различни хора из виртуалния свят ни предизвикват на дуели, като можем и да ги направим по-интересни със залог - аз не пропусках да увелича малко финансовото благосъстояние на Ейвор по подобен начин.

Друго занимание е играта орлог. Тя е нещо като отговора на Gwent от The Witcher 3 (двете нямат нищо общо, да не се подведете). За съжаление няма някакви награди при победи в орлог (освен че победеният ни опонент трябва да си сдаде тотемчетата с тъй наречените god favors). Няма да раздувам в детайли за орлог - но бих казал, че е приятно странично занимание, особено след някоя и друга по-дълга, кървава мисия.

Освен това имаме и куп други неща за събиране - например артефакти от римско време и т.н. От друга страна Valhalla не се е престаравала с обикновените колекционерски неща - по-скоро акцентът е на това да ни е интересно.

Общо взето нямам особени критики към виртуалния свят. Има неща за правене в него, разкриването ми беше като цяло приятно. Ubisoft не са се престарали с размерите и имаме приятен баланс между мащаб и възможност да достигнем от една точка до друга сравнително бързо.

Имаме и елемент със строене на нашето селище - Рейвънсторп, но за него няма какво толкова да се каже. С изпълнение на набези над манастири събираме ресурси, които можем да инвестираме в нашето градче. Когато това се случи се отварят повече куестове, а също и различни магазинери, осигуряващи ни своите услуги. Целта е да се привържем малко към каузата на Ейвор и като цяло се случва, но самата механика си беше доста второстепенна. Поне аз я приемах като наличие на повече магазини, удобно събрани на едно място.

Като за замисля - към Assassin's Creed Valhalla нямам някакви много сериозни критики. Играта е добра и ще я запомня като такава - но въпреки това нещо липсваше. Дори и след като написах това ревю - все още не знам какво е то. Надявах се като се излее потокът от мисли да разбера - но това не се случи.

На теория играта трябваше да ме завладее изцяло. Но някъде след 30-ия, 40-ия час се бях наситил на нея. Нямаше какво ново да ми представи. Ставаше ми все по-трудно да вляза в нея.

Дори и на примерно 50-ия час, или отвъд, куестовете все още ми бяха интересни. Не ми беше станало тотално скучно да намеря нещо във виртуалния свят. Исках да видя какво ще се случи в историята. Но еднообразните битки, в които в един момент бях изиграл хиляди пъти едни и същи сблъсъци с противници, ме демотивираха. А също и прогресията - каквато почти нямаше.

Гарванът ни е от ключова важност за откриването на множество тайни

Започнах играта по един начин и я завърших така. За мен трябваше да има нещо, което да отличи петия час геймплей от петнайстия или петдесетия. Но реално нямаше. Дори и доста от уменията от пасивното дърво са някак ситуационни, подходящи за сравнително малко ситуации, може би имаше едно 4-5 наистина задължителни скила, останалите... все тая с тях или без.

В крайна сметка мнението ми е, че Assassin's Creed вече има нужда от някакво освежаване. Най-вече откъм бойна система. Това едно на ръка, а другото - време е Ubisoft да се замисли и за по-сериозен ролев елемент. За мен 80-часова игра с отворен свят, в която няма прогресия, е прекалено дълга и почти сигурно е обречена да стане прекалено скучна. Някой би казал - "Ми то и преди Асасина си беше така". Беше. Но и само кампанията се минаваше по-бързо. Ако човек искаше да види само историята, не трябваше да инвестира 40-50 часа. Може да я види и за 15-20. Също така бих казал, че старите Асасини далеч по-балансирано представяха нови механики и държаха геймплея интересен. И в Assassin's Creed 2 ако бяхме видели всичко, което можем да видим, за 15 часа, а трябваше да играем 50, щеше да стане еднообразно. Само че играта приключваше за 20-25 часа.

Финално - Assassin's Creed Valhalla е добра игра, вероятно ще ви хареса. Особено ако я играете като мен, на не толкова големи порции по няколко дни седмично. То и заради това ревюто ми се забави цяла вечност. Но и има реален риск в един момент просто да я спрете в средата и да не се върнете никога повече към нея. Особено ако искате да видите само главната история, но не ви се вкарват (или чисто и просто нямате!) 50-60+ часа във Valhalla.