Не съм сигурен какво щеше да ми е мнението, ако в Assassin's Creed Odyssey нямаше толкова грайнд, но е сигурно, че в настоящото си състояние играта далеч не е за всеки.

Графиката е добра, въпреки че очевидно тежи на стандартно PS4 и зарежда цяла вечност. Древна Гърция определено е красива.

Звукът е като цяло добър. Озвучаването - също, макар че Баек си остава страхотен, а поне Алексиос е достатъчно далеч от него.

Колосалното количество фарм изкривява прекалено много геймплея за мен. Който така или иначе има трески за дялане и то доста. MMORPG механиките нямат особено място в сингъл игра за мен.

Assassin's Creed Odyssey изглежда като стъпка назад, сравнено с Assassin's Creed Origins, свежестта липсва. Играта се усеща като предишните бездушни ежегодни издания, които ги имаше само защото трябваше да се появи игра от серията.

Не съм сигурен защо нещата в Assassin’s Creed Odyssey са се объркали толкова. Дали Ubisoft са се опитали да накарат по най-мазния начин геймърите да ползват микроплащанията в играта, заради което са вкарали ненужно много грайнд и са изкривили икономиката на заглавието. Или пък са се престарали в опитите си да направят кампанията толкова дълга, че да отнема поне 50 часа за минаване. А може би и комбинация от двете.

Не знам. Но истината е, че грайндът в Assassin’s Creed Odyssey почти ме накара да го вкарам в хейт ревюта. И доколкото все пак играта попадна в ънхейтабъл, то мога да кажа, че тя е много далеч от своя предшественик Assassin’s Creed Origins. Откъм емоция. Откъм свежест. Не съм сигурен дали грайндът ме накара да усетя Assassin’s Creed Odyssey като един средно напрегнат работен ден. Но фактът е, че след месеци ще забравя играта. Докато Origins вероятно ще помня още известно време.

Но стига толкова увод. Вероятно ще има доста какво да пиша за заглавието, тъй че нека карам напред с ревюто. Започвайки от историята.

За пръв път в серията стартирайки кампанията имаме избор на персонаж. А именно – Алексиос или Касандра, които са брат и сестра. Противно на Assassin’s Creed Syndicate тук не можете да сменяте между двамата. Цялото приключение се изиграва или от братът, или сестрата.

Нека отбележа още тук, че за историята няма значение с кой от двамата играете. Репликите и на Алексиос, и на Касандра ще са идентични с много леки изключения. Тъй че общо взето ситуацията опира до това дали искате да цъкате с момченце или момиченце.

Аз играх с Алексиос, както можете да се уверите от снимките в статията. Не знам какво е положението при Касандра, но бих казал, че е сред „окей“ персонажите в серията. Даже вероятно в горната половина на таблицата. Не е на нивото на Баек от Origins, който е сред най-добрите, несъмнено. Но не е и като Конър от третата част или оня от Unity, дето вече му забравих и името.

Бидейки наемник Алексиос е представен „морално амбивалентен“, което определено ми се нрави. Дори ако в един куест изберете да сте добрички ангелчета, а в следващия – безскрупулни убийци, то героят ви няма да звучи като някой с раздвоение на личността. Което е хубаво, особено в един свят, раздиран от война, в която границата между добро и зло доста се е размила.

Самата история няма същия заряд, който тази в Assassin’s Creed Origins. Определено е по-оптимистична от онова, което видяхме в миналата игра и не се задълбава толкова в психологията на персонажите. Бих казал, че немалко обрати също са сравнително до доста предсказуеми.

От друга страна Assassin’s Creed Odyssey се завръща към корените на серията в друг аспект – потапя ни доста добре в дадена епоха. Все пак говорим за Антична Гърция или по-точно 431 година преди новата ера, когато започва Пелопонеската война.

В резултат можем да обиколим една детайлно представена Гърция с куп паметници на културата, сгради, какви ли не исторически личности и тъй нататък. Точно както в старите Асасини и Odyssey някак успява да ни запали любопитството и да ни накара да запълним дупка в общата ни култура. Което е супер.

Нямаше как да не направя тази снимка

Естествено историята в играта е само базирана на реалността, като има доста разминавания. За да може да бъде вкаран Култа на космоса, които служат като своеобразните тамплиери в Assassin’s Creed Odyssey. Но това в крайна сметка си е напълно логично.

Новост за серията - и опит за завой към RPG-то, са възможностите за избор на реплика в диалозите. Както бихте се досетили в общия случай говорим единствено за козметична екстра, която не е от практически никакво значение за историята. Е, все пак тук-таме има разни неща, които влияят, което е окей. Макар че реално на ме би ми било все тая дали точно в Assassin's Creed Odyssey има решения или напротив.

Както и да е. Историята като цяло е добра, пренася ни из куп части на Гърция, има и леко дебилни/забавни сюжетни нишки като например олимпийската такава към края на играта. Но проблемът е в... грайнда.

И започвам от най-голямата моя критика за Assassin’s Creed Odyssey директно тук. Всичко в играта е прекалено, прекалено бавно.

Here comes the booom

Първо – вдигането на нива. Някъде след първите десет часа, които са своеобразния увод и в които левъли се вдигат с добра скорост изведнъж удряте стена. Можете просто да забравите за това да играете само по основната кампания. Това чисто и просто не е предвидено като опция в Assassin’s Creed Odyssey. Трябва да грайндите, за да вдигате левъли.

За щастие има два метода за целта (вторият от които открих сравнително късно, някъде около 20-ия час, но по-добре от нищо). Първият е да минавате странични куестове. Които наистина са много на брой и прилична част от тях стават. Проблемът е обаче, че дават прекалено малко опит. В резултат трябва да минете примерно 3 куеста за един левъл, а пък ако изоставате две нива от основния куест – 6-7.

Което бързо се превръща в своеобразно задължение. И вместо да се изкефите на куеста вие превъртате през репликите и търчите да го изпълните по-бързо. Понеже ако сте на по-ниско ниво и на по-високите трудности някои мисии от кампанията са близо невъзможни за минаване (без яко количество чийзване).

Реално аз откакто открих „втория“ метод в Assassin’s Creed Odyssey спрях да минавам каквито и да е странични куестове. Просто защото трябва да обикалям 30-40 минути за количество опит, което се добива по-лесно.

И да, подобно на MMORPG аз супер често гледах индикатора за левъл в Assassin’s Creed Odyssey и си казвах – „Ех, кога ще вдига ниво, за да мога да си екипирам това или онова“. Всеки от вас може да прецени дали това е адекватно за сингъл игра. Окей, може би аз исках да напредвам прекалено бързо, за да напиша това ревю. Може би е трябвало бавно-бавно да се влача през кампанията. Но ако съдя по трофеите в Assassin’s Creed Odyssey дори и седмици след пазарната премиера едва 10% са стигнали към края на кампанията. И мога да се обзаложа, че и след месец едва ли хората, превъртели заглавието ще са повече от 50-60%. Ако спънеш своята игра толкова, че половината хора да не я изиграят докрай – значи си се оакал. Особено ако е сингъл игра. Това е моето мнение... някой може да се кефи на грайнд.

Както и да е. Почнах от другаде. Втори метод за вдигане на левъл за щастие има и той е причината Assassin’s Creed Odyssey да не е в хейт ревюта. Става дума за bounty-тата, които можете да събирате във всеки град. Те включват или елиминиране на някой войник/наемник, или общи неща като това да свалите определен брой войници на Спарта или Атина, да потопите даден тип и количество кораби и т.н.

Хубавото на тези куестове е, че дават голям брой опит и се изпълняват почти автоматично без много да му мислите. Просто взимате всички, които ви паднат и докато избивате разни хора в градове и крепости изпълнявате някой от тях (или няколко) и сравнително бързо трупате нива. Нека да кажа, че пак не е „наистина“ бързо. Но все пак като за грайндфест е прилично добре.

Също така bounty-тата са подходящи за хора, на които не им се четат планини от текстове, а искат просто да убиват. Аз, реално, нямам нищо против четенето. Но просто с грайнда си Assassin’s Creed Odyssey успя да ме погнуси от всичко, което забавя вдигането ми на нива. Което, както казах горе, си е тотален фейл.

Но все пак – всички, които решат да играят играта и ударят стената, при която се иска яко грайнд нека знаят, че решение има. Просто с взимане на всички bounty-та и чат-пат отделяне на час-два да ги минавате общо взето през цялото време ще сте на достатъчно добро ниво, че да напредвате в кампанията.

Защо обаче има толкова фармене в Assassin’s Creed Odyssey? Защото има тъй наречените time savers, разбира се! Срещу скромната сума от 20 лева можете да ускорите опита, който печелите с 50%. Яко, нали?

Знаехте, че тази сцена ще я има в играта, нали?

Някой би казал – „Ама то беше така и в Assassin’s Creed Origins”. Беше. Само че аз започвах да усещам стена, при която изрично да грайндя някъде в последната третина на кампанията. Тук стената идва в първата четвърт. И е брутална. Ако играете по основните куестове често има скок от две, три нива след всяка мисия по основната нишка. Реално с въпросния time saver можете да играете спокойно, без да мислите постоянно за експириънс... ама нали компаниите трябва да са модерни? И да се чудят как да цоцат?

И сигурно някой мазник ще каже в интервю – „Ами онзи, който няма време да плаща“... а що няма опция в менюто да си избера нон-грайнд преживяване при все, че съм цакал 140 кинта за Assassin’s Creed Odyssey? Защо мога да избера трудност, мога да избера дали играта да ми дава очевидни подсказки при куестовете, но не и дали да грайндя? И защо някаква игра, която цъкам за разпускане трябва да ми напомня постоянно, че нямам никакво време, че вечерта след работа ми остават два или три часа, в които да пийна малко вино и после пак в леглото и да почва новия ден?

Окей, разбирам да ставаше дума за MMORPG, където се състезаваш с други хора. Ама това е сингъл. Персонално изживяване. Мен не ме ебе Гошо или Пешо дали вече са превъртели играта или не. Защо трябва да грайндя, мама му даеба?

И лошото е, че Assassin’s Creed Odyssey страда от същия проблем, който и Origins – нивата имат прекалено голямо значение. Уж има някакви чисълца - щети, кръв, броня, т.н. и уж играта претендира да е RPG, но тя в никой случай не е. Assassin’s Creed Odyssey е екшън игра, която претендира, че е ролева.

Каквото и да говорят вашите чисълца ако сте с примерно три нива под противник на Hard, то този противник често ви сваля с два, три или четири удара (ако е специален такъв). И да сте с максимална броня и кръв, и да не сте – няма значение. Най-вече защото има някакви коефициенти, дето не са видими никъде. При които вашите щети примерно падат двойно или повече, ако противник е над определен брой нива. И вие получавате определено двойно или повече демидж.

Същото важи и в обратния случай. Ако вие сте с по-висок левъл просто премазвате вашите врагове. Подобно на Origins. В някои случаи дори като Рамбо просто стоях и се млатих, без да опитвам да избегна атаките на противниците ми.

Да, в не една или две игри има скрити статистики, зависещи от нивото на противник. Включително и в любимото ми Diablo II. И доколкото този метод за баланс не ми харесва, то съм наясно, че понякога има нужда от него. Но не и вкаран по този агресивен начин. В Assassin’s Creed Odyssey влиянието на оръжията и броните ви силно намалява. Дотолкова, че в един момент общо взето спря да ми дреме за числата. 3000 демидж, 50 000, 10 000, 100 000, всичко почна да ми идва като някакво произволно число.

Особено и като прибавим, че в Assassin’s Creed Odyssey няма някакъв екран, който да ми покаже какви активни бонуси имам от екипировката в момента, какъв ми е шансът за критична атака и т.н. Трябва да извадя лист хартия и да си записвам като варварин.

Да, не казвам, че не се усеща разлика между това да имате най-хубавата екипировка и скапана такава. И да, в един момент трябва да се ъпгрейднете. Особено ако сте примерно 40 ниво и още носите брони от 30-о. Защото в този момент и противници на вашето ниво ще ви затрудняват. Но все пак – усещах Assassin’s Creed Odyssey почти изцяло като екшън игра с лек ролев елемент.

Също така не ми харесва, че един дисбаланс, за който бях забравил, е пренесен от Assassin’s Creed Origins в Assassin’s Creed Odyssey. А именно – супер ефективността на ефектите при демиджа. Ние можем да бием с отрова и огън, освен стандартните физически щети. И специално огънят прави титаничен демидж. Особено когато е по вашата глава.

В почти всички случаи, в които умирах в Odyssey беше от огън. Който ви сваля кръвта с колосална скорост. Особено ако сте на по-нисък левъл. В някои случаи могат и да ви two hit-нат и то на Hard, която е предпоследната трудност. Като добавка като горите пак не се вижда много добре (също както беше в Origins) и нерядко в последния момент осъзнавате, че кръвта ви е почти стопена и сте на крачка от гроба.

Алексиос

Обратно поне според мен е задължително и самите ние да се бием предимно с огън или отрова (зависи кое изберем, тъй като можем да нанасяме само един ефект на противниците). Което също се усеща като нещо, което ограничава избора и ни подтиква към един определен подход в битките.

Иначе Assassin’s Creed Odyssey се опитва да вкара серията в RPG коловоз, което е хубаво. Има доста плячка за намиране. Броните и оръжията дават куп различни бонуси на броня, кръв, щети, ефекти, шанс за критична атака и много други. Можем и да добавяме по един бонус на всеки елемент от екипировката ни, за да пасне на стила ни (примерно да добавим още щети към отровните ни атаки и т.н.).

Като цяло е приятно заиграването с екипировката. Но както казах минусът е, че в един момент осъзнавате, че каквото и да правите няма особено голямо значение. И дори действайки със „стоковите“ предмети без да му мислите много пак ще сте прилично ефективни. Стига да не сте на достатъчно по-нисък левъл от противниците ви.

Касандра

А, да, също така докато говорих за грайнд - ако искате да ъпгрейдвате легендарните предмети, които имате до настоящото ви ниво трябва да инвестирате ЛУДИ количества кожи, дърво и други ресурси! Цените за оръжията в Origins бяха окей... тук са безумни. Дотолкова, че ако искате постоянно да ъпгрейдвате трябва... да се насочите към магазина с реални пари! Или да фармите като психари!

Но понеже тръгнах малко по-горе да говоря за битките косвено нека продължа с бойната система. Която е доста подобрена. В Assassin’s Creed Origins се усещаше прекалено... в стадий на бета. Гличовете бяха много и се усещаше цялостна недовършеност. Е, подобно нещо не фигурира тук. Битките са доста изгладени и само в редки случаи се усещаха проблеми - например ако Алексиос се качи на някой камък, докато е заключен противник – в който случай е общо взето невъзможно да слезем от него, докато не се отключим и не скочим, за което не се сещаме във всеки момент. Но това е предимно детайл, който се случва сравнително рядко.

Накратко – битките са оправени! Плавни са, приятни са.

Иначе при конфликтите с противници ситуацията е като цяло позната. Имаме две атаки – бавна силна и бърза слаба. Откъм дефанзивни движения или можем да правим кълба, или да парираме противник, за да му нанесем автоматична критична атака.

Масовите битки при превземане на области са като цяло ефектни и приятни за цъкане

При оръжията общо взето изборът е между бързина и демидж. С чуковете например сваляме кръвта на враговете със значителна скорост, но не е толкова лесно да ги уцелим, специално по-бързите такива. С кинжалите не правим много щети, но по-лесно нацелваме враговете. Но там уловката е, че ако не вкараме цяло комбо демиджът е скромен (а в опити да стигнем до края на комбото можем да получим някоя атака, по някога тежка).

Важно е да отбележим, че тежките оръжия зашеметяват противници с леки щитове, дори и да ползваме бързата атака. При леките оръжия биваме блокирани в подобен случай.

Ценен помощник в битките са специалните ни умения. Те ползват ресурса адреналин, който се генерира (доста бързо) в битка. Скиловете ни дават възможност да се лекуваме, зашеметяваме противници, да им нанасяме щети и тъй нататък. И в много случаи, особено в масови мелета, те са ни пръв приятел.

Всъщност ако се замисля поне бойната система е прилично балансирана от тази гледна точка, че за да трупаме адреналин трябва да нанесем поне няколко точни удара по противник. Така понякога като сме на няколко удара или трябва да рискуваме, или да си плюем на петите и да изчакаме кръвта ни да се регенерира.

Въпреки че поле за чийзване в играта има и то солидно. А причината е съвсем обичайната – изкуственият интелект за пореден път е изключително зле. Очевидно е, че Ubisoft нямат никакво намерение да го поправят, тъй като практически от първия Assassin’s Creed до днес разлика няма. Най-много тук-таме да виждаме деградация.

От една страна доста битки могат да бъдат минати само с лъка. Ако стреляме отдалеч и само избягваме стрелите на противника. Особено и като се има предвид, че в това издание на Assassin’s Creed по някаква необяснима причина противниците не ви гонят, катерейки се по определени сгради. Не съм сигурен дали подобна ситуация беше налична в Origins, но в предишните игри от серията със сигурност не можехме просто да се качим някъде и да стреляме – противниците винаги се катереха към нас.

От друга страна дори и да сме по земя лице в лице с вразите пак е лесно да им пуцаме хедшоти с лъка. Някои типове противници са по-бързи и светкавично скъсяват дистанцията (или имат достатъчно дълги оръжия, с които да ни удрят отдалеч). Но повечето са лесни за чийзване.

Като за капак ако враговете не ни виждат около примерно 5 секунди и те започват да ни търсят, а след още примерно 15-30 секунди си се връщат по постовете без да им дреме, че току-що дружките им са били изклани. Което ни дава възможност отново и отново да се промъкваме зад гърба им и да им вкарваме асасинации (правещи огромен демидж). Можем спокойно да стигнем до сцени от типа на Лоурел и Харди, в които обикаляме някаква палатка или каруца и противниците магически забравят след 5 секунди къде сме, което ни позволява да им минем безумно в гръб.

Разбира се за всички онези, играещи Assassin’s Creed фрапантното AI не е новост. Но все пак е абсурдно как можем да се промъкваме почти пред очите на враговете и те да не ни забелязват. Или как можем да застанем до един храст, да сложим един труп пред него и противниците да идват на редичка, за да ги умъртвяваме.

Забавно е, че в началото Assassin’s Creed Odyssey се опитва да предложи хитри моменти – например пазачи с кучета, които ни надушват в храстите. Което беше яко. И си казах - "Гледай ти, прогрес!". След няколко часа игра обаче псетата изчезват необяснимо и пак се връщаме към крепости и лагери, които са общо взето 1 към 1 с тези от Assassin’s Creed Origins.

Както и да е. Нека карам нататък с една любима моя екстра от франчайза, завръщаща се в Assassin’s Creed Odyssey. Корабните битки! Които са...

...екстремално скучни и базови. От една страна също както нормалните битки трябва да внимаваме някой кораб да не е над нашето ниво, при което много по-лесно може да ни направи на пастет. Дори и да е някоя обикновена лодка.

Микроплащания в игра на пълна цена - резултатите обикновено са отвратителни

От друга страна – на разположение имаме шепа атаки. Можем да стреляме отдалеч с лъкове, да хвърляме копия отблизо и да се засилим и ударим вражески кораб. Налични са и огнени атаки, ползващи механика, подобна на адреналина на Алексиос.

В резултат повечето битки се състоят в това да стреляме по другото корабче, да brace-нем (което намалява значително щетите, които получаваме)... и после повтаряме същото, докато не свалим кръвта на противниците до минимум. В който момент можем да ги вземем на абордаж.

Последната механика става адски скучна в момента, в който съберем четирима легендарни лейтенанти, които прескачат с нас в противниковия кораб. Те просто правят на пихтия враговете – често толкова бързо, че докато се ориентираме в битката всички са измрели.

Общо взето противно на Assassin’s Creed IV: Black Flag, в който с нежелание слизах от кораба, то тук общо взето с нежелание се качвах в него. Все пак за всички, които не си падаха по този елемент идва добрата новина, че морският елемент хич не е задължителен. Тук-таме в кампанията има корабни битки, но това е всичко. В общия случай корабът се ползва само за да прекосим дистанцията до някой по-отдалечен остров и туйто.

Все пак е хубаво, че при наземния елемент като цяло има прилично количество подобрения. От една страна това са наемниците.

Както споменах Алексиос – или Касандра, са наемници. Но далеч не са единствените в света на Odyssey. Има десетки и стотици наемници, разделени в класове. В началото, когато сме ниско ниво ние попадаме в най-долната каста. Но вдигайки нива и убивайки други наемници ние се издигаме.

Системата е леко подобна на Nemesis-а от Middle-Earth игрите. Макар че тук всекиго, когото убием си остава мъртъв и туйто, няма въздигане от гроба. Но пак имаме йерархия от наемници, които в угоден момент (когато има награда за главата ни) идват да ни претрепят. И ни познават много добре по репутацията ни. Която с времето единствено се увеличава.

Наемниците имат навика да ни връхлитат, когато превземаме някоя крепост, а ако дойдат 2-3 или повече броя ситуацията става адски напрегната. Особено ако са на по-високо ниво (по принцип ни нападат противници според наградата за главата ни; ако е скромна, то предимно по-долнопробни наемници се насочват към нас, но ако се увеличи привличаме и такива на високо ниво, които могат да ни 2-hit-нат).

Интересно е, че и останалите наемници могат да направят някоя мизерия и някой да обяви награда за главата им. И ние да трябва да ги убием. Но не само това – можем и да ги наемем като екипаж за кораба си. За целта трябва да зашеметим противник, когато е на малко кръв. Колкото по-рядък е, толкова по-добри бонуси дава за кораба ни, а освен това помага и при абордаж, за което вече споменах. Така някой мега тегав наемник ще е също толкова полезен при превземане на друг кораб.

Завръща се и системата от Assassin’s Creed Origins, при която имаме дърво от култисти за избиване. Тук ние трябва да обикаляме реалния свят, за да попаднем по нечии следи. Например някои търговци продават предмети, които ни насочват към култисти. Или пък с минаване на странични мисии намираме някой. Или при такива от основната кампания. Някои култисти си стоят спокойно из крепости и лагери, тъй че докато осъществяваме поредното масово клане можем да се натъкнем на тях.

Избивайки цели клонове култисти ние получаваме комплекти легендарни предмети, даващи специални бонуси. Което... от една страна е хубаво, но лошото е, че почти всички комплекти са налични едва когато ударим към 40 и нагоре левъл. От максимални 50. Което означава 40+ часа геймлей като минимум. Което е... леко разочароващо, защото вече сме в края на кампанията. Реално преди това е наличен само един комплект – с бонус към отровните атаки - който всъщност си е доста добър, но пък тъпото е, че е почти задължителен по мое мнение, от което ролевият елемент страда – ние трупаме огромно количество плячка, която просто разбиваме за ресурси и това е.

Тъпото при култистите е, че някои са завряни на кучето в гъза и е доста малко вероятно да ги откриете с „нормален“ геймплей и трябва да гледате гайдове за целта. Което е сравнително досадно, но пък хубавото е, че не толкова много са такива.

Като стана дума за търсене е редно да отбележа една интересна новост в отворения свят на Assassin’s Creed Odyssey - при започване на куест не се забива индикатор къде трябва да идем на глобалната карта. Вместо това имаме обяснение тип „Целта е последно забелязана в северната част на еди коя си провинция до някоя си статуя“ или нещо от рода. Което в общия случай е яко – ние трябва да отворим картата и да помислим къде трябва да се иде. Якото е, че рядко се случва нещо да е досадно скрито. По-често се ориентираме бързо, а пък самият факт, че леко сме размърдали мозъка си прави намирането на куест по-забавно от обикновеното fetch-ване.

Но все пак – Assassin’s Creed Odyssey на моменти ни кара да се разкарваме прекалено много наляво-надясно. Вероятно на всеки час геймплей има по 15 минути, а понякога и 20, и повече, които се състоят от ходене, плуване или яздене към някоя точка на картата. В един момент мисълта „аз играя MMORPG” започва да става доста доминираща. Особено и когато се има предвид, че системата за автоматичен сейв е мега подозрителна и на моменти затрива по половин час геймплей при смърт, което е АДСКИ шибано и разочароващо. Също така опция за бързо пътуване до дадена зона няма, освен ако не сме се синхронизирали с някоя точка за наблюдение. Което нерядко се случва да забравим, специално ако минаваме мисии от основната кампания, които ни представят нови локации. Което означава още скучно разкарване...

Иначе отвореният свят е... като цяло окей. Доста голям е, по-гъсто населен е от този на Assassin’s Creed Origins, но реално не много гъсто населен, сравнено с други игри. Да кажем The Witcher 3. Досадно е, че обикаляйки общо взето няма какво толкова да намерим „случайно“. Всичко интересно е ясно маркирано на картата. Тук-таме има някой лагер с войници, за които има награда за главата им – но като цяло това е. Реално си говорим за съвсем Ubisoft-ски свят, в който не се случва нищо произволно. Прескачаме от маркер на маркер и следим куестовете.

Редно е да се отбележи изрично, че тъй като действието се случва през Пелопонеската война постоянно виждаме конфликт между Атина и Спарта. Във всяка провинция от света двете фракции се борят за преимущество. Което ескалира до масово меле с десетки противници на екран, в което можем да се включим. В зависимост дали атакуваме или се защитаваме трудността варира, а също и наградите. Реално масовите битки са нелоши, въпреки че със спам на масови умения от един момент нататък стават рутинни (поне на Hard).

Досадно е също, че кампанията на Assassin’s Creed Odyssey не ни дава някаква мотивация да застанем конкретно на страната на Спарта или Атина (или поне в по-голямата част от времето). В резултат в масовите битки ние просто се бием за онези, които ни дават повече пари (или в зависимост от bounty-тата, които сме взели в даден момент, понеже както казах назад е екстремално важно да вдигаме бързо нива).

Да, ще напиша цяла статия без да употребя онези три думички

Което, от друга страна, не е лошо. Assassin’s Creed Odyssey ни показва истинска война от гледната точка на страничните участници. Които единствено се възползват от нея и търсят максимална печалба. А и ние... сме наемници и общо взето ни интересуват почти изцяло парите. В случая на Assassin’s Creed Odyssey – експириънса.

Така замисляйки се за цялостните ми впечатления от геймплея, то те са доста противоречиви. От една страна Assassin’s Creed Odyssey изисква адски много време. Минимумът е 50 часа за минаване на кампанията и то с бързане и конкретно фармене за левъли. И не, далеч не говорим за „интересен“ геймплей. Сигурно 20% от времето, прекарано в заглавието е пътуване по земя или море от една точка до друга, в което време не се случва нищо. На PS4 играта зарежда цяла вечност – дори и за елементарни неща като отваряне на глобалната карта се чака по десетина секунди. Load-ът при смърт е около минута, понякога и две. Сигурно още 30% от времето е специално насочен фарм. Така сигурно половината от времето, което прекарваме пред играта е задължение под някаква форма. Да фармим, защото трябва. Да стигнем до отдалечена точка поради скопената система за бързо пътуване. Да чакаме поредното зареждане, което се усеща като вечност и половина.

Самият геймплей е чисто и просто средна ръка. Адски много смърти са със сладникав привкус. Точно както бяха в Origins (предимно от огнени атаки). Битките варират от сравнително елементарни до почти невъзможни и изискващи яко гнусно и досадно чийзване. Примерно да сритаме някой враг от върха на крепост и да му направим титаничен демидж. Или да се качим някъде и да го стреляме, без да може да ни отговори. Промъкването е по-лесно от всякога, а AI-то – по-малоумно от всякога. Ролевият елемент не се усеща достатъчно силно от значението на това какво ниво сме.

Въпреки всичко това Assassin’s Creed Odyssey някак успяваше да ме хване като заложник. Тъкмо в моментите, в които ми ставаше мега скучен и бам, ставаше нещо интересно. Което ме караше да играя до 4, 5 часа някоя сутрин. Ей-така. Тъкмо да си легна и да изгася конзолата си казвах – „Още малко, я онзи наемник какъв хубав кинжал има, дали ще ми се вдигне ефективността ако го взема, я дай да убия още няколко култиста“ и хоп, минали са няколко часа.

Ако Odyssey беше изрязал целия грайнд, цялото ненужно губене на време щеше да е далеч по-добра игра. Оставяща далеч по-малко противоречиви впечатления. Но уви. По една или друга причина Ubisoft са изтървали баланса.

Тъй че не бих казал, че говорим за лоша игра. Но и не говорим за особено добра такава. Реално иде реч за ъпгрейд на Assassin’s Creed Origins. Корабните битки... с тях или без тях – все тая. Някои ролеви елементи като различните отговори в диалозите - също. Системата с наемниците е другата голяма новост, която прави добро впечатление, но и тя не е някаква ключова екстра.

В своята есенция Odyssey е повече от същото. И е хубаво, че Ubisoft няма да пусне издание следващата година. Трябва да се отдели повече време, за да се направи нещо, което да се усеща наистина различно. Каквото беше положението при Assassin's Creed Origins.

Бойната система вече се усеща добре... но логиката на числата трябва да се промени. Ще е хубаво броня, демидж, кръв да имат по-голямо значение, а не единствено какво ви е нивото в момента. Тази глупост да не можете да стъпите в зона, която е с 3-4 нива по-висока от вашия левъл трябва да си остане само в MMORPG жанра или да умре в него. И не на последно място - промъкването и AI-то вече трябва да се оправят. Нелепо зле са. Вече едно десетилетие няма никаква промяна.

Като финални редове... Assassin's Creed Odyssey далеч не изглежда като нищо задължително. Окей игра, някой ден ако имате повечко свободно време можете да я поцъкате. Особено ако фрапантният грайнд бъде намален. В момента играта рискува да ви изгуби много преди да видите финалните сцени от кампанията. Което е много жалко, понеже има потенциал да се играе и след нейния край.