Цъках играта на PlayStation 3 и мога спокойно да кажа, че е една от най-красивите в историята на тази гейм платформа изобщо. Нямам никакви съмнения, че положението за PC ще бъде още по-впечатляващо. Детайлните текстури, огромният град, прекрасните анимации - всичко е на ниво. Звукът е на възможно най-високо ниво. По всички възможни параграфи. Озвучаването на персонажите е феноменално, като особено се отличава Марк Хамил - най-добрият Жокер изобщо (ако говорим само за глас). Ефектите също са на най-високо ниво, а саундтракът подхожда на действието идеално. При геймплея наблюдаваме прекрасен баланс между динамични меле битки, елементи на промъкване срещу въоръжените ви врагове, както и разрешаване на различни случаи. С напредване на играта, гадовете стават все по-разнообразни, а пък куест елементите не се повтарят, ами във всеки момент биват представяни новости, които да ви поддържат разнообразието. Както казах, това е игра, която почти няма отрицателни страни. Толкоз. И определено е заглавие, което си струва да се изиграе. Batman: Arkham City е просто едно прекрасно изживяване. Това мога да опиша играта в рамките просто 8 думи. Освен факта, че на моменти се губи балансът между разрешаването на загадки и битките, то всичко останало е на най-високо ниво.

Бойната система например е едновременно хем лесна и достъпна за всеки... хем пък и дълбока. Трудността е висока. Наличен е прекрасен голям град с много неща за правене. Графиката е фантастична. Звукът също. Общо взето, просто яка игра.

Нека започнем със сюжета. В Готам се строи нов супер затвор, наречен Аркам Сити. Неговата цел е цялата престъпна сволоч в града да бъде събрана в него – като всички бандюги могат да правят каквото си искат вътре... с изключение на това да избягат.

В самото начало по време на пресконференция, на която Брус Уейн обявява, че е против подобно начинание, той бива отвлечен (арестуван?) от д-р Хюго Стрейндж, шефът на пандиза и съответно хвърлен зад решетките. От този момент започва и приключението ви.

От една страна, Батман трябва да разбере какви са пъклените планове на д-р Стрейндж, който се опитва да пусне в действие мистериозния Протокол 10. От друга страна, още в началото се срещате с Жокера, който има смъртоносна болест и ви отравя в опит да накара Батман да намери лекарство за него и себе си. Така до края на играта, това са двете основни сюжетни линии.

Заедно с тях, в отворения Akrham City имате още куп отворени неща за вършене. Градът е доста голям и нерядко ще ви се случва да се загубите, дори и да навъртите едно 20 часа пред играта. В него има доста познати от комиксите на DC злодеи, като освен това са налични и политически затворници и други (що-годе) невинни субекти, чиито задници можете да спасите по всяко време.

Наличието на отворен свят винаги е яко за една игра – аз лично се кефя когато мина някоя по-тегава основна мисия... просто да си полетя малко из Akrham City, да пребия някакви произволни врагове из улиците и да мина някоя странична задачка, преди да се върна обратно към главния сюжет. Разбира се, отвореният свят добавя и адски много часове геймплей.

Иначе, самата игра се състои от 2 основни елемента. Първият са битките, а вторият – разрешаването на дадени случаи и откриването на следи от престъпления. И двете неща са изпълнени на високо ниво.

Например битките. С оглед на помиярски лесните игри напоследък, режих да се направя на играч и да пусна Akrham City на Hard. Но о, греда – още първите гадове ме убиха около 5-6 пъти, а нататък нещата ставаха все по-трудни. Пуснах си играта на Medium и тая трудност си беше окей за мен. Което е плюс – освен големия свят, имате мотивация да преиграете отново и на най-високата трудност! Което ще вдигне часовете геймплей още.

Самата бойна е екшън базирана, като често ви нападат по 3-6+ гада наведнъж. Имате възможността да блокирате и контраатакувате ударите им, като трябва да внимавате кога нападате – тъй като винаги около вас има някого. Ръкопашните схватки мязат малко на игри стил God of War, като можете да правите солидни комбота, които след това ви се отблагодаряват и като допълнителен експириънс. Имате и някои оръжия като бумеранга (наречен батранг), електрическо оръжие за временно зажеметяване на противника и т.н. Когато използвате тези инструменти заедно с класическите си тупалки, играта ви дава допълнителни бонуси в експириънс.

Якото при меле битките е, че едновременно са насочени и към слабите играчи, и към силните. От една страна, на Easy или дори Medium на моменти, можете просто да помпате копчето за удар и да избиете противниците си. Същевременно, самата система на удари е доста богата с налични блокове, различен тип зашеметяващи удари, контраатаки и др. Всички възможни елементи за побеждаване на играта на последната трудност.

Също любопитен момент в играта е фактът, че когато излезе срещу някой с пушкало в ръцете... то не можете просто да се засилите и да го разбиете с тупалки (нали се сещате – Батман не използва огнестрелни оръжия). Дори на средната трудност, тези гадове ви убиват за броени секунди. Изправите ли се едновременно срещу 2 врага с огнестрелни оръжия... те ви убиват в 95% от случаите (в другите 5% успявате да излетите на няколко процента кръв). Така ако в някоя зала има 3-4-5 гада с пушкала, трябва да ги избивате в стил Hitman – криете се подло из ъглите и ги сваляте безшумно. Това е приятно разнообразие на супер динамичните съприкосновения в меле.

Като говорим за разнообразие, то разрешаването на случаите също прави приятно впечатление. След като изтрепете гадовете в дадена зала, трябва да намерите начин да преминете напред. Това се случва с търсене на подсказки из света стил L.A. Noire. Любопитно е, че имате богат набор от действия, с които да разрешите дадена загадка – един път удряте бутон със самонасочващ се батранг, в другия случай хаквате някоя врата, в трети случай активирате някое неработещо електрическо реле с едно от пушкалата си и му давате енергия и т.н. Общо взето, за разлика от много игри, в Arkham City не изпадате в някакъв цикъл, решавайки случаите, ами винаги има разнообразие.

За това спомагат и загадките на The Riddler из града. Става дума за множество различни пъзели, които ви дават различни бонуси при изпълняването им.

Освен всичко останало, имате и възможност да цъкате с Жената-котка. Това се случва, въвеждайки кода на еднократния online pass, наличен във всяко конзолно копие на Arkham City. Както се сещате, концепцията на тези купони е да бъде накаран всеки следващ притежател на играта да даде още пари на фирмата-разпространител – ако продадете своя Arkham City, следващият притежател трябва да кихне около 10 долара, за да има достъп до секси циците и задник на Жената-котка. В игрите с мултиплейър аспект, online pass-овете ви дават достъп до онлайн играта (както си личи и по името им).

Така мога да приключа темата с геймплея – който, както казах е супер. Наличен е баланс между битки, разрешаване на случаи и просто приятно безцелно летене из Akrham City и мачкане на гадове. Както споменах в началото, единствената ми критика е, че на моменти се случва да зациклите на някоя място в куест частта на играта, а също така понякога има 3-4 детективски сцени и само 1 бойна сцена след това, което някак забавя темпото.

Като цяло обаче, играта е супер като геймплей и наистина си струва. Същото важи и за аудио-визуалното представяне.

Batman: Arkham City е просто красив! Unreal Engine-ът изглежда по-добре от всякога, като преди 5 години едва ли някой можеше да предположи, че е възможно игра за PlayStation 3/Xbox360 да изглежда толкова красиво. Детайлността на персонажите е невероятна, а Arkham City е адски мащабен. Просто е яко да летите и да се наслаждавате на красотите в играта. А, да, това ми напомня – като се сетя как някои хора окачествяваха Dark Souls като красива игра и като видя Arkham City… просто се смея. Няма никаква база за сравнение, никаква!

Откъм аудио, Akrham City е на супер високо ниво. Това е игра, която ви осигурява кажи-речи филмово качество на кът сцените – откъм емоции на персонажите и откъм гласова актьорска игра. Естествено, Марк Хамил е вездесъщ в ролята на Жокера – по-точна дума за това наистина няма. Всяка сцена, в която Жокера е на екрана... е истинско щастие за ушите и очите.

Но не само Марк Хамил се отличава. Всички персонажи от DC Comics са озвучени на най-високо ниво, като определено Akrham City има едно от най-добрите кинематични изживявания и висококачествени кът сцени.

Заключението? Batman: Akrham City не е поредната високобюджетна прехвалена помия. Каквито излизат адски често на пазара. Играта просто е яка и наистина си струва. Не мисля, че ще са много феновете на екшън игрите от third person/изометрична перспектива, които няма да се изкефят на Arkham City.