Графиката и артът на Borderlands 2 изглеждат супер, поне според мен. Някои не се кефят на cel shading-а, но на мен ми се нрави. А и като имаме предвид, че се използва Unreal 3 Engine, то това значи, че заглавието върви страхотно дори и на по-слаби машини. 
Звукът на Borderlands 2 си го бива - и откъм саундтрак, и откъм гласова актьорска игра, и откъм ефекти. Нямам критии в този аспект. 
На моменти, геймплеят на Borderlands 2 става скучен - най-вече в моменти, в които час-два убивате едни и същи врагове и те ви омръзват. За щастие, играта постоянно разнообразява противниците, за да не се отегчите съвсем. Плюс е добре изпълненият ролев елемент, който не е просто притурка към играта, ами интегрална част от нея. 
Borderlands 2 е добра игра, която балансира забавни персонажи, хумор, красив и голям игрален свят, както и приятен геймплей. Със сигурност ще я разцъкам отново, когато имам време за това. 
Оригиналният Borderlands беше приет положително и от критика, и от геймъри. Неособено изненадващо, Gearbox обяви преди малко повече година и продължение, което вече се появи на пазара.И мога да кажа, че тази игра си я бива. Не, че не липсват някои проблеми, повечето от които свързани с баланса. Такива определено има. Но пък положителните страни на Borderlands 2 при всички положения са повече от отрицателните.
Какво имаме като геймплей? Всички, които са цъкали миналата част моментално ще се почувстват в свои води. В началото на играта можете да поемете ролята на един от четирите героя – Салвадор, Мая, Акстън или Zer0. Първият е от клас gunzerker – своеобразен танк, носещ две оръжия едновременно и поемащ солидно количество пердах. Мая е сирена, подобна на Лилит от първата игра. Тя поема ролята на магьосническия архетип от ролевите заглавия. Zer0 е класически асасин, притежаващ невидимост, а пък Акстън е по-балансирания командос.
Като цяло, тези четири класа предлагат различен геймплей, което е сериозен плюс. Zer0 разчита на своята невидимост, за да пуца враговете от разстояние или пък да се приближи до тях, унищожавайки ги с единична силна меле атака. Салвадор носи на пердах и пуца нон-стоп, като е подходящ за хора като мен – които предпочитат просто да се хвърлят в мелето. Мая залага на манипулиране на противниците, като например вдигането им във въздуха с нейния Phaselock. Акстън пък може да си пусне стационарна картечница, която да му помогне значително в битка.
Якото е, че чувството при гейменето с различните класове варира сериозно. Което значи, че на човек му се ще да разцъка играта и втори път. А най-огромният плюс в Borderlands 2 е фактът... че заглавието е дълго. Наистина дълго!
Не съм сигурен колко време отнема дори само главната кампания без страничните куестове, но бих казал, че говорим за нещо от рода на 20-30+ часа. А може и повече. Абе, наистина Borderlands 2 е цъкалка от „старата школа” – която се играе с цели дни по доста часове. Не като останалите модерни FPS-та, дето докато изпиеш 5 бири и вече убиваш последния бос.
Иначе, самият геймплей на Borderlands 2 е добре познат. Шутър от първо лице със значително застъпен RPG елемент. Вдигате нива, минавате различни куестове, развивате разнообразни умения и най-вече... събирате титанично количество плячка.
Също като миналата игра, почти всички се върти около намирането на множество предмети. След убиването на почти всяко меле падат по 2-3 неща – пушкала, щитове, гранати и др. И немалка част от времето прекарвате в срявняване на новите предмети с настоящия ви арсенал и преценяване дали си струва да замените нещо по него. Разбира се, всички ненужно отива при търговците (които в света Пандора всъщност представляват автомати за оръжия, щитове и муниции).
Като фен на ролевия жанр, няма как да не се кефя на огромният брой предмети в играта. От разработчиците Gearbox се хвалят с титаничен брой комбинации и докато играете... можете да видите, че това хич не са празни приказки.
За сметка на това, на доста моменти усетих сериозен дисбаланс – случваше ми се да екипирам дадено оръжие и да не го сменям в продължение на 10-на часа. Просто ми се падаше нещо толкова яко, че нищо не можеше да го надскочи дълго време!
Може би тук става дума просто за добър късмет, но на моменти ми ставаше скучно постоянно да играя с еднакъв арсенал и просто да продавам всичко. Чувствах се като някой клошар, който просто събира вторични суровини и ги връща в съответните пунктове.
Все пак, може би това е единичен случай – кой знае, може би при други играчи нещата изглеждат по-добре. Но стига толкоз за оръжията, нека премина към уменията в играта.
Като цяло, те са доста добре направени. Всеки персонаж има 3 дървета със скилове, като влиянието им в битките се усеща сериозно. Не като в Darksiders II да кажем, където... повечето умения ги има, колкото да се отбие номера.
Всъщност, якото в Borderlands 2 е, че можете да развиете и лош герой! А това е случаят, в която мога да нарека една игра RPG. Какво значи това ли? Ами, ако просто вдигнете произволни уения без ясна идея, то ще срещнете сериозни проблеми нататък в играта! Което ще наложи смяна на билда ви!
Разбира се, не е трудно във всеки един момент просто да ресетнете точките и да вдигнете наново всички умения. Но мога само да поздравя Gearbox, че скиловете в играта имат значение, за разлика от много модерни игри. В които дърветета с умения са сложени ей-така, колкото да ги има.
Все пак, на моменти се натъкнах на нещо, което ненавиждам в игри с ролев елемент. Ситуации, в които изведнъж противниците на играча се оказват с 3-4 нива по-силни. Което значи, че вие им правите по-нисък демидж, а те на вас – по-висок от стандартното. Аз лично цъках предимно по главната история и в дадени моменти беше просто задължително да мина и някои странични куестове, за да вдигна нива и да съм равнопоставен на противниците си.
Което е сериозен дисбаланс. Също както и примера, който дадох с пушкалата по-горе. В една ролева игра второстепенните куестове трябва да са препоръчителни, не задължителни. А и освен всичко друго, аз ненавиждам фарменето в ролева игра... особено когато е нужно, за да продължа по нормален начин главната история.
Въпреки всичко, това са бели кахъри. Игри с перфектен баланс рядко се появяват, да не кажа почти никога. А и все пак, при прилично направените дървета с умения и огромното количество геймплей, то впечатленията от Borderlands 2 са положителни.
Просто има доста зони за разкриване, немалко странични куестове, както и бърлоги на бандити, роботи или зверове, в които да намерите яка плячка. Така ако ви омръзне главната история, можете просто да хванете някоя джипка и да видите какво крие дадена игрална зона.
А, да, почти забравих – в Borderlands 2 има и популярния в последните години елемент с шофиране и пуцане на противниците в движение. Тук обаче положението е доста по-лошо от това в Rage да кажем – няма толкова много возила, а битките с бандити са скучни и прекалено лесни. Също така няма толкова ъпгрейди, колкото в Rage – просто отвреме-навреме се сдобивате с цяло ново возило.
За мен наличието на превозни средства в Borderlands 2 е по-скоро екстра, отколкото важен елемент от играта.
Толкоз за геймплея. Как изглеждат атмосферата на Пандора и персонажите в играта? Казано накратко – доста добре!
Графиката използва т.нар. cel shading технология, благодарение на която всичко изглежда като рисувано на ръка. Много хора критикуват този подход – на мен лично ми харесва и то доста. Рисуваният стил помага за предствянето на Пандора като смахнат, сюрреалистичен свят.
А игралната вселена е наистина такава! Всички персонажи са забавно направени, както и много добре озвучени. Диалозите също са на ниво... което ви позволява да се потопите в цялостната извратеност.
Заключението? Borderlands 2 е забавен шутър с ролеви елементи, който ще ви осигури множество часове геймплей. И мога спокойно да кажа, че е една от игрите тази година, които си струват... въпреки че има някои трески за дялане, най-вече свързани с баланса.
Още по темата
10167395