Експанжънът Reaper of Souls е стъпка в правилната посока, но ако теглим чертата можем да заключим, че изцяло новото съдържание не е чак толкова много, а пък всичко видяно в играта с изключение на новия клас спокойно можеше да се добави като пач за Diablo III. Като за две години чакане... тази добавка разочарова. Diablo III си е красива екшън ролева игра. Нищо не се променя и в Reaper of Souls. Както графиката, така и звукът е на нужното високо ниво. В началото оценката щеше да е зелено. Сега е сиво. Ако трябваше да поиграя още малко, вероятно щеше да е червено. С всеки изминал час, мнението ми за Reaper of Souls се променяше... към по-лошо. Просто защото си личи, че новостите не са чак толкова много и Blizzard са се опитали да минат по тънката лайсна с този експанжън. В крайна сметка, в днешно време да прекараш едни забавни 30-40 часа пред експанжън си е цяло постижение. Няма как да отрека това. Чак след това Reaper of Souls започва да доскучава. Но можете да цъкате и още, докато ви стане крайно неприятен. Това е похвално. Все пак, лично моят стандарт специално за серията Diablo продължава да е изключително висок. И заявявам, че Reaper of Souls трябваше да е повече. Напрежението върху Blizzard относно Diablo III беше сериозно. В крайна сметка, когато една игра с над 10 милиона продажби загуби 90% от потребителите си за година, това е признак на провал. Особено когато тази игра е наследник на Diablo II, който дебютира през 2000 година и дори до днес се играе сериозно.

Съответно експанжънът Reaper of Souls беше нещо изключително важно. Тъй като Blizzard трябваше да докаже, че може да подобри Diablo III. Да направи от него една силна, зарибяваща игра, като каквато можем да определим култовия предшественик на заглавието.

След неопределено количество часове, което прекарах през последните седмици пред Diablo III: Reaper of Souls мога спокойно да кажа следното... тази игра отново не си струва. Защо казвам това ли? Защо само преди броени дни казвах, че експанжънът е забавен? Че си струва?

Причината е много проста – Reaper of Souls страда от синдрома на оригиналното Diablo III. А именно – след един момент просто нещата се превръща в рутина. Скука. Няма го момента на зарибяване, да бъдете хванати за топките и да прекарвате много безсънни нощи пред него. Да ви е страх да инсталирате Diablo III… каквото чувство винаги се създава у мен, когато се изкуша да извадя от прашните шкафове Diablo II. Защото знам, че ще откарам прекалено дълго време пред него...

Не. Вместо това имаме изцяло MMORPG геймплей... който е забавен известно време. Но някак изненадващо, драстично, моментално... става скучен. Прекалено, прекалено скучен. Ей-така изведнъж.

Но нека започна това ревю от самото начало, тъй като уводът започна да се издължава прекалено много. Какво ново в Diablo III: Reaper of Souls?

Може да се каже, че важните неща в експанжъна са три на брой. А именно – новият клас Crusader, новият режим Adventure и новият занаятчия – мистикът (или по-точно мистичката). Които всъщност са доста добри добавки.

Нека започна от Crusader-а, който всъщност... спокойно можем да наречем паладин. Да, беше ясно, че този супер популярен клас ще се завърне в евентуален експанжън за Diablo III. Ако имаше геймърски букмейкъри, коефициентът щеше да е сигурно 1.10. И ето, че това се случи.

Cruasder-ът е яко набожно копеле, като призовава божиите сили на помощ в битка. Налични са добре познатите ни от Diablo II аури, макар и под названието „закони“. Също така Кръстоносците разчитат изключително на своите верни щитове, като куп умения им дават увеличен шанс за блокиране. Заедно с това, Crusader-ите са доста силни в дефанзивния аспект на Diablo III, макар че при правилния билд могат да са повече от адекватни и в атака.

И да, Blessed Hammer се завръща с пълна сила. Нямаше как да се мине без „чуковете“, нали? Сигурно най-популярната магия в цялото Diablo II.

Но какво може да се каже за Crusader-а като цяло? За мен доста добра добавка към останалите герои. Признавам, че нямах достатъчно време да го развия достатъчно добре, за да се впусна на последните трудности след 70 ниво – който е новият лимит в Diablo III. Но като цяло изглеждаше добре направен. Не се усеща като някакъв хибрид от останали класове – напротив, достатъчно уникален си е. А и е хубаво да има и втори Strength-базиран герой в играта – досега това беше само варваринът.

От друга страна, аурите ми се струва, че могат да бъдат ъпгрейднати... тъй като сега ми идват малко слабички откъм  бонуси, които дават. Разбира се, може и просто да не съм ги използвал най-адекватно...

Общо взето, Crusader-ът радва. А пък много повече – новият режим Adventure Mode. За какво става дума ще се запитате?

Положението е следното – цялата карта на Diablo III е отворена пред вас. Всички актове, всички куестове и waypoint-и. Целта ви е просто да изпълнявате своеобразни мини мисии – да убиете някой силен противник, да изчистите дадена зона, да помогнете на някого в битка. И толкоз – след това получавате своите награди и се връщате в града. На всеки акт има 5 такива мисии, при чието изпълнение една след друга получавате Horadric Cache – награда от Тириъл, включваща куп жълти и дори може би легендарни предмети.

Най-хубавото на Adventure Mode е фактът, че можете да си направите изцяло нов герой и да започнете да цъкате. Така не е задължитлено за пореден, милиарден път да превъртате сингъла на Diablo III… който предполагам е омръзнал на мнозина от вас. А и нека сме честни – кампанията на играта е откровено слаба!

Така ако решите да си развиете един Crusader например, за да видите за какво иде реч... просто започвате от Adventure. Което е сериозен плюс – можете да се запознаете по-добре с новия клас и уменията му, вместо просто да търчите към най-краткия път за поредното превъртане на Diablo III.

Заедно с това, имаме и инстанции в Reaper of Souls, които са добра част от Adventure моде. За какво става дума ли? При всяко минаване на мини мисия по време на някой от актовете имате шанс да получите Rift Fragment. Пет такива ви дават достъп до нова част на Diablo III. Макар и не изцяло.

Става дума за автоматично генерирани подземия от Diablo III и експанжъна Reaper of Souls, в които просто трябва да убиете определено количество врагове. Когато това се случи, от дълбините на ада се измъква супер силна гад, която трябва да млатите дълго време, но след това получавате солиден бонус и откъм предмети, и откъм опит.

Ако трябва да съм честен, инстанциите са забавни, но според мен трябваше да са част от Diablo III много отдавна. И то като безплатен пач. Тъй че няма да адмирирам Blizzard за интегрирането им. А и често казано, имаме просто зони и противници от играта, навързани едни след други. Дори не е положен труд за нещо ново. За истинска инстанция. Ами просто стари парченца от пъзела.

Но нека преди критиките да продължа с третото основно нещо – мистичката. Новата занаятчийка в Diablo III ви дава както тъй лелеяната възможност да променяме външния вид на предметите си, така и опцията да сменим една от тяхните статистики. Обикновено онази, която никак не ни харесва.

Които са доста добри екстри. Макар че както знаем, мистичката трябваше да е част от Diablo III, но беше отрязана в последния момент също като PvP-то... и може би нейната интеграция е от такъв тип. Нещо, което е трябвало да бъде част от основната игра, но се предлага в експанжъна две години след това...

Е, нейното присъствие е хубаво, нека си го кажа в прав текст. По-добре късно, отколкото никога. Всъщност, трите опорни точки на Reaper of Souls ми се понравиха – мистичката, Adventure Mode, новият игрален клас.

Всъщност, налични са и други по-малки детайли в заглавието. Например фактът, че ако прекалено дълго време не можете да намерите пътя, играта автоматично ви показва накъде да вървите. Окей, стъпка настрани е от Diablo II. Където се случваше да се лутаме като безмозъчни телета дълго време, докато преминем едно-единствено ниво от някое подземие. Аз лично предпочитам след определено време да получа индикация накъде да вървя... своеобразен мапхак... отколкото да се лутам дразнещо дълго.

Заедно с това, имаме Loot 2.0. Това е новата система при пускането на предмети, която... определено изглежда добре, ако сте фенове на сингъла. Аз лично съм такъв – спор няма. Каква е идеята ли? Почти винаги като ви се падне жълт или легендарен предмет е обвързан с вашия клас. Дава бонуси на умения за вашия герой, както и за неговите основни статове (Vitality-то се пада адски често, разбира се), тъй като е важен за всеки клас).

Което е добре. Някак е хубаво хем да видите, че блесва лъчът светлина към небето за легендарен предмет, хем и че фактически ви дава нещо смислено. А, да, освен всичко друго, уникатите в Diablo III са значително подобрени. Вече... могат да се нарекат „легендарни“. Не, че не се случва жълтурковците да ги надскачат като бонуси, но не както преди. Когато около 10% от легендарните предмети ставаха за нещо, а останалите бяха помия.

Дотук няма как да не си кажете – „Всичко звучи добре, по дяволите, защо в началото на тази статия пише, че тази игра не е чак толкова добра“? Е, сега ще започна с хейт машината. А за Diablo III има много критики.

Първо, старите класове. Колкото и да има разлики уж с цел баланс, изглеждат прекалено... еднакви. Шепа нови тактики за моя добър стар варварин плюс едно ново умение... някак ми идват прекалено малко. Чувствам се по същия начин, както преди. Айде, добави се само един нов клас – Кръстоносеца. Но нека да има повече нови умения – защо не? Уви, греда.

Второ, за Loot 2.0 системата. Ами, убива се цялото разнообразие от билдове. Аз например обичах да стаквам на Diablo III много Dexterity на варварина. Осигуряваше ми сериозна защита, особено ако го докарвах до над 25%. Така уж като вторичен стат, ама да го има.

Сега? Всичко е Strength, Dexterity или Intelligence плюс Vitality. Толкоз. Така ви се падат всички предмети. Сега си гледам Crusader-а – точките ми за интелигентност и ловкост за базовите. Нямам нито един предмет, който да даде дори 1 точка на Intelligence или Dexterity. Което е абсурдно. Защо, по дяволите, има четири стата в тази игра, при положение, че два от тях са безсмислени?

Някой веднага ще каже – „Ама то и в Diablo II беше така“. Да, беше. Само че там три стата бяха безсмислени – всички освен Vitality. А и нищо не пречи да се приложи подобрение, нали?

Уви, такова няма. Diablo III: Reaper of Souls изцяло е „основен стат плюс Vitality”. Толкоз. Даже предметите сами си падат така.

А, да, нека да отбележа и куция конзолен интерфейс, който е максимално опростен и ви сервира всичко наготово – няма нужда да мислите за нищо. Всеки нов предмет ви показва какви ще са печалбите и загубите в щети, регенерация на живот и като цяло поносимост на бой. И просто така натискате безумно на тях и готово.

Но честно казано, всичко това е някакъв периферен момент за мен. Какъв е огромният проблем за мен в Reaper of Souls ли?

Играта е шибано скучна. Ето това е самата истина. И на живо, и дори в този сайт написах на няколко пъти, че съм обнадежден от видяното в заглавието. И наистина бях, тъй като прекарах много време пред новия герой и по-малко пред вече развития ми варварин. За да установя едно нещо...

...играта е същата като преди. Е, това не е някакъв шок. Но просто всичко е скучно. Битките са скапани и много далеч от нивото на Diablo II. И мога да напиша защо това е така.

Защото са безинтересни и няма никаква динамика в тях. Всичко е борба на числа. Представете си, че играете на зарове с някого и вие имате два, а той – три. Какво ще се случи? В по-голямата част от времето ще губите, ето това.

Diablo III е същото. Като си пуснете по-голяма трудност имате два зара, компютъра три. След това цъкате, пада ви някой предмет и заровете вече са три на три. После стават четири на три за вас и ви е лесно. И минавате на следващата трудност. И толкоз.

Битките не са интригуващи. Или кръвта ми е на максимум и меля всичко, или ме гънат наред. Има и някои средни ситуации, в които имам много защита, но малко щети – тогава съм безсмъртен, а противниците трябва да бия по няколко минути. Това също е крайно скучно.

Елементи, които в Diablo II ги нямаше. Там винаги можеше да се умре. Дори и да съм навлечен с предмети, окичени с high руни, пак се намираха мелета, които да те сплескат. Да не говорим за класическия Iron Maiden на мобовете преди Диабло в акт 4... където се самоубиваш с един удар, ако не си внимателен и толкоз. Пък после се оплаквай на арменския поп.

Ето това е разликата между Diablo II и Diablo III. Нещо, което новият Blizzard не е разбрал. Битките в едно екшън RPG… трябва да са екшън. Това е. В Diablo III не са.

Колкото повече напредвате, толкова по-скучни стават. Вие имате стотици хиляди кръв, ако не и милиони, противниците ви също. И седите и се лупате. По няколко минути. Няма я тръпката да кайтвате за живота си, да прилагате някакви хитрини, да удряте противник по един-два пъти с надеждата да не ви убие. Няма я динамиката, бързината... елементи, които са налични в един Path of Exile. Не.

Флегматично тупа-лупа. Това е всичко.

Всъщност, в началото на играта положението е близко до Diablo II. Именно и заради това бях положително настроен към Reaper of Souls. Но ендгеймът все още е зле.

Заедно с всичко това... ами, новото съдържание не е достатъчно. Окей, Adventure Mode е як. Но в своята есенция са картите, които вече знаем наизуст.

-„Идете там, за да убиете Гошо“.
-„Ааа, Гошо ли, яз го знам от Diablo III, много пъти го гърбих“.
-„Епа Гошо, я, пък и в стария му дом ще ходиш, ти нещо ново ли очакваш“?

А вие очаквахте ли нещо ново?

Много пъти съм казвал, че ако говорим специално за RPG, някак не може да ми се вярва много, тъй като съм прекалено огромен фен на жанра. Умирам за ролеви игри. Мога да намеря хубавото кажи-речи във всяка от тях. Особено ако е наследник на любимото ми Diablo II.

Може би заради това не бях особено обективен в един момент относно Reaper of Souls. Но сега мога да кажа едно нещо и то напълно открито – играта за мен не си струва особено.

Окей, минаването на 5 случайни мисии из някой от актовете след работа е приятно, разпускащо. Докато съм си пуснал някое мачле на телевизора до мене. Но примерно днес имах цялото време на света и какво – за 2-3 часа ми омръзна. Изключих Diablo III: Reaper of Souls.

Да, за работещите и сериозно учещите хора е по-добре да нямат гейм хероин в ръцете си. Нещо да ги зариби, да не спят добре, да си донесат само проблеми. И все пак, аз се надявах на повече. В крайна сметка, Reaper of Souls не оправдава очакванията ми.

Просто е повече от същото. Това, което днес се продава като цял експанжън, преди години бяха пачове за Diablo II. Не, наистина! Онзи, който добави синергиите при уменията, който обогати значително руническите думи... другият, добавящ Uber Diablo и третият, интегриращ Uber Tristram. Това бяха безплатни пачове за D2: Lord of Destruction. Мащабът на Reaper of Souls не може да се сравни с тях... по никакъв начин. Нов герой – окей. Останалото... е като за пач.

А основните проблеми в Diablo III все още са налични и блестят с огромна сила. Всъщност, един от тях – битките са скучни. А, да, също така щеше да е хубаво някога си да бъде добавено онова обещано PvP... но това няма да стане.

В крайна сметка, ако се колебаете дали да си вземете Reaper of Souls… по-скоро недейте. Да, ще ви осигури едно 30-40, може би 50 що-годе забавни часа. Да, това не е малко. Но като се тегли чертата... трябваше да е повече.

И хоп, вече наближавам края на това ревю, но не съм споменал нищо за сюжета и наличния пети акт. Всъщност, има ли смисъл?

Историята на Diablo III за мен е адски зле, а пък акт 5 добавя още ненужна мелодрама. Мотивите на героите са откровено дебилни, последният бос Малтаел е жалък. Някои познати зони от Diablo II са добре реализирани... но само толкоз. Минах сюжета съвсем набързо. Нищо интересно.

А, да, също така кинематичните моменти са почти нула. Явно Blizzard са пестили пари от култовите си клипчета. Не, че положението и в оригиналното Diablo III не беше такова.

И сега преди наистина последните редове ще отделя няколко реда за графиката и звука. Макар че реално няма особена нужда. Същите са като преди – буквално. Diablo III си остава красиво екшън RPG – да, не може да се мери с някои игри тип бечмаркове, но си го бива. Битките са мазни (макар и флегматични), особено ако сървърът не лагва... което засега ми се случи само един път за няколко часа.

Звукът също е окей, макар че може би дрънчането е с една идея повече от нужното. Но като цяло оценка зелено.

И така, какво може да се каже като последни думи?

Не мисля, че скоро ще имам особено желание да си пусна Diablo III: Reaper of Souls. Вероятно в близко бъдеще ще го затрия от твърдия си диск. Това е положението. Не ме е яд за парите, които дадох за него. И все пак очаквах доста повече.

В крайна сметка бих казал едно – ако се чудите дали да си вземете Reaper of Souls… може би отговорът е по-скоро не.