Графиката върши своята работа, но определено не е впечатляваща.
Отличен. Ефектите подсилват атмосферата, гласовата актьорска игра е на ниво. Музикалното оформление също си го бива.
В Disco Elysium имаме различни билдове, имаме и свят, който си струва да се разкрива. Тоест не говорим за класическата изцяло линейна игра, в която има само четене и нищо друго. Но е редно да го кажа още тук - четенето си е много, а бойна система няма.
Disco Elysium определено е една от най-силните години на 2019 година - особено ако си падате по подобен тип заглавия.
Въпреки всички похвали към Disco Elysium подходих някак скептично към играта. Поради една причина - знаех, че ще има планини от текст пред мен, а обикновено след първите час-два игри с прекалено много четене ми стават скучни. Беше ми чудно и дали ще има достатъчно "реален" геймплей, понеже някъде мернах, че бойна система в заглавието няма...
...и да. В Disco Elysium битки наистина няма. Тук-таме можете да набиeте някое кроше на човек, който не ви допада, плюс още една-две ситуации, които са спойлер и няма да ви кажа, но като цяло реална бойна система в заглавието липсва. Просто опции в диалог да направим нещо. Всичко останало е четене и разкриване на виртуалния свят. Двете неща, от които Disco Elysium се състои.
Но най-интересното е, че в никой момент заглавието не ми стана скучно. Тук-таме наистина диалозите стават прекалено множко. Понякога ми идваше нанагорно цялото четене и предпочитах просто да обикалям из улиците на Ревахол - мястото, където се развива цялото действие. Но тези ситуации не бяха прекалено много. В почти цялото време, което прекарах пред Disco Elysium чисто и просто се потапях и не усещах кога са минали 5, 6, 7 или още часа, в които съм се вторачил в екрана и истинският свят около мен сякаш е спрял.
Но повече за това - след малко, защото тук стартирам със сюжета.
Disco Elyisum се развива в измисления град, споменат горе - Ревахол, който е част от също измислен виртуален свят. Не, не говорим за някаква фантастика. Адски много събития, националности и конфликти в играта ще ви прозвучат много познато. Макар и всички те да са с различни имена. Що се отнася до политическите идеологии пък, те са си назовани право куме в очи - комунизъм, фашизъм, ултралиберализъм, расизъм. Виртуалният еквивалент на Карл Маркс също няма как да объркате.
Предполагам, че Робърт Курвиц - главният дизайнер и сценарист на играта, е предпочел да не снове по минното поле, което е политическата коректност в днешно време, и е предпочел да създаде един собствен свят, в който безмозъчни фанатици няма да го критикуват, че е обсъждал тази или онази неудобна тема. Всъщност бас държа, че ако се залагаше на реалната история същите западни медии, дали 10/10 на Disco Elysium щяха да го охулят здраво.
Естествено когато се оперира в един измислен свят има и други плюсове. Например смесването на технологии и субкултури съвсем свободно. В есенцията си Disco Elysium се развива във версия на 20-те и 30-те години на миналия век. Откъм архитектура, повечето технологии и начина на обличане на доста от персонажите. Имаме например телефони с шайби, ретро автомобили и тъй нататък.
Но същевременно има и неща, които няма как да са съществували тогава. Първите персонални компютри например. Караоке машини. Портативни касетофони и тъй нататък. Ако се замисля - атмосферата на Disco Elyisum е някакъв микс от 30-те, 60-те и 80-те години на миналия век. При който е интересното е, че е адски труден за описване с думи, но същевременно се усеща съвсем органичен в самата игра. Някак половин век, че и повече, човешка история са били преработени така, че да се създаде един интересен, алтернативен свят.
В който има и диско, разбира се! Както би трябвало да сте се досетили от названието на играта.
А онова, което най-вероятно ще ви спечели в Disco Elysium е първият може би час геймплей. В който се запознаваме с главния ни герой... чието шибано име не знаем! Защо ще се запитате? Много просто - нашият пич се е напил като куче. Ама не така, както ще се нафиркаме на Нова година. Или както може би сме се нафиркали на Коледа. Главният ни герой се е размазал до такава степен, че няма абсолютно никаква идея кой е, къде се намира, с какво се занимава. Абе, амнезия от А до Я.
За щастие рано-рано се запознаваме с Ким Кицураги - полицай, който ни разкрива, че и самите ние сме служители на реда. Не само това, но и трябва да разследваме убийство, при което жертвата е обесена на дърво зад хотелчето, в което се развива голяма част от действието в играта. И оттук... ние трябва да разследваме.
Реално Disco Elysium ни предлага една крими история като основа. Ние трябва да открием кой е убил "Висящия човек"... щото жертвата виси на дърво, нали се сещате. За тази нишка мога да кажа едно - страхотна е. Начинът, по който се развенчава пред очите ни е сравним с най-добрите криминални романи, а пък финалът е идеален. В подобна игра има много, което може да се преебе точно на финалната права, но Disco Elysium приключва силно. Дотолкова, че веднага след страхотния финал просто я пуснах и започнах да цъкам отначало. Кога ми се случи подобно нещо с кинематична игра? Не знам. Доста отдавна.
Криминалната нишка обаче е единствено основната история на заглавието. Заедно с това имаме и множество странични неща, които да изследваме. Всякакви персонажи, с които да си говорим. И да откриваме какви ли не странни, интересни ъгълчета на Ревахол. Доста от които ни разкриват повече за виртуалния свят и за самия град, който обитаваме - намиращ се на края на цивилизацията, раздиран от насилие, в който всеки оцелял е или корав, или леко луд, или и двете заедно.
Онова, което си струва да се упомене изрично е качеството на сценария в Disco Elysium. Диалозите в играта са невероятни. А фактът, че заглавието спечели наградата за сценарий на The Game Awards не е изненадващ за никой, който го е пускал. Хуморът също е отличен, но Disco Elysium далеч не е комедиен. Напротив, бързо играта може да стане мрачна. Или пък трогателна. Когато се потопим в заглавието не знаем какво да очакваме при следващата реплика - но винаги е яко, когато падне поредният култов лаф.
Хубаво е също, че в Disco Elysium наистина можем да играем като съвсем различен тип ченге. Главният ни герой - чието име остава в мистерия достатъчно дълго, че да не искам да го спойлвам - може да бъде или тотален задник, или тъжен, постоянно извиняващ се тип, или агресивно бичме в готовност да респектира физически хората пред него. Разнообразието от реплики и действия е достатъчно сериозно, за да можем да влезем в съвсем различна роля при преиграване на Disco Elysium. И бих казал заради разнообразието количеството геймплей - което е някъде към 20-30 часа за първо минаване - се увеличава още. Което е друга рядкост за подобен тип игри - на повечето човек се насища от един път.
Друго нещо, което изрично искам да спомена още тук, са двамата ни главни герои - безименният ни (до един момент!) персонаж и Ким Кицураги. Които са едно страхотно дуо. Нашият човек хем е достатъчно обвит в мистерия, за да може да мине едновременно и за брутално, корумпирано ченге, и за същински светец на улицата, хем и в течение на времето се разкрива достатъчно за него, за да разберем защо е стигнал дотам, че да се пропие до амнезия.
Ким, от своя страна, е един отличен поддържащ персонаж. Него можем да оценим в пълна степен може би на второ изиграване, когато пробваме да минем играта по различен начин. Тогава виждаме, че той успява да запълни всички дупки в разследването, който може да зейнат, ако направим главния ни герой прекалено тъп например. Но същевременно характерът на Ким никога не се губи - той си остава резервирания глас на разума в играта, контрастирайки ярко с нашия човек, който както и да го въртим и сучем си остава един екстравагантен тип.
Наборът от странични персонажи също е достатъчно добър. От коравото дете Куно (с бруталния му скаузърски акцент) през коравата Банда на Харди до назобения, висок 2 и 20 расист с френски акцент Межърхед, който ще ни обясни в детайл кой етнос какви дефекти има и ще ни обясни многократно как не ставаме за нищо физически. В игра като Disco Elysium трябва да ни пука за различните герои, за да четем огромното количество диалози с тях. И тук това е постигнато.
В Thought Cabinet можем да изберем куп умения, с които да завършим билда си
Но минавайки към основната част на ревюто няма как да не посоча, че геймплей механиките влияят и то в голяма степен на разговорите. В зависимост от това какви статистики има нашето ченге се отварят (или затварят) множество вратички в разговорите. За които можем и да не предполагаме, ако не преиграем Disco Elysium с различен билд. С други думи разнообразието в играта не опира единствено до това да изберем различни опции в някой разговор (които преди това сме видели, че ги има). Те изобщо са скрити от нас и не знаем, че ги има. Заради което преиграване може да ни накара да усетим Disco Elysium направо като нещо ново.
Например аз първоначално стартирах с нисък Perception (изостреността на сетивата на главния герой). В резултат на него много от детайлите на околната среда не му правеха каквото и да е впечатление. Втория път, когато започнах с висока стойност на статистиката, можах да забележа, че едното стъкло в стаята, в която се събужда размазан нашия тип, е разбито и едната му обувка е изхвърчала отвътре и попаднала на балкона. По-нататък можем да чуваме какво се случва зад врати, да виждаме повече неща на местопрестъплението и тъй нататък.
Какви обаче са категориите статистики в Disco Elysium? Те са четири на брой - интелект, психология, физика и моторни умения. При стартиране на играта можем да разпределим повечко точки в две от тях (като е възможно да стартираме и във всички 4 със средно количество, но поне аз не пробвах да видя как ще е геймплеят при тази ситуация).
Всяка от четирите категории включва по 6 умения. Някои от тях са съвсем логични, но други - не чак толкова. Което е направено с цел баланс. За какво става дума ли?
Във физическата категория освен явни неща като сила на героя ни и възможности да разбива врати имаме и елементи като вътрешно чувство - интуиция дали някой ни лъже или дали има нещо нередно в някаква ситуация. Интересно е, че и в психологическите умения също има такова, само че то е шесто чувство (което в своята есенция прави същото).
Идеята тук е ясна - ако решим да играем с по-физически тип ченге да не останем без никаква интуиция, която тук-таме да ни подсказва какво да правим.
В моторните умения влиза тъй важния Perception, споменат горе. Макар че имаме и други неща като скорост на реакциите или пък сръчност - второто ни помага да разбиваме ключалки или тук-таме откраднем нещо.
С други думи в повечето категории имаме и умения за интеракция с околния свят, и такъв за отваряне на повече опции в диалозите. Вероятно изключението е интелекта, при който практически всичко е свързано с диалозите (макар че има един як скил, Visual Calculus, с който можем да реконструираме местопрестъпления в стил CSI, рисувайки картина в главата си къде е била жертвата, какви са траекториите на куршумите и т.н., които сцени изглеждат страхотно).
Иначе ако говорим за пасивките - доста от тях са важни в една или друга степен. Ако например играете с ниска емпатия и висок интелект, вие се превръщате в психопат, който не може да разчита човешките емоции и се опитва да разгадае по езика на тялото дали някой ни е ядосан или не. Адски забавно е, когато почнем с по-чувствителен персонаж, а после минем на другата крайност - такъв с нула емпатия. Опциите в диалозите са съвсем различни и абсолютно брутални, а някои странични куестове дори не могат да бъдат минати.
При интелекта почти всичко, което влиза в категорията е в една или друга степен важно и мисля, че за първо изиграване трябва да инвестирате първоначално в категорията. Пасивката Encyclopedia е вътрешното познание на героя ни, която ни дава подсказки за всичко във виртуалния свят - къде се намираме, коя историческа личност с какво е известна, какъв модел е автомобилът пред нас и какво ли не друго. Без нея голяма част от lore-то на Disco Elysium остава в сянка за нас. Можем и изобщо да не разберем, че го има!
Куно - определено един от немалкото добри персонажи в играта
За силата на Visual Calculus споменах вече. Логиката, от своя страна, ни подсказва кога някой се опита да ни баламоса, Rhetorics ни помага да убедим някой да направи нещо с прекрасната сила на дървената философия. И т.н.
Разбира се играта е така направена, че и с 1 интелект да ѝ се насладим. Също така част от пасивките са взаимозаменяеми. Например вътрешното чувство и шестото чувство са все интуиции, които ни подсказват да погледнем някъде - просто се намират в различни категории. Можем да определим, че някой не ни харесва (или ни лъже) с няколко различни умения. С емпатия по емоциите му, с perception по реакциите му и т.н. Тоест уменията са така подбрани, че да е сравнително трудно да направим билд, който да е тотален кенеф и който да "затвори" играта за нас.
Въпреки това смятам, че Perception и Encyclopedia под някаква форма са задължителни за първо изиграване. Първото, защото с него в най-голям детайл разбирате случая на Висящия човек (и можете да се насладите на добрата нишка), а второто - заради причината, посочена малко по-горе. Обяснява ни се голяма част от виртуалния свят. Поне аз може би нямаше да се потопя толкова в играта без Encyclopedia.
Редно е да имате едно нещо предвид обаче при стартиране на заглавието - броят на точките ни кръв и морал, при загуба на които играта приключва, се намират съответно във физическия и психологическия клон. Нищо не ни пречи да инвестираме и отделно в тях, когато вдигнем ниво. Но пък първият един час в играта може да е... тегав. Най-малкото защото нашият човек може да загине от най-малкото нещо. Например опитвайки се да свали вратовръзката си от въртящ се вентилатор още в първата минута на играта! Да, след час време вдигаме няколко нива и можем да инвестираме в Endurance и Volition (статистиките, вдигащи кръвта и морала ни). И като цяло изиграването на играта с интелект плюс моторни умения, както я минах аз първоначално, ми допадна много. Ама избрах този билд, след като бях играл 4-5 часа и знаех как да се развия поне в началото. Всъщност си мисля, че ако се потопите в Disco Elysium трябва да приемете първия ви опит по-скоро като пробен - да видите кое ще ви допадне най-много. И след това, след като сте играли 3-4-5 часа, да си направите един "реален" билд. Най-малкото и така ще видите колко опции - и различни такива - се откриват в диалозите.
Дотук обаче говоря за разговори, разговори. Диалози и диалози. В какво се състои геймплеят и доколко Disco Elyisum е наистина RPG?
Освен разговорите акцент в играта има на разкриването на виртуалния свят. Всъщност то е от значителна важност. Колкото повече локации намираме и колкото повече странични задачки изпълняваме - толкова повече опит трупаме. Нива в играта не се вдигат - просто получаваме скил точки. Които винаги са ценни - тъй като на разположение имаме 24 пасивки и доста от тях са ни важни в една степен или друга. И отварят доста врати пред нас (понякога и буквално).
А пък задачите, които можем да изпълним, са най-разнообразни. Можем например да нарисуваме графит на стена на сграда. Което ни дава определен брой скил точки. Или пък да пеем караоке. Или куп подобни странични неща. Различните задачки са десетки, като се появяват при интеракция с околната среда. Има и по-сериозни такива - например други убийства в града. Естествено немалка част от тях са свързани с основния случай (или пък с главния ни персонаж и опитите да се пребори с алкохолната си амнезия).
Разкриването на виртуалния свят винаги е забавно, особено когато цъкаме за пръв път. На пръв поглед Ревахол не е никак голям. Имаме основното градче, което можем да изследваме напълно още от първата минута, в която влезем в играта, а също и допълнителна част, която се открива чак на третия ден (тъй като мистериозен вандал е направил зулум и е спрял достъпа до нея). Но за сметка на това са налични доста скрити местенца, които могат да се отворят в един или друг момент.
Част от тях достъпваме благодарение на уменията ни. Други - с помощта на предмети. Например ако ходим из тъмен тунел и не ползваме фенер можем да не забележим някоя добре прикрита цепнатина, водеща до тайна стая. Така при следващи преигравания винаги откриваме нещо ново.
А какви са ни наградите за намиране на подобни стаички?
От една страна имаме най-разнообразни предмети, които можем да продадем или екипираме. Дрешките, които нашият човек носи му дават бонуси към различни статистики (макар че доста от тях вдигат една пасивка, но намаляват друга). Другото яко е, че човекът ни добива съвсем различен вид - може или да е класическо ченге, или мутра-анцугар от 90-те, или някой фешън диско типаж с ярки, лилаво-розови дрехи.
Редовно намираме и лекарства, вдигащи кръвта и морала ни, а тук-таме и наркотици. Да, в играта можем спокойно да се надрусаме и напием. Като това носи и някои положителни страни, и негативни такива. Например наркотиците увеличават прага, до който можем да научаваме умения. Цигарите пък вдигат временно интелекта ни. Но и в двата случая вредят на здравето ни (тоест ни отнемат една точка кръв при ползване). Освен това ако се отдадем на алкохолни и наркотични приключения Ким никак няма да хареса това.
Хубавото на играта е, че нашият партньор е по-скоро мълчалив съдник и тук-таме измрънква нещо, когато правим гадости, но не ни трие сол на главата като някоя досадна лелка. С други думи играта не ни насочва към някакъв добър или оптимален вариант за решаване на ситуация. Можем дори да удари тупаница на момченцето Куно, което само по себе си е достатъчно неполитически коректно действие, че да се изкефи човек максимално на него. Но тогава Ким не тръгва да ни мрънка, а просто ни гледа разочаровано/изненадано.
В играта имаме и още една допълнителна механика - тъй наречените "мисли". Които са още един тип пасивни умения, подсилващи основните ни 24. За какво става дума ли? В зависимост от действията ни на нашия човек му хрумват всякакви неща. Например ако постоянно се наричаме ченге-суперзвезда, нашият започва да си вярва, че наистина е суперзвезда. Когато това се случи получаваме мисъл, която можем да екипираме в тъй наречения Thought Cabinet. Която тя е активна, ние получаваме различни бонуси - най-често към основните 24 пасивки, но не само. Някои мисли подсилват ефектите, които ни дават алкохол и цигари, други ни дават точки опит в определени ситуации и тъй нататък. Именно размислите са нещото, което да допълни изцяло билда ни. Макар че моята критика към тях е, че повечето не е ясно как точно се отключват. Също така трябва да екипираме мисъл (което отнема някакво количество време в играта), за да видим какви положителни и отрицателни неща ни дава тя. А ако решим да премахнем някоя, то повече няма как да ги екипираме. Заедно с това махането им ни струва и скил точка.
Поне аз предпочитах просто да отида в Disco Elysium wiki-то, да видя коя мисъл какво ми дава и да преценя дали ми върши работа. Също така и там е описано как можем да се отключим всяка от тях. Може би това не е "правилният" начин да се играе, ама... за мен така беше по-приятно.
Една от геймплей механиките, за която забравих да говоря, са самите диалози. Нерядко в течение на разговорите се изисква висока стойност на някоя от статистиките ни, за да ги минем успешно. Disco Elyisum ни посочва някакъв шанс за успех, между 3% и 97% (който е доста условен, понеже понякога и при 97% удрях гредата, а ако беше около 80% в може би 2/3 от случаите се провалях - в резултат почти винаги съхранявах играта преди чекове, понеже най-много мразя да имам 80% шанс за успех на нещо и да се провалям в 2 от 3 случая).
Интересно е обаче, че в някои моменти от кампанията играта изисква от нас да минем някой чек, за да продължи историята. А той може да е на умение, което не сме развивали. Не бива да се унива обаче - има начини за минаване и тогава. Изпълнявайки странични мисии ние получаваме бонус към въпросния чек. Така при определен брой от тях шансът ни за успех става достатъчно висок, за да се справим (в краен случай и с помощта на 3-4 load-вания).
Принципно тук бих вкарал критика, че има грайнд елемент, но в Disco Elysium реализацията е различна. Страничните мисии за изпълняване са свързани с основната, например ако трябва да убедим бабанката Тайтъс в нещо, то за да подсилим аргумента си можем да разследваме него и бандата му.
Хубаво е също, че имаме достатъчно на брой облекла и в краен случай можем да екипираме неща, които да ни помогнат за временно вдигане на някоя статистика, колкото да продължим кампанията напред.
И мисля, че темата за геймплея горе-долу приключва дотук. Плюсът е, че има ролев елемент - откъм билдове, екипиране на различни предмети, разкриване на околната среда. Който далеч не е козметичен и интегриран за отбиване на номера. Също така ми харесва, че различните билдове реално отключват и заключват куп опции в диалозите. Макар че основните такива винаги са налични, тоест няма как да се прецакате така, че да не можете да завършите играта.
Все пак Disco Elysium си е игра с акцент на четенето. Това ще е основното нещо, което ще правите. Едва ли има нужда да казвам, че ако не сте фенове на подобни заглавия или не сте в настроение за яко четене, Disco Elysium няма да ви допадне. Това е повече от логично и се подразбира, мисля.
Четенето е много - солидна част от първото ми изиграване, отнело 20-30 часа, отиде по този начин. Може и да се действа по диагонал, разбира се. Но много от диалозите бяха достатъчно яки, за да нямам желание да ги превъртя. Само тук-таме, когато играят наистина се престараваше в спама си, четох отгоре-отгоре. Подобни ситуации за щастие са сравнително малко.
От друга страна при второ изиграване Disco Elysium е далеч по-бърз за минаване. Когато знаете как ще се развие даден диалог. И когато сте наясно кои части от играта са само плънка (или служещи само за запознаване с виртуалния свят). Знаейки какво да правите заглавието може да се мине и за 7-8 часа. (Естествено пак има четене, най-вече на различните опции, които се отварят в диалозите покрай различния ви билд.)
И преди финалните думи - малко за графика и звук.
Визуално играта си е съвсем добре. Не е нещо особено, но си върши работата тамън добре. Както споменах бойна система няма, в общия случай имаме просто статични анимации при някое действие. В останалото време просто се разхождаме насам-натам.
Звукът, от друга страна, е супер. Музиката е на ниво и подсилва ефекта от една или друга ситуация. Караоке сцената, в която нашият човек пее, е един от най-силните моменти в играта. Гласовата актьорска игра е на много високо ниво (като реализацията е подобна на много от японските RPG-та - диалозите не са озвучени изцяло, ами може би на 1/3 - чуваме гласа на персонаж и си го представяме, но ядрото на диалога е само текст - предполагам, че с голямото количество текст в играта цялостно озвучаване е щяло да излезе адски скъпо).
Заключението? Определено Disco Elyisum е една от игрите на 2019 година. А ако си падате по четенето, то е доста вероятно заглавието да ви допадне. Положителните аспекти са много. При виртуалния свят. Героите. Разнообразието на диалозите и различните неща, които се отварят при различните билдове пред нас. Геймплей има - малко повече от това, което очаквах. Да, наистина не е "реален" такъв. Няма пуцалка и тъй нататък. Но играта не е единствено и само четене. Тук-таме можете да прекарате 2, 3 часа, само обикаляйки из света и гледайки какви тайни крие.
Да, може би като критика може да се посочи, че картата е малка. Ама пак - като си представя колко различни неща се откриват при нея на второ изиграване, то може би нейният мащаб си е съвсем добър. Понеже можем да оценим колко много неща са вкарани в толкова малък виртуален свят. За пореден път се уверявам, че не размерът е от значение в гейминга. Много компании залагат на отворени светове с титанични размери, в 90% от които не става нищичко. Disco Elyisum има мъничък свят с много неща в него.
Или за финал - страхотна игра. И нямам търпение да видя какво се готви откъм продължения/експанжъни от Робърт Курвиц и студиото му.
Още по темата
10167395