Понякога има игри, които са толкова добри, че почти достигат до перфектното ниво. Divinity: Original Sin при всички положения влиза в тази категория. Divinity: Original Sin определено е красива игра - особено ако говорим за походово RPG. Наистина не може да се сравнява с най-красивите FPS-та например, но все пак визуално е достатъчно добра, за да се потопите изцяло в атмосферата. Звукът е страхотен, също както и графиката. Най-вече се отличава саундтракът, но и гласовата актьорска игра и ефектите са на високо ниво. За разлика от много RPG-та с акцент на историята, в които геймплеят не е на чак толкова високо ниво, положението в Divinity: Original Sin е коренно различно ниво. Битките са страхотни, също както и историята. С изключение на някои детайли, Divinity: Original Sin е близо перфектната ролева игра. Едно е сигурно - по-добра игра в жанра не е излизала от доста дълго време! Може би само Dragon Age Origins може да се равнява с нея от последните години, но и в това супер успешно заглавие на BioWare битките бяха доста зле... В някои случаи се запитвам – стар ли съм вече? За щастие, оная работа все още ми става както трябва, физически се чувствам по-силен и издръжлив, сравнено със 7-8 години в миналото. Но същевременно все по-често да си пускам нови игри, които са ми скучни, които ми омръзват за един уикенд, които просто се насилвам да играя още 3, 4, 5, 6 часа, само за да напиша възможно най-доброто ревю. Тогава си задавам въпроса – наистина ли съм остарял? Наистина ли игрите ми омръзват? Наистина ли съм си забавил развитието с доста години, сравнено с онези хора, които още като тийнове казваха – „Остарях вече, да цъкам джиткалки не е за мен“.

За щастие, дори и днес се появяват игри, които да ми дадат един твърд и стопроцентов отговор на това – не. Не съм стар. Не съм надживял гейминга – просто в днешно време има много помии. Но за щастие, има продукти като Divinity: Original Sin, които с пълна сила ме връщат към по-младите ми години и ме уверяват, че една игра може да ме зариби сериозно. Внушително и страхотно. Просто ей-така.

Да, Divinity: Original Sin е RPG-то, което чакам от наистина много години. Една ролева игра от старата школа – хардкор по всички параграфи. Строга, брутална, която ти бие шамар в лицето, но същевременно е и справедлива. Зарибяваща и дълбока. Нещо, което играеш 20 часа и ти се струва, че едвам си видял само върха на айсберга. И вече си представяш как ще започнеш да експериментираш.

Divinity: Original Sin получи страхотни оценки в интернет след дебюта си в края на миналия месец. И мога да потвърдя, че всички те са напълно, изцяло и 100% заслужени. Почти невъзможно е навсякъде да се чуват страхотни отзиви за една игра и то днес, във времена на хейт (е, окей, сайтът се казва hategame). Но Divinity влиза в тази категория.

Защо?

Нека след този супер лиричен увод да бъда малко по-конкретен. Първо, Divinity: Original Sin е игра, изцяло в каноните на Baldur’s Gate и всички други подобни RPG-та. С други думи, битките са походови и тактически, навлизането в играта е брутално и няма да е невероятно, ако изсипете порой псувни относно това колко са неясни доста неща в началото. Заедно с това, акцентът върху четенето на диалози е огромен, а пък в играта никога няма да видите човечета с огромни удивителни, които да ви дават куестове. Не. Вие трябва да говорите с Гошо и Пешо, с градинаря и гробаря, даже и с шибаните животни из света на Divinity: Original Sin (да, това не е лъжа!). Всеки (всяко) от тях може да ви даде инфо за някакъв куест... къде да намерите съкровище... и така нататък. Но нещо да ви се посочи с прожектор, да ви се каже – „Вижте, това е куестът“?

Не.

Защо пиша тези редове ли? За да няма залъгани или разочаровани от есенцията на Divinity: Original Sin. Реално, това винаги си е бил жанр, считан за кажи-речи нишов. Не говорим за някое лековато приключенско RPG от трето лице, каквито изобилстват днес. В което фактически няма грешни избори на развитие. Не. Divinity е изцяло в духа на старата школа... може би и заради това отзивите са толкова блестящи. Защото феновете на този тип игри се връщат в миналото с нещо страхотно. И се изказват положително. Не си мислете, че това е игра за всеки. Не е.

Ако обаче си спомняте с умиление Baldur’s Gate, Planescape: Torment и един куп други подобни класики, то препоръката ми е следната – купете си веднага Divinity: Original Sin. Няма да съжалявате.

И какво – вече имам няколко хиляди изписани символа, а още не съм почнал да говоря за самата игра? Може би е време.

Divinity: Original Sin е една от прекрасните истории на сайта Kickstarter. Играта се сдобива с финансиране от малко под 1 милион долара чрез популярната страница – една сравнително скромна сума. Особено и като имаме предвид, че някои други проекти бяха далеч по-успешни.

С тези пари обаче, Larian Studios са направили чудеса. И при дебюта си, заглавието успява да впечатли.

В Divinity: Original Sin, ние поемаме ролята на дуо герои, които създаваме още в началото на играта. Те са основните персонажи в приключението ни – по подразбиране мъжки персонаж с тъмно минало и героиня, съживена от отвъдното.

С течение на времето разбираме, че не говорим за случайни личности и че те имат отношение към... съществуването на вселената. Едва ли не.

Докато пиша тези думи осъзнавам, че звучи като тъп и банален сюжет. Може и да е така. Но истината е, че във всеки вид изкуство най-важното е как се развива една сюжетна нишка, а не какво представлява сама по себе си. Реално, за стотина години кино и стотици векове литература, много неща са измислени. Всякакви сюжетни нишки и развитието им. Тъй че „оригинално“ трудно може да се създаде. Важното е как се развива един сюжет.

В Divinity: Original Sin – много добре. Основната сюжетна нишка ни представя водещите герои като Source Hunter-и – дуо, преследващо мистериозна енергия, наричаща се Source. Това, разбира се, е просто началото на приключението. Още след първия час се намесваме в множество интриги, като в един момент до такава степен се потапяме във виртуалния свят, че забравяме основната нишка. И просто следваме всякакви странични куестове – както ни хрумне.

Първото, което искам да изтъкна относно Divinity: Original Sin е това колко е близка играта до Baldur’s Gate и този тип класики. Две игри, които съм цъкал много, особено двойката. Куестовете не са от типа „Отидете, гусин Source Hunter, да ми донесете златните гащи на баба ми, а аз ще ви откъсна част от тях за награда“. Повечето задачи са интересно поднесени, най-често докато си водите най-банални диалози с хората от околния свят. Никога не чувствате, че сте в ролята на кучета, носещи обратно пръчката, която стопанинът им е хвърлил – напротив. Пред вас са налични наистина любопитни куестове.

Те изскачат по всякакви начини. Не само чрез обикновени диалози с хората. Всъщност, вие можете да комуникирате дори... с животните. Благодарение на специалното умение Pet Lover (в което сериозно препоръчвам да инвестирате, дори и само 1 точка!). То ви отваря уникални – да, уникални – врати в сюжета. Всеки плъх, всяко куче, крава и каква ли не друга всевъзможна твар има свои истории. И то поднесени по наистина прекрасен начин във висок стил.

Една от любимите ми беше още в началото, когато на плаж виждате някакъв труп. Тогава можете да проведете диалог с разхождащ се наблизо рак, който първо се запознава с вас, а после ви разправя как въпросният тип е загинал. Само този диалог сигурно беше едно от най-запомнящите се неща, които съм срещал в гейминга за последните... доста години.

Всъщност, много ситуации в Divinity: Original Sin остават в паметта ви. Подобно на Baldur’s Gate II, който помня ясно и до днес. Това е една игра, която за последно изиграх преди сигурно... 6-7 години ли станаха? 8 или повече? Но помня ясно доста детайли. Не само Минск и хамстера му Буу, но и много други малки неща. До някаква степен Divinity: Original Sin следва този път. Най-вече поради една причина...

...страхотните диалози. Или по-точно начина, по който са написани. Много персонажи в играта имат някакво лице, уникални са сами по себе си. Отличават се един от друг. Не са просто NPC-та. Имат мотиви, истории. Не са само мигащи удивителни, които ви дават куест и толкоз – айде чао. Запомняте ги с нещо. Дори и да не са хора, а котки, плъхове, кучета или... раци.

Което доказва, че в една игра няма никакво значение колко полигона има по миглите на някой персонаж или колко косъма се рендерират от нинам си коя технология на Nvidia или AMD. Колкото и истински да изглежда един персонаж, ако всичките му плюсове са просто веещи се цици или истинско автентично квадратно американско чене, то е все тая. Ако няма и диалог, който да го отличи от просто един много детайлен и красив модел. Това го има Divinity: Original Sin. Много игри го нямат.

Да, диалозите са добри, сюжетът също. Струва си да говорите с всеки и всичко. Да изследвате всяко кътче, да четете всяка книга. Има много неща за правене. Наистина. И всички от тях си струват. А най-хубавото е, че в никой момент не се усеща, че Divinity: Original Sin се опитва да ви преметне. Прецака. Да ви вкара стотици страници празни приказки, колкото да се каже – „Вижте колко ни е богат светът“. Други игри го правят.

Не. Divinity: Original Sin се опитва да ви задържа вниманието. Да не ви демотивира с някоя книга, която излишно е 10 страници. Всъщност, с това играта е дори пред някои класики от края на 20 век, които откровено... се изхвърляха ненужно в този аспект.

Да, ако си падате по игрите със сюжет и четене, Divinity ще ви се понрави. Предполагам разбрахте, че този елемент е силен. Но какво има да се каже за самия геймплей – най-важното нещо?

Ето тук нещата стават наистина хубави. Това е сигурно. Честно казано, Divinity: Original Sin е може би едно от най-балансираните „сюжетни“ RPG-та, които може би някога съм играл. Какво имам предвид ли?

Традиционно, игрите с акцент на историята нямат особено силен геймплей. Предполага се, че ако обичате да четете книжки, то не сте толкова добри геймъри.  Или просто не търсите предизвикателство. Та обикновено се усеща един дисбаланс – силна история, слаб геймплей.

В Divinity: Original Sin положението не е такова. Има баланс. И то какъв – битките са наистина страхотни.

Още когато създадете първите си два героя ще се уверите, че има адски много класове, специализации, умения. Офанзивни и дефанзивни статистики. В един момент кажи-речи ще ви се завие свят.

На пръв поглед изглежда, че Larian просто са се опитали да ви засипят с някакви числа, колкото да ви респектират. Но се оказва, че всичко е обвързано в една дълбока система, в която всичко си има някаква логика, смисъл.

Както споменах в началото, битките са походови. Ситуацията е горе-долу обичайна – имате определено количество Action точки, с които се движите из бойното поле. Всяко действие ви струва X точки, като е интересно, че изберете ли да сте пасивни даден ход, то точките ви се съхраняват за следващия.

Доколкото при този елемент няма нищо, което да се обяснява толкова нашироко, то са любопитни самите битки. Които могат да бъдат окачествени като едно истинско хаотично разрушение, но в което има някаква логика. И когато го овладеете... ще усетите, че ставате всемогъщи. Защо ли? В Divinity: Original Sin има наистина огромно количество ефекти на уменията и магиите. И комбинации, които правят битките... прекрасни.

Пример: някой пуска облак с отрова връз вас, взима ми определено количество кръв. След това пуска огнена стрела, отровата се пали и комбинацията ви нанася още по-високи щети. Но за сметка на това, облакът отрова изчезва и спира да ви вреди с течение на времето!

Или друг пример – имате противник, който ви пуска огнени заклинания и прогаря земята под вас. Вие можете да пуснете дъждовен облак, който да спре огъня. Като добавка, вие можете да хвърляте светкавици, които пък образуват поле електричество заради дъжда, което зашеметява противниците ви. Това звучи като плюс, но има и негативна страна – ефектът важи и за вашите герои! Така може да се окаже, че и танковете ви, и лошковците стоят на едно място и не могат да си нанесат щети.

Общо взето, комбинациите са безброй. И са всякакви – сигурно ще стане една огромна статия, докато ги опиша. Например една от любимите ми магии – телепортацията. Вие можете да вдигнете даден противник и да го стоварите върху неговите приятелчета. Ако този противник гърми при смъртта си, става... наистина опасно. Можете наполовина да спечелите дадена битка за минимум време! Но пък можете да използвате и тази магия, за да преместите вашия танк точно в средата на масата противници! Наистина ще му отнемете известно количество кръв, но ще си спестите бавното му движение.

Но всъщност, вие можете да преместите с телепортацията и варел с вода, който да изгаси пожар или пък гърмяща бъчва, която да покоси враговете ви. А пък въпросните бъчви можете да носите в инвентара си – ако случайно ви потрябват в някоя битка! Можете не само да ги местите с телепортация, но и да устройвате засади на противниците ви и да ги взривявате в подходящ момент.

Да, бойната система е екстремално дълбока. И отваря врати за второ, трето, пето преигрване. И то на една игра с акцент на сюжета, а не тип екшън RPG – това е просто феноменално.

Е, не казвам, че на моменти няма да псувате – най-вече защото вашите противници не са идиоти. Напротив, използват пълния си набор от умения и изпуснете ли темпото на битката, можете да се окажете в голямо затруднение. Стрелците правят всичко възможно, за да замразят или зашеметят вашите танкове. Магьосниците удрят точно там, където боли най-много със заклинанията си – задната ви линия. Меле гадовете пък е възможно да сменят целите си и да се насочат към най-зле ударения член на вашата група в най-изненадващия (и често неподходящ) момент.

Понякога, битките в Divinity: Original Sin ми отнемаха по 30-40 минути. Мислене, save, load, save, load. Но най-накрая, удоволствието от победата и унищожаването на враговете ви е пълно!

Иначе, самата игра има до 4 герои във вашия екип. Както споменах, двама са основни и не могат да бъдат заменени. Всъщност, ако искате можете да играете само с тях и да си вземете умението Lone Wolf. То увеличава значително статистиките на основните ви персонажи, но пък губите възможността да привличате наемници. Засега ми е трудно да кажа кой подход е по-добър. Но важното е, че имате избор, нали?

При разнообразието на умения в Divinity: Original Sin, по-скоро наличието на повече герои ви дава множество опции в битка. А ще е престъпно, ако не се възползвате от всичко, което има да ви предложи играта – когато има толкова заклинания, умения - защо да ги игнорираме?

Всъщност, не само магиите са много в Divinity: Original Sin, но и други подробности. Например предметите, които можем да носим в инвентара си. Става дума за различни скролове, осигуряващи ни възможност да използваме дадена магия еднократно (дори и героят ни да е боец), както и всякакви предмети. Героите, разчитащи на лъкове и арбалети например имат куп стрели, осигуряващи различни ефекти – зашеметяване, изгаряне, замразяване и т.н. Всички могат да се възползват и от отварите, осигуряващи ви какво ли не – повече броня, защита срещу даден тип магии и др.

Тези неща могат не само да се намират, избивайки вашите противници, но и още по-добре – да си ги правите сами. Това пък се случва чрез събиране на различните съставки из виртуалния свят, които падат от всеки един противник. Естествено, нужно е да сте развили съответните умения за крафтинг, които да ви помогнат за това.

Що се отнася до този елемент на Divinity: Original Sin – вие нямате някакви твърди рецепти. Напротив, има поле за експериментиране. Самите рецепти пък ви идват под формата на своеобразни главоблъсканици (не много трудни, де). Целта е нищо да не ви е предлагано наготово.

Като цяло, всичко, за което мога да се сетя за Divinity: Original Sin е страхотно. Историята и цялостният геймплей – просто идеално изпълнение. Разнообразие, жив и разнообразен свят с куп неща за правене. Трудно е човек да иска много повече от една ролева игра. Особено от подобен тип.

Мога да посоча и трудността като плюс – ако смятате, че от първо изиграване ще рушите наред на Hard – грешите. В началото Normal предлага сериозно предизвикателство, а на моменти ще трябва да свалите и до Easy! А най-лесната настройка хич не е елементарна, не се бъркайте... напротив, може да ви предложи сериозни затруднения. Бих могъл да кажа, че Easy в Divnity: Original Sin е равносилна на Normal или дори Hard за повечето модерни игри!

Всъщност, заглавието е тегаво и поради друга причина. Едно нещо, което вече кажи-речи липсва в съвременния гейминг. Вие просто можете да преебете героя си. Чисто и просто. Можете да прецакате неговото или нейното развитие, поставящо ви в една ситуация на цайгнот. Да, има възможност да рестартирате точките, които сте разпределили за различните специализации... но пък самите умения се намират трудно, особено по-хубавите. И ако не сте се подготвили за респек, то можете да се окажете в още по-лоша ситуация!

Честно казано, възможността да сгрешите – под което трябва да се разбира инвестиране в прекалено различни умения, изискващи няколко основни статистики като сила, ловкост и интелект – е голям плюс. Обичам игри, в които човек може да се прецака от глупост и да преиграе с нова мъдрост. А не като в повечето модерни – точките опит са безброй, всякакво развитие носи позитиви и общо взето елементът на умение и експериментиране изчезва.

Всичко дотук звучи фантастично, феноменално, нали?

Е, не цялото положение при Divinity: Original Sin е блестящо. Най-големият минус, който бих посочил за играта е трудното навлизане в нея. Имате някакъв изключително кратък туториал, който ви казва – „две и две е равно на четири, айде сега скачайте в дълбокото“. На моменти в началото се чудех защо съм толкова зле, защо ме бият като маче у дирек. Погледнах 2-3 гайда в интернет и видях какво греша.

В началото, няма обяснение какво да правите. Играта няма куртоазията да ви разкрива каквото и да е. Стоите и се чудите какво, защо става... и туйто. Наистина Divinity: Original Sin е по-скоро независима игра... и е ясно, че при немалкото бъгове, наличието на читав туториал някак остава на заден план. Но имайте едно наум – навлизането хич не е лесно. Може и да попсувате в началото... като мен.

Заедно с това, много от уменията просто не са достатъчно добре обяснени. Кога, как, защо – съвсем лаконично е всичко. Трябва да изпробвате, за да видите харесва ли ви нещо или не. При някои скилове откровено има грешки в поясненията (вероятно бъгове, които ще бъдат поправени). Като цяло, Divinity: Original Sin е хардкор и в този свой аспект, но по-скоро в негативен аспект – никога не съм обичал липсата на яснота.

Все пак, вероятно това ще се поправи. Всъщност, заглавието трудно може да се окачестви като „изцяло завършен“ продукт – още има трески за дялане.

Но в крайна сметка си струва всеки лев. Просто реших да упомена, че не всичко е перфектно в играта. Както винаги. Няма нищо идеално в този свят. Всъщност, някои хора биха приели негативните елементи за плюс и може би основателно – това може да се приеме за „истински“ хардкор. Аз не обичам неяснотата, туйто.

И така, идва време за графиката и звука. Тук мога да кажа само добри неща. Визуално, играта е красива – да, не е великолепна, но изглежда достатъчно добре за жанра. Особено ако издуете визуалния детайл. Атмосферата също е супер.

Ако говорим за звука, положението е още по-добро. Музиката е абсолютно на топ ниво - няма какво повече да се каже по темата. Идеална. Гласовото озвучаване като цяло си го бива - наистина на моменти куца и избива на мелодраматичност, но като за игра с по-скромен бюджет, нещата са идеални. А и най-важното е, че основните диалози са добре озвучени. Ефектите също са на ниво.

Заключението? Феновете на старата школа RPG-та несъмнено ще се израдват на Divinity: Original Sin. Абсолютно убеден съм в това - а и не е случайно, че отзивите за заглавието са страхотни. Каквото и да се погледне, всичко е налично - дълбочина, разнообразие, количество геймплей, възможности за преиграване. Сюжет, интересни битки, множество умения и предмети. Прекрасна, прекрасна работа на Larian.

Да, навлизането е трудно и тегаво. Тук-таме има бъгове - макар че когато аз играх, най-крупните от тях бяха изчистени. Освен някои малки гличове, не ми се е случвало нещо фатално - особено пък краш. Всичко това обаче са малки неща, ако говорим за общото цяло. Което в случая на Divinity: Original Sin е просто феноменално.

Ако в този сайт имаше числени оценки, тази игра щеше да получи една от най-високите. Наистина си струва. В момента мога да дам зелено и да кажа - прекрасен продукт!