Поне аз повече от това, което виждам в DoTA 2 не бих могъл да искам. За такъв тип игра. Артът на героите е адски як, без да се залита към шарении. Същото важи и за визуалните ефекти на магиите. Енджинът е мазен и върви плавно, а пък цялостната детайлност е на задоволително ниво. 
Звукът също е на топ ниво. Усилията, които са хвърлени по озвучаването на персонажите са значителни и това се усеща моментално. Може би една от най-добрите игри, които са ми попадали от адски дълго време в този аспект. Също така, ефектите са на топ ниво, както и саундтракът.
За геймплея на DoTA по принцип едва ли има какво да се каже. Когато една игра спомогне за зараждането на цял един жанр, то каквито и да е суперлативи са излишни. Те се подразбират. Все пак, редно е да отбележа, че ултимативният акцент е на отборната игра... да си комуникирате гласово с още 4-ма души, да координирате в реално време ходовете си. Използването на мачмейкинг системата, когато сте сами... може да се възприеме по-скоро за тест на даден герой с хора. Отколкото за "истинско" DoTA 2 преживяване. Всъщност, добре е да възприемате така играта, иначе е вероятно да потрошите прекалено много нерви абсолютно напразно. 
Ако ви се цъка MOBA, решението е DoTA 2. Това е. Безплатна е. Ограничения няма никакви в геймплея... с реални пари си купувате просто визуални ефекти за героите. Всичко, което ви интересува, е доизпипано. Да, комюнитото е лошо... но реално, Valve не го избира. Пък и ако тръгнете да цъкате DoTA 2, бих казал, че най-важното е да не сте вие задниците в играта. Признавам, че ми се случи 1 път да псувам като каруцар в чата... но пък съм доволен, че във всички останали случаи запазих добрия тон, каквито и безумия да се случваха пред очите ми. 
Какъв е шансът да не сте играли DoTA? Не мисля, че е много голям. Тъй като този мод за Warcraft III създаде цял жанр игри, наречен MOBA. Или Multiplayer Online Battle Arena. В него често имаме отбори от по 5-ма души, които се опитват да разрушат базата на противника в своеобразен тактически детмач.
Няма как да не сте чували най-популярният клонинг на DoTA – League of Legends. Една от най-известните игри днес, а също така и електронен спорт.
Но истината е следната... друго си е оригиналът!
А DoTA 2 е точно това. Оригиналът. Тъй като се разработва от пича с псевдоним IceFrog – онзи, създал модът Defense of The Ancients за Warcraft III във вида, който го знаем днес. През 2009 година, Valve го наема и той започва да бачка по официалното продължение.
Което, всъщност, е кажи-речи стопроцентово копие на предшественика си. Героите. Уменията. Предметите. Всичко е добре познато на онези, играли DoTA за Warcraft III. Но какви тогава са предимствата на това заглавие, ще се запитате вие?
Много просто. DoTA 2 е игра. Докато нейният предшественик... мод.
Ако това изявление ви звучи прекалено тъпо, то нека поясня за какво говоря. Иде реч за това,че макар и страхотен, енджинът на Warcraft III си имаше своите лимитации при модовете. А DoTA беше кажи-речи максималното, което можеше да бъде изстискано от този двигател. Но някои важни неща липсваха. И нямаше как да бъдат интегрирани.
Елементи, налични в DoTA 2. Които я превръщат в игра, която заслужава парите ви... опс, забравих ли да спомена, че не струва нищичко?
Да, точно така. DoTA 2 е безплатна за игра. Истински безплатна за игра. Можете да играете с всеки един герой по всяко едно време. Играта се издържа от скиновете, които можете да си купите за любимите си персонажи... и това е! Геймплеят по никакъв начин не се влияе от това дали ще дадете пари или не. Какво да кажем повече – истински free-to-play!
Но нека започна от самото начало – какво е различното? С какво DoTA 2 е по-добра от предшественика си?
Първото и основно нещо се усеща в момента, в който се стартира играта. Наличието на tutorial. Да, DoTA е стар мод. Има играчи, прекарали не хиляди, а десетки хиляди часове пред него. Които знаят цялата игра като петте си пръста. Но има и нови такива. Които тепърва навлизат в света на DoTA. Всъщност, до сериозна степен, самият аз се вписвам в тази категория.
А ако има един факт, то това е, че DoTA не е лесна игра. Ако някой си мисли, че може просто да си я пусне за първи път и да се представи горе-долу добре – в грешка е. С подобен начин на мислене ще бъде убит като куче. Просто защото трябва да се прочете известно време какви са идеите на играта. Как се цъка с даден персонаж. Какви предмети да се взимат. Какво да се прави.
Нещо, което в оригиналната игра беше тегаво. Помня аз как се учех на нея... с четене из някакви сухи сайтове. Което е скучно. Все едно уча за шибан изпит, даеба. Но ето, че в DoTA 2 положението е различно. Има си tutorial.
Който е абсолютно читав, между другото. Нещата се обясняват бавно и в детайл, но не и флегматично. И човек се научава какво се прави. Какви са фундаментите на геймплея. Какво да прави в началото, средата и края на дадена игра. Да, ясно е, че уводът няма да ви направи добри играчи. И вероятно в първите ви оналйн игри ще ядете сериозен бой. Това си е в реда на нещата. Но все пак е задължително tutorial-а да се мине... особено с оглед на факта, че е стабилно направен!
Друга хубава екстра в DoTA 2 са ботовете. С тях можете да тренирате уменията си, преди да се впуснете в онлайн битки. А пък самите AI противници са с повече от приличен изкуствен интелект. И наистина препоръчвам на новаците в играта да ги пробват!
Всъщност, ироничното е, че в много моменти ботовете са по-умни от доста хора, които срещате в интернет! Тъй че ако разцъкате с тях, няма да направите грешка.
Като изключим тези две адски полезни екстри, то има и някои други елементи от менюто на DoTA 2, които показват защо това е отделна игра. Адски яка е възможността например да гледате мачове на живо... нещо, по което винаги съм си падал. Тъй като един от начините да станеш по-добър в дадена игра е да видиш какво правят истинските професионалисти! А пък турнири за гледане – бол. В този момент например има два!
И, разбира се, ако това не ви е достатъчно... най-важното нещо в DoTA 2… мачмейкингът! Голямата екстра, която я различава от предшественика. Където трябваше да се правят игри по-най-дървения начин. Да се сформират отбори в общи чатове или услуги като Garena.
Сега е достатъчно единствено да се натисне Find Match. И долкоз. Избирате някои важни критерии като регион, език и начин за избиране на героите... и готово. Чиста работа!
Но и тук идва основната ми критика към DoTA 2. Която всъщност не е към самата игра. Тъй като реално Valve не виждам как положението може да е по-добро. За какво става дума ли? Кажи-речи във всяка игра, при която имаше случайни отбори... имаше поне 1-2 пълни дебила!
Задължително. Нещо, което сериозно разваля удоволствието в DoTA 2 като цяло. И нека да кажа какво точно имам предвид под „дебил“.
Това не е някой слаб играч, който се опитва що-годе да прави това, което трябва, но да не му се получава. Нямам нищо против такива хора – не може всеки да е добър геймър. Реално, аз се самоопределям като посредствен/слаб DoTA 2 играч. Проблемът е друг.
Че някои хора просто се държат малоумно. Умират като пилци в началото на дадена игра, давайки пари и злато на противниковите играчи. Позволявайки им да дръпнат сериозно пред вашия отбор и да ви смачкат.
Или пък любимото ми – към края на играта някой решава, че е Джон Рамбо и започва да си обикаля сам из картата. Докато в същото време противниковият отбор се е събрал и ни натиска. Едва ли има нужда да казвам, че в игра като DoTA 2 една битка тип 4 срещу 5 много често завършва в полза на петимата, особено при равностойни отбори...
И това са само част от примерите. А те са много. За откровено дебилно поведение. И най-лошото е, че дори това в много случаи не са нови играчи. Такива, които да имат 20-30 срещи в DoTA 2… не. Сега огледах внимателно с какви хора съм играл напоследък... някои имат по 100, 200, 300, 400+ изиграни мача в тази игра!
По дяволите. Как е възможно да си цъкал толкова много, а същевременно да правиш големи малоумия? Нямам идея. Но се случва.
Ето, последния пример. Някакъв пич на 43 ниво с близо 400 победи и незнайно колко загуби започна да ме псува, че едва ли не съм го изоставил в битка. Пичът скочи на трима, аз бях с чупливия Lich и то далеч, дори нямах ултиматка още. Съответно видях как го убиват за броени секунди и се изнесох. За да не убият и мен. Което щеше да се случи със сигурност. По дяволите, пичът дори не взе и половината кръв на един от тримата си противници!
Оня обаче нещо се разврещя на руски и почна да говори на противниците „Да ме убият“. Понеже съм го изоставил. Уж. На устата ми беше да му кажа нещо от рода на „Лапай ми хуя, болшевишка курво“, но предпочетох да запазя добрия тон.
Но е показателно как дори играч с такъв голям опит не схваща, че е направил простотия, скачайки на трима. И че е по-добре аз да не умра заради неговта грешка. В крайна сметка само щях да дам пари на противниковия отбор и нищо друго... А това е само върхът на черешката. Идиотията е посевместна, независимо от броя победи, от нивото на даден играч.
Което проваля до известна степен мачмейкинга. И до сериозна степен тук вината не е на Valve. Явно някои хора просто са природно тъпи. И дори след стотици игри... пак правят простотии. Не казвам, че това са всички. Напротив. Но бих могъл смело да кажа, че може би едно 20-30% от хората в DoTA 2 са дебили. Останалите са си окей – слаби, добри, играят отборно и се стараят да помагат на останалите.
Но лошото е, че DoTA 2 е супер отборна игра. И ако се паднат 2-ма малоумници в един отбор... това е кажи-речи сигурна победа. Да, един истински добър играч може да изнесе и игра дори в това положение. Но повечето не са способни на това. Аз например съм много, много далеч от подобно ниво.
Все пак, имам една открита критика към Valve… не виждам смисъл да се получават кажи-речи еднакви точки, независимо дали си победил или загубил, как си играл. Един пример – тъкмо последната игра, която направих в DoTA 2 беше трагична. Играх с нов герой, умирах много пъти, изобщо не бях полезен на отбора. Аз бях една от причините да загубим.
В крайна сметка завърших с едно от най-лошите съотношения убийства/смърти/асистенции в играта... и получих толкова точки, колкото в най-добрите ми победи! Какъв е смисълът? Излиза, че нивата в DoTA 2 нямат никакво значение – въпросът е единствено да изфармиш точките като в MMORPG.
Също така, самите мачове... се оформят без значение кой играч какво ниво е. Което също не ми се струва много справедливо. Ето, аз съм в съвсем началните нива и ме пуска с някакви по 20, 30, 40-то ниво. Наистина част от тях са дебили. Но имат много повече опит от мене. Вероятно аз съм слабото звено в отбора им много често. Не е ли по-добре първо да ме пуска с такива по 2, 3, 4, 5 ниво и след това с хора, имащи стотици и хиляди игри в DoTA 2?
Като цяло, мачмейкингът в момента е сериозното разочарование. И доколкото четох в интернет, не само за мен. Мисля, че Valve просто трябва да направи нещо. Какво точно – не знам.
Но изводът е следният – DoTA 2 е супер отборна игра. И е създадена, за да се цъка с приятели. Съответно основната ми препоръка е ако имате с кого да цъкате заедно... да го направите. Кажи-речи говорим за друга игра, друг свят, друга вселена. Ако се пускате в случайни игри като мен... е по-вероятно да се разочаровате! Особено ако сте нови играчи. Тъй като тук идва време за другата ми критика – ужасното комюнити на DoTA 2.
Всъщност, напълно традиционно за MOBA игрите е да са изпълнени с пълни лайнари. Едната част се имат за някакви бъдещи про геймъри, а пък другата половина са мълчаливи темерути, които дори не знаят английски. В крайна сметка, такова нещо като „взаимопомощ“ липсва. Някой нов играч вероятно ще бъде напсуван при първата грешка, вместо да му се каже с няколко думи защо не трябва да прави това.
По дяволите, казах на приятелката ми що-годе какво се прави и тя схвана бързо. Че даже и спечели първата си игра с реални хора. DoTA 2 е сложна, но ако се дадат някои базови съвети на новите хора, положението се подобрява драстично.
Но не. Псувни или мълчание, гарнирано с постоянни изоставяния на игри. Това е нещото, което се вижда постоянно в DoTA 2. Пак казвам, това не са всички играчи... немалко си се държат абсолютно адекватно. Ама е нужен малко катран, за да се прецака цяла каца с мед...
Разбира се, една компания няма как да си избере комюнитито. Пък и съм забелязал, че в игри тип електронни спортове много хора си вярват. Смятайки, че едва ли не могат да станат про геймъри, да изкарват пари от DoTA 2. Мислят си, че едва ли не действат като „големите“, докато псуват при всяка допусната от някого грешка.
Като всъщност тези пичове са толкова далеч от про гейминга, колкото и почти всички останали. Ама не го осъзнават...
И толкоз. Това са основните минуси на DoTA 2. Които всъщност дори не се отнасят за самата игра, а много от хората, които я цъкат. Valve не са виновни... така се е случило. Но все пак е досадно да се играе с подобни хора.
Нека се върна (отново) към плюсовете в DoTA 2. Като например графиката! Тя е страхотна! Да, не говорим за Crysis 3, но пък като за подобен тип игра, поне аз повече не мога да искам. Битките не са изпълнени с дразнеща шарения като ефекти от магиите, но същевременно ясно виждате кой герой с какво ви удря. Енджинът на DoTA 2 върви мазно, управлението на героите ви е страхотно. Както подхожда на един електронен спорт.
Не само това, но и моделите на персонажите в заглавието – които са цели 102 на брой, са прекрасни! От една страна са изцяло в духа на това, което сме свикнали да гледаме в оригиналния Defense of The Ancients за Warcraft III. Но от друга – стилизирането им е изпълнено на страхотно ниво! Истинско удоволствие е да наблюдавате как изглеждат любимите ви персонажи.
Същото може да се каже и за звука. Абсолютно страхотен! Най-вече озвучаването на персонажите, докато ги движите – изцяло в духа на Blizzard (говоря за добрите времена на компанията...). Всеки герой има може би 40-50 различни реплики. Че и повече! Което означава, че няма да ви омръзнат за 9-10 игри!
Естествено, няма нужда да споменавам, че саундтракът и ефектите също са на топ ниво?
Общо взето, аудио-визуалното представяне на DoTA 2 е страхотно. Не съм сигурен дали скоро ще има MOBA игра, която да представи толкова добър визуален стил и професионално изпълнение при звука. Но в подобни случаи си проличава защо Valve е Valve.
Всъщност, като цялостна оценка може да се каже следното – DoTA 2 е кажи-речи ултимативната MOBA игра. Не знам дали някой друг продукт може да представи нещо по-добро откъм геймплей. Наистина.
Реално, единствената причина да не съм играл много DoTA е фактът, че има прекалено сериозна дълбочина. И трябва да се изиграят не стотици, а хиляди игри, докато човек може да претендира, че е добър играч. Да си запознат с уменията на всеки герой. Какво можеш да очакваш от него. Да си изиграл поне 2-3 мача с всеки от над 100-те персонажа.
Да знаеш огромното количество предмети, които са може би са близо до 200, като петте си пръста. В коя ситуация кой е най-подходящ.
Наистина DoTA не изглежда нещо толкова сложно на пръв поглед. Не е като някой симулатор с хиляда подменюта или пък ролева игра с по 50 умения на герой. Не. В DoTA почти всички персонажи имат по 4 скила. А пък интерфейсът е изцяло интуитивен. Отляво на всеки герой в магазина имате препоръки кои предмети да използвате. Заедно с това, системата за ъпгрейди е просто страхотна, особено сравно с оригиналната DoTA.
Но пък огромната дълбочина идва от хилядите различни варианти, по които може да се развие всяка игра. Каквото и да става, дори и при традиционен старт тип „двама горе, двама долу и един в средата“... винаги към 10-тата минута нещата се променят. И да изиграете 10 игри поред с един и същи герой, резултатът все ще е различен.
А като добавим, че DoTA 2 наистина зарибява... то можем да кажем, че MOBA игрите си имат нов крал. Който всъщност е същият като стария – Defense of The Ancients. Но с по-лъскави дрешки.
Наистина има огромни минуси като ужасната в по-голямата си част общественост. Плюс мачмейкинга, по който трябва да се работи наистина сериозно. Но въпреки всичко това мога да кажа... DoTA 2 е наистина невероятна игра. И стига да имате търпението, можете да се посветите на нея... в един момент удоволствието от цъкането ще е значително.
Още по темата
Един пример - играем срещу отбор с 2-ма невидими герои, един от които Рики. Буквално цял мач никой освен мен не се сети да купи dust или sentry ward. При което някой ме убива, виждам как 3-ма скачат на Рикимару, той убива един от тях, става невидим и си заминава като пич. След малко се връща напълнен и продължава да ги гърби...
И после гледам - същите тези пичове имат по 100-200 победи и там някакви високи нива. Ако не си се научил за толкова време, че има фундаментални предмети като Dust of Appearence и Sentry Ward, то за какво си говорим?
Тъй че не смятам, че ако нещата се базират на ранг и победи, нещо ще се промени... но както казах и в статията, аз не знам как точно трябва да се промени мачмейкингът. Тъй като е нужен кажи-речи реален човек да гледа дадена игра, за да определи дали някой прави глупости или напротив.
П.С. Моето мнение е, че мачмейкингът е колкото да пробваш герой срещу реални хора и толкоз. Но ако искаш да играеш DoTA 2, без да се нервиш, трябва да имаш отбор.
) Общо взето, струва ми се, че DoTA 2 трябва да започва с някакъв надпис тип кеча. Както там казват "Не правете това вкъщи, каскадите се правят от добре тренирани професионалисти", то и в DoTA 2 трябва да пише - "Не си мислете, че имате шанс да станете про геймъри, 99% от вас нямат никакъв шанс за това"... Пък белким повече хора започнат да си гледат на уменията по-реалистично, което да доведе до по-добри игри и по-малко псувни и напускания, понеже някой "играе с нубуве".
Иначе пробвай да намалиш и допълнителните настройки, това също може да помогне. Те са във Video => General => Advanced. Там долу ако намалиш Shadow Quality / Texture Quality би трябвало да тръгне по-добре.
Ето ти още един вариант.
10167395