Графиката на Dying Light не е супер красива за модерните стандарти, особено ако говорим за модели на зомбитата, но си върши работата. Също така паркур елементът е изпълнен на най-високо ниво и не само изглежда страхотно, но и се усеща по същия начин. Е, тоталната неоптмизираност за AMD видеокарти е особен минус... 
Като цяло положението и тук е добро - откъм гласова актьорска игра, ефекти, саундтрак. 
Геймплеят на Dying Light съчетава познати елементи от Dead Island като крафтинг, избиване на зомбита в меле и разкриване на един немалък виртуален свят с новата паркур механика - комбинацията от които е страхотна. Като добавим и цикъла ден и нощ и дървото с умения, в което нищо не ви се сервира наготово - то Dying Light предлага никак немалко количество геймплей. И то доста приятен такъв! 
Ако имаше по-силна сингъл кампания, Dying Light можеше и да е претендент за игра на 2015 година. Но дори и без това говорим за едно адски забавно и приятно зомби заглавие, което вероятно ще се хареса не само на феновете на жанра, но и всички онези, падащи си по цъкалките с отворен свят. 
Когато се появи в продажба през 2011 година, Dead Island получи полярно противоположни отзиви. Медии и геймъри или харесваха зомби заглавието, или го заклеймяваха като пълен боклук. Аз бях от първата категория – въпреки че играта имаше един куп драстични проблеми.В крайна сметка обичан или не, Dead Island успя да запише много добри продажби и се превърна във вероятно най-големия хит на студиото Techland. Малко след това поляците започнаха да работят по ново заглавие, което беше представено чак през 2013-та... Dying Light. Е, времето за дебюта на играта дойде, макар и след като беше отложена. И съответно трябва да се даде отговор на един въпрос – струва ли си тази нова зомби игра?
Моят отговор е твърдо да. Dying Light успява да вкара някои иновации в един жанр, в който това се случва сравнително рядко. По мое мнение, това е една от най-добрите екшън зомби игри от... доста дълго време насам. Да не кажа и изобщо, но не съм сигурен дали има смисъл да се изхвърлям. Всъщност ако се замисля, Dying Light може да се окачестви като полиран Dead Island на стероиди... и фактът, че отзивите на потребителите са почти изцяло положителни мисля казва достатъчно.
Както винаги обаче, перфектни игри няма. Dying Light също има своя порцион проблеми и мисля да започна с тях още в самото начало. А те са свързани тъй или инак с нещо, което винаги стои в началото на ревютата ми – историята.
В началото на играта се запознаваме с Кайл Крейн, който работи за организацията GRE. Той бива спуснат с парашут в града Харан, обхванат от поредната зомби зараза. Неговата крайна цел е да намери мистериозна папка - на всяка цена, каквото и да му струва.
В резултат Крейн инфилтрира група оцелели, като наглед се опитва да им помогне, но в реалност изпълнява своя тайна мисия. Освен с тях в сюжета се намесва и Раис Сюлейман – местен политик, превърнал се след зомби заразата в садистичен местен феодал, раздаващ правосъдие на когото и когато прецени. (Редно е да отбележа, че градът Харан е изпълнен в духа на турско селище, като доста често ще ви се случва да хапвате и... халва, която ви пълни кръвта.)
Още от самото начало е доста вероятно да разберете как горе-долу ще се развие сюжетът и да, случва се именно това. Има някои изненадващи момента в историята, но като цяло имаме един куп зомби клишета, навързани едно връз друго. Абсолютно нищо, което да направи положително впечатление. Същото важи и за персонажите, които са в общия случай еднопластови и безинтересни.
Но не толкова сюжетът е проблем, колкото мисиите от основната кампания. Бих казал, че те са едно от най-скучните неща, които са ми попадали в игра от адски, адски, адски дълго време насам. Сигурно мнозинството са от типа „иди то точка А до точка Б“, към края на играта стават малко по-разчупени, но не по-малко скучни и дразнещи. Ако трябва да седя Dying Light само по сингъл кампанията, вероятно трябваше да е в хейт ревюта, толкова е слаба. И всъщност това показва защо някои западни медии са дали ниски оценки на заглавието. Явно са се придържали единствено към основните мисии.
Нещо, което според мен не е никак оправдано. Няма да бъда политически коректен – смятам сюжета, барабар с мисиите към него за боклук. И мисля, че Techland можеха да видят какво правят едни From Software с Dark Souls игрите – при тях сюжетът е съвсем минималистично представен и човек трябва сам да си го търси, един вид. Да чете всяко парче информация, което намери, за да разбере какво се случва. Ако не те интересува нищо подобно – просто колиш изроди и продължаваш напред. Без особени кът сцени, разговори, драми и т.н. Е, може би чак такъв стил нямаше да е в плюс за Dying Light... но ми се струва, че щеше да е по-добре сюжетът да се придвижва чат-пат напред след изпълнение на определени предизвикателства в отворения свят. А не просто чрез търчане до главната база и започване на следващата мисия от кампанията. Но знам, че това също не е способ, който се нрави на всички.
От друга страна – отвореният свят на играта е адски добър. И можеше – по-скоро трябваше – да се акцентира още повече на него. Дори и за сингъл кампанията. Хъм, предполагам тук е времето да започна със суперлативите. А те ще са немалко. Не само заради широко рекламираната паркур система на Dying Light или пък цикъла ден-нощ. Куп други елементи от геймплея са толкова добре балансирани, че няма как да не посоча всеки един от тях. В началото споменах, че Dying Light е Dead Island на анаболи и да, това е самата истина. Но бих искал да похваля Techland за едно – не са нашили един паркур връз предишната си игра. Както направиха Activision с „революционния“ Call of Duty: Advanced Warfare. На познатото старо беше пришит един двоен скок и куп специални умения и хоп – рекламира се като ново. Не. В Dying Light детайлите са пипнати.
Но за тях – после. Нека започна с паркура.
Именно това е нещото, от което виждахме адски много в рекламните клипове на Dying Light и неслучайно – със свободното движение от първо лице това заглавие трябваше да се отличи от кажи-речи всички други FPS-та. С изключение на Mirror’s Edge, разбира се, който беше пионерът в този тип игри.
И да, мога да кажа, че паркурът е невероятен. Първо, управлението – доста интуитивно и след може би 1 час вече сте овладели до известна степен Крейн. Моето притеснение беше дали играта няма да е прекалено сложна, да е удобна едва ли не само за азиатски про геймър. Нищо такова. Управлението е хем простичко без никакви излишни затруднения, хем и Dying Light не ви сервира нищо наготово – много често ще ви се случва да се изпускате и падате от адски високо, ако не уцелите правилното място, където да се хванете.
Другият плюс в паркура е, че целият град е прекрасно оформен за него. Малко напомня на старите Assassin’s Creed игри (до последната с Ецио) – сградите са хем сравнително близки една до друга, хем и достатъчно далеч, за да не се губи зрелищността, когато прескачате от една към друга. Елементите, по които можете да се катерите също са ясно представени, без обаче да има огромни мигащи транспаранти по тях, казващи – „Тука, тука трябва да се хванеш“.
[caption id="attachment_43698" align="aligncenter" width="525"]
Не пропускайте да отваряте всичко, което може да се отвори в Dying Light - навсякъде се крият съставки за крафтинг и оръжия[/caption]
Още едно страхотно нещо при паркура е фактът, че явно усещате как Крейн става все по-добър с течение на играта. В началото изкачването на най-елементарните бараки и ниски постройки отнема немалко време и като цяло героят ви не е господар на свободното движение. Когато стигнете 12 ниво и вдигнете експерното ниво на паркура, тогава вече се движите като котка, прескачайки зрелищно по-малки препятствия и катерейки се светкавично по сградите. Заедно с това има и куп допълнителни умения, свързани със свободното движение – прескачане на зомбита, отблъскване от стени и какви ли не други. И най-якото е, че колкото повече напредвате, толкова повече усещате как героят ви става наистина мощна машина за убиване.
Както казах по-рано в ревюто обаче, не само свободното движение е плюсът на Dying Light. Бих могъл да вметна едно сравнение тук – един Middle-Earth: Shadow of Mordor наистина включваше прекрасната Nemesis система. Но пък имаше какво да се желание от свободното движение (едно към едно от Assasisn’s Creed) и бойната система, която след 5-6 часа ставаше наистина лесна. С други думи, Monolith бяха развили едно нещо страхотно – Nemesis механиката. Куп други обаче бяха на посредствено ниво. Не и в Dying Light.
Но стига празни приказки, нека продължавам напред. Второто прекрасно нещо, освен паркура е смяната на деня и нощта. Тук вероятно ще си кажете – „Пфах, голямата работа, сякаш не сме го виждали това“. Да, така е. Само че в Dying Light наистина има значение, когато падне мрак. Именно тогава изскачат най-мощните чудовища, които заобиколят ли ви – умирате. Следователно вие имате една цел, когато ви надушат... да бягате. Забавите ли се – просто умирате! Това е!
В резултат нощните мисии са много по-различни от дневните. Постоянно сте нащрек за супер мощните нощни зомбита, вместо да хвърчите наляво-надясно през сградите, вие нон-стоп се оглеждате и много често се промъквате. Тази рязка смяна на темпото прави страхотно впечатление! Сякаш има две игри в една... в „дневния“ Dying Light кажи-речи няма кой да ви хване, а в нощния картите се обръщат.
Но каква ви е мотивацията да не се скриете, докато тече нощта? Отговорът е лесен – нощно време вие трупате два пъти повече точки на основните ви дървета – Survival, Aglity и Power. Заедно с това предметите, които можете да намерите са по-добри нощем, а като капак и именно тогава биват хвърляни най-много въздушни пратки с помощи, до които е хубаво да се доберете първи за немалки награди.
Така нощта може да бъде използвана не само за разнообразяване на геймплея, но и за по-бързо развиване на умения. Лично аз минавах немалко от мисиите в сингъл кампанията по мрак – нарочно. Това ги правеше далеч по-интересни...
За да завърша темата за цикъла ден и нощ – яко е, че докато се шляете из града виждате как слънцето започва да залязва – тогава вие се готвите за съвсем друг стил на игра. Часовникът на лявата ви ръка пък винаги показва момента от денонощието – винаги е хубаво да го гледате. Ако изкарате цялата нощ без да умрете и без супер мощните зомбита да ви видят – бонусът, който получавате на Survival е доста сериозен (за скил дърветата ще говоря после).
Като цяло двете основни неща – цикълът ден и нощ и паркурът – са изпълнени на топ ниво. Ако трябва да съм честен очаквах, че Dying Light ще бъде един клонинг на Dead Island в останалата си част. Но не, това не е истината. Напротив. Всичко, което ни е познато от Dead Island е подобрено.
Първо, трудността. Dying Light не е лесна игра. Не помня от колко време не бях умирал толкова често в заглавие, което няма опция за избор на трудност в началото. Адски много! Първо, защото Крейн не е безсмъртен, напротив! Хванат ли ви 3-4 зомбита на караминьол и става много лошо. Особено ако сте на малко кръв... и да, има регенериране на кръвта, но само до даден процент. В доста голяма част от играта при мен беше чисълцето 35. А това означава, че ако не вземете аптечка сте на около 3 удара живот от гроба. Или едно падане от не чак толкова високо.
Заедно с това, зомбитата държат на много бой, а едно от марковите умения на Dead Island – да пръснете главата на зомби от ритници – се отключва доста късно. В резултат нерядко една групичка от 4-5 зомбита, която в повечето игри от жанра се избиват като стой да гледай... в Dying Light дълго време е сериозно предизвикателство. И тук говорим само за обикновените, бавни гадове!
Освен тях има и куп други врази – гърмящи и плещи зомбита, огромни такива с колосални оръжия (нанасящи страхотни щети) и т.н. Те започват да се появяват с напредването на играта, но правят положението още по-трудно. Заедно с това има и бързи, ловки гадове дори и през деня, които се появяват, когато вдигнете много шум. Те също се катерят по сгради като вас и ако ви изненадат... могат да ви ударят доста лошо. Интересно е, че именно тези зомбита служат като балансьор, когато имате възможност да носите и огнестрелни оръжия по-нататък – колкото повече се правите на Рамбо с тях, толкова повече от ловките гадове ви налазват. Така ако извадите мощна картечница по някаква причина... трябва добре да се замислите за последствията! И да се приготвите за тях!
Всъщност именно това беше хитър елемент в Dying Light – че дори и към края на играта пак използвате услугите на верните ви меле оръжия – именно защото има последствия от огнестрелните! И това обяснява защо немалко от човешките ви противници в заглавието не носят подобни пушкала. Любовта именно към такива детайли винаги ми е харесвала.
Но да се върна към трудността – адски дълго време в Dying Light вие няма да сте Рамбо. Паркурът в играта не е просто нещо, плеснато просто за зрелището. Адски често трябва да го ползвате, за да спасите кожата си при поредната тръгнала на зле битка... срещу хора или срещу зомбита! И дори когато качите кажи-речи всички умения в трите си дървета, то пак не се чувствате изцяло като някакви самоходни танкове! Нещо, което може единствено да ми харесва – първият Dead Island не беше особено трудна игра и с достатъчно кайтване можехте да минете много ситуации. А, да, освен това наказанията в предишната хитова игра на Techland бяха по-малки. В Dying Light губите точки опит от Survival дървото с умения – доста подобно на Dark Souls! С други думи, ако загинете 5-6 пъти, това ще забави прогреса ви към нова точка и левъл от него. За сравнение, в Dead Island губехте 10% от парите си... което беше по-малко наказание според мен.
Но накъде да продължа... може би към крафтинга? Нека да е това. Всеки, запознат с Dead Island знае, че играта разчиташе доста на системата си за създаване на нови оръжия. В Dying Light тя е значително подобрена и е... адски яка.
[caption id="attachment_43687" align="aligncenter" width="525"]
Страничните мисии са доста по-добри от основните[/caption]
Първо, защото не ви е нужно да сте на определено място с работилница, за да поправите или създадете оръжие. Може да се случи където и да е, когато и да е. Това за мен е страхотно, понеже винаги съм ненавиждал ненужните разходки за крафтинг.
Второ, през голяма част от играта оръжията ви се чупят и то стабилно. За разлика от Dead Island, където можехте да направите едно вездесъщо оръжие в началото и да го поправяте нон-стоп и изкарате немалка част от играта с него, то в Dying Light има повече баланс. Заглавието плавно ви представя по-добри меле инструменти за убиване на зомбита (и хора) и съвсем деликатно ви подтиква към това да използвате най-доброто. Тъй като до научването на едно (важно) умение, което не става никак рано в играта, след няколко поправки дадено оръжие се чупи безвъзвратно и край. Така хем има... Diablo елемент на търсене на най-доброто, хем и не е изкуствен и насилен.
Трето за крафтинга – рецептите. Някои в Dead Island изискваха едва ли не да си скъсате гъза и да намерите белия прашец на зомбито Чарли Шийн, за да завършите някое специално оръжие. В Dying Light не е точно така – доста съставки са обичайни, можете да правите куп фешън ножове, чукове, бухалки и др. Както споменах горе, те рано или късно ще се счупят изцяло – но тази система тип ролева игра ми се нрави повече. Хубаво е също, че получавате куп ъпгрейди за оръжията – в един момент се оказа, че аз имам адски много от тях, защото чаках да ги сложа на перфектното място... а то взе, че играта наближи към края си. Макар че това си е нещо специфично за мен – използвам consumables във всяка игра единствено в супер последния възможен момент. Често всичко ми е на макс, защото чакам до ситуацията, когато нещата... наистина ще ми потрябват.
[caption id="attachment_43696" align="aligncenter" width="525"]
Крафтингът е от ключова важност в Dying Light[/caption]
Всъщност, като стана дума за consumables – или предмети за еднократно ползване – в Dying Light те ще са ви нужни. Наистина. Споменах горе за моето... вехтошарство може би... заради което нямам навика да ползвам подобни неща, освен ако не е горе-долу задължително. Е, в Dying Light можете да си спестите много нерви с базовите неща, които имате. Малко пиратки, които да отвлекат вниманието на група зомбита. Аптечките... е добре да не пазите, особено ако ви очаква някое трудно предизвикателство. Ножовете за хвърляне могат да обърнат някоя тегава битка с хора или зомбита доста бързо, коктейлите Молотов ви помагат да унищожите куп зомбита адски бързо и т.н. Всички consumables също се крафтват лесно и ако усетите, че някоя битка върви на зле – можете да влезете в менюто, да си създадете една граната и да я приключите подобаващо!
Като цяло за геймплея бих казал едно нещо – балансиран е. Това е точната дума. Откъм трудност. Откъм ползване на пълния инвентар средства за справяне със зомбитата. Откъм важността на паркура – който не е просто фешън добавка за красота в Dying Light. Откъм цикъла ден и нощ, който наистина променя ситуацията.
За самите битки не отделих много време, но те са стандартни – hack and slash. Замахвате по зомбито => удряте го => откъсвате му нещо и така докато не загине. Има го елемента от филмите – често гадовете падат и лежат на земята и си мислите, че са загинали. Но те не са. И в резултат нерядко изпадате в нервност и почвате да ги платите френетично... само за да се окаже, че сте ги убили отдавна, но още режете, за да няма изненади.
Атаките в Dying Light не са чак толкова много, но се отключват бавно. Интересно е, че ще минат сигурно 3-4 часа, докато отворите едно адски базово умение – да задържите копчето за силна атака! Но пък когато това се случи се отварят доста нови врати в битка... и това ми харесва. Понеже трябва да се борите за най-базовото в тази игра. Неща, които обикновено получавате наготово от първата минута.
Освен hack and slash елемента има и известно количество пуцалка, което е към края на играта. Също както в Dead Island. Огнестрелните оръжия не ви се дават току-тъй, но дори и след като ги отключите ще продължите да ползвате предимно меле инструментите. Вече ви посочих причината – досадните бързи зомбита, които ви нападат на талази, ако решите да гърмите с картечниците. Което е добър балансиращ елемент, който не беше наличен в Dead Island – там от един момент нататък можехте да превърнете играта в зомби шутър, а не hack and slash. В Dying Light ви е нужно да ползвате верните ви мачетета, ножове, чукове, кирки, лопати, бухалки и прочее подръчни инструменти кажи-речи през цялото време.
Няма как да изпусна и нещо друго – влиянието на паркура в битките! Да, има и такова! В течение на играта можете да разкривате различни умения, с чиято помощ да правите враговете на пастет с прийоми от... аркадни игри като Кадилаци и динозаври! Не, буквално. Нали помните скока на Мустафа с двата крака напред? Крей може да го научи – засилвайки се и изритвайки противник надалеч. Няма нужда да казвам, че удоволствието да изхвърлите някого от висок покрив е феноменално. Да не говорим, че из целия Харан има метални шипове, предназначени да спират зомбитата. Когато засилите някое от тях с шут в тях – чувството е прекрасно. Заедно с това имате подсечки, възможност да се засилите с лакът в лицето на зомби, да му скочите отвисоко и да го убиете с един удар в духа на Assassin’s Creed…
Именно това още повече украсява паркура. Че не само се движите из нивото, но и можете да гърбите зомбита с негова помощ. А зрелището е много често налице. Скок с двата крака в главата на зомби => главата на зомбито се пръсва => красота! Също така е яко, че паркур елементите трябва да се използват с акъл... умрях поне 10 пъти, докато самонадеяно се засилвах към самотно зомби, стоящо с гръб към мен в нищото. И се оказваше, че това е не обикновена гад, а гърмяща... и с действието си се самоубивах адски зрелищно!
Но вече прекалено дълго говоря в тази статия за... специалните умения, които можете да научите, но нищо и за дърветата с тях. Е, вече е време.
В Dying Light имате три такива – вече споменати в началото. Power, Agility и Survival. Подобно на Oblivion, Skyrim и други The Elder Scrolls игри, те се развиват, докато осъществявате дадено действие. Power се вдига, докато лупате зомбита по главата с подръчни материали, Agility – докато се движите като котки из покривите. Survival е нещо малко по-интересно - вдига се, докато... оцелявате. В това число се включва издържане на възможно най-много часове през нощта без да преспите на сигурно, изпълняване на мисии и др. Дотук нищо толкова интересно, предполагам... но както казах по-рано – умрете ли, губите точки Survival! А понякога 4-5 смърти могат да ви върнат прилично назад в прогресията към нови точки от това дърво с умения! С други думи, в Dying Light се опитвате винаги да оцелеете, понеже играта директно ви бърка в... експириънса!
Иначе трите дървета са доста добре балансирани. Dying Light не ви дава нищо безплатно, хубавите умения са чак към края. Трябва доста фармене за тях, а щом ги развиете усещате пряко положително влияние. Не само при ново ниво на паркура – скилове като въпросния скок с двата крака по главата на зомби също променя драстично геймплея и го прави много забавен.
Тук е редно да спомена, че има куп експлойти в Dying Light. За доста от тях вероятно ще се сетите и сами – особено нощно време. Те ще ви позволят да вдигнете прекалено бързо основни умения... лично аз съзнателно не ги ползвах. Виждах, че мога да фармя определен експириънс за някое от трите дървета, но решавах да продължа играта нормално.
Защо ли? Защото в Dying Light е положен труд за баланс. В много неща. В битките, използването на определен брой оръжия, нуждата да балансирате между паркур (тоест бягство) и бой. Нямах желание да развалям това, ставайки прекалено силен заради експлойт още в началото. Не го направих и съм доволен.
И това ревю вече стана значително по размер, а още не съм говорил за виртуалния свят на Dying Light. А за него има какво да се каже. Както споменах в самото начало, сюжетът на играта за мен е доста тъп. Но това идва за сметка отворения свят. Да, не е на нивото на Skyrim… но пак си е страхотен.
От една страна – заради страничните мисии. Те при всички положения са по-добри от основните и заслужават вниманието ви. Историите на различните оцелели сякаш са писани от различен екип сценаристи и са доста интересни. Заедно с това често наградите са сериозни – примерно специални рецепти за оръжия, немалко експириънс, пари и др.
От друга – има го приятния елемент на Far Cry 3/Far Cry 4 за превземане на постове. Те са завладени от зомбита, като вие трябва да ги избиете, за да можете да ги ползвате. Тези постове ви служат за respawn точки, като са ви адски нужни. Заедно с това можете да поставяте защити на тях, които да ползвате против мощните нощни зомбита или просто да преспите известно количество часове. На мен любимият ми подслон беше на върхът на огромен блок, от който можехте да слезете лесно долу чрез марковия Leap of Faith в серията Assassin’s Creed (тоест да се хвърлите от адски високо върху бала сено – в Dying Light напълно подходящо това са куп торби с боклук).
Освен странични мисии имате и предизвикателства – леко в аркаден стил, които разнообразяват отворения свят. А заедно с това чат-пат на случаен принцип от небето падат пратки с провизии – ако се сдобиете с тях получавате никак нелоши награди.
Разбира се, отвореният свят е изпълнен с куп сандъци за разкриване с интересни неща в тях. За разлика от Far Cry 4, където всички те бяха показани на картата, то тук трябва да си ги намерите сами. Включително и влизайки в подземия, канализации, добре охранявани покриви и т.н. По-специалните сандъци се отварят по начин, подобен на Skyrim… да не кажа почти идентичен. Поне аз бързо схванах логиката отключването и не счупих чак толкова инструменти (чалъмът е просто да не бързате).
Като цяло, най-важното в един отворен свят е налице – удоволствието от това просто да си търчите свободно, да се случи нещо, което да привлече вниманието ви и да разсеете от изпълнението на настоящата си задача. А подобно на Skyrim, това може да се случи.
Виждате как някакви хора са нападнали невинен човечец. Вадите картечница, убивате ги. Но в процеса ви нападат бързи дневни зомбита. Тичате по покривите, докато намерите някоя висока точка, където да ги причакате (или още по-добре, да им набиете по един шут в муцуната и те да паднат от върха на дадена сграда и да се разбият в асфалта). На върха на тази сграда пък намирате сандъче с интересно силно оръжие. Решавате да го моднете (pimp-нете?) и да видите как ще убива обикновените зомбита. Тогава пък срещате случаен човек, който започва странична мисия... и докато се усетите е минал 1 час. А вие просто обикаляте и се кефите. Ето това за мен е дефиницията на отворения свят.
Ако всичко това ви звучи добре, то идва и... мултиплейъра.
Основната опция в мултито е режимът Be the Zombie, в който (очевидно) един играч поема ролята на супер мощно зомби, което може да напада други геймъри. Включително и влизайки в техните игри! (Разбира се, можете да изберете от главното меню да играете абсолютно сами в даден момент.)
В Be The Zombie мултито е асиметрично – тоест зомбито е едно, а пък оцеляващите може и да са повече. Идеята е или гадта да убие човека/хората определен брой пъти – или те да унищожат всичките й яйца, чрез които да създаде поколение и спомогне за унищожението на Харан.
Този режим е интересен, макар и към момента – небалансиран. Като цяло ако оцеляващите цъкат отборно и не се разделят, задачата за зомбито става адски трудна. Причина за това е умението Survivor’s Sense, което може да се спами с Q. То ви разкрива специалните зомбита в доста широк радуис и общо взето ако го натискате нон-стоп, то врагът няма как да ви изненада. А чрез ултравиолетовата светлина, дори и мощните зомбита могат да бъдат направени на пастет сравнително бързо. Така доста хора искат нърф - най-вече на Survivor's Sense.
Все пак, мултито си е достатъчно забавно, като служи за разнообразяване на Dying Light. Пък и най-малкото... зомбито се носи като Spider-Man със специалните си умения из Харан. Хвърляйки... нещо като паяжини, но не баш, за да се залепва и придърпва към сгради и колони. Какво по-яко?
Освен този PvP режим има и кооперативка в Dying Light. Тя е доста подобна на Dead Island като идея – общо взето, до четирима души могат да минат цялата игра. С оглед на паркура и свободното движение из виртуалния свят, забавлението е гарантирано. Включително и зрелищните ритници и подсечки, сякаш извадени от Кадилаци и динозаври. Лично аз обаче не прекарах особено време в кооперативка, тъй като... не съм особен фен на този тип режим, както съм споменавал доста пъти. Но все пак, ако си падате по него и имате приятели, с които да цъкате Dying Light - почти сигурно ще се изкефите.
И така, идва време за финалните редове. Но преди това – малко за графиката и звука.
Визуално, Dying Light е хубава игра. Не бих казал, че е нещо невиждано – общо взето Dead Island на анаболи. Точно както и геймплея. Паркурът изглежда прекрасно откъм анимации и цялостно поведение на героя ви. Не е никак неестествен, фалшив и прочее, напротив. Сякаш реален човек е сложил камера и е направил всички анимации... вероятно и така е станало.
Откъм зомбита, моделите им и т.н. – нещата лъхат здраво на Dead Island. Много здраво. С което нямам особен проблем, де – най-малкото трагичният хит детекшън от Dead Island е поправен и вече е доста добър.
Имам проблем обаче с лошата оптимизация за AMD видеокарти. Или липсващата такава. Мнозина в интернет са писнали и аз съм сред тях. Ами, играта върви зле, ако имате AMD. Особено малко по-нисък клас видео или старичък модел. Аз нямах илюзии, че ще играя на високи детайли... но когато видя как на резолюция 1920 на 1080 и 1600 на 900 играта върви практически еднакво, то ми е ясно, че говорим за кофти оптимизация. А когато свалих на минималната възможна и на нея фреймрейтът беше още по-нисък, то направо не напуши смях.
Разбира се, с Nvidia видеокарта сте шапка на тояга... но и то реално това си е написано даже и в настройките. "Тази игра се играе най-добре с GeForce, ако имате Radeon - яжте лайна". Не конкретно с тези думи, но намекът е такъв. А и фактическата производителност.
В крайна сметка с резки спадове във фреймрейта и на сравнително ниски графични настройки успях да разцъкам стабилно. И дори въпреки това оценката ми е доста положителна. Което може би е показателно. А и може би намеква, че съм прекалено свикнал със слабия си хардуер – не съм сигурен. Но Techland е добре да се замислят при следващите си игри – редно ли е да цакат една голяма група PC геймъри в интерес на някое... дарение... което са получили от Nvidia?
Звукът – като цяло окей. Въпреки ужасната като сюжет, темпо и мисии сингъл кампания, гласовата актьорска игра е добра. Саундтракът си го бива, а също така и ефектите.
Крайната оценка? Dying Light е една много добра игра. Особено за любителите на зомби жанра. Не съм сигурен дали е рано да се каже... претендент за GOTY. В някои отношения - несъмнено.
Паркурът и цикълът между ден и нощ са основните позитиви, но те не са единствени. Цялостният пакет е изключително балансиран. Нещо, което аз не очаквах. Мислех си, че просто паркурът ще бъде лепнат върху Dead Island, но и много детайли, много малки проблеми и недоразумения на това заглавие бяха поправени.
В резултат Dying Light може да се окачестви като наистина струваща си игра. Но всъщност и купищата положителни отзиви на геймърите ясно свидетелстват за това, нали?
Още по темата
По въпроса ти - в случая ползвах чужд акаунт с оригиналната игра, но не я купих. Не знам това за какво се води, но тъй или инак в общия случай разчитам на тестови (оригинални) версии. 
Скоро идва заплата обаче и като нищо ще си я взема и да си я имам за бъдещо ползване, въпреки че ревюто е готово вече.
@pseto - За да защитя главната кампания, бих споменал, че е изключително трудно да направиш читав сценарий на зомби тематика. Почти не съм срещал успешни зомби заглавия. Telltale игрите на Walking Dead може и да съм ги изиграл, но пък за сметка на това сериала го спрях още след 2-рия сезон.
Като цяло, според мен Dying Light заслужава да е в рубриката Ънхейтабъл.
Но и може да се окаже някоя изненада, ще видим. Techland имат добри игри, но имат и някои големи лайна, тъй че е добре да се има едно наум (Dead Island: Riptide, Call of Juarez: The Cartel например). Имам чувството, че имат един супер добър екип и един... създаващ злеташки игри. @HighFist - прав си, че тематиката на жанра предполага немалко клишета... ама в Dying Light е доста несериозно положението. Още след първия разговор между Крейн и GRE или айде, нека го кажа втория-третия ми беше ясно как ще се развия ЦЯЛАТА нишка с GRE. В началото на всяка една сцена предполагах как ще завърши с... огромен процент точност. Сега не исках The Walking Dead, но някоя и друга изненада чат-пат нямаше да дойде зле.
А и реално наистина вярвам, че е по-добре една игра почти да няма история, вместо да има лоша такава. Dark Souls е добър пример - там можеш да превъртиш играта, без да разбереш какво изобщо се случва. Никой не те кара да четеш, ако това не ти се занимава с подобно нещо... но в крайна сметка отвореният свят е по-важен в този тип заглавия, тъй че съм доста доволен от Dying Light.
Но специално в тази игра изобщо не ми пукаше за фабулата, просто ми беше приятно да я джиткам.
Но в Dying Light е ъпгрейднат още, нарочно зомбитата (и хората) лежат по 5-6 секунди - да си помислиш, че са загинали, а се оказват само зашеметени и те нападат по 2-3 накуп след това. За мен лично най-голямата изненада е фактът, че Techland наистина са се постарали да подобрят практически всеки елемент от Dead Island... което си показва едно похвално отношение към геймърите.
А за западните медии - те са духачи и се уверявам за пореден път. По-скоро бих казал, че в прекалено много от тях няма истински геймъри, а позьори, които се надяват един ден да почнат да пишат за кино или нещо от рода. Възхваляват новостите в поредното лайняно Call of Duty, които не са никакви "новости" не само защото Titanfall излезе същата година, но и защото всичко това го имаше още 2000-2001-2002 година в гейминга. Ама като излезе нещо като Dying Light, което слага нещо ново на масата - кур. (Доста западни ревюта са правени след 4-5 часа пред Dying Light, бас държа, а първите 2-3 часа наистина са с кофти бавно темпо и човек не може да се потопи достатъчно бързо...)
Не съм съгласен за оптимизацията обаче. Хората с AMD писнаха, аз съм сред тях. Наистина имам хардуер за минималните изисквания, но се вижда, че играта може и да върви много по-добре, но нещо... изкуствено... я спъва. Какво - не знам, вероятно някакви излишни ефекти, които не са част от графичните настройки. Но в резултат на слаби Nvidia карти играта хвърчи, а на AMD се задъхва. Това за мен е напълно умишлено направено (то само дето не пише на някой екран "Sponsored by Nvidia") и гаден ход на Techland... но вероятно много скоро ще се оправи това, де, наистина поляците слушат геймърите.
П.С. А иначе Dead Island си беше друг тип игра, търсеше се друга атмосфера. Тип пародийна/забавна/лековата. Тип слашър комедия със зомбита. И беше постигнато това. В Dying Light се търси по-сериозен тон... при историята е тотално загубен, но при виртуалния свят - не. За щастие. Междувпрочем гласът на Крейн е и гласа на на Ецио Аудиторе, ако се чудиш. Не, че го познах - имам навика да гледам в imdb кои са озвучителите на всяка игра. 
+ виждаш си тялото (във FPS това за мен винаги е плюс, показва внимание към детайла)
+ вместо когато умрат, зомбитата да остават статични, engine-ът на играта има рагдол физика, което е манна небесна
+ цикълът ден-нощ е направен много плавно и залезите особено галят очите, бтв ТАКА СЕ ПРАВИ НОЩ - тъмна, Rockstar и Bethesda да се учат, че ми е писнало в техните игри нощта да е ден, но със тъмносив филтър
+ draw distance на километри, към това добавете и много сгради, в които може да се влиза без лоудинг и от чиято вътрешност можеш да видиш какво става по улиците - мечтая си за такова нещо от както докоснах GTA игра преди 10+ години
+ това официално е една от най-добрите игри по показател "декорация на интериорите", толкова малки предметченца и детайли, че ролевите игри ми изглеждат празни отвътре вече
+ прашинки от огън във въздуха, пушещи сгради, ветрове, полюшващи се дървета - атмосферата е на топ ниво
+ зомбитата, поне в началото, мрат бавно, което наслагва едно усещане, че не са просто кукли за experience, дето падат от 2 шамара, и докато се мотаете из града редовно ще се замисляте искате ли да се набиете в поредната тълпа от зомбита (отговор: не, винаги е по-сигурно да се заобиколят)
+ за разнообразието от гадове да не говорим, нямам забележка
+ играта следи прогреса ви отлично - в света от начало се намират дъски тръби, но после тихичко започвате на намирате все по-брутални оръжия, но все пак някои от старите се срещат наоколо, за да не се счупи идеята за истински свят
+ реалистична в сравнение с 99% от останалите зомби игри - като започнем от цветовата гама (край с пренаситените цветове на Dead Island, които на мен ми идват захаросани), левел дизайна на картата е отличен като разстояния между сградите, предметите не ти светят, за да ти кажат "Ей, сляп, това тук можеш да го пипнеш" като в Assassin's Creed примерон, ами играта те оставя сам да се оправяш, след толкова години най-после мога да кажа, че друга игра ми напомня на STALKER като атмосфера и сериозност, а това е огромен комплимент
+ самият level design е на мнооого високо ниво - като архитектура са смесили няколко типа локации по много плавно преливащ се начин (любимите са ми типичните източноевропейски блокове, няколко човека също ги разпознаха като такива. Ако някой ми беше казал преди 20 години, когато играеш с хлапетата зад блока, че един ден ще правя същото нещо на същото място, но със зомбита, тотално нямаше да му повярвам
)
+ 3-те умения се вдигат като в TES, според което ползвате най-много и постоянно има усещане за прогрес и задобряване на героия ви
+ паркурът с времето става все по-добър и чувството за прогрес, когато откриеш как да ползваш дори тялото си като оръжие, е страхотно, ходенето по тънък ръб за разлика от АС например е въпрос на skill, а не просто да гледаш в генералната посока и човекът ти сам да се залепя за нея
+ прекрасни side quests - повечето герои са с интересни, след 30 часа правене само на това (и дори играта не е RPG, но по този показател удари в земята Dragon Age Inquisition да речем) куестовете учудващо не страдат от повтаряемост
+ играта не е само търчане напред, заради губенето на точки опит при смърт, така че понякога те кара да спреш, да си изработиш план и тогава да действаш, и това без надписи по екрана, ами съвсем органично. Играта разчита, че задкомпютърното устройство може да прави повече от това да държи бутон за тичане и да натиска този за атака и това е похвално.
+ аудиото е чудесно, и музиката, и диалозите - аудио инженерът си е свършил майсторски работата, защото при диалозите в реално време няма awkward паузи от 2 секунди, когато някой си каже репликата, актьорът зад гласа на нашия човек заслужава особени адмирации
+ крафтингът - толкова опции, голям набор оръжия, а с ъпгрейдите е луд купон да разфасоваш, пържиш, гориш и какво ли още не
+ доста easter eggs и имена на мисии, които са препратки към други популярни забавни продукти
+ работи сносно на машини, които дори не покриват минималните изисквания напълно, това ако не е оптимизация за тази красива игра, не знам какво е (за хората с мощни ще бъде оправено скоро, гледайки девовете колко слушат community-то (ще пускат свои developer tools, обявиха го))
И това, което можеше да е по-добро:
- водата. Изглежда като нещо на поне 2-3 години
И в крайна сметка пиша този коментар по средата на нощта, защото за пореден път тази игра ме държи до никое време. Не помня да съм губил такава представа за времето от Skyrim насам. Дори с не чак толкова невероятната си история играта за мен закопа всякакви миналогодишни дестинита, уач догове, драгън ейджове, гей мейджове и подобни.
И това е есенцията на една игра - да те забавлява възможно най-много във всеки момент, тази тук го прави и докато се случва, премазва всичко, видяно през 2014-а. Не ме интересува какво казва критиката, не ме интересува кой какво иска да ме убеди, седнах и играх без да имах грам интерес и може за малко игри съм го казвал, но тази спада към тях, въпреки няколкото си недостатъка - 10/10, шедьовър.
Ах, да забравих, че AMD имаха на всички типове карти проблеми, те уж пуснаха пач, който за някои АМД потребители подобри положението, ха дано си решат изцяло този проблем.
Пробва ли Manager Tool-a? При мен като махнах двата филтъра и вдигна 5-7 кадъра средно, а тия филтри по време на геймплей ги няма, така че нищо не губиш, отделно още неща можеш да махнеш и да вдигне отгоре (но пък вече започва да разваля атмосферата това).
Това за гласът не го знаех, но тук като че ли се справя по-добре отколкото в AC игрите (по-органично звучи, сякаш наистина просто си говори с приятел и някой го е записал тайно).
) ревюто за Dying Light. С други думи, след дъжд качулка, а пък тея дни няма да цъкам повече това заглавие. Но да, ако имаш AMD+AMD комбо като мен е равно на кур/кур. А в закрити пространства си хвърчи, вади 70-80 кадъра на ниски настройки, не е да кажеш, че видеото и процесорът не могат, просто лоша оптимизация. Явно ще да са тея филтри и вероятно се поддържат от AMD само...
А иначе западните медии чат-пат праскат обективни ревюта, но много често обичат да завъртат хейт машината точно на компаниите с малък рекламен бюджет. Да покажат нали, че и те пишат обективни ревюта и не шият само оценки от 8-9. Всъщност реално това са и сайтове с по 5-6-7+ човека за ревюта, всеки с различно мнение... макар че е странно Dying Light да е хипер добре приет от геймъри, но от доста критика - не.
П.С. А иначе Роджър Крейг Смит добре си се представя, а и все пак в Assassin's Creed трябваше да действа с акцент, тъй че заради това си звучи по-натурално в Dying Light. Но при всички положения си действа добре, то всъщност пичът е доста зает гласов актьор и си знае занаята много добре.
като цяло конфигурацията ми вади много добри кадри дали на най ниски или най високи просто тоз ужастния лаг е адски дразнещ .. .също и като се махне безмисления motion blur и ужастните размазани фонова на DEpth of Field играта дава много добри кадри в секунда.... само таз калпава оптимизация
7/10
Това по-скоро се дължи на CPU ботълнек - не е и учудващо, предвид факта, че играта не е мултитредната като хората и разчита главно на ресурса от едно ядро. Щом смъкваш резолюциите и кадрите не помръдват дори с един нагоре, означава, че процесора ти (или по-точно едно от ядрата му ) изнемогва.
А относно играта... не съм толкова критичен за към главните мисии, колкото Автора, но определено съм съгласен, че страничните занимавки в повечето случаи бяха по-интересни за слушане и изпълняване, отколкото story line-a. Това бе и причината на един главен куест да минавам поне 6-7 странични. Но това, с което играта се рекламираше най-широко - нощта и паркура - си е на завидно добро ниво. Най-накрая доживях и да видя игра, в която мога да кръстосвам голям, но мъртъв град и да мога да тършувам из сградите без смотаните loading зони. А за цикълът ден-нощ думите са излишни, особено след подробното описание в ревюто... но просто няма начин да не се впечатлиш как изведнъж от забързания дневен геймплей играта те хвърля на другата крайност... и най-вече, че ако фалираш няма да си кажеш "Какво пък толкова, ще ресна чекпойнта", а ще изгубиш солиден брой точки, който така или иначе доста трудно и бавно се трупа (особено ако си изиграл почти цялата нощ и точно на разсъмване се размажеш от някоя висока сграда при неумерен скок, или пък си допуснал на орда зомбита да те разкъса). Като цяло няма друга такава игра, която да те кара да си нащрек и да ти всее чувството, че на всяка цена ТРЯБВА да оцелееш, в противен случай развоят по-напред няма да е същият.
Макар че наистина клоня към конзола именно защото се дразня на подобни ситуации - да ставам жертва на нечии гласни и негласни договорки и споразумения. Даеба, имам AMD, ама това прави ли ме по-малко човек. 
(И между другото по-скоро бих подкрепил AMD, въпреки тъпата им некадърност в доста случаи - само защото ако няма AMD, то Intel и Nvidia ще ни пикаят по лицата, ако станат монополисти, ама това си е офтопик. )
Играта обаче е страхотна - ако нямаше толкова много неща за цъкане бих се върнал за още малко Dying Light. Което е показателно - аз обикновено забравям сравнително бързо игрите, които не са ме впечатлили.
10167395