Графиката е страхотна. Не толкова откъм детайлност и текстури във висока резолюция, колкото изпипване на дори най-малките подробности и украсяването на всяко едно помещение по различен начин. А ако добавим и мащаба в света на GTA V, то можем единствено да се възхитим от постигнатото на стари конзоли като PS3 и Xbox360. 
Отново перфектен. За каквото и да се сетя, всичко е класа. Ефекти, саундтрак, гласова актьорска игра. 
Въпреки че имам някои критики към отворения свят, геймплеят на GTA V е страхотен. Сингъл кампанията е на много високо ниво, като мисиите са разнообразни и ви осигуряват значително количество забавни часове пред играта. А и все пак тепърва чакаме мултито на Grand Theft Auto V... което вероятно ще запълни всички дупки в геймплея. 
Grand Theft Auto V си струва, това е. Всеки лев от прекалено многото пари, които струва в България. И това го казвам, без да е излязъл мултиплейър компонентът, който е възможно да направи GTA V нещо определено незабравимо. 
Grand Theft Auto V дебютира миналата седмица. Получавайки феноменални оценки от критика и геймъри, записвайки приходи от над 1 милиард долара в рамките на едва три дни. Човек би си казал, че това е най-добрата игра изобщо... но дали това е истината? Или както често се случва в последните години... имаме значителен елемент на прехвалване?В интерес на истината съм почти съгласен с всичко положително, което се казва за GTA V. Играта е безупречна в почти всички свои аспекти. Сингъл историята е страхотна, а пък виртуалният Лос Сантос е може би най-детайлно и мащабно направеният град, който съм виждал в гейм заглавие. Но не всичко е положително. Огромната ми критика към Grand Theft Auto V е в отворения свят... който ви налага куп ограничения. И е далеч от нивото на този в Skyrim например.
Предполагам, че причината за това се нарича Grand Theft Auto Online. Мултиплейър режимът на играта, който ще е наличен за сваляне идната седмица на 1 октомври. Който обещава да ви даде пълната свобода да правите каквото искате из Лос Сантос – да планирате сами големи обири, да изкарвате пари без наличието на твърда структура. Но положението в сингъла далеч не е такова.
Но за това ще говоря после – нека започна по традиция със сюжета на играта. Както добре знаем, в Grand Theft Auto V имаме не един, а трима главни персонажи. Те ни биват представени в рамките на първите десетина часа игра.
В началото поемаме контрола над Франклин – чернокож жител на гетата в Лос Сантос, живеещ с майка си и участващ в различни мишкарски измами, с които се опитва да събере малко пари. Неговата мечта е да се измъкне от мизерията, но това далеч не е лесно.
Именно докато участва в една от зле платените си врътки, Франклин се запознава с Майкъл. Бивш крадец, пенсионирал се преди десетилетка след провалил се високопрофилен обир. Той живее в гъзарските части на Лос Сантос с жена си и двете си разглезени деца. Майкъл се налива по цял ден с уиски и се оплаква на своя психолог от безличното си ежедневие... докато срещата с Франклин не прави живота му далеч по-интересен.
Най-големият пич от триото вероятно е Тревър – пълен психопат, от когото никой не знае какво може да очаква. Той върти лаборатории за амфетамини из покрайнините на Лос Сантос, продава оръжия и цели да създаде международен трафикантски бизнес с име... Тревър Филипс Индъстриес. Като за целта избива всичко живо по пътя си и секвестира собствеността им.
Якото на триото главни персонажи е фактът, че ни показват всички аспекти на многоликия Лос Сантос. Франклин е жител на гетата без никакви пари, дружащ с всякакви пропаднали типажи. Алкохолици, тревомани, проститутки. Всеки опит за изкарване на пари в тези квартали е гарниран с огромен риск и често се превръща в кървава касапница.
Майкъл е жител на гъзарските квартали, където всеки има къща за множество милиони долари и също толкова скъпи автомобили. Той може да иде на психолог, където да се оплаче от кризата на средната възраст... или дори да практикува малко йога за разпускане. Част от неговите мисии включват оправяне на бакиите на разглезените му деца – безработния му син-тревоман и дъщеря му, представляваща типично богаташко курве.
Тревър пък е обитател на пустошта извън Лос Сантос. Това е своеобразната „селска част“ в играта, където голяма част от контингента са работници-расисти в огромни американски тръкове, а пък в почти всяка каравана се правят амфети.
Като цяло, динамиката в отношенията на тримата персонажи е страхотна, а пък някои от диалозите между тях са просто златни. Из цялата сингъл кампания се случват извращения нон-стоп, като човек на моменти може да се попикае от смях.
Да, наистина има и по-сериозни нотки в Grand Theft Auto V. Но това като цяло това си е пародия. Абсурдите в нея даже на моменти избиват на Лоурел и Харди – пълно безумие. В добрия смисъл на думата.
Всъщност, сингъл кампанията е титаничният плюс на GTA V. Не само е огромна като часове геймплей, но мисиите са доста разнообразни, като се развиват по земя, въздух и дори под вода.
Така е изключително забавно, когато хвърчите с хеликоптер, управляван от единия персонаж... който пренася подводница до океана. Която хвърляте във водата и автоматично получавате контрол върху следващия герой. А пък накрая започва престрелка с преследващи ви врагове, при която третият от екипа ви отблъсква гадовете, пуцайки ги с тежката картечница на хеликоптера.
Всичко това оставя чувството на мащаб, на мисии като във филмите от типа на Бандата на Оушън. При които поемате контрола над всички отделни звена от обир, за да видите как бавно парченцата на пъзела се нареждат страхотно... за да се сдобиете с някой и друг милион след това!
Ако изключим кампанията, която е просто великолепна, то несъмнено другият огромен плюс на Grand Theft Auto V е самият Лос Сантос. Може би най-добрият виртуален град, който съм виждал в игра някога.
Не само размерът му е внушителен. Но най-впечатляващото е колко реалистично изглежда. Всичко е изпипано до най-малките детайли. За каквото се сетите. Сградите са разнообразни, като ясно ви показват в коя част от Лос Сантос се намирате. Дори и да не гледате картата, с един поглед разбирате кога сте в бедните квартали, изпълнени с латиноси и негри... или гъзарските предрадия с къщите за милиони долари и спортни автомобили, вдъхновени от топ возилата на Ламборджини, Ферари, Бугати, Пагани, Мерцедес, Порше и т.н. Няма такова нещо като еднообразни сгради с леко сменени скинове, което познаваме от други игри. Напротив.
Всяка отделна зона в Лос Сантос е автентична. В каменните кариери имаме титанични по размер камиони, които пренасят готовия материал. Из доковете има специализирани машини за пренасяне на контейнери. Военните бази притежават специфични бронирани возила, които не са налични на други места из игралния свят.
Всичко е изпълнено с живот, а визуално е оформено детайлно. Ако решите да влезете в някоя фабрика ей-така, за спорта... ще видите, че си има своята маширания, както и специализирани превозни средства. Дори и да няма главни или странични мисии в даден регион, пак имаме подобна любов към най-малките подробности.
В първите часове пред Grand Theft Auto V несъмнено ще ви е приятно просто да си шофирате из Лос Сантос. И да се кефите на това какво са успели да постигнат Rockstar с мизерния хардуер на PlayStation 3 и Xbox360. Нещо определено феноменално!
Заедно с това, из Лос Сантос като цяло има и прилично количество странични неща за правене. Може да участвате в състезания с лодки, автомобили, мотори, бъгита и т.н. Можете да играете тенис, голф, да участвате в триатлон. Да ловувате, продавайки месото на дивите животни. Да идете на уроци по пилотиране или просто да попуцате малко в стрелковия клуб. А защо да не погледате малко цици в стриптийз клуба или да изгледате някой филм в киното?
На пръв поглед всичко звучи добре. Но все пак, това е основната ми критика към Grand Theft Auto V… отвореният свят не е баш отворен. Постоянно ви се налагат различни лимитации. И нямаме баш свободата от Skyrim… когато просто си търчим и правим каквото ни падне. Без никой да ни ограничава в каквото и да е.
Повечето мини игри например се отключват в даден момент след изпълняване на мисия от кампанията. Което е дразнещо. Например с Франклин виждам някакъв уличен рейсър и знам, че мога да се състезвам с него. Отивам при него, опитвам се да стартирам мини мисия – не става. След това се оказа, че е трябвало да се върна след няколко нива при него. Когато всичко си тръгна по план.
Също така, когато се развива мисия от кампанията – а много от тях са на няколко етапа и понякога отнемат към час за завършването им – не можете да участвате в никакви странични явления. Да смените персонажа си. Или дори да си хванете такси. Grand Theft Auto V просто ви „заключва“ в даден герой. Което далеч не е моята дефиниция за „отворен свят“.
Но ограниченията не във всички случаи са директни. Сериозна лимитация е... липсата на пари. Като цяло, страничните дейности в GTA V ви осигуряват прекалено скромни суми. От калибъра на 1000 до 5000 долара, в някои по-редки случаи повече. А ако искате да си купите някой и друг бизнес, як автомобил или пък боен хеликоптер... ви трябват стотици хиляди, милиони долари. Които падат само в главните мисии. Ако искате да ги изкарвате в страничните, трябва да циклите като в MMORPG.
Ето това е нещо дразнещо. На мен ми се искаше чрез странични мисии да получават прилични кинти. Но вместо това, в повечето случаи след 15 минути виждам някакво пробито число от рода на 5000 долара. И откровено се демотивирам. Особено ако имам за цел в конкретен момент да събера пари за някое мощно возило.
Поне според мен, страничните мисии трябваше да ви дават повече кинти. Да ви осигуряват алтернатива на сингъл мисиите, от които понякога падат милиони. Да покарате такси за час например и след това да сте примерно 100 000 долара напред. Естествено, че това не е „реалистично“... но можем ли да говорим за подобно нещо в игра, в която всеки персонаж постоянно носи огромен боен арсенал в джоба си, включващ няколко пистолета, картечници, снайпери и базуки?
Също така, в отворения свят липсва „елементът Skyrim”. Да се случват постоянно някакви произволни неща. Тук-таме има подобни събития... но не са чак толкова много. Така ако решите да минете от единия до другия край на виртуалната карта... е доста вероятно да не се случи абсолютно нищо. Светът е голям, прекрасен е откъм детайл. Но на моменти... е сух.
Предполагам, че всичко това е направено с цел. А именно – мултито на Grand Theft Auto V да ви предлага „баш“ отворен свят. В който можете да правите каквото си искате. Без никакви ограничения и структура. Да биете, обирате, стреляте и газите всичко наред. Ако това бъде реализирано, то наистина GTA V ще бъде нещо гениално. Но специално сингъла на тази игра се върти около самата кампания... и бих казал, че елементът на „отворения свят“ куца.
Но толкоз за единствената ми и основна критика към Grand Theft Auto V. Нека се върна към положителните неща. Като например шофирането.
Както винаги, това е значителна част от играта. Докато някои хора не харесват управлението на автомобилите, аз съм адски доволен. То се усеща като различно не само на различните класове автомобили, но дори и на отделните возила. Така ако хванете примерно едно Порше или Пагани Зонда – това са две спортни коли, но се държат по коренно начин (естествено, в GTA традиционно не се използват реални марки, но често е очевидно на какво са базирани дадени модели).
Заедно с това, всеки персонаж си има статистика „шофиране“. В началото на играта автомобилите занасят много повече, когато героите ви не са толкова умели. Но в края усещате сериозната разлика в контрола.
Разбира се, в Grand Theft Auto V има феноменално количество автомобили, а също така и приличен контингент лодки, джетове, самолети, хеликоптери. Че даже и подводници. Можете да се движите както ви падне в даден момент, което спомага за разнообразието на геймплея.
Ако говорим за престрелките... те са си класически. Няма нищо интересно при тях – налична е модерна ковър система, като Тревър, Майкъл и Франклин могат да регенерират кръвта си автоматично. Тук обаче не става дума за цялата, ами само половината от нея. Така в някои по-тегави мисии е добре да се оглеждате за аптечки, които да ви напълнят до край.
В някои от нивата имате и възможност да се промъквате. Което също е добра идея, спомагаща за разнообразяването на геймплея.
Традиционно за Grand Theft Auto серията, петицата също е внушителна откъм количество съдържание. В един момент погледнах какъв ми е прогресът – за 30 часа бях минал около 40% от играта. Бих могъл да кажа, че сингълът на GTA V предлага едни стабилни 50-60 часа геймплей... това само за да минете кампанията и да поцъкате малко странични мисии. Ако искате пък да отключите всичко, то ще са ви нужни над 100 часа.
Което си е значително количество и то от игра, която дори няма мултиплейър все още! Него очакваме на 1 октомври.
И така, може би идва време за заключението на това първо мое ревю за Grand Theft Auto V. Тъй като ще последва и второ, посветено на мултито. Но нека преди края да напиша няколко неща за графиката и звука.
При тях имаме абсолютно техническо превъзходство. Графиката изглежда определено страхотно... наистина има и по-красиви конзолни игри, но като си представим какъв е мащабът на GTA V, то можем да засипем Rockstar единствено с хвалби.
Всяка стая, всяко помещение е детайлно оформено. Няма еднообразие – ако посетите 5 офиса например... ще видите различни картини в тях, декорация, която не се повтаря! Колкото и часове да прекарате пред GTA V, то в даден момент винаги можете да спрете някъде и да си кажете – „Ебаси, как точно в тоя ъгъл на картата някой се е сетил да доизпипа перфектно нещата“.
Но дори и малките неща са супер. Ако вашият персонаж говори по телефона и обърнете камерата, ще видите устройството в ръката му през предния прозорец. Когато излезе от колата, все още продължава да говори.
Всъщност, смартфоните са забавно направени, като ви слушат като основен интерфейс в играта. Не само някои мисии се започват чрез него, но и имате други опции. Да пазарувате онлайн, да търгувате с акции и т.н. Адски яко е, че всеки персонаж си има различен смартфон... бедният Франклин е със своеобразен Android, тузарът Майкъл с iPhone, а пък психарят Тревър – с Windows Phone модел. Естествено, имената са различни – например iFruit. Но за сметка на това операционните системи няма как да бъдат сбъркани. Нещата са изпълнени в такъв детайл, че даже има и меню за настройки, което е почти същото като това на Android, Windows Phone и iOS!
Звукът също е идеален. Гласовата актьорска игра е на топ ниво. Игралният свят изглежда изцяло автентичен във всичко свои аспекти. Ефектите, саундтракът... всичко е феноменално. А също така и радиото... чиито станции имат значително количество песни! По дяволите, имам чувството, че някои от българските програми имат по-малко музика, отколкото Grand Theft Auto V. А уж са „истински“ радиа.
И така, заключението. Grand Theft Auto V е страхотна игра. Дори и да нямаше мултиплейър компонент, който се очаква да бъде фантастичен, пак щеше да си струва парите. Това в днешно време да имаш над 40-50 часа геймплей си е адски рядко явление. Но ситуацията в GTA V е точно такава.
Мащабът е огромен, сингъл кампанията е страхотна. Секциите с шофиране и дори престрелките ви правят удоволствие. Сюжетът е забавен и добре написан, изпълнен с пародийни нападки към всичко, за което можете да се сетите. По дяволите, има гаври дори и с бунтовете в Лондон (както знаем, основният разработчик на GTA е Rockstar North – едно от многото студия на компанията във Великобритания).
Въпреки всички хвалби обаче, няма как да не посоча отвореният свят. Относно който поне в сингъл режима има какво да се желае. Ако в мултито наистина имаме огромна свобода, на каквато се надявам, то съвсем спокойно ще заявя – Grand Theft Auto V е игра за (почти) 10/10. Но засега ще изчакам, преди да дам крайна оценка. И ще завърша с думите – GTA V е невероятно заглавие. Струва си парите. Но не е перфектно.
Още по темата
10167395