Horizon: Zero Dawn е една от не чак толкова многото игри днес, които си заслужиха хайпа. Дали трябва с цената на живота си да я разцъкате? Не бих казал, но от друга страна е почти сигурно, че ще ви се понрави. Horizon: Zero Dawn определено е една от най-впечатляващите PlayStation 4 игри досега визуално. Бих могъл да го сравня единствено с The Order: 1886. Страхотен любов към детайла и прекрасни резултати, особено за неособено впечатляваща откъм хардуер конзола като стандартното PS4. Ако изключим като цяло посредствената гласова актьорска игра Horizon: Zero Dawn е силен и в аудио сегмента си. Макар и да не предлага нищо наистина невиждано Horizon: Zero Dawn е много добър микс от куп различни игри с отворен свят, който почти сигурно ще се хареса на любителите на приключенията. Струва си да се отбележи също, че има предизвикателство в геймплея. Horizon: Zero Dawn е стабилно изпълнена игра във всички свои аспекти и определено един от най-запомнящите се PS4 ексклузиви досега. Horizon: Zero Dawn се превърна в най-добре продаващата се нова ексклузивна серия на Sony. Заедно с това хайпът около заглавието на Guerrilla – едно студио, което познаваме предимно с Killzone серията, беше солиден. Очакваше се много, което понякога е рецепта за провал...

...но не и в случая на Horizon: Zero Dawn. Който бих могъл да окачествя като едно много стабилно и най-важното за днешно време – дълго приключение. Дали играта е толкова задължителна, че да си купите PlayStation 4 заради нея? Не бих казал. Но в интерес на истината напоследък се появиха достатъчно качествени ексклузуивки, които могат да ви накарат да се замислите за платформата на Sony… да, другата, която визирам е Nioh.

Но нека не се отплесвам с празни приказки и нека карам поред. Що  е то Horizon: Zero Dawn?

В играта действието се развива в далечното бъдеще, когато човечеството за пореден път е било почти изтрито от картата на земята. Как се е случило това не става ясно – или поне в началото на Horizon: Zero Dawn. Шепата останали хора живеят в племенен строй, а човешката история е общо взето забравена. Заедно с това хомо сапиенс вече не е доминиращата сила на планетата ни, ами огромни подобни на животни машини.

Което само по себе си е интересно начало на историята.

Иначе ние, геймърите, поемаме ролята на Алой. Главната героиня е отритната от племето си още от бебе, като бива отгледана от Рост - друг персонаж, който виждаме рано-рано в историята. Именно той я учи на всичко най-важно в един постапокалиптичен свят, включително как да оцелява, ловува и тъй нататък. Самата Алой обаче има една цел – да разбере по каква причина още от раждането си е била низвергната от своето племе.

Благодарение на нейното любопитство можем да научим какво, по дяволите, се случва в Horizon: Zero Dawn и защо своеобразните пантери, тиранозаври, коне и бизони в роботизиран вид хрупат тревица из виртуалния свят. Нека само отбележа, че минава доста време, докато историята наистина се развие. Поради която причина е напълно вероятно дълго време в главите ви да се върти мисъл от рода на „Абе то всичко хубаво, ама тоя сюжет ми се струва баси тъпия и нелогичен“.

Е, нещата в един момент стават далеч по-ясни. Отново не говорим за нещо чак толкова логично, понеже могат да се зададат доста сериозни въпроси относно начина, по който е възникнал поредния апокалипсис. Но поне е хубаво, че Guerrilla са предложили някакво обяснение за виртуалния си свят, понеже в един момент започнах да си мисля, че доста неща ще бъдат „оставени на въображението“. Което в повечето случаи не ми се нрави.

Общо взето историята мога да окачествя като добра. В контекста на подобна приключенска игра. Има мащаб, дължина. След едни двайсетина часа, колкото отнема минаването на Horizon: Zero Dawn и то ако не цъкате прекалено много странични куестове се чувствате така, сякаш сте видели много. Виждате Алой още от бебе, играете с нея около час и докато е дете, а оттам нататък можете да видите как израства и се превръща в машина за убиване. Плюс е и виртуалния свят, който е толкова огромен, че когато в един момент се върнете в началните зони си казват – „Бах мааму, сякаш мина цяла вечност, откакто бях тук“.

Все пак историята си има и големи трески за дялане. От един момент нататък озвучаването на Алой започва малко да ми играе по нервите. Цялостния маниер на американска куул ученичка някак не се вписва много добре в атмосферата. Самата героиня също е една такава... никаква като персонаж. И вероятно основната причина за това е, че има съвсем повърхностната опция по време на диалози да избирате различни начини, по които Алой да отговаря. Което за мен по-често е грешка. Винаги давам за пример Гералт от The Witcher серията, който винаги си отговаря в еднакъв, леко незаинтересован маниер, независимо дали сте избрали най-положителната опция или напротив. Алой обаче е от „типа Шепърд“ – при различните варианти направо показва раздвоение и разтроение на личността.

Е, не казвам, че говорим за скапан или дразнещ персонаж. В общия случай Алой върви по тънката линия леко да ме издразни, но не я преминава. Което е добре. За съжаление обаче доста от героите в Horizon: Zero Dawn са доста посредствено озвучени, поради която причина атмосферата страда. Общо взето основния сюжет е на ниво, но повечето от страничните куестове не се отличават особено. По-често са от типа на „намери металните гащи на прабаба ми“, отколкото нещо друго.

От друга страна говорейки за атмосферата – мога да кажа, че тя е страхотна. Което всъщност е най-важното за една игра с отворен свят. Самата идея на виртуалната вселена ми се нрави доста – на племена, обличащи се с наполовина кожени, наполовина метални дрехи с чаркове от унищожени машини. Някак забавно е да видите разни шефчета, облечени с маски, подобни на индианските, само че вместо пера на животни да са окичени с парчетии метал. Артът като цяло добре съчетава елементите – и откъм облекло, и откъм оръжия.

Да, ако тръгнем стриктно да размишляваме логически – абсурдно е с някакво копие да се повалят 10-метрови машини. Както и с лъковете в Horizon: Zero Dawn, макар че айде, поне стрелите на някои от тях имат експлозиви и прочее, тъй че е по-резонно. И, естествено, супер абсурдно е да видим как някаква 20-тонна машина се засилва и бие шут на Алой, която казва „Ау“ и пада на земята с половин кръв. Вместо да бъде разлепена като тапет по земята. Но това са си бели кахъри, а и тъй или инак геймингът по презумпция е място, където няма смисъл да търсим прекалено много логика.

Нека се върна на виртуалния свят. Освен вида на персонажите – който поне на мен ми се нрави – то плюс е и мащабът. Който вече споменах... и да, Horizon: Zero Dawn е шибано голям. В последните години с бума на заглавията с отворен свят виждаме какви ли не големи игри. Това е факт. Но мен лично не може да ме впечатли някаква безкрайна пустош, в която не се случва нищо. Е, не такава е ситуацията с Horizon: Zero Dawn. Навсякъде има достатъчно неща за правене, а също и куп машини за ловуване. Не се случва просто да си ходите някъде и да не става нищо. Най-малкото винаги трябва да мислите някоя гад да не ви нападне от засада и да ви свети маслото.

[caption id="attachment_71098" align="aligncenter" width="525"] Някои интересни The Witcher-like елементи са възможностите да проследяваме маршрутите за обход на машините[/caption]

В един момент към средата на Horizon: Zero Dawn, когато ми се струваше, че съм разкрил едва ли не цялата карта бях отведен малко по-далечко из нея. Тогава пуснах един zoom out, само за да видя колко е голям светът всъщност. И това не е всичко.

В различните си зони Horizon: Zero Dawn се променя достатъчно и обстановката. Едни места са с повече зеленина, други са сиви и каменисти и тъй нататък. Влизайки из нова, неизследвана зони с машини, които не сте виждали досега си е приятно изживяване. Не е просто лек рескин тип No Man's Sky с нови врагове - усещате се изцяло така, сякаш виждате нещо различно. И това не се случва само в първите 4, 5, 10 часа. Дори и на 15-ия, 20-ия Horizon: Zero Dawn има с какво да ни изненада.

А досега не съм казал нищо за графиката. Феноменална. Съвсем спокойно мога да кажа, че Horizon: Zero Dawn е една от най-красивите игри на настоящото конзолно поколение. „Най-красивата“... не знам, не обичам да хвърлям подобни твърдения, които са трудни за аргументиране. Но определено е някъде в челните позиции. И тук говоря за PlayStation 4, не PS4 Pro, нека отбележа това!

[caption id="attachment_71090" align="aligncenter" width="525"] Horizon: Zero Dawn има и солидно застъпен меле компонент, но имайте едно наум - на по-високите трудности някои сблъсъци са с трудност, подобна на Souls игрите[/caption]

Виртуалният свят изглежда страхотно във всичките си аспекти, машините са прекрасно и детайлно оформени. Фреймрейтът е стабилен... да, числото е 30, естествено. Но пък за сметка на това на неособено впечатляващия хардуер на PS4 е постигнато много. Имаше един момент в началото, в която Алой като дете се учеше да се промъква – там се влиза във висока трева. Загледах се, само за да видя, че различните стръкове от нея се поместват реалистично, когато героинята е в тях! Абсолютна любов към детайла, сравнима единствено с The Order: 1886, който също беше невероятен в графичен аспект. Бих ви гарантирал, че дори и да сте от по-претенциозните ще има поне някой момент, в който Horizon: Zero Dawn да ви впечатли визуално. Не съм от хората, които се попикават по графиката. Никога не съм бил и няма да бъда. Много често в ревютата не отделям повече от десетина реда максимум за нея, ако не и пет. Но впечатляващото си е впечатляващо.

Но най-важното е едно – геймплеят. Откъдето трябва да започне "сериозната" част на ревюто. И нека да кажа, че точно тук бяха най-големите ми съмнения относно Horizon: Zero Dawn. Беше очевидно, че графиката ще е добра много, много отдавна. В крайна сметка Guerrilla познаваме с това – Killzone също е страхотен визуалено. Но ми се струваше, че геймплеят ще е сух и скучен. За щастие ситуацията е много, много по-различна.

Реално Horizon: Zero Dawn е комбинация от множество популярни игри. Някак е постигнат такъв ефект, че в един момент ви се струва, че играете Tomb Raider, в друг – The Witcher, в трети – Final Fantasy, в четвърти – Far Cry... има широк микс от влияния, но в случая бих казал – това е супер. Поради една причина – усеща се, че Horizon: Zero Dawn е правен от геймъри. От хора, които са си казали – „Знаете ли какво, ако тук направим нещо си ще е яко“. Не се усеща типичната суха корпоративност. Тип разработчиците да са получили един списък с екстри, които трябва да са налични и те просто да ги интегрират и да отбелязват с тикчета – „Това го има, това го има“. Онова, което е вкарано в Horizon: Zero Dawn има смисъл.

[caption id="attachment_71100" align="aligncenter" width="525"] Благодарение на своеобразната Bluetooth чикийка на главата си Алой може да сканира доста елементи от околната среда[/caption]

При огромния виртуален свят липсата на катерене щеше да е огромен минус. Но такова е налично. В които случаи някак усещаме Horizon: Zero Dawn като Tomb Raider. За сметка на това Horizon: Zero Dawn не ни насилва да се впускаме в безкрайни платформинг секции. Напротив – катеренето е балансирано, а и почти винаги като за награда ни бива сервиран поредния внушителен пейзаж, което си е плюс.

The Witcher влиянията също са много стабилни в Horizon: Zero Dawn. Дотолкова, че и CD Projekt Red поздравиха Guerrilla за играта им, пускайки в Twitter картинка на Гералт и Алой заедно. Имаме акцент на подготовката в битките преди противници, крафтинг на какви ли не полезни в конфликт неща като бомби, отвари и т.н., че дори и версия на Witcher Senses. Сещате се – онзи момент, в който Гералт търси следите на някой звяр или загубил се или отвлечен в гората човек. Е, Алой няма свръхестествени умения, но пък притежава високотехнологична джаджа, реликва от човешката цивилизация, имаща подобни функции.

Отвореният свят, от трета страна, е от типа на последните Far Cry игри (а и всъщност почти всички такива на Ubisoft, понеже те се размиха до такава степен, че всяка предлага едно и също). Марковите за серията кули, в които можем да се качим, за да разкрием тъмна част на картата са налични (машините с название Tallneck, които са своеобразни жирафи с подобен на НЛО диск като глава). Оттам нататък имаме куп отбелязани из картата точки с неща за правене. И не на последно място – начина, по който ъпгрейдваме екипировката на Алой, по-конкретно капацитета на колчаните, броя на предмети за носене и тъй нататък е абсолютно Far Cry-ски. Трябва да убиваме някакви живи гадове тип лисици, глигани и тъй нататък и да ползваме кожите и костите им.

Поне на мен Horizon: Zero Dawn ми приличаше и на Final Fantasy при подхода си в доста битки с машините. Експлоатирането на слабите страни на всяка от тях е от ключова важност, не някаква опцийка, която може да се игнорира. Специално ако решите да играете на по-високите трудности. До такава степен, че на моменти ми се случваше да подценя някоя начална машина с 20 нива под мен и тя да ми докара затруднения, понеже си мислех, че мога да я гръмна с произволни атаки, а не конкретните такива, срещу които е слаба. Винаги се сещам за Final Fantasy в подобни случаи – там една и съща битка може да бъде и елементарна, и екстремално тегава в зависимост от това дали знаеш какво правиш. Без особена средна земя между двете.

Всъщност Horizon: Zero Dawn е микс от различни влияния. Някой би казал, че играта не се отличава като нещо „уникално“ – вероятно. И все пак начина, по който е смесено всичко ми се нрави. Геймплеят определено е стабилен и зарибяващ, макар че тук-там има и критики, които няма как да спестя. Но нека карам малко по-структурирано относно онова, което предлага Horizon: Zero Dawn.

Откъм жанр играта мога да окачествя като приключенска с ролев елемент. Наглед RPG механики има немалко. Налични са различни оръжия и брони с по-висока рядкост. Убивайки противници ни падат компоненти, с които можем да подобряваме екипировката си (брони и оръжия, ако трябва да съм точен). Налично е дърво с умения, трупаме опит и вдигаме нива. Тези неща ги имаме... но реално изпълнението им е повърхностно.

Например още в първата третина на играта ще получите възможност да купите почти най-хубавите лъкове, с които и да я завършите. Същото важи и за броните. В резултат е възможно да прекарате едно 15-16 часа, цъкайки с една и съща екипировка. Което определено не е в духа на класическото RPG.

[caption id="attachment_71106" align="aligncenter" width="525"] Ролевото дърво е максимално опростено и общо взето почти клонирано от Far Cry - и откъм концепция, и откъм реализация[/caption]

При дървото с умения нещата са подобни. Имаме едни 6-7 умения, които са общо взето задължителни (например възможността Алой да хване едновременно 3 стрели, които да пусне по противник). Които вероятно мнозина ще отключат рано-рано. Останалите... са като цяло все тая. В един момент почвате да отваряте каквото ви скимне, понеже най-важното сте отключили рано. Или с други думи пак играете по един и същи начин толкова дълго, че не усещате нищо „ролево“.

Да, наистина с всяко вдигнато ниво получавате по 10 точки кръв. Които определено помагат, понеже противниците удрят здраво. Аз играх на предпоследната трудност – на финалната несъмнено ще е още по-тегаво.

И все пак – говорим повече за приключенска игра. Реално мога да направя сравнение с последните два Tomb Raider-а. В които пак имаше някакъв ролев елемент, но определено акцентът е друг.

Все пак за мен е някак разочароващо, че през по-голяма част от времето не усещах някакъв особен прогрес. С леко по-хубави предмети или без битките с по-тегавите машини изглеждаха по общо взето подобен начин. Като фен на RPG-то бих се радвал да се залагаше малко повечко на него. Примерно някои хора не смятат, че The Witcher 3 е точно ролева игра, но там определено усещаш разликата с всеки три, четири часа, които си играл. Към края на Horizon: Zero Dawn, когато се бях окичил с прилична екипировка и модификации ме нападнаха две пръдливи котки от една от началните зони и ме gangbang-наха. Вината си беше моя, понеже ги подцених и реших да ги млатя с копието в главата от меле дистанция, вместо да ги надупя с огъня, към който са слаби. И все пак беше разочароващо, че битката, която водех на 15-то ниво трябваше да водя и на 35-то. Въпреки по-голямото количество кръв и по-хубавите предмети шибаните роботизирани котки удряха достатъчно здраво, че да е нужно да подхождам по идентичен начин.

Но при тези мои размишления е от ключово значение и перспективата. Защото пък реално човек има реалния шанс и на по-ранно ниво да се справи с тегави противници, стига да подходи по правилния начин. Без да е нужно да грайнди за нива и по-яки предмети. Откъдето май е добре да започна и с основното – битките в Horizon: Zero Dawn.

Както споменах по-рано Алой има своеобразен Witcher Sense. Умението идва от една чикийка, която героинята си слага на ухото – подобна на Bluetooth слушалка. Нея намирате рано-рано някъде около първия час след старта на кампанията. Въпросната джаджа ви дава възможност да сканирате околната среда, а също и машините пред вас за силните и слабите им страни.

И тук започва да става интересно. По-рано споменах, че Horizon: Zero Dawn не се отличава с нищо уникално, нали така? Е, подходът при сблъсъците с роботите е доста интересен. Най-вече заради това, че можете във всеки момент да откъснете част от ваш противник, с което да елиминирате някое негово движение.

За какво иде реч? Една от роботизираните котки в Horizon: Zero Dawn има картечница на гърба си. Която нанася адски солидни щети от дистанция и може да ви направи на пастет за нула време. Но с 2-3 прецизни изстрела (или един, ако имате споменатото по-горе умение за зареждане на няколко стрели) директно откъсвате картечницата. С което значително улеснявате тези гадове. А подобни ситуации има бол.

Ако някой робот ви удря с опашката си, ако му излезете в гръб можете просто да я откъснете. При други машини можете да се прицелите в краката, с което да намалите значително мобилността им. И тъй нататък, и тъй нататък.

Този елемент не бих казал, че е точно „уникален и невиждан“, но пък и не го срещаме чак толкова често. И нека кажа, че не визирам примерно битки с босове или нещо такова. Практически всяка машина, която видите има тези си слаби страни, които трябва да експлоатирате. Но те не включват единствено откъсване на оръжия.

Едни своеобразни крокодили, които плюят заледяващи помии по вас имат и нещо като енергийни контейнери (или поне така си ги обяснявам?), в които можете да се прицелите. Взривите ли ги гадовете се замразяват. Тоест ползвате собствените им оръжия срещу тях. Подобно е положението и при огнени машини – при тях можете да взривите същите контейнери и да ги подпалите.

Заедно с това повечето роботи имат и една ключова слабост. Например ядро, при чието уцелване нанасяте солидни щети. Обикновено то е защитено от по-яки брони, които първо трябва да избиете силово, за да стигнете до него. При по-малките противници няма голям смисъл да се целите точно там, понеже нямат много кръв и умират лесно. При най-внушителните машини обаче е общо взето задължително да ползвате подобна стратегия (ако е налична). В противен случай се случват едни маратонски сблъсъци с много кълба и кайт от ваша страна, докато отгърмите даден робот.

Благодарение на описаните горе елементи битките с роботите са винаги интересни. Особено и като се има предвид, че често машините се движат по 2-3 заедно, а като за капак ако гръмнете някоя и тя издава нещо като финален зов, с който привиква още гадове в радуис. Не е истина колко съм псувал заради това – тъкмо с пот на челото убивам два по-тегави гада и оставам почти без кръв и отвари за лекуване и изведнъж БАМ, отнякъде се засилва дошло в последния момент тяхно приятелче, което се врязва с рогата си в мен и ме прави на пастет. В който момент мога единствено да препсувам, понеже в Horizon: Zero Dawn поне в отворения свят прогресът ви се връща от последния сейв, който сте направили. Но пък винаги трябва да имате едно наум.

Машините имат слабите си страни, но това не е всичко – Алой има на разположение богат набор от инструменти за унищожение. Вероятно най-често ще ползвате лъковете. Те са три вида ако не се лъжа. Стандартният е най-балансиран, като стреля бързо, нанася нелоши щети, има огнени стрели и приличен tear (вид демидж, определящ колко бързо ще откъснете компонент или парче броня от противник). Вторият вид предлага по-бавна стрелба, но по-високи щети и tear. Последните лъкове не нанасят демидж, а ефекти – замразяване, запалване и електричество.

Лъковете обаче са само един елемент. Имате и капани – отново за запалване (нанася щети периодично), замразвяне (получаване на увеличен демидж, докато ефектът е активен) или електричество (зашеметяване на противник). Те са изключително полезни срещу тегави меле противници, но е редно да се внимава – ако сме близо до капаните, когато се активират можем да се самоубием зрелищно.

Налични са и още оръжия, включително и прашките, изстрелващи бомби с AoE ефект, полезни срещу множество противници; ropecaster-ът, който пуска въже по робот, с което да го закове на място; rattler-ът, който е подобно на автоматичен арбалет оръжие – стреля бързо, но е неточно.

Както споменах по-рано оръжията са с различна рядкост. Тя определя какви типове муниции са налични за тях. В началото имате достъп до само един вид (с изключение на началния лък на Алой, който е по-рядък и имате и огнени стрели). Най-редките оръжия имат три типа муниции, които можете да сменяте в зависимост от нуждите ви в битка. Изключение прави ropecaster-ът, който има един тип въжета. Тук по-редките варианти осигуряват подсилен ефект.

Именно в различните видове муниции е разковничето. В тях се коренят основните разлики между лъковете например. И поведението им в битка е достатъчно различно. При прашките е същото – единият вид акцентира на щетите, докато другият – на ефектите. Добре е винаги да имате опции – немалко гадове са слаби срещу огън и подпалването им често е идейно. Но пък и определени противници, слаби срещу електричество могат да бъдат зашеметени и премазани от бой доста бързо, ако се възползвате от това При положение, че Алой може да носи четири оръжия, а смяната им става почти моментално в битка, то нямате особена мотивация да не сте добре подготвени.

А определено по-тегавите противници изискват разнообразен подход. Закотвянето им на място с ropecaster ви позволява да избиете някой ключов чарк със стрели (или ако се чувствате като опортюнисти – от меле дистанция с копието). Ако противник е слаб срещу ефекти – те ще направят задачата ви доста по-лесна. Капаните обикновено са добър начин да стартирате ударно някой конфликт с бързо подвижни, засилващи се към вас гадове. И тъй нататък, и тъй нататък. Реално лъковете са най-ефективни, понеже tear-ът ви е есенцията. Все има какво да „съблечете“ от машина пред вас, а когато това се случи – просто лупате по оголена слаба точка до смърт. Но определено гъвкавостта ще ви спести много усилия. Понеже можете с кълба да избягвате някой бърз, подобен на котка робот, да го целите известно време в слабите места... или просто да заложите 5 капана, да го кайтнете в тях и да видите как излита във въздуха на парчета.

Е, да, големите противници, например своеобразните тиранозаври Thundermaw или пък шибано досадните птици Stormbird изискват много, много пердах и „лесно“ решение няма. Но пък пътят може и да бъде скъсен драстично.

Като споменах за капаните обаче е добре да отбележа, че те не са никак евтини. Можете да си ги купите в магазина, където виртуалните търговци направо ви одират кожата. А можете – и всъщност трябва – да си ги крафтвате сами. Системата в Horizon: Zero Dawn е съвсем опростена – стига да имате нужните съставки просто задържате X за секунда-две и толкоз. Самите компоненти падат от противниците, тоест не трябва да ги създавате допълнително например. И все пак – елементи като капани, бомбите на прашките или някои видове специални стрели изискват доста съставки (откъм количество). Които свършват сравнително бързо. Така е добре специализирания инвентар да запазите за по-тежките и неприятни противници, а пък останалите да пробвате предимно с лъковете или дори с копието (което в общия случай нанася солидни щети, особено срещу зашеметени противници, а също така и сваля брони/компоненти бързо, но очевидният минус е, че можете да бъдете сгазени, наръгани, запалени, електрифицирани и тъй нататък прекалено лесно от меле дистанция).

[caption id="attachment_71107" align="aligncenter" width="525"] И системата с предметите е почти максимално опростена - броят на оръжията и броните е малък, като доста преди средата на играта можете да се сдобиете с доста от най-добрите от тях[/caption]

Всъщност крафтингът е от ключова важност – стрелите ви също могат да се купят, но е по-добре да си ги правите сами. Реално е задължително – понеже в почти всяка по-тегава битка те ще ви свършат. Поне 1-2-3 пъти. За щастие системата е съвсем опростена – стрелите се крафтват от колелото, с което избирате оръжия и муниции, като отнема около секунда-две. Без да влизате в различен екран и по време на битка. Естествено трябва да внимавате в кой момент осъществявате движението – възможно е противник да ви хлопне като едното нищо, тъй като времето леко се забавя, но не спира.

Заедно с това имате опции да си правите и различни отвари. Някои от тях намаляват щетите, които понасяте от различни видове атаки, а освен това са налични и „класически“ поушънки. И тук имам една огромна критика към Horizon: Zero Dawn. Обикновените отвари се правят единствено с компоненти от „истински“ животни тип глигани, пуйки, лисици и зайци. Досадно е обаче, че тези гадове са малки и трудно забележими, особено в богатата растителност, като трепането е екстремално досадно поне за мен занимание. Реално аз за цяла кампания не си крафтнах и една отвара – всичко купувах от магазина. Досадно е също, че същите диви животни са ви нужни, за да ъпгрейднете капацитета и на броя неща, който можете да носите. Почти с погнуса трябваше да убивам глигани и лисици, докато се увеличи количеството в стрели в колчана ми и предмети в инвентара... досаден грайнд. От който преживяването в Horizon: Zero Dawn не се обогатява хич.

И като стана дума за това, бих отбелязал още нещо дразнещо. Лекуването. Имате два метода да напълните кръвта си – с отвари и билки. Първите са скъпи (и досадни за крафт) и е подходящо да се ползват единствено в битка. Билките пък се намират свободно из света, като с натискане на копче сравнително бавно пълнят кръвта ви. Те се складират под формата на индикатор под жизнените ви точки, като се действа на процентна основа (ако индикаторът за билки е пълен на 50%, то ще излекува точно 50% кръв – независимо колко е като количество hit points). Дразнещото при билките е, че не са чак толкова много. Понякога имах 5 минути ходене, ако не и десетина, докато стигнат до 100%. Съответно при стартиране на битка сравнително бързо ги изразходвах, поради която причина трябваше да се разхождам на полупразна кръв, докато не се напълнят пак. При положение, че всяка събрана билка пълни индикатора на 10-20%... то в един момент става дразнещо, когато човек се разхожда без пълни жизнени точки. А те не се регенерират никак извън битка, дори и да вдигнете ниво! Или да започнете нова мисия! Ей-така – Алой си говори нещо с разни хора, преспива, играта ни пренася на следващия ден и БАМ – пак сме с толкова кръв, колкото и вчера. Защо се прави това – нямам идея! Да ставаше дума за Dark Souls – разбирам. Но тук ситуацията е различна. Човек или трябва да иде до града преди някоя важна мисия и да си купи отвари за лекуване, което отнема няколко минути в loading екрани, или да обикаля като улав за билки. Да, по време на самите мисии е като цяло окей, особено главните – играта ни осигурява с достатъчно лечение. Специално преди босове. И все пак този компонент ми дойде прекалено дразнещ – най-вече защото ме ограничаваше, докато обикалях във виртуалния свят. На всеки няколко убити по-тегави машини, когато ми свършваха методите за лечение трябваше да се чудя дали да обикалям в търсене на билки или да се връщам до града... определено момент, който ти разваля настроението. Може би това е един от най-големите проблеми, който намерих в Horizon: Zero Dawn.

[caption id="attachment_71085" align="aligncenter" width="525"] Рост определено е доста важен за историята персонаж[/caption]

Даеба. Моментът за крафтинга се надявах да го вметна в рамките на един пасаж, но пак се отплеснах. Понеже бях тръгнал да говоря за битките. В случай, че не сте забравили докъде бях стигнал, то искам да посоча и някои по-любопитни неща при тях. Споменах, че можете да откъснете картечница от гърба на един робот-котка, нали? Но не ви казах, че и Алой може да я вдигне и да започне да пуца с нея! Понякога дори и унищожавайки самата машина, на която оръжието е принадлежало.

Този елемент също е изключително интересен – най-вече защото специалните пушкала нанасят огромни щети. Мунициите им са ограничени, да. Но благодарение на тях можете да разпуцате дори и някоя по-трудна машина и да я накарате да „омекне“, преди да я довършите с вашите лични оръжия. Естествено тежките пушкала – освен малко муниции – имат и други проблеми. Движението ви е силно ограничено, а и не можете да правите кълба. С други думи трябва да пуцате бързо, преди някой робот да се окопити и да започне да ви млати.

Интересно е да се отбележи, че с течение на кампанията Алой може да хаква машини, с което ги кара да ни служат като съюзник. Също нещо, за което си струва да имате едно наум – роботите потенциално се превръщат в полезни танкове срещу техните побратими.

Приключвайки темата за машините, то мога да кажа едно – есенцията на Horizon: Zero Dawn е страхотна. Наистина ролевият елемент не е толкова силен, но може би има логика. Може би е направено така, за да не станете в един момент прекалено всемогъщи. Почти винаги има достатъчно интрига в битка.

Чудите се обаче какво друго има в Horizon: Zero Dawn? О, да, хора. Не си мислете, че няма да получите възможност да изколите и малко човеци. Напротив - в сингъл мисиите има достатъчно лошковци за елиминиране. Който момент реално е сред минусите на Horizon: Zero Dawn.

Секциите, при които трябва да елиминираме човеци са чисто и просто скучни и сухи. От една страна изкуственият интелект е прекалено лош, за разлика от този на машините, които са страхотни опоненти. От друга – Алой е прекалено силна. Един-два хедшота претрепват обикновена гад. Заедно с това има и стелт опция – при лошото AI е доста лесно да убиете и множество лошковци, без да се вдигне аларма. А и както споменах по-рано имате и забавяне на времето. Срещу машините то не е чак толкова ефективно, понеже те винаги се движат, скачат и тъй нататък – уцелването им винаги е затруднено. Хората си стоят общо взето на едно място и нанизването на хедшот е детска игра.

Забавно е, че дори и в моменти, в които уж имаше някакъв „бос“ ми беше нужно единствено да му нанижа два пъти по три стрели в главата за около 5 секунди и те толкоз – финито. Пълно разочарование.

[caption id="attachment_71101" align="aligncenter" width="525"] И на стандартното PS4 гледките от Horizon: Zero Dawn са страхотни[/caption]

Да, предполагам, че ако можехме да убиваме само машини историята щеше да е съвсем деперсонализирана. Но и сега не мисля, че има някакъв чак такъв заряд. Имаме изсмукани от пръстите еднопластови лошковци плюс множество безлики човешки противници за убиване. Не бих казал, че те добавят нещо към Horizon: Zero Dawn. Напротив, по-скоро отнемат. Най-малкото хората можеха да са по-малко като количество в основните мисии, понеже от един момент започваме да се срещаме прекалено често с тях.

И може би това горе-долу е всичко, което може да се каже за Horizon: Zero Dawn. Една от определено най-стабилните игри за PlayStation 4 досега - качествена ексклузивка като "едно време". Една от онези, които кара хората да се замислят дали да не се сдобият с дадена платформа.

Дали Horizon: Zero Dawn е задължителен? На въпроса отговорих по-рано в статията - не съм сигурен. Дали говорим за качествено приключение? Да, несъмнено. И все пак е микс от множество различни заглавия, без да предлага нещо наистина специално. Нещо, с което да си кажем - "Глей,  така игра сложи нещо ново на масата". Пък и си има някои проблеми. Чат-пат темпото започва да пада, особено когато трябва да се събират билки. Макар и да няма прекалено пусти зони, то нерядко изпадате в рутина на задачите, подобна на Far Cry заглавията. Повечето от страничните мисии за мен са с много ниско качество. Ролевият елемент можеше и да е много по-дълбок - откъм оръжия, откъм брони, откъм умения.

[caption id="attachment_71102" align="aligncenter" width="525"] Можем да играем малко и с младата Алой в началото на Horizon: Zero Dawn[/caption]

Понеже скоро ще дойде ревюто и за Nioh - разликата между Horizon: Zero Dawn и другата силна скорошна PlayStation 4 ексклузивка е тази, че втората игра не ме накара в никой случай да играя 12 часа нонстоп без да мога да спра. Някак приключението на Алой в един момент винаги ми ставаше досадно. Първите часове са силни. Всеки път, когато пуснете отново Horizon: Zero Dawn има какво да правите и ви е интересно. Но след два часа на сесия ми става някак... не знам. Никакво. Докато Nioh е от типа на "хероинови" игри- дори и да ме дразни искам да продължа напред. Именно и поради тази логика не препоръчвам хипер силно Horizon: Zero Dawn.

Но определено мога да му дам крайно зелени оценки без да ми мигне окото. А ако имате PS4 и сте фенове на приключенския жанр, то може би ще е дори и грешка да не се сдобиете с Horizon: Zero Dawn.